№ 62
гр. Бургас, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242000600316 по описа за 2024 година
С присъда №42 от 26.06.2024 г. по НОХД №1537/2024 г. Бургаският
окръжен съд признал подсъдимите З. Д. З. и М. Х. О. – Д. за виновни в това, че
при условията на продължавано престъпление, на 19.07.2020 г. и 20.07.2020 г.,
в гр. Бургас, в съучастие помежду си, подс. З. като извършител и подс. О. – Д.
като помагач, използвали платежни инструменти – банкова карта с №
4378517890606741, издадена от „ПИБ“ АД и банкова карта с №
516861******1545, издадена от „Райфайзен Банк“ АД, с титуляр Е. Д. Т. - Г. и
данни за платежен инструмент – ПИН код за картата, издадена от „ПИБ“ АД,
без съгласието на титуляра на картите и притежател на ПИН кода Е. Т. - Г. и
извършеното не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 /за подс. З./ и ал.4 / за
подс. О. – Д. / и чл.58а, ал.1 от НК има наложил следните наказания:
- на подс. З. лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на две
хиляди лева;
- на подс. О. – Д. лишаване от свобода за срок от две години и осем
месеца, чието изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за
изпитателен срок от четири години, и глоба в размер на две хиляди лева.
Със същата присъда осъдил подсъдимите З. Д. З. и М. Х. О. – Д. да
заплатят солидарно на гражданския ищец Е. Д. Т. – Г. сумата 5692,90 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.07.2020 г. и до
1
окончателното й изплащане.
Осъдил подсъдимите З. Д. З. и М. Х. О. – Д. да заплатят солидарно на
държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата 426 лева,
представляваща направени разноски по делото на досъдебното производство.
Постановената присъда е обжалвана от подс. З. Д. З. с оплакване за явна
несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от
пет годни, което намира за завишено и за недопустим отказ на съда да му се
даде възможност да възстанови сумата от 2850 лева и да сключи
споразумение по делото.
Въззивна жалба срещу присъдата е подал и упълномощеният защитник на
подс. М. Х. О. – Д.. Защитникът прави оплаквания за допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за явна
несправедливост на наложените наказания. Жалбата е бланкетна и не съдържа
аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу присъдата, въпреки че с
нарочни съобщения от 09.12.2024 г., получени на 11.12.2024 г., както
защитникът адв. Д. Г., така и подс. М. Х. О. – Д. са били изрично уведомени за
изготвените към присъдата мотиви. С жалбата се претендира въззивният съд
да отмени осъдителната присъда и да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд или да измени присъдата, като намали размера на
наложеното наказание, без да конкретизира за кое от двете наложени на
подсъдимата наказания се отнася искането.
Въпреки дадените от въззивният съд нарочни указания да изложат
аргументи в подкрепа на бланкетно заявените оплаквания срещу обжалваната
присъда, подс. М. Х. О. – Д. и нейният упълномощен защитник не сториха
това.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас първоначално заяви, че и двете въззивни
жалби са неоснователни. Намира, че както в хода на досъдебното
производство, така и в съдебната фаза не са допуснати процесуални
нарушения, които да са засегнали процесуалните права на страните,
включително правото на защита на подсъдимите, а материалният закон е
приложен правилно. Счита, че подс. З. е имал достатъчно време от повдигане
на обвинението и до разглеждане на делото в съда за да възстанови
причинените с деянието имуществени вреди на пострадалата, поради което не
може да се приеме, че той недопустимо е бил лишен от тази възможност,
респективно от възможността да сключи споразумение за решаване на делото.
Изрази позиция, че анализът на събраните по делото доказателства – писмени,
гласни и веществени, и експертни заключения категорично установяват
авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими. Съобразявайки
активната роля в съучастническото деяние на подс. З., който е извършил
всички трансакции с процесните банкови карти, и неговата висока степен на
обществена опасност като деец, обоснована от множеството му предходни
осъждания, приема, че определеното му по чл.54 от НК наказание в средния
2
предвиден размер от пет години лишаване от свобода и намаленото с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК наказание от три години и четири месеца лишаване
от свобода са справедливи. Предлага да се остави без уважение въззивната
жалбата на подс. З..
По жалбата на подс. О. – Д. прокурорът първоначално изрази становище
за нейната неоснователност. Счита, че при индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата първоинстанционният съд правилно е отчел
нейното участие като помагач в общото престъпление, възстановяването на
половината от причинените на пострадалата имуществени вреди и чистото
съдебно минало. С оглед на това намира наложеното на подс. О. – Д.
наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода с отложено
изтърпяване за определен изпитателен срок за справедливо. Намира, че
гражданско-осъдителната част на присъдата е незаконосъобразна, тъй като
съдът неправилно е осъдил подсъдимите да заплатят цялата инкриминирана
сума от 5692 лева, без да отчете възстановената от подс. О. – Д. сума в размер
на 2850 лева.
След като изслуша пледоарията на защитника на подс. О. – Д. прокурорът
заяви, че променя становището си по нейната въззивна жалба, която намира за
основателна. Приема, че оказаното от подсъдимата съдействие за разкриване
на обективната истина, ведно с останалите посочени от защитника
смекчаващи вината обстоятелства, могат да се приемат за многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и да обосноват налагане на наказание лишаване от
свобода под предвидения в закона минимален размер. Предлага да се измени
присъдата в частта й относно осъждането на подс. О. – Д., като се намали
размера на наложеното й наказание лишаване от свобода и се отмени
наложеното наказание глоба.
Повереникът на гражданския ищец Е. Д. Т. – Г. пледира да се потвърди
първоинстанционната присъда. Приема, че материалният закон е приложен
правилно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и наложените на подсъдимите наказания са индивидуализирани в
съответствие с приноса на всеки от тях в осъществяване на съвместната
престъпна дейност. Предостави на преценката на въззивната инстанция дали
да сподели становището на първата, че при солидарна отговорност на
длъжниците следва да се присъди цялата парична сума, независимо от
заплащането на част от нея или да се измени присъдата в гражданската й част,
като се приспадне платената сума.
Гражданският ищец Е. Д. Т. – Г., редовно призована, не се яви в съдебно
заседание и не изрази лично становището си по въззивните жалби на
подсъдимите.
Упълномощеният защитник на подс. З. З. заяви, че поддържа подадената
лично от подсъдимия въззивна жалба и моли за уважаването й. Акцентира на
желанието на своя подзащитен, който иска да бъде отменена
първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане,
3
в хода на което да възстанови дължимата на пострадалата парична сума и да
сключи споразумение за решаване на делото. Съзнавайки, че упражняването
на тези права на подсъдимия са преклудирани, моли да се намалят наложените
му наказания, като се съобразят като смекчаващи вината обстоятелства
направените самопризнания и изразеното желание за възстановяване на
причинените с престъплението имуществени вреди на пострадалата.
Упълномощеният защитник на подс. М. О. – Д. поддържа въззивната
жалба и заяви, че основното им искане е за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода. Твърди, че мотивите на първоинстанционния
съд досежно индивидуализацията на наложеното на подсъдимата наказание са
неясни и противоречиви, което е съществено процесуално нарушение,
изискващо отмяна на присъдата и връщане на делото на първостепенния съд
за ново разглеждане. Отправя сериозен упрек към гражданско-осъдителната
част на присъдата и мотивите към нея. Смята, че е незаконосъобразно, при
условие, че подзащитната му е възстановила половината от сумата,
представляваща причинени от престъплението имуществени вреди, да бъде
осъдена солидарно с другия подсъдим-съучастник да заплати пълния размер
на претендираната с гражданския иск сума, явяваща се причинени с деянието
щети. Обръща внимание, че подс. О. – Д. не е извършила нито една от
инкриминираните трансакции, но признава, че именно нейното поведение,
изразило се в откриване на процесните банкови карти ведно с ПИН кода на
едната от тях, е допринесло за тяхното използване и причиняването на
имуществените вреди на пострадалата. Намира наложеното на подзащитната
му наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца за
прекомерно завишено. Излага обстойни съображения за наличието на
смекчаващи наказателната отговорност на подс. О. – Д. обстоятелства,
каквито са чистото й съдебно минало, оказаното пълно съдействие на
разследването, възстановяването на половината от паричната сума,
представляваща причинени с деянието имуществени вреди, родителските й
задължения към четири деца, тежкото й финансово положение поради това, че
е безработна и няма постоянни трудови доходи, голямата продължителност на
водения наказателен процес и неговото забавяне, за които подсъдимата няма
вина. Приема, че посочените смекчаващи обстоятелства са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и изискват определяне на наказанието лишаване от
свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както и неналагане на
кумулативното по-леко предвидено наказание глоба съгласно чл.55, ал.3 от
НК. Не открива наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. По
тези съображения отправя искане към въззивната инстанция да измени
присъдата, като намали наложеното на подс. О. – Д. наказание лишаване от
свобода от две години и осем месеца на една година лишаване от свобода
съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК и намали изпитателния срок на три години,
както и да отмени наложеното и кумулативно предвидено наказание глоба.
Подс. З. Д. З. моли да бъде отменена присъдата и да му се даде
възможност да заплати дължимата на пострадалата сума с цел да сключи
4
споразумение за решаване на делото. Алтернативно претендира да бъде
намалено наложеното му наказание лишаване от свобода, което намира за
завишено.
Подс. М. Х. О. – Д. заяви, че се присъединява към становището и
исканията на своя защитник. Претендира да й бъде намалено наложеното
наказание лишаване от свобода и да не й се налага наказание глоба.
Въззивните жалби като подадени в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК от упълномощените защитници на подсъдимите, които
имат право да оспорват постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК,
са допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата инстанция и
провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивниците и служебно
изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивните жалби са
частично основателни – само досежно оплакването за явна несправедливост
на наложените наказания лишаване от свобода.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателите
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
счете за необхоД. на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били
допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
не налага произнасяне по оплакванията за незаконосъобразност на присъдата,
нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.
Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подс. М. Х. О. – Д.
е заявен изрично довод за нарушения на процесуалния закон, но такива
конкретни нарушения не са посочени в жалбата, нито са изложени аргументи в
тяхна подкрепа. В хода на съдебните прения при въззивното разглеждане на
делото защитникът на подс. О. – Д. изтъкна като съществено процесуално
нарушение неясните и противоречиви мотиви към присъдата касателно
наложените наказания.
Важно е да се отбележи, че при реализиране на проверка за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на
5
ОСНК на ВКС и потвърдени с Тълкувателно решение №6 от 19.02.2018 г. по т.
д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС, както и според константната съдебна
практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно
събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната
неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на
процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в
доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на
първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на
доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на
съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното, въззивният съд следва да разгледа като
оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение това за липса на
надлежни мотиви към постановената присъда. Вярно е, че според правната
доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви
към присъдата представлява съществено процесуално нарушение, но и
липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния
закон / чл.305, ал.3 от НПК /, се квалифицират като такова нарушение и
обосновават отмяна на съдебния акт.
Запознавайки се с мотивите към проверяваната присъда, въззивната
инстанция не установи посочения порок. Първостепенният съд е изготвил
мотивите към атакуваната присъда в съответствие с регламента на чл.305, ал.3
от НПК. Изложил е ясни съображения, с оглед на които е счел за безспорно
установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение
за правилното му решаване. В съгласие с чл.373, ал.3 и чл.372, ал.4 от НПК в
мотивите към присъдата съдът е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от
подсъдимите самопризнания и на събраните в досъдебното производство
доказателства, които ги подкрепят. Обосновал правната характеристика на
конкретното престъпление против паричната система, чийто състав е очертан
в материалноправната норма на чл.249, ал.1 от НК. В мотивите са
индивидуализирани неправомерно ползваните платежни инструменти, техния
титуляр, механизма на ползване на процесните банкови карти и размера на
неправомерно усвоената от подсъдимите парична сума посредством чуждите
банкови карти, посочено е качеството на съучастник на всеки от подсъдимите
6
– подс. З. е действал като извършител, а подс. О. – Д. – като помагач.
