Р Е Ш Е Н
И Е
260491/13.4.2021г.
гр.Варна, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на осемнадесети
март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 4209 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от И.Й.С. *** срещу Наказателно постановление № 20-6252-000661/24.08.2020г.
на началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел
„Охранителна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че
телесното му тегло (над 200 кг.) не позволява поставянето на предпазен колан.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира писмени
бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на
евентуално претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 31.07.2020г. в гр.Варна
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ауди Ку
7” с ДК№ В 3837 ВН, без да постави обезопасителен
колан. Около 08,50ч. същият преминал с автомобила по ул.“Княз Черкаски“, като
се движел в посока бул.“Владислав Варненчик“. В
същото време от св.Я.Н.Я.–
полицай към ОД на МВР-Шумен,
отдел „Охранителна полиция“-Варна, била
осъществявана
патрулно постова дейност на
посочената улица. Свидетелят забелязал, че
водачът не използва обезопасителен колан и жалбоподателят бил спрян за
проверка в близост до дом №19. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя
за това, че управлява процесния автомобил, без да използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобила. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без
възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 24.08.2020г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00
лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства- от разпита на свидетеля Я.Н.Я., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се
е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на неговите показания. Изявленията на свидетеля, който лично е
възприел липсата на поставен предпазен колан, предоставят цялата необходима
информация за изясняването на делото и позволяват фактическата обстановка да
бъде установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи също, че
жалбоподателят по начало не оспорва извършването на процесното
нарушение.
От приобщените писмени доказателства с най-съществено значение е представеното
в съдебно заседание медицинско направление, от което се установява, че
жалбоподателят е със затлъстяване с натрупване на мазнина около корема.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да
прецени правилно ли са
приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба задължава
водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът
приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния
автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен
колан- обстоятелство, което по начало не се оспорва от лицето. По този начин
същият обективно е нарушил посочената разпоредба, като това обстоятелство
правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Санкцията също така е определена надлежно, във фиксирания размер, предвиден
в закона, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от
ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите
на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му
е вменено и да организира адекватно защитата си.
Съдът намира обаче,
че в настоящия случай са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 137 а ал. 2, т. 2 от ЗДвП, освобождаваща от
задължението за ползване на обезопасителен колан
лицата, чието физическо състояние не позволява това. В жалбата се сочи, че
поради значителното телесно тегло (над 200 кг.) за жалбоподателя е невъзможно
ползването на предпазен колан. В съдебно заседание С. е представил медицинско
направление, от което се установява, че той е със затлъстяване с натрупване на
мазнина около корема. Действително, в представения
медицински документ не се посочва, че при констатираната особеност на жалбоподателя
употребата на колан би причинила болки, дискомфорт
или би застрашила здравето на лицето. Нормативната уредба обаче не установява
формални изисквания за начина, по който следва да бъде установени
обстоятелствата по чл.137 а ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при което същите
подлежат на установяване с всички допустими доказателствени
средства. Предвид данните в приложения медицински документ и тези за личното
тегло на жалбоподателят, съдът приема, че действително поставянето на обезопасителен колан е било невъзможно. При така
установеното съдът намира, че в конкретния случай е било налице основание за
прилагане на изключението по чл. 137 а ал. 2, т. 2 от ЗДП, при което
санкционирането на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна на това основание.
Отделно от изложеното съдът намира за
необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят не е бил
освободен от задължението да ползва обезопасителен
колан и че същият е извършил административно нарушение, то последното несъмнено
би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е наличието на телесна
особеност у лицето, която е водела ако не до невъзможност, то поне до
значителен дискомфорт при ползването на колан- извод,
за формирането на който не е необходимо наличието на специални знания. Поради
това, ако се счете, че е налице административно нарушение, същото несъмнено би
се отличавало с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид, което отново би обусловило отмяната на процесното наказателно постановление.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 20-6252-000661/24.08.2020г. на
началник СПС към ОДМВР-Варна, отдел „Охранителна полиция“-Варна, с което на И.Й.С. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: