№ 24
гр. Тутракан , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20203430200209 по описа за 2020 година
по описа на Районен съд гр. Тутракан и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 39 от 21.07.2020 год., Директорът на
Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Русе е наложил на
„Калатея“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К. Д. Д. и Р.Д.К., за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от
Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 във връзка с с чл. 201, ал. 2
от Закона за водите във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложил
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал
жалбоподателят „Калатея“ ООД гр. Силистра, представлявано от управителя
К. Д. Д., действащ чрез адв. В.Р. Х. от АК Силистра го обжалва в срок. В с. з.
адв. Х. заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло
наказателното постановление поради съществени процесуални нарушения
или алтернативно да намали наложената санкция.
Въззиваемата страна – Директорът на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Русе, не се явява. Представлява се от юриск.
1
Ц.Н.Т., която изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съдът
да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, не се представлява
и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.05.2020 г. от св.Г. Б. К. – ст. експерт в Дирекция „КОС при РОСВ
– Русе, била извършена проверка на площадката на млекопреработвателно
предприятие, собственост на „Калатея” ООД, намиращо се в ***, в
местността „До селото“. Проверката е извършена в изпълнение на Заповед №
РД – 962/2019 г. на Министъра на околната среда и водите за контрол на
емисиите, формиращи отпадъчни води и зауствани във водни обекти.В хода
на същата св.С. Д. К. - представител на Регионална лаборатория гр. Русе взел
еднократна проба отпадъчни води от изход на Пречиствателна станция за
отпадъчни води /ПСОВ/ преди заустване във водопориемник – сухо дере.
Съставен бил протокол за взимане на пробите № 103/28.05.2020 г.За
цялостната проверка е бил изготвен протокол № ГК-08/28.05.2020г.
На взетите проби бил извършен физикохимичен анализ. Съгласно
протоколи от изпитване № 11-0158/05.06.2020 г. и № 11-0159/05.06.