Изложени са достатъчни и ясни съображения относно индивидуализацията на
наказанията, както изисква чл.54 от НК – посочена е степента на обществена
опасност на деянието и на всеки от двамата подсъдими, както и смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, спазена е императивната разпоредба на
чл.58а, ал.1 от НК, като определените наказания лишаване от свобода са
намалени с една трета и са наложени на подсъдимите, съответно лишаване от
свобода за три години и четири месеца на подс. З. и лишаване от свобода за
срок от две години и осем месеца на подс. О. – Д., посочен е начинът на
изтърпяване на тези наказания.
Установявайки, че в мотивите на проверяваната присъда отсъства
неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като
липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, въззивният
съд намери обсъденото оплакване за несъстоятелно.
Предвид горното и след осъществена цялостна служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички
останали направени от защитата оплаквания по същината си са такива за
незаконосъобразност на присъдата и за несправедливост на наложените
наказания и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с
което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите,
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност на присъдата,
съдържащо се в жалбата на защитника на подс. О., и за несправедливост на
наложените наказания и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата
инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
деяние и участието на подсъдимите в него. Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
Подс. З. Д. З. е роден на **.**.**** г. в гр. Бургас, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи.
Подс. З. е многократно осъждан за различни престъпления от общ
характер: осем пъти за кражба по чл.195 и чл.196 от НК, пет пъти по чл.249,
ал.1 от НК, два пъти по чл.354а от НК, както и по чл. 316 от НК, по чл.309 от
НК и по чл.253 от НК, като деянията са били извършвани в различни населени
места в страната и за тях са му били налагани различни по размер наказания
7
лишаване от свобода, изтърпени ефективно.
Подс. М. Х. О. – Д. е родена на **.**.**** г. в гр. Стара Загора, българка,
български гражданин, с основно образование, омъжена, не работи, има три
деца под 18 години.
Подс. О. е неосъждана /реабилитирана по право/.
С одобрено от съда споразумение от 20.12.2012 г. по НОХД №633/2012 г.
на РС – Нова Загора подс. О. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което й е наложено наказание 11
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, изтекъл на 20.12.2015 г.,
на която дата е настъпила реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.1 от
НК.
От 2018 г. подс. М. Х. О. живеела заедно със съпруга си свид. Н. Д. и с
трите си деца в ангажиран под наем апартамент, находящ се в гр. Бургас, в
кооперация на ул. "Л. К." №*, на първи етаж, собственост на свидетелката Е.
Д. Т.-Г..
На 19.07.2020г., около 11.30 - 11.45часа, свид. Е. Д. Т.-Г. извършила
покупки в магазин за хранителни стоки, намиращ се на ул. „Ивайло“ и ул.
„Левски“ в кв. „Възраждане“ в град Бургас, като платила покупките в брой.
Прибрала портфейла си в чантата и се отправила към дома си, находящ се в
същия квартал, на ул. "Л. К." №*. За да влезе във входа на кооперацията и
докато била на стълбището пред входа, свидетелката извадила ключовете от
чантата си. Тогава от чантата й паднал на земята портфейла й, без
свидетелката да забележи това. В портфейла й се намирали личната й карта,
две дебитни карти - едната на „Райфайзен банк България“АД, а другата на
„Първа инвестиционна банка“АД /с търговско наименование „Фибанк“/ и
лични документи. В портфейла й се намирала и сумата от около 1000 лева в
брой. В портфейла си свид. Г.-Т. държала листче с изписан ПИН код за едната
карта - тази на „ПИБ“ АД.
На същия ден, 19.07.2020 г., около обяд, подс. О. се прибирала в наетия
под наем апартамент на посочения адрес, след като свид. Т.-Г. загубила
портфейла си пред входната врата на кооперацията. Подсъдимата видяла
портфейла, взела го и се прибрала в дома си. Там разгледала намерения
портфейл, установила, че същият принадлежи на наемодателката й свид. Т.,
видяла, че в него има дебитни карти.
Подс. О. била комарджийка, като често, почти всеки ден, посещавала
различни казина, обикновено заедно с другия подсъдим - З. З., а понякога и
със съпруга си свид. Н. Д..
След като подс. О. възприела, че в портфейла има дебитни карти и ПИН
код за една от тях, тя се обадила по телефона на подс. З. З. и поискала да се
срещнат, което се случило малко по-късно. На срещата подс. О. споделила с
подс. З. за намерените от нея две банкови карти. Двамата решили да използват
8
картите. Заедно отишли на банкомат на „Първа инвестиционна банка“АД,
находящ се в гр. Бургас, на ул.“Гладстон“ № 72, с № AFIB 8011. Там подс. О.
дала на подс. З. едната карта, а именно тази на „Първа инвестиционна банка“
АД, както и листчето с ПИН кода. Картата била с № 4378517890606741 и с
нея последователно подсъдимият З. извършил следните трансакции:
1. Ha 19.07.2020 г. в 13.00 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. изтеглил сумата от 400 лева.
2. На 19.07.2020 г. в 13.01 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. изтеглил сумата от 400 лева;
3. На 19.07.2020г. в 13.02 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. изтеглил сумата от 400 лева;
4. На 19.07.2020г. в 13.03 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. изтеглил сумата от 400 лева;
5. На 19.07.2020г. в 13.07 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. изтеглил сумата от 800 лева;
6. На 19.07.2020г. в 13.08 часа от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул. Гладстон № 72, подс. З. направил опит да изтегли
неустановена по размер парична сума, която трансакция не се осъществила
поради надвишен лимит.
След като изтеглил общо 2 400 лева и направил един неуспешен опит да
изтегли още пари, подс.З. отишъл при подс. О., която го изчаквала отстрани,
дал й половината пари и й върнал дебитната карта. Двамата продължили да се
разхождат из гр. Бургас със случайно наето такси. В един момент подс. З. се
сетил, че има да ползва бонус от 15 лева в казино „Winbet“, находящо се в гр.
Бургас, на ул.Хан Крум № 5 /в хотел „Бургас“/.
7. Двамата подсъдими отишли до това казино, но тъй като подс. О. имала
забрана да влиза вътре, подс. З. поискал дебитната карта от нея и тя му дала
същата дебитна карта на „ПИБ“ АД с № 4378517890606741 заедно с ПИН
кода. В казиното подс. З. платил с картата на свид. Т. - Г. еднократно билет на
машина, представляваща ПОС терминал № 93937225 на „Уникредит
Булбанк“АД, в размер на 1 000 лева. Плащането било извършено на
19.07.2020 г. в 13.31 часа. Така на практика подс. З. осъществил следващата,
седма поред трансакция с картата на свид. Т. - Г.. / Комплексна -техническа и
сравнително-портретна експертиза - том 1, л.131 и сл. и конкретно -
л.144/точка 7/, л.152-стимки 13 и 14/, л.155-156/.
След като излязъл от казиното подс. З. върнал на подс. О. посочената
карта с ПИН кода.
На същия ден, 19.07.2020 г., около 13.44 часа, подсъдимите З. и О. – Д.
заедно отишли в казино „Централ“, намиращо се в хотел „Аква“ в ж. к.
„Лазур“ в гр. Бургас, където престояли до около 14.30 часа. През това време
подс. З. извършил няколко трансакции с дебитната карта с №
4378517890606741, която подс. О. отново му дала заедно с ПИН кода за
9
същата карта. Трансакциите били осъществени, както следва:
8. На 19.07.2020 г. в 13.59 часа на ПОС терминал № F0994903 на
„ПИБ“АД, находящ се в ж. к. „Лазур“ № 163 /казино „Централ“ в хотел
„Аква“/ платил сумата от 1000 лева;
9. На 19.07.2020 г. в 14.11 часа на ПОС терминал № F0994903 на
„ПИБ“АД, находящ се в ж. к. „Лазур“ № 163 /казино „Централ“ в хотел
„Аква“/ платил сумата от 1000 лева;
10. На 19.07.2020 г. в 14.20.19 часа на ПОС терминал № F0994903 на
„ПИБ“АД, находящ се в ж. к. „Лазур“ № 163 /казино „Централ“ в хотел
„Аква“/ направил опит да плати неустановена по размер парична сума, която
трансакция не се осъществила поради надвишен лимит;
11. На 19.07.2020 г. в 14.20.45 часа на ПОС терминал № F0994903 на
„ПИБ“АД, находящ се в ж. к. „Лазур“ № 163 /казино „Централ“ в хотел
„Аква“/ направил опит да плати неустановена по размер парична сума, която
трансакция не се осъществила поради надвишен лимит;
12. На 19.07.2020 г. в 14.21.16 часа на ПОС терминал № F0994903 на
„ПИБ“АД, находящ се в ж. к. „Лазур“ № 163 /казино „Централ“ в хотел
„Аква“/ направил опит да плати неустановена по размер парична сума, която
трансакция не се осъществила поради надвишен лимит;
/Експертиза точка 5 - л.144; снимки от 1 до 10 и точка 9 от
експертизата - л.155-156 - в том 1/.
След като подс. З. не успял да плати с дадената му от подс. О. дебитна
карта други суми в това казино, върнал картата на подсъдимата. Двамата си
тръгнали, като подс. О. се прибрала в дома си, а подс. З. - в хотел. Уговорили
се да се срещнат по-късно същата вечер, което и направили около 22.00 часа.
Двамата подсъдими отишли заедно отново до ATM № AFIB 8011 на
„Първа инвестиционна банка“АД, находящ се на ул. „Гладстон“ № 72. Подс.
О. дала на подс. З. другата банкова карта на свид. Т.-Г., а именно тази издадена
от „Райфайзен Банк България“ ЕАД с № 516861******1545, за която не
разполагала с ПИН код.
13. На 19.07.2020 г., в 22.58 часа, от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД подс.
З. направил опит да изтегли с посочената банкова карта парична сума в размер
на 800 лева, но трансакцията била неуспешна поради грешен ПИН код.
/Експертиза - т.1, л.141 от ДП при трансакцията в 22.58ч./
Оттам двамата подсъдими се придвижили до ул. „Милин камък“ в гр.
Бургас. Подс. З. влязъл в магазин „Тришър“.
14. Там, на 19.07.2020 г. в 23.23 часа, със същата карта с №
516861******1545 подс. З. платил покупки на стойност 92,90 лева на ПОС
терминал № 02146193, находящ се в посочения магазин.
От магазин „Тришър“ двамата подсъдими се придвижили до казино
„Winbet“ на ул. „Хан Крум“ № 5.
10
15. В казиното подс. З. отново с карта с № 516861******1545 , издадена
на свид. Т.-Г. от Райфайзен Банк България АД, извършил плащане на машина,
представляваща ПОС терминал № 93937225 на „Уникредит Булбанк“ АД, в
размер на 100 лева. Плащането било извършено на 19.07.2020 г. в 23.31 часа. /
Комплексна експертиза т.1, л.144, точка 6 и л.151 - снимки 11 и 12. /
След като излезли от казино „Winbet“ двамата подсъдими се насочили
към ул. „Александровска“ в гр.Бургас. Минали покрай банкомат ATM №
AFIB 8030 на „Първа инвестиционна банка“АД, находящ се на ул.
„Александровска“ № 58 и решили отново да изпробват картата с
№4378517890606741, издадена на свид. Т.-Г. от „ПИБ“ АД. За целта подс. О.
дала картата на подс. З..
16. На 20.07.2020 г. в 00.22 часа подс. З. направил опит да изтегли чрез
тази карта, използвайки известния му ПИН код, неустановена по размер
парична сума, но тегленето не се осъществило поради надвишен лимит на
картата.
17. Въпреки това в следващата минута, в 00.23 часа на 20.07.2020 г. подс.
З. направил още един опит на същия банкомат № AFIB 8030 на „ПИБ“АД,
находящ се на ул.“Александровска“ № 58, да изтегли чрез същата карта с №
4378517890606741, издадена от „ПИБ“ АД, използвайки ПИН кода
неустановена по размер парична сума, но отново не успял да изтегли пари
поради надвишен лимит. /Експертиза том 1, л.141 точка4; снимки л.142 и
143; точка 9/ .
От ул. „Александровска“ в гр. Бургас двамата подсъдими се качили на
таксиметров автомобил и отишли в казино „Меджик“, намиращо се в гр.
Бургас, ж. к. „Славейков“ № 126. Там подс. З. с дадената му по-рано същата
вечер от подс. О. карта с № 516861******1545, издадена на свид. Т.-Г. от
„Райфайзен Банк България“ АД, осъществил следните трансакции:
18. На 20.07.2020 г. в 00.37 часа на ПОС терминал с № 04047473, находящ
се в посоченото казино, подс. З. извършил плащане в размер на сумата 100
лева, за което плащане не се изисквал ПИН код.
19. Малко по-късно, на 20.07.2020 г., в 00.42 часа на същия ПОС терминал
№ 04047473 в казиното, подс. З. наредил чрез карта с № 516861******1545,
издадена на свид. Т.-Г. от „Райфайзен Банк България“ АД, плащане на парична
сума отново в размер на 100 лева, което не се осъществило поради
достигнат лимит на безконтактни плащания без ПИН код.
20. Две минути по-късно, в 00.44 часа на 20.07.2020 г. подс. З. отново
пробвал в същото казино и на същия ПОС терминал № 04047473 да нареди
плащане с карта с № 516861******1545, издадена на свид. Т.-Г. от „Райфайзен
Банк България“ АД, в размер на 50 лева, но и този опит бил неуспешен
поради същата причина - достигнат лимит на безконтактни плащания без
ПИН код.
21. Веднага след това, в 00,45 часа на 20.07.2020 г., на ПОС терминал №
11
04047473 в казино Меджик подс. З. направил опит да изтегли парична сума от
50 лева чрез картата с № 516861******1545, опитвайки се да налучка ПИН
кода на същата. Отново не успял, този път поради грешен ПИН код. След
този опит З. се отказал да използва картата и я върнал на О..
22. След последното използване на карта с № 4378517890606741,
издадена от „ПИБ“АД на свид. Т. - Г. /малко след полунощ на 19 срещу 20 юли
2020 г. на банкомат на ул. „Александровска“ - т.16 и т.17 от изложението/,
картата останала у подс. З.. Същият знаел ПИН кода й, тъй като няколкократно
я използвал на 19.07.2020 г. и през нощта на 19 срещу 20 юли 2020 г.
Стремейки се да извлече всички възможни парични средства чрез картата, на
20.07.2020 г. в 08.14 часа подс. З. направил опит да изтегли неустановена по
размер парична сума от ATM № AFIB 8011 на „ПИБ“АД, находящ се на ул.
„Гладстон“ № 72, която трансакция не се осъществила поради надвишен
лимит.
23. След това З. отишъл отново в казино „Winbet“, находящо се на ул.
„Хан Крум“ № 5, където на същата дата, 20.07.2020г. в 10.01часа отново
използвал карта с № 4378517890606741, издадена от „ПИБ“АД на свид. Т. - Г.,
като направил опит да плати неустановена по размер сума, но не успял, тъй
като междувременно картата била блокирана от титуляра й - свид. Т.-Г.. /
Експертиза - точка 7, л.144, том 1; снимки 15-17; точка 6/ .
На 20.07.2020 г., около 08.00 часа, свид. Т. - Г. видяла, че има получени
съобщения на телефона си за извършени опити за плащания с картата й,
издадена от „Райфайзен Банк България“АД и установила, че портфейлът й с
банковите карти липсва. Веднага посетила офиси на „ПИБ“АД и на
„Райфайзен Банк България“АД, където я уведомили за извършените с
банковите й карти трансакции, неоторизирани от нея. Свидетелката блокирала
картите си. След това отишла в ОД на МВР Бургас, където съобщила за
случилото се.
Свидетелите Я. А. Я. и Р. Т. Т. - полицейски служители посетили някои от
обектите, където били използвани процесните карти без съгласието на свид. Т.
- Г. и установили, че в момента на трансакциите винаги е заснето едно и също
лице, а именно – подс. З.. Установили още, че заедно с него на трансакциите
присъства една и съща жена с руса коса. След проведени оперативно-
издирвателни мероприятия полицаите установили, че това е подс. М. О. - Д..
Продължили с ОИМ, в това число с извънпроцесуални беседи с М. О. и З. З..
На 27.02.2024 г., т. е. в хода на първоинстанционното производство,
подс. О. – Д. заплатила на свид. Т. – Г. сумата 2850 лева, представляваща
половината от общо изразходваните чрез процесните дебитни карти парични
средства на свидетелката. Това обстоятелство е удостоверено с надлежна
писмена разписка, подписана от получателката на парите – пострадалата Т. –
Г. / л. 35 от НОХД №1537/2023 г. на ОС – Бургас/.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
12
веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и подкрепящи
самопризнанията на подсъдимите, дали основание за проведеното съкратено
съдебно следствие в първата инстанция, като стриктно спази изискванията на
чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Както вече се отбеляза, описаната по-горе
фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първия съд.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимите самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр.
чл.373, ал.2 от НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие и са
въведени в процеса от:
- гласните доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели Е. Д. Т.-Г., Я. А. Я., Р. Т. Т. и Н. Н. Д.,
частично от обясненията на подсъдимите З. и О.;
- писмените доказателства – справка за съД.ст на подс. З. /т.1, л.64-68,
л.196-197 от ДП, л.38-51 от ВНОХД №316/2024 г. на АС – Бургас/, справка за
съД.ст на подс. О. /т.1, л.49-51 и л.194 от ДП, л.52-53 от ВНОХД №316/2024 г.
на АС – Бургас/, писмо-отговор от 24.07.2020 г. на „ПИБ“ АД, съдържащо
справка за извършени трансакции с карта с №4378517890606741, издадена на
Е. Д. Т.-Г., за времето от 12 часа на 19.07.2020 г. до 10 часа на 20.07.2020 г. /т.1,
л. 166 от ДП/, писмо-отговор от 07.08.2020 г. на „ПИБ“ АД, съдържащо
справка за извършени трансакции с карта с №4378517890606741, издадена на
Е. Д. Т.-Г., за периода 19.07.2020 г. – 20.07.2020 г. /т.1, л.168 от ДП/, справка от
07.08.2020 г. от „Райфайзен Банк България“ АД за извършени трансакции с
карта с № 516861******1545, издадена на Е. Д. Т.-Г., за периода 19.07.2020 г. –
20.07.2020 г. /т.1, л.171 от ДП/, справка от 11.09.2020 г. от „Райфайзен Банк
България“ АД за извършени трансакции с карта с № 516861******1545 ,
издадена на Е. Д. Т.-Г., за периода 19.07.2020 г. – 20.07.2020 г. /т.1, л.174 от
ДП/, разписка от 27.02.2024 г., подписана от Е. Д. Т.-Г. /л.35 от НОХД
№1537/2023 г. на ОС – Бургас/;
- веществените доказателства - пет броя оптични носители: 2 бр. CD – R
– „Verbatim“; 1 бр. DVD - R „Kodak“; 1 бр. CD – R – „Maxell“; 1бр. флаш
памет, марка „Kingston“;
- заключение на комплексна /техническа и сравнително-портретна/
експертиза по Протокол от 09.08.2020 г. /т.1, л.131-157 от ДП/.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници,
оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимите. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
13
конкретните платежни инструменти и техния титуляр, извършените с
процесните платежни инструменти трансакции, техния автор и
придружаващото го лице, времето и мястото на осъществяване на всяка
отделна трансакция, нейния вид и постигнат резултат, АТМ-устройството и
ПОС терминала, чрез които отделната трансакция е изпълнена и използваната
за това банкова карта, размера на всяка една от изтеглените и платени парични
суми и техния общ размер, личността на пострадалото лице - са категорично
установени от събраните в хода на разследването и на съкратеното съдебно
следствие в първата инстанция доказателства чрез способите и по реда на
НПК.
Съображенията, които първият съд е изложил относно доказаността на
посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и
позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на
доказателствените факти, логически правилно изведени от гласните,
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства. При
спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този
по чл.371, т.2 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от
досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По време на досъдебното производство са били събрани достатъчно
доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на
обвинението и съпричастността на подсъдимите към него. Самите те се
признават за автори на деянието. Пред първоинстанционния съд подсъдимите
З. и О. са признали всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, включително и тези, че на 19.07.2020 г. и 20.07.2020 г. те са
имали фактическа власт върху процесните банкови карти, индивидуализирани
в обвинителния акт; че са използвали същите без съгласието на техния
притежател, както и извършените с тях успешни и неуспешни трансакции,
размерите на изтеглените и платени суми посредством картите, общия размер
на тези суми, възлизащ на 5 692,90 лева, конкретните АТМ-устройства и ПОС
- терминали, чрез които са използвали чуждите банкови карти. Изразили са
ясно и недвусмислено съгласие съдът да не събира доказателства за фактите,
съдържащи се в обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на
събраните в досъдебното производство доказателствени материали и
направеното от всеки от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК.
Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено
доказано съвместно участие на двамата подсъдими в разгледаното
посегателство, защото показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство и поименно посочени по-горе свидетели, депозирани в
досъдебната фаза и приобщени чрез тяхното прочитане в хода на съкратеното
14
съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.283 от НПК,
документите, приложени като писмени доказателства, наличните по делото
веществени доказателства – 4 броя оптични носители, заключение на
комплексна /техническа и сравнително-портретна/ експертиза, преценени
поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично, че
подсъдимите З. и О. са осъществили коментираното деяние.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт въззивната
инстанция, установявайки, че първата такава не е направила задълбочен
анализ и оценка на събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства, счита за необхоД. да допълни първоинстанционните мотиви
със следните съображения касателно обсъждането и оценката на
доказателствените източници.
При анализа на доказателствената съвкупност специално внимание
следва да се отдели на показанията на свид. Е. Т.-Г., които са с основна
доказателствена тежест в това наказателно производство. Същата е титуляр на
процесните дебитни карти и собственик на паричната сума от 5692,90 лева,
която подсъдимите са похарчили от нейните банкови сметки, ползвайки
картите й без нейно съгласие и поради това тя се явява пострадал от
престъплението. Това й качество и участието й като граждански ищец в
процеса, разкриващи нейната заинтересованост от изхода на делото, не може
да послужи като единствено основание за игнориране на показанията й.
Категоричността на нейните изложения относно липсата на дебитните й
карти, ведно с листче с написан ПИН код на картата от „ПИБ“ АД, периода от
време, през който картите не са били в нейна фактическа власт, размера на
изразходваните от сметките й парични суми и липсата на дадено съгласие за
ползването на картите й от трето лице, ведно с отсъствието на противоречия в
твърденията й, непоколебимо отстояват истинността на разказаните
обстоятелства.
Досъдебните показания на пострадалата свид. Е. Д. Т.-Г., прочетени в хода
на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от
НПК, категорично установяват, че на първата инкриминирана дата 19.07.2020
г., след 11.45 часа, прибирайки се в дома си на ул. "Л. К." №* в гр. Бургас, тя е
изгубила портмонето си с намиращите се в него лична карта, банкоматна карта
на „Фибанк“ / „ПИБ „ АД“ / ведно с листче с написан ПИН код, банкоматна
карта на „Райфайзен банк“ АД и сумата от 1000 лева. Според твърденията на
същата свидетелка тя е изтървала портмонето си с картите пред входа на
кооперацията, където живее на посочения адрес, и е установила липсата на
дебитните си карти на 20.07.2020 г., около 08.00 часа, когато видяла, че на
мобилния си телефон е получила съобщения за извършени плащания чрез
картата й, издадена от „Райфайзен банк“ АД. Свид. Т.-Г. сигнализирала на
място в обслужващите банки - „Фибанк“ и „Райфайзен банк“ за изчезването на
дебитните й карти и за неправомерното им използване, като процесните карти
били блокирани. Същата свидетелка пресъздала информацията, съдържаща се
в справките – извлечение, предоставени й от обслужващите я банки.
15
Категорично твърдяла, че не е предоставяла банковите си карти на никое
друго лице, за да ги ползва. Заявила, че подс. О., нейна наемателка, живуща на
същия адрес, й казала, че нейн познат е намерил изгубеното портмоне с
дебитните карти, които използвал, но свидетелката не й повярвала, досетила
се, че подсъдимата е намерила портмонето с картите й и е допринесла за
неправомерното им използване. Показанията на свид. Т.-Г. са последователни,
детайлни и категорични, лишени са от вътрешни противоречия и убедително
описват действително протеклите събития. Тези показания заслужават
доверие и следва да се кредитират изцяло, тъй като те напълно съвпадат с
информацията, съдържима в събраните по делото писмени и веществени
доказателства и с изводите на заключението на комплексната /техническа и
сравнително-портретна/ експертиза.
Първоинстанционният съд не е изразил становище за допустимост и
достоверност на показанията на свидетелите Я. Я. и Р. Т., които са полицейски
служители и са провеждали беседи с всеки от двамата подсъдими.
Допълвайки в тази насока мотивите на първата инстанция, въззивната такава
внимателно се запозна с досъдебните свидетелски показания на споменатите
полицейски служители, приобщени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие чрез прочитането им по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК
и прие, че тези части от показанията на свидетелите Я. и Т., които
възпроизвеждат изявленията на подсъдимите З. и О., направени при
проведените с тях неформални разговори и съдържащи информация за
фактическата им власт върху процесните дебитни карти и извършените с тях
трансакции, са недопустими и не следва да се ползват при установяване на
релевантните за делото факти. Това е така, защото по времето на депозиране
на въпросните изявления пред полицейските служители Я. и Т. по отношение
на подсъдимите е било налице подозрение, че са извършили конкретно
престъпление. Освен това при тези изявления на З. и О., уличаващи ги в
престъпление, не е присъствал упълномощен или служебен защитник, липсват
твърдения и доказателства З. и О. да са били уведомени за правото им на
защитник, както и за правото им да не дават обяснения, включително такива,
създаващи обосновано подозрение, че са извършили разследваното
престъпление. Тези обстоятелства изключват възможността законосъобразно
да бъдат ползвани тези части от показанията на свидетелите Я. и Т., в които те
пресъздават „самопризнания“ на заподозрените З. и О., че са използвали
процесните чужди дебитни карти и чрез тях са изтеглили и са плащали
парични суми от банковите сметки на пострадалата свид. Т.-Г.. Въпреки
оценката за обективност и достоверност, която заслужават въпросните
показания, същите не могат да се ползват като допустим източник на
доказателствени факти при изграждане на фактологията по спора.
Наред с горното, трябва да се отбележи, че З. и О. са участвали лично в
досъдебното производство като обвиняеми, като З. двукратно е отказал да
даде обяснения, а О. е дала обяснения пред разследващ орган в присъствието
на упълномощен защитник, с които е отрекла съпричастност към престъпната
16
деятелност, поради което недопустимо е непосредствено дадените от нея
обяснения да бъдат замествани от производни доказателствени източници,
каквито се явяват посочените части от показанията на свидетелите.
Различен от горния подход следва да се приложи относно тези части от
показанията на свидетелите – полицейски служители Я. и Т., в които те
пресъздават собствените си възприятия и действия по повод установяване
времето, мястото, идентифицираното АТМ устройство и конкретния ПОС
терминал на използване на процесните банкови карти, както и възприятията
им при преглед на видеозаписите относно лицата, използвали и/или
присъствали при използване на банковите карти. Тези твърдения на
упоменатите свидетели – полицейски служители следва да се приемат за
допустими, защото не възпроизвеждат информация, получена от
разузнавателни беседи със заподозрените З. и О. и уличаващи същите, поради
което спрямо тях не се разпростира забраната по чл.118, ал.2 от НПК. В
посочените им части въпросните свидетелски показания следва да се ценят
като правдиви, тъй като кореспондират с показанията на свид. Т.-Г., с
банковите справки относно трансакциите, извършени с процесните дебитни
карти през инкриминирания период и със заключението на комплексната
/техническа и сравнително-портретна/ експертиза и съдържащите се в него
фотоснимки.
Изложените гласни доказателства, изводими от коментираните показания
на свидетелите Е. Т.-Г., Я. Я. и Р. Т. и депозираните от подсъдимите З. и О.
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК, ведно с приобщените по делото като
писмени доказателства документи и веществените доказателства, предоставят
пълния обем от необходими сведения за неправомерните действия на
подсъдимите по използването на процесните чужди банкови карти.
Въззивният съд отдели специално внимание в доказателствения анализ на
заключението на комплексната /техническа и сравнително-портретна/
експертиза - по Протокол №411 от 09.08.2020 г. /т.1, л.131-157 от ДП / и
прецени това заключение като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не
намери основание да се съмнява в неговата правилност. Същото е изготвено от
високо квалифициран експерт в областта на техниката / видеозаписите и
лицевата идентификацията / - инж. Здравко Стоянов, в чиято професионална
компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещото
лице е отговорило категорично и убедително на всички поставени му
въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха
посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите относно авторството на
разследваното престъпление.
При извършеното изследване на 5 броя оптични носители /DVD-R, CD-R
и флаш памет/, съдържащи записи от охранителни камери, монтирани на АТМ
устройства на „ПИБ“ АД и видеозаписи от камери, монтирани в казино
„Централ“ и казино „Winbet“ в гр. Бургас, експертът не установил
прекъсвания, сривове, наслагвания и т. н., водещи до съмнения за извършени
17
корекции или други технически интервенции или монтаж върху
видеозаписите и снимките, записани на оптичните носители.
Изследвайки оптичен носител DVD - R „Kodak“ /обект №3/, съдържащ
видеозапис от охранителна камера в казино „Централ“, находящо се в гр.
Бургас, бул. „Демокрация“, хотел „Аква“, експертът установил, че на
29.07.2020 г., в 13:44:47 часа, мъж, на около 40 години, с къси панталони и
слънчеви очила, поставени на главата му, влиза в казиното /снимки 1 и 2/, като
е последван от малко по-млада жена, с дълга руса коса /снимки 3 и 4/; мъжът и
жената остават в казиното до около 14.21 часа, през което време ползват
игралните автомати /снимки 5,6,7/; мъжът на няколко пъти ползва ПОС
терминала за заплащане. От видеозаписа са експортирани на хартиен носител
10 броя снимки.
При прегледа на оптичен носител CD – R – „Maxell“ /обект №4/,
съдържащ видеозапис от охранителна камера в казино „Winbet“, находящо се
в гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №5, вещото лице инж. Стоянов констатирал, че
на 19.07.2020 г., около 23.30 часа, мъж, на около 40 години, с къси панталони,
ползва устройство в казиното /снимки 11 и 12/. От видеозаписа са
експортирани на хартиен носител 2 броя снимки.
При изследване на оптичен носител флаш памет, марка „Kingston“ /обект
№5/, съдържащ видеозапис от охранителна камера в казино казино „Winbet“,
находящо се в гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №5, експертът установил, че на
19.07.2020 г., около 13.22 – 13.35 часа /снимки 13 и 14/ и на 20.07.2020 г.,
около 09.57 – 10.02 часа /снимки 15 и 17/, мъж, на около 40 години, с къси
панталони и слънчеви очила, поставени на главата му, ползва за кратко
устройство в казиното. От видеозаписа са експортирани на хартиен носител 5
броя снимки.
Изследвайки оптичен носител CD – R – „Verbatim“ /обект №2/, съдържащ
видеозапис от охранителна камера, монтирана на АТМ –устройство №8030 на
„ПИБ“ АД, находящо се в гр. Бургас, на ул. Александровска“ №58, вещото
лице инж. Стоянов установил, че се вижда лице от мъжки пол, ползващо АТМ
устройството, и изготвил снимки на лицето, които макар и некачествени,
могат да се използват за разпознаване.
Изследвайки снимката на лицето З. Д. З., предоставена от АИС „БДС“, и
увеличените снимки на мъжа, който на записите от 20.07.2020 г. ползва АТМ
устройство №8030 на „ПИБ“ АД, находящо се в гр. Бургас, на ул.
Александровска“ №58 и който на записите от посочените по-горе казина
ползва игралните устройства, експертът установил редица изрично посочени
съвпадения, които в своята съвкупност, му позволили да направи извода, че с
голяма степен на вероятност лицето от записите е З. Д. З..
При сравнение на снимката на лицето М. Х. О., предоставена от АИС
„БДС“, и увеличените снимки на лицето от женски пол с руса коса, което
влиза заедно с лицето от мъжки пол в казино „Централ“, вещото лице
установило известни изрично посочени съвпадение, които в своята
18
съвкупност, му позволили да направи извода, че с голяма степен на вероятност
лицето от записа е М. Х. О..
Въззивната инстанция се довери изцяло на обсъденото заключение на
комплексната /техническа и сравнително-портретна/ експертиза на инж.
Здравко Стоянов. Установените чрез него релевантни за спора обстоятелства –
времето, място, банкоматните и ПОС терминалните устройства, на които
процесните дебитни карти са използвани, лицето, което е боравило с картите -
са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно
признати от подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани.
Справките за съД.ст на подс. З. установяват, че същият е многократно
осъждан за различни престъпления от общ характер: осем пъти за кражба по
чл.195 и чл.196 от НК, пет пъти по чл.249, ал.1 от НК, два пъти по чл.354а от
НК, както и по чл. 316 от НК, по чл.309 от НК и по чл.253 от НК, като
деянията са извършвани в различни населени места в страната и за тях са му
налагани различни по размер наказания лишаване от свобода, изтърпени
ефективно.
Справките за съД.ст на подс. О. установяват, че с одобрено от съда
споразумение от 20.12.2012 г. по НОХД №633/2012 г. на РС – Нова Загора
подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, за което й е наложено наказание 11 месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, изтекъл на 20.12.2015 г., на която дата е
настъпила реабилитация по право съгласно чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Писмо-отговор от 24.07.2020 г. на „ПИБ“ АД /т.1, л. 166 от ДП/
предоставя информация за извършени трансакции с карта с
№4378517890606741, издадена на Е. Д. Т.-Г., за времето от 12 часа на
19.07.2020 г. до 10 часа на 20.07.2020 г, като са посочени конкретните АТМ
устройства и ПОС терминали, на които са извършени трансакциите, както и
вида на всяка изпълнена трансакция.
Писмо-отговор от 07.08.2020 г. на „ПИБ“ АД /т.1, л. 168 от ДП/
предоставя информация за извършени трансакции с карта с
№4378517890606741, издадена на Е. Д. Т.-Г., за периода от 19.07.2020 г. до
20.07.2020 г, като са посочени конкретните АТМ устройства и ПОС
терминали, на които са извършени трансакциите, вида на всяка изпълнена
трансакция, както и размера успешно изтеглената или заплатена сума.
Справка от 07.08.2020 г. и от справка от 11.09.2020 г., двете изготвени от
„Райфайзен Банк България“ АД //т.1, л.171, 174 от ДП/, удостоверяват
извършени трансакции с карта с № 516861******1545, издадена на Е. Д. Т.-Г.,
за периода 19.07.2020 г. – 20.07.2020 г., като са посочени конкретните АТМ
19
устройства и ПОС терминали, на които са извършени трансакциите, вида на
всяка изпълнена трансакция, постигнатия резултат, както и размера успешно
изтеглената или заплатена сума.
Разписка от 27.02.2024 г. / л. 35 от НОХД №1537/2023 г. на ОС – Бургас/
удостоверява, че на посочената дата Е. Д. Т.-Г. е получила от М. Х. О. – Д.
сумата 2850 лева, „представляваща възстановяване на половината от
нанесената имуществена щета, обективирана в обвинителен акт по НОХД
№1537/2023 г. на Бургаски окръжен съд.“
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, съдилищата им се довериха,
тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при
извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Двете съдебни инстанции цениха предметите, приобщени като
веществени доказателства по делото – пет броя оптични носители: 2бр. CD –
R – „Verbatim“; 1 бр. DVD - R „Kodak“; 1 бр. CD – R – „Maxell“; 1бр. флаш
памет, марка „Kingston“. Всички тези веществени доказателства продължават
да се пазят в делото и със съдържащата се в тях информация допринасят за
изясняване на относимата към спора фактология.
Направеният от въззивния съд и изложен по-горе всестранен, пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници,
който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни
инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на
атакуваната осъдителна присъда, както и за доказателствена обезпеченост на
самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК. Въззивната
инстанция не разполага с процесуална възможност да допуска и събира
допълнителни доказателства и да реши делото въз основа на друга фактическа
обстановка, различна от описаната в обвинителния акт и да приема нови
фактически положения, несъвместими с признатите факти, както е указано в
т.8.2 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК
на ВКС.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимите З. Д. З. и М. Х.
О., в съучастие, подс. З. като извършител, а подс. О. като помагач, с деянието
си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.249, ал.1 вр. чл.20, ал.2 /за подс. З./ и ал.4 /за подс. О. – Д./ вр. чл.26, ал.1
от НК, тъй като при условията на продължавано престъпление, от 13.00 часа
на 19.07.2020 г. до 10.01 часа на 20.07.2020 г., в гр. Бургас, са използвали
платежни инструменти – банкова карта с № 4378517890606741, издадена от
„ПИБ“ АД и ПИН код за нея и банкова карта с № 516861******1545, издадена
от „Райфайзен Банк“ АД, с титуляр на двете карти Е. Д. Т. – Г., като
20
извършили 23 /двадесет и три/ броя трансакции /теглене от АТМ, плащане
чрез ПОС терминал, неуспешно теглене от АТМ, неуспешно плащане чрез
ПОС, подробно описани в присъдата и по-горе в решението/ с общ размер на
сумата 5692,90 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Несъмнено установено е по делото, че на посочените дати и в указания
времеви период подс. З. е използвал предоставените му от подс. О. процесни
банкови дебитни карти ведно с ПИН код за първата от тях, с номера съответно
№ 4378517890606741, издадена от „ПИБ“ АД и № 516861******1545,
издадена от „Райфайзен Банк“ АД, с титуляр на двете карти Е. Д. Т. – Г., като
реализирал общо 23 броя отделни трансакции, от които 11 броя трансакции
били успешни, изразили се в тегления на парични суми от АТМ устройства и
плащания на различни ПОС терминали и така подсъдимите изразходили от
банковите сметки на титуляра Т. – Г. общо сумата 5 692,90 лева. Останалите
12 броя трансакции, реализирани с процесните дебитни карти, не са довели до
успешно теглене на парични суми от АТМ устройство, нито до успешно
плащане на суми чрез ПОС терминал.
„Използването” на платежния инструмент – дебитна карта като
фактическо действие се изразява в поставянето на картата в терминално
устройство / банкомат /, набиране на ПИН кода на картата и тегленето на
парични суми от устройството или в доближаване на безконтактната карта до
ПОС терминално устройство или поставяне на картата в такова устройство и
плащане чрез него на посочена сума без въвеждане на ПИН кода, ако сумата
не надвишава установения от банката предел, или след въвеждане на ПИН
кода, ако плащаната сума надхвърля определения лимит.
В казуса са се случили именно подобни събития – подс. З. е поставял в
различни банкоматни устройства предоставената му от подс. О. дебитна карта,
издадена от „ПИБ“ АД, с цитирания по-горе номер и с титуляр свид. Т. – Г.,
въвеждал написания на отделно листче ПИН код, също даден му от подс. О., и
изтеглял парични суми – четири пъти по 400 лева и един път 800 лева,
съответно доближавал същата банкова карта до ПОС терминално устройство
и заплащал стойността на услуга – три пъти по 1000 лева в казина за хазартни
игри с въвеждане на ПИН кода на картата. Така чрез използване на картата,
издадена от „ПИБ“ АД, подс. З. изразходил от банковата сметка на титуляра Т.
– Г. общо сумата 5400 лева.
Аналогично, подс. З. доближавал предоставената от подс. О. дебитна
карта, издадена от „Райфайзен Банк“ АД, с цитирания по-горе номер и с
титуляр свид. Т. – Г., до ПОС терминално устройство – един път в магазин,
като заплатил стоки на стойност 92,90 лева и два пъти в казина, като заплатил
два пъти по 100 лева. Така чрез използване на картата, издадена от
„Райфайзен Банк“ АД, подс. З. изразходил от банковата сметка на титуляра Т.
– Г. общо сумата 292,90 лева.
Както вече се отбеляза, подсъдимият осъществил успешно подобни
действия 11 пъти и така изразходил от банковите сметки на титуляра Т. – Г.
21
общо сумата 5 692,90 лева.
Верен е изводът на съда, че процесните дебитни карти представляват
платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК, защото същите са
веществено средство, позволяващо във връзка с друго средство, а именно
посредством АТМ – устройство или ПОС терминално устройство и въведен
ПИН код или без такъв код, прехвърлянето /плащането/ на пари, респ.
получаването им в брой.
Дефиниция на понятието „платежна карта“ се съдържа в чл. 25, ал. 1 от
Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти / обн., ДВ, бр. 62 от
4.08.2009 г., в сила от 01.11.2009 г . и действаща към периода на извършване
на инкриминираното деяние/. Съгласно този текст „Платежната карта е вид
платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен
начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения
ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка
и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между
оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата,
и доставчика на платежни услуги.“ Тя е платежен инструмент, който
позволява множество операции: теглене и/или внасяне на пари в брой чрез
терминални устройства АТМ; плащане на стоки и услуги и получаване на
пари в брой чрез терминални устройства ПОС, плащане на стоки и услуги,
както и превод между сметки чрез виртуални терминални устройства ПОС,
превод между платежни сметки чрез терминални устройства АТМ, плащане на
услуги чрез терминални устройства АТМ, справочни и други платежни и
неплатежни операции.
Правилно е заключението на съда, че ползването на процесните дебитни
карти от подсъдимите се е осъществило без съгласието на титуляра им Е. Т. –
Г.. Подс. З. е използвал дебитните карти и ПИН код за едната, след като е
установил фактическа власт върху тях в резултат на действията на подс. О.,
която намерила пред входа на жилищната кооперация падналото портмоне на
своята наемодателка – свид. Е. Т. – Г., ведно с находящите се в него две
дебитни карти и листче с написан ПИН код за една от картите, като след
намирането им ги предоставила на подс. З.. Всъщност без значение е начинът,
по който подсъдимите са постигнали владение върху дебитните карти.
Съществено и значимо е обстоятелството, че подсъдимите със сигурност не са
имали позволението на титуляра Е. Т. – Г. да ползват банковите й карти.
Важно е още да се отбележи, че наказателният закон инкриминира всяко
неправомерно използване на чужд платежен инструмент, т. е. без съгласието
на титуляра, като получаването или прехвърлянето на парични средства не е
необхоД. условие за съставомерност на деянието, респективно за неговата
наказуемост. Използването на чуждия платежен инструмент може да се изрази
и в други действия, например проверка за паричната наличност по сметката.
Деецът осъществява състава на престъплението и в случаите, когато само
22
поставя платежния инструмент в банкоматното устройство, като не е необхоД.
в резултат на това негово действие да е получил парична сума, нито е
необхоД. успешно да е заплатил чрез ПОС терминално устройство цената на
стока или услуга. По различни причини – липса на средства в банковата
сметка или в банковото устройство, повреда на същото, достигнат лимит на
теглене или плащане и др., заявената от неправомерния ползвател сума може
и да не бъде отпусната, респ. заплатена, но това не води до несъставомерност
на поведението и отпадане на наказателната му отговорност. Независимо от
това дали са настъпили или не имуществени вреди за титуляра на чуждия
платежен инструмент, деянието накърнява обществените отношения,
свързани с функционирането на паричното обръщение, в степен, налагаща
реализиране на наказателната отговорност на дееца. Аргумент в подкрепа на
този извод е правната регламентация на престъплението по чл.249, ал.1 от НК
като формално, доколкото за неговото осъществяване законът не изисква от
деянието да са настъпили щети. Когато обаче с деянието са причинени вреди,
степента му на обществена опасност допълнително се завишава и размерът на
щетите се отчита при индивидуализацията на наказанието.
Наред с коментираните обективни признаци на деянието,
първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективният елемент на разгледаното престъпление – пряк умисъл. Всички
данни по делото несъмнено сочат, че подсъдимите З. и О., с оглед на тяхната
възраст и съдебно минало, житейски и социален опит, физическо и психично
развитие, са имали интелектуалните представи, че извършват нещо
непозволено от закона, като при знание за това, че процесните дебитни карти
не принадлежат на никой от двамата и са чужди, използват ги, съзнавайки че
нямат за това разрешението на титуляра им, изтеглят пари от чуждите банкови
сметка или извършват разплащания с пари от тези банкови сметки.
Подсъдимите са били съвсем наясно за неправомерността на тяхното
поведение. Проследените в хронология и извършени от тях действия са
обективен израз на оформените в съзнанието им представи за
общественоопасния характер на деянието им и неговите последици. Във
волеви аспект подсъдимите са имали желанието тези неправомерни последици
да настъпят в действителност. Обобщено казано, подсъдимите са действали с
пряк умисъл. С тези допълнителни съображения въззивната инстанция се
присъедини към заключението на първата относно формата на вина на
разгледаното престъпление.
Законосъобразно и обосновано е становището на първостепенния съд, че
подсъдимите З. и О. са осъществили разгледаното престъпление в съучастие,
като първият от тях е действал като извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от
НК, а втората – като помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК.
Подс. З. е участвал в самото изпълнение на описаното престъпление. Той
е извършил редица активни действия, чрез които е реализирал
изпълнителното деяние на престъплението – използването на чуждите
платежни инструменти – процесните две дебитни карти, без позволението на
23
титуляра им Е. Т. – Г.. Подс. З. е знаел, че предоставените от му подс. О.
банкови карти не са нейни и че не е снабден с разрешението на титуляра да
ползва въпросните карти, но въпреки това е извършил множество трансакции
с тях. При осъществяването на повечето трансакции той е бил придружаван от
подс. О., която е имала възможност да възприема неговото поведение, както
видовете и броя на конкретно реализираните с картите трансакции, така и
размера на изтеглените от банкоматите парични суми, респективно платените
чрез картите на ПОС терминални устройства цени на закупени стоки и
ползвани услуги.
Съответен на закона е изводът на съда, че подс. М. О. е участвала в
съвместната престъпна дейност като помагач. Това е така, защото тя е
улеснила подс. З. да извърши разгледаното престъпление, като е създала
необходимите условия за осъществяване на деянието – предоставила е на
извършителя З. фактическата власт върху чуждите две дебитни карти, ведно с
написан ПИН кода за едната от тях, като по този начин му е осигурила
обективната възможност за ползването на платежните инструменти без
разрешението на техния титуляр.
Изложените по-горе фактически данни, безпротиворечиво установени в
хода на разследването и признати от подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от
НПК, налагат категоричния извод, че у подсъдимите е имало общност на
умисъла, защото всеки от тях е съзнавал, че действа съвместно с другия при
реализирането на неправомерна дейност с чуждата банкова карта, без да е
имал съгласието на титуляра й.
Въззивната инстанция, допълвайки мотивите на първата, прие че
всичките 23 деяния, описани по-горе и в присъдата, притежават всички
изискуеми от закона характеристики за квалифицирането им като едно единно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така,
защото за един сравнително кратък период от време – от 13.00 часа на
19.07.2020 г. до 10.01 часа на 20.07.2020 г., т. е. за около 21 часа, при една и
съща обстановка, със съзнание за липса на съгласие от титуляра на процесните
дебитни карти, подсъдимите са изтеглили от АТМ - устройства и са заплатили
чрез използването на картите на ПОС терминални устройства процесните
парични суми, извършили са също с картите трансакции без постигнат
финансов резултат. С всяка трансакция поотделно подсъдимите са
осъществили състава на едно и също престъпление – това по чл.249, ал.1 от
НК и всяка следваща трансакция се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд намери, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в
пълно съответствие с разпоредбите на чл.249, ал.1, чл.11, ал.2, предл.1, чл.20,
ал.2 и ал.4 и чл.26, ал.1от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови
норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите за
разгледаното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват
24
предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването им.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакването за
несправедливост на присъдата, още повече, че в самите жалби и в хода на
съдебните прения във въззивното производство подсъдимите и техните
защитници акцентират именно на този недостатък на съдебния акт и молят за
намаляване на наложените наказания лишаване от свобода, както и за отмяна
на наложеното наказание глоба. Въззивният съд намери тези искания за
частично основателни.
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необхоД.стта от повече или по-малко интензивно въздействие на наказателна
репресия върху извършителя с оглед постигане целите на специалната и
генералната превенции. Важно е също във връзка с определянето на
наказанието да се посочи установеното в съдебната практика принципно
разбиране, че при индивидуализацията на наказанието не може да се прилага
механичен, формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съобразявайки горните принципни положения, въззивният съд прие, че в
случая при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно
чл.54 от НК в размер, съвпадащ със средния за подс. З., а за подс. О. - Д. в
размер, гравитиращ към средния, предвиден в приложимата за казуса
материалноправна норма на чл.249, ал.1 от НК, първата инстанция не е
съобразила подобаващо всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, надценила е степента на обществена опасност на подс. О. - Д.,
необосновано е отдала приоритет на генералната превенция.
Коментирайки наложените наказания, първият съд правилно е определил
степента на обществена опасност на разгледаното престъпление като висока,
макар и да не е изложил съображения в тази насока. Допълвайки мотивите му
и споделяйки становището му, въззивният съд намери, че високата степен на
обществена опасност на престъплението се обосновава от сравнително
краткото време на извършване на престъплението /за около 21 часа/, от
големия брой на осъществените деяния /общо 23 трансакции/, включени в
състава на това продължавано престъпление, от броя на трансакциите с
постигнат финансов резултат /11 трансакции/, както и от използването на
повече от един платежен инструмент - две дебитни карти.
На следващо място, въззивната инстанция се солидаризира с извода на
първата за висока степен на обществена опасност на подсъдимите предвид
25
проявената от тях престъпна упоритост при осъществяване на престъплението
и причините, наложили прекратяване на престъпната им деятелност –
блокиране на процесните дебитни карти от банките – издател по искане на
титуляра Е. Т.-Г., т. е. неправомерното ползване на чуждите дебитни карти е
било преустановено не по волята на подсъдимите, а поради намеса на
въпросните банки, като в противен случай подсъдимите биха продължили да
използват чуждите карти и да теглят чрез тях пари от банкомат или да
извършват чрез тях разплащания на ПОС терминални устройства,
причинявайки по-големи вреди на титуляра.
Особено показателен за високата степен на обществена опасност на подс.
З. като деец и за неуспешния процес на поправяне у него е както сравнително
краткия период на въздържане от престъпни посегателства /около 7 – 8 месеца
след изтърпяване на предишната наказателна репресия от пет месеца
лишаване от свобода той е извършил настоящото престъпление/, както и петте
му осъждания за престъпления, идентични с настоящото - по чл.249, ал.1 от
НК, за които са му налагани различни по размер наказания лишаване от
свобода, изтърпени ефективно.
Обсъждайки наказанията на подсъдимите и отстранявайки пропуска на
първата инстанция, въззивната такава взе предвид подбудите и причините за
извършване на престъплението, състоящи се в ниската обща и правна култура
на подсъдимите, в слабите им морално - волеви задръжки, стремежа им да се
обогатят по бърз и лесен начин, утвърдената им склонност към хазартни игри,
а за подс. З. и изградените у него престъпни навици.
В съответствие с изискванията на чл.21, ал.1 и ал.2 от НК,
регламентиращи наказването на съучастниците, при индивидуализацията на
наказанията на всеки от подсъдимите З. и О. – Д. първата инстанция правилно
е отчела по-голямата степен на участие на извършителя З. в сравнение с тази
на помагача подс. О. – Д. в осъществяване на общото деяние поради това, че
само подс. З. е боравил с процесните дебитни карти и е реализирал с тях
всичките 23 броя трансакции. Тази по-голяма степен на участие на подс. З. в
съвместното престъпление, преценена заедно с неговата по-висока степен на
обществена опасност като деец, изисква да му се определи по-високо по
размер наказание от следващото се на подс. О. – Д.. Последната е участвала в
общото престъпление като помагач, но нейната помагаческа дейност, изразила
се в осигуряване фактическата власт върху процесните платежни инструменти
и ПИН кода за единия от тях, съществено е повлияла върху възможността за
реализиране на престъплението и изключително много е улеснила
извършителя З. при използване на чуждите дебитни карти, разполагайки с
владението върху тях и ПИН кода за едната от тях. Важно и значимо за
фиксиране размера на наказанието лишаване от свобода спрямо подс. О. – Д.,
както правилно е преценил първият съд, е също и обстоятелството, че
подсъдимата е действала в случая и като подбудител, за каквото качество като
съучастник в процесната съвместна престъпна деятелност не й е повдигнато
обвинение, макар и за склоняването на подс. З. да извърши общото
26
престъпление, не й е било необхоД. продължително и интензивно психическо
въздействие, тъй като още с показването и даването в негова фактическа власт
на чуждите банкови карти ведно с ПИН кода за едната от тях, подсъдимият е
предприел използването на картата с ПИН кода за теглене на пари от
банкоматно устройство. Съобразявайки коментираните обстоятелства и
приемайки, че степента на участие на помагача О. – Д. в общото престъпление
не е малка, въззивният съд намери, че не следва да упражни предоставеното
му от текста на чл.58, б. „б“ от НК правомощие да определи наказанието й
съгласно чл. 55 от НК, макар и да не са налице изискуемите от него условия.
Разисквайки наказанията, първият съд обосновано е отчел като
смекчаващи вината на подс. О. - Д. обстоятелства чистото й съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация по право за предходното й единствено
осъждане на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, както и възстановяването на
половината от причинените вследствие на престъплението имуществени
вреди на пострадалата Е. Т.-Г. чрез заплащане срещу разписка на сумата 2850
лева. В обхвата на понижаващите отговорността фактори спрямо същата
подсъдима следва да се включат и родителските й задължения към три деца
под 18 години. Тези нейни ангажименти на майка на три деца не следва обаче
да се преекспонират и същите не могат да обосноват налагане на наказание
лишаване от свобода под предвидения минимален размер от две години, както
претендират подс. О. - Д. и нейният защитник, предвид изразходването на
неправомерно придобитите пари за хазартни игри, а не за нуждите на децата,
който факт не сочи на особена загриженост на подсъдимата към собствените й
деца.
Невярна е преценката на първата инстанция за отсъствие на смекчаващи
вината на подс. З. обстоятелства. В случая двамата подсъдими са действали в
съучастие и заедно са причинили с общото деяние имуществени вреди в
размер на 5692,90 лева на пострадалата Е. Т.-Г., поради което репарирането на
тези вреди наполовина чрез заплащането на сумата 2850 лева на пострадалата
единствено от подс. О. – Д., облагодетелства и другия подсъдим –
извършителя З. и служи като основание за снижаване и на неговата
отговорност, респ. следва да се отчита и спрямо него като смекчаващо
обстоятелство.
Правилно съдът не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
направените от подсъдимите З. и О. - Д. волеизявления по реда на чл.372, ал.1
вр. чл.371, т.2 от НПК, с които те признали фактите по обвинителния акт, тъй
като тези самопризнания са били преценени и съобразени като необхоД.
условие за прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие
по чл.371, т.2 от НПК. Повторното отчитане на самопризнанията като
смекчаващо обстоятелство, изискващо по-леко наказание, е недопустимо,
защото това противоречи на принципите за справедливост и съответност
между наказание и престъпление по чл.35, ал.3 от НК. Нещо повече,
въззивната инстанция намира, че направените от подсъдимите пред съда
признания са съвсем формални и изказани с единствената цел да постигнат
27
налагане на занижени наказания и в никакъв случай не представляват израз на
собствена негативна оценка на поведението им и на искрено разкаяние за
извършеното.
Не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство твърдяното
от защитника на подс. О. - Д. съдействие за разкриване на обективната истина.
Вярно е, че съдебната практика приема, че ако самопризнанието е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още
на досъдебното производство, това признание може да се третира като
смекчаващо обстоятелство и да обоснове допълнително занижаване на
наказанието. В настоящия случай обаче това не е така. Видно от материалите
на досъдебното производство и най-вече от протоколите за разпит на
обвиняемите - на обв. О. – Д. от 15.11.2022 г. /т.1, л.46 от ДП/ и на обв. З. от
25.01.2023 г. /т.1, л.62 от ДП/ и от 01.08.2023 г. / т.2, л.19 от ДП/ се установява,
че те са отказали да дадат обяснения. Обв. О. – Д. е пожелала и е депозирала
обяснения на 06.07.2023 г., т. е. близо три години след извършване на
деянието, като е съобщила твърдения, с които е отрекла престъпната си
деятелност. На този разпит обв. О. – Д. е съобщила, че действително е
намерила пред входната врата на кооперацията, в която живеела на квартира,
портмоне и прибрала същото в чантата си. Но същевременно е заявила, че не е
проверила на кого принадлежи намереното портмоне и имала намерение
впоследствие да го върне на притежателя му. Категорично отрекла да е
предоставила процесните дебитни карти на подс. З., за да ги използва за
тегленето на пари. Опитала се да оправдае поведението си с недоброто си
психическо състояние в инкриминирания период вследствие употребата на
наркотични вещества, давани й от подс. З., който се възползвал от това й
състояние и без нейното съгласие е ровил в чантата й, без позволението й е
взел оттам чуждите дебитни карти и използвал същите без нейното знание.
Очевиден е стремежът на обв. О. - Д. да изказва твърдения, с които да облекчи
наказателноправното си положение, като прехвърли изцяло вината за
неправомерното ползване на процесните карти на подс. З.. Същевременно
през изминалия тригодишен период са били разпитани свидетелите Е. Т.-Г., Я.
Я. и Р. Т., събрани били необходимите банкови и други документи, изготвено
било заключение на комплексна /техническа и сравнително-портретна/
експертиза, които процесуално-следствени действия са допринесли
своевременно за разкриване на обективната истина по делото. При тези
несъмнени данни, не може да се приеме, че самопризнанията на подсъдимите
своевременно и съществено са спомогнали за разкриване на престъплението
на досъдебното производство, поради което те не налагат занижаване на
наказателната репресия.
Към категорията на смекчаващите вината обстоятелства следва да се
добави и продължителния период от време, изминал от извършване на
престъплението и до постановяване на осъдителната присъда – четири
години, а понастоящем вече пет години, при това по дело, което не се отличава
с фактическа и правна сложност, макар и подс. З. да е допринесъл в известна
28
степен за неразумния срок на производството със собственото си процесуално
поведение, пребивавайки на различни неизвестни адреси в страната, което е
дало основание за многократно удължаване на срок на разследване и за
трикратно отлагане на откритите заседания в съдебното производство,
респективно за забавеното приключване на наказателното дело.
В кръга на утежняващите вината обстоятелства, обуславящи завишаване
на наложените наказания, не следва да се съобразяват факти, свързани с
процесуалното поведение на обвиняемите/ подсъдимите, каквито са
непризнаването на вината, недаването на достоверни обяснения или отказа да
дадат обяснения по обвинението, некритичното отношение към извършеното,
тъй като това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/
подсъдимия в хода на наказателното производство е израз на правото му на
защита, гарантирано от процесуалния закон. Затова и отказите на обвиняемите
З. и О. - Д. да дадат обяснения по обвинението и липсата на критичност и
демонстрирано разкаяние са факти, които не могат да се интерпретират в
тяхна вреда и да утежняват наказателноправното им положение.
Неоснователен е доводът на защитника на подс. О. - Д., че голямата
продължителност на водения наказателен процес и неговото забавяне, за
които подсъдимата няма вина, следва да се приемат като изключително
смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Вярно е, че прекомерната продължителност на наказателното
производство и приключването му в неразумен срок съгласно практиката на
ЕСПЧ по приложението на чл.6 § 1 от ЕКПЧОС предпоставя необхоД.ст от
приложението на ефективен компенсаторен механизъм за поправянето на
нарушението, каквато мярка е възможността наказанието на подсъД.то лице
да бъде намалено. За начина и вида на компенсацията чрез намаляване
размера на наказанията, както практиката на ЕСПЧ, така и трайната съдебна
практика на върховната съдебна инстанция е последователна и еднопосочна.
При всички случаи констатацията за допуснато нарушение на правото на
разглеждане на делото в разумен срок се преценява като смекчаващо
обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от конкретния
срок на забавата и причините за допускането й. При прилагане на механизма
за компенсация, изводим от решението по делото „Д. и Хамънов срещу
България”, достатъчно е да се извърши намаляване на наказанието, което се
следва за осъщественото престъпление, като това намаляване се прави по
преценка на съда, при липса на задължение намаляването на санкцията да
бъде реализирано при предварително определени параметри. Механизмът за
компенсация по цитираното дело на ЕСПЧ не налага на националните
съдилища императивно да намаляват наказанията на подсъдимите като
компенсация за неразумно дълъг срок на наказателното производство, а
изисква излагане на мотивирано становище от решаващите съдебни
инстанции за наличието или липсата на предпоставки за определяне на такава
компенсация, съобразено с обществения интерес и засегнатите права на
обвиняемото /подсъД.то лице в случай на неоправдано забавяне на процеса.
29
Самият компенсаторен механизъм не представлява самостоятелно основание
за определяне на наказание под най-ниския предел на предвидената в
българския наказателен закон санкция. В случая продължителността на
наказателното производство от пет години, макар и да е значителна, не следва
да се цени като прекомерна и не придобива изключителен характер,
обосноваващ приложението на чл.55 от НК. Наред с това, следва да се
подчертае, че самото привличане на подсъдимите З. и О. – Д. като обвиняеми е
станало значително по-късно – за обв. З. на 25.01.2023 г. /т.1, л.57 - 60 от ДП/ и
за обв. О. – Д. на 15.11.2022 г. /т.1, л.41 – 43 от ДП/, от които дати те са
започнали да търпят ограниченията и неблагоприятните последици,
произтичащи от това процесуално качество, поради което и преценката дали
продължителността на наказателното производство съответства на
изискванията на ЕКПЧОС следва да се извършва съобразно посочените
дати. Освен това, предвид спецификата и тежестта на конкретното деяние,
най-лекото предвидено в приложимия закон наказание от две години лишаване
от свобода, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Отчитайки
ниската степен на засягане на правата на подсъдимите З. и О. – Д. поради
сравнително краткия период на процесуалното им качество на обвиняеми и
подсъдими /около две години/ и взетата спрямо тях най-лека мярка за
неотклонение подписка, въззивният съд заключи, че индивидуализацията на
наказанията на подсъдимите не следва да се осъществи при снизходителните
предписания на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Отсъстват кумулативните предпоставки
на тази разпоредба, обуславящи налагане на наказание под фиксирания в
закона минимален размер. При съобразяване на възприетия от ЕСПЧ
механизъм за компенсация и при неговото правилно приложение в случая
съвкупната преценка на относимите към наказателната отговорност на
подсъдимите обстоятелства изисква за извършеното престъпление да се
определи наказание лишаване от свобода в съгласие с чл.54 от НК.
Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите, първостепенният съд
правилно е съобразил като утежняващо вината обстоятелство спрямо подс. З.
сериозно обремененото му съдебно минало с множество осъждания за
различни по вид умишлени престъпления, извършвани в различни населени
места в страната, за които са му налагани различни по размер наказания
лишаване от свобода, изтърпени ефективно. Тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че минимално по размер наказание за разгледаното
престъпление няма да поправи и превъзпита дееца З..
Към групата на отегчаващите отговорността фактори спрямо двамата
подсъдими следва да се добавят високия общ размер на изразходваните
/изтеглени и платени/ суми от банковите сметки на пострадалата посредством
процесните дебитни карти – 5 692,90 лева, надвишаващ 9 минимални работни
заплати /610 лева/ за страната към инкриминирания период, 19.07. - 20.07.2020
г., както и целите, за които парите са били изразходени - изцяло за участие в
хазартни игри.
Макар и да не отчита като отегчаващо вината обстоятелство липсата на
30
трудова ангажираност у подсъдимите З. и О. – Д. и на проявено от тях
желание да работят, предвид отсъствието на доказателства, че те са се
регистрирали в Бюрото по труда като безработни и са търсили работа,
въззивният съд счита, че указаните факти не следва да се пренебрегват като
такива характеризиращи негативно личността на всеки от подсъдимите и
влияещи неблагоприятно върху наложеното наказание.
Изчерпателно изброявайки и анализирайки всички посочени по-горе
смекчаващи отговорността на подсъдимите З. и О. – Д. обстоятелства,
въззивната инстанция прие, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55
от НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, нито някое
от тях е изключително по своя характер, поради което те не обуславят в случая
налагане на наказание съгласно изискванията на чл.55 от НК. По тези
съображения намира за правилно решението на първоинстанционния съд за
определяне на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от
НК.
Независимо от горното, съвкупната преценка на всички значими за
наказанието обстоятелства, обсъдени по-горе, не изисква определяне на
санкцията в размер, съвпадащ със средния предвиден в приложимата норма на
чл.249, ал.1 от НК за подс. З. и в размер близък до средния, предвиден в същия
законов текст за подс. О. – Д., в каквато насока е решението на първата
инстанция. Индивидуализираните така наказания от пет години лишаване от
свобода за подс. З. и четири години лишаване от свобода за подс. О. – Д. са
завишени по размер и несъответни на действително установените смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства и на тяхното съвкупно значение за
конкретни наказания, поради което последните се явяват несправедливи.
Определените от първия съд съобразно чл.54 от НК наказания, съответно
съвпадащо със средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.249, ал.1
от НК наказание лишаване от свобода за подс. З. и гравитиращо към средния
предвиден размер на същия текст за подс. О. – Д., са израз на необоснована и
безполезна строгост към подсъдимите, тъй като с нищо в повече не биха
допринесли за тяхното поправяне и превъзпитание, нито биха засилили
възпиращия ефект на санкцията върху другите членове на обществото, нито
ще гарантират в повече изпълнението на генералната превенция.
По изложените съображения и отчитайки наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и най-вече репарирането на половината от
причинените с деянието имуществени вреди чрез заплащането на сумата 2850
лева от подс. О. – Д. на пострадалата и изминалия продължителен период от
извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност,
въззивният съд прецени, че за извършеното престъпление на подсъдимите
следва да се определи в съгласие с чл.54 от НК наказание лишаване от свобода
в размер, който да гравитира към минималния предвиден в чл.249, ал.1 от НК
за подс. О. – Д., а именно две години и шест месеца, и в размер близък до
средния визиран в цитирания законов текст за подс. З. - четири години.
31
Определените от въззивната инстанция по–ниски по размер наказания
лишаване от свобода изискват корекция и на наложените на подсъдимите
наказания, съответно от три години и четири месеца лишаване от свобода за
подс. З. и две години и осем месеца лишаване от свобода за подс. О. – Д.. В
съответствие с императивните изисквания на чл.58а, ал.1 от НК
индивидуализираните по чл.54 от НК от тази инстанция наказания от четири
години лишаване от свобода за подс. З. и две години и шест месеца лишаване
от свобода за подс. О. – Д. следва да се намалят с по една трета, като на подс.
З. да се наложи наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, а
на подс. О. – Д. – наказание от една година и осем месеца лишаване от
свобода. Такива по вид и размер наказания апелативният съд намира за
правилно определени с оглед на всички индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, за съобразени с особените изисквания на чл.373, ал.2 от НПК и
чл.58а, ал.1 от НК и с целите на специалната и генералната превенция, а също
и за справедливи. Наказания с размери, различни от посочените, ще бъдат
безполезно високи или неоправдано ниски, не биха допринесли за
поправянето и превъзпитанието на дееца, не биха въздействали възпитателно
и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото.
Мотивиран от тези съображения, въззивният съд прие, че на основание
чл.337, ал.1, т.1 от НПК следва да измени обжалваната присъда в
коментираната й част, като намали размерите на наложените наказания
лишаване от свобода, съответно от три години и четири месеца на две години
и осем месеца за подс. З. и от две години и осем месеца на една година и осем
месеца за подс. О. – Д..
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда по повод
изричното оплакване на защитника на подс. О. – Д. в тази насока, въззивната
инстанция обсъди наложеното на всеки от подсъдимите наказание глоба в
размер на по 2000 лева за престъплението по чл.249, ал.1 от НК и установи, че
в тази му част съдебният акт е законосъобразен и справедлив. Приложимата за
казуса разпоредба на чл.249, ал.1 от НК регламентира като кумулативно
наказание наред с лишаването от свобода и глоба до двойния размер на
получената сума. В съответствие с тази правна норма първостепенният съд е
наложил на подсъдимите за посоченото престъпление и наказание глоба от
2000 лева, която е значително, повече от пет и половина пъти по-ниска от
максималния възможен размер в случая – 11 385,80 лева. Размерът на така
наложените наказания глоба е съобразен със степента на обществена опасност
на конкретното престъпление и на неговите автори, със смекчаващите вината
обстоятелства, коментирани по-горе, с имущественото положение на
подсъдимите, поради което са справедливи. Предвид на това, въззивният съд
счита, че не следва да коригира размерите на въпросните глоби, нито да
отменя тяхното постановяване, което в случая е задължително, предвид
определянето на основното наказание лишаване от свобода при условията на
чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, а не в хипотезата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1
от НК, позволяваща преценка на съда по чл.55, ал.3 от НК за неналагане на
32
по-лекото предвидено наказание.
С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса
за изпълнението на наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание
лишаване от свобода.
Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът
правилно е постановил наложеното на подс. З. наказание лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален строг режим. Извършеното от въззивната
инстанция изменение на присъдата в частта й относно наказанията не налага
корекция на определения от първия съд режим на изтърпяване на наложеното
на подс. З. наказание лишаване от свобода, тъй като не са изтекли повече от
пет години от изтърпяване на предходно наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от пет месеца.
В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК въззивният съд следва да
приспадне от срока на наложеното на подс. З. наказание лишаване от свобода
времето, през което същият е с взета и изпълнявана спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 02.08.2024 г. до привеждане
на присъдата в изпълнение.
Относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на
подс. О. – Д., въззивният съд се съгласи със становището на
първоинстанционния, че институтът на условното осъждане ще може да се
приложи успешно спрямо подсъдимата. Законосъобразен е изводът, че в
случая са налице абсолютно задължителните условия на чл. 66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наложеното наказание – то е лишаване от свобода
за срок по-малък от три години, подсъдимата се счита неосъждана поради
настъпилата реабилитация по право за предишното й престъпление.
Едновременно с това, сегашната възраст на подс. М. О. – Д., на 41 години,
предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с родителските й
грижи към три деца под 18 години, са достатъчни, за да се направи
положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо
нея. Правилна е преценката на съда, че за постигане целите на специалната и
генералната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на
подс. О. – Д. не е наложително същата да търпи ефективно наложеното й
наказание лишаване от свобода, като бъде изолирана от обществото и
откъсната от нормалната среда, в която живее и бъде поставена при
ограниченията на пенитенциарно заведение, за да се поправи. С изложените
допълнителни съображения въззивната инстанция се присъедини към
направеното от първата такава заключение за липса на необхоД.ст от
ефективно изтърпяване на наложеното на подс. О. – Д. наказание лишаване от
свобода. И чрез условното осъждане спрямо нея ще се въздейства ефикасно и
може обосновано да се очаква положителен резултат на поправяне и
превъзпитание от наказателната репресия. Съзнанието й за наложено
наказание и възможността от привеждане на същото в изпълнение в
продължение на години гарантират трайността на въздържанието й от
33
извършването на друга престъпна проява.
С оглед приетото намаляване на наложеното на подс. О. – Д. наказание
лишаване от свобода на една година и осем месеца, въззивният съд намери, че
следва да намали и изпитателния срок, за който се отлага изпълнението на
наказанието и който е определен от първостепенния съд в размер от четири
години. Съобразявайки индивидуализиращите наказателната отговорност на
подсъдимата обстоятелства и очакванията за нейното успешно поправяне без
ефективно изтърпяване на наложеното й наказание, настоящият въззивен
състав счита, че следва да намали определения от първата инстанция
изпитателен срок от четири години на три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Данните за постигнат положителен резултат от предходното
условно осъждане обосновават заключението, че минималният размер на
изпитателния срок е напълно достатъчен за подс. О. – Д. за преоценка на
поведението й и за успешното й поправяне и превъзпитание.
Проверявайки изцяло обжалваната присъда и отчитайки направения
изричен довод от защитника на подс. О. – Д. за незаконосъобразност на
присъдата в гражданската й част, въззивният съд осъществи необходимата
въззивна проверка и прецени, че в частта й, с която подсъдимите З. и О. – Д.
са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец Е. Т. - Г. сумата
5692,90 лева, е незаконосъобразна за осъждането на подсъдимите за сумата
над 2842, 90 лева.
Верен е изводът на съда, че в случая са налице условията на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите като деликвенти да
възмездят гражданския ищец за имуществените вреди, които той е претърпял
вследствие неправомерното използване на дебитните му карти, които вреди са
последица от извършеното престъпление по чл.249, ал.1 от НК, макар и
същите да не са съставомерен елемент на деянието. Доказаността на
деликтното правоотношение обуславя основателността на предявения от Е. Т.
- Г. граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените й с деянието
материални щети. В пълно съгласие с правната норма на чл.53 от ЗЗД,
регламентираща солидарната гражданска отговорност на няколко деликвенти
спрямо пострадалия, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимите З. и О.
– Д. солидарно да заплатят на гражданската ищца Е. Т. – Г. сумата, приета за
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.
За да определи обезщетението за имуществени вреди, причинени от
престъпното посегателство и изразяващи се в стойността на неправомерно
изтеглените и заплатени чрез инкриминираните банкови карти парична сума,
въззивният съд, допълвайки първоинстанционните мотиви, обсъди безспорно
установените и релевантни за гражданскоправния спор факти и обстоятелства.
Напълно обосновани и подкрепени изцяло от събрания доказателствен
материал са фактическите констатации, че подсъдимите З. и О. – Д. са
използвали процесните две банкови карти без съгласието на техния титуляр Е.
Т. – Г., като по този начин неправомерно са изтеглили и заплатили от
34
банковите му сметки общо сумата 5692,90 лева, причинявайки му
имуществени вреди, които дейците са длъжни да възстановят.
Предвид обстоятелството, че в хода на първоинстанционното
производство подс. О. – Д. е заплатила срещу разписка на пострадалата Е. Т. -
Г. сумата 2850 лева, представляваща „половината“ от общо изразходваните
чрез процесните дебитни карти парични средства на титуляра, следва да се
приеме, че с посочената сума е възстановена на гражданския ищец част от
причинените с деянието имуществени вреди. С оглед на това, като е осъдил
подсъдимите да заплатят на гражданския ищец цялата претендирана сума в
размер на 5692,90 лева, представляваща обезщетение за вреди от
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, без да приспадне заплатената от подс.
О. – Д. сума от 2850 лева, първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразна присъда в частта й относно осъждането на подсъдимите за
сумата над 2842, 90 лева. При тези несъмнено установени фактически
положения въззивният съд следва да измени обжалваната присъда в
гражданско-осъдителната й част, като намали размера на присъденото на
гражданския ищец обезщетение за имуществени вреди от 5692,90 лева на
2842,90 лева.
Правилно съдът е определил началния момент, от който подсъдимите
дължат законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди – датата, на която същите са били причинени, а именно
20.07.2020 г., когато е приключило продължаваното престъпление по чл.249,
ал.1 от НК и са настъпили щетите за титуляра на процесните платежни
инструменти.
Проверявайки служебно изцяло обжалваната присъда, въззивната
инстанция констатира, че подсъдимите З. и О. – Д. неправилно са осъдени да
заплатят солидарно сумата 426 лева, представляваща направени разноски по
делото в досъдебното производство.
Съгласно чл.189 ал.3, изр.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са
направили такова искане. В изр.2 на същия текст е уредено разпределението
на направените по делото разноски, когато осъдените са няколко. В такава
хипотеза съдът определя частта от разноските, която всеки от осъдените
трябва да заплати.
Логическото тълкуване на горепосочените законови текстове налага
извод, че при хипотеза на двама и повече осъдени подсъдими по единствено
повдигнато им обвинение за престъпление в съучастие, на осъдените
подсъдими следва да се поставят в тежест разноските, направени в процеса от
частните обвинители и граждански ищци и от компетентните държавни
органи по повод тяхното доказано обвинение за деяние, извършено в
съучастие. С оглед на тези законови постановки, в случая направените от ОД
35
на МВР – Бургас разноски в досъдебното производство, възлизащи общо на
сумата 426 лева, следва да се поделят поравно между двамата подсъдими З. и
О. – Д., които са признати за виновни в извършване на осъщественото в
съучастие престъпление по чл.249, ал.1 от НК.
По-горе изложените съображения налагат извода, че като е осъдил
подсъдимите З. и О. – Д. солидарно да заплатят на ОД на МВР – Бургас
пълния размер на направените разходи в процеса, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт в частта досежно разноските по
делото, който подлежи на корекция чрез постановяване на отделно осъждане
на двамата подсъдими, които да заплатят в полза на ОД на МВР – Бургас общо
сумата 426 лева, по 213 лева всеки от тях, представляваща направени
разноски по делото в досъдебното производство.
При служебната проверка въззивната инстанция установи, че
първостепенният съд е пропуснал да осъди подсъдимите З. и О. – Д. да
заплатят законоустановената държавна такса от 4% върху уважената част на
гражданския иск за обезщетение за имуществени вреди, от чието внася
гражданският ищец е освободен. Касае се за държавна такса, която не се
дължи по искане на гражданския ищец, нито подлежи на преценка от
съдилищата дали се дължи или не, като на основание чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /„ За граждански
иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не
по-малко от 50 лв.“ /, въпросната такса се следва по силата на закона. /В този
смисъл е решение №65 от 13.02.2023 г. по н. д. №805/2022 г. на Трето нак.
отделение на ВКС/. Ето защо, подсъдимите З. и О. – Д. следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в общ размер на сумата 113,72 лева, по
56,86 лева всеки от тях, представляваща държавна такса върху присъденото
намалено обезщетение за имуществени вреди.
В заключение, въззивният съд прие, че на основание чл.337, ал.1, т.1 от
НПК следва да измени обжалваната присъда, като намали размерите на
наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода, както следва: за
подс. З. от три години и четири месеца на две години и осем месеца и за подс.
О. – Д. от две години и осем месеца на една година и осем месеца; да намали
изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК за подс. О. – Д. – от четири години на
три години, а на основание чл.337, ал.3 от НПК следва да измени гражданско-
осъдителната част на присъдата, като намали размера на присъденото в полза
на гражданския ищец Е. Т.-Г. обезщетение за имуществени вреди от сумата
5692,90 лева на сумата 2842,90 лева; да се постанови отделно осъждане на
двамата подсъдими касателно присъдената в полза на ОД на МВР – Бургас
сума от 426 лева, представляваща направени разноски по делото в
досъдебното производство, като всеки от подсъдимите следва да понесе
половината от посочената сума, т. е. да бъде осъден да заплати сумата 213
лева по сметка на посочената държавна институция.
В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение или
36
отмяна, тя следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована,
съгласно чл.338 от НПК.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №42 от 26.06.2024 г. по НОХД №1537/2023 г. на
Бургаския окръжен съд, както следва:
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Златомир Д. З.
наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода на две години
и осем месеца лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата М. Х. О. - Д.
наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода на една година и
осем месеца лишаване от свобода.
НАМАЛЯВА изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на
наложеното на подсъдимата М. Х. О. - Д. наказание лишаване от свобода от
четири години на три години.
НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на гражданския ищец Е. Д.
Т. – Г. обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане, от 5692,90 лева на 2842,90 лева / две хиляди осемстотин
четиридесет и два лева и деветдесет стотинки /.
ОСЪЖДА подсъдимите Златомир Д. З. и М. Х. О. – Д. да заплатят в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас общо сумата 426 лева,
по 213 лева всеки от тях, представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимите Златомир Д. З. и М. Х. О. – Д. да заплатят в
полза на бюджета на ВСС на Република България, по сметка на Бургаския
апелативен съд, държавна такса в размер на сумата 113,72 лева, по 56,86 лева
всеки от тях, представляваща държавна такса върху присъденото обезщетение
за имуществени вреди от непозволено увреждане.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК от срока на наложеното
на подсъдимия Златомир Д. З. наказание две години и осем месеца лишаване
от свобода времето, през което същият е с взета спрямо него мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 02.08.2024 г. до привеждане
на присъдата в изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните,
че е изготвено.
Председател: _______________________
37
Членове:
1._______________________
2._______________________
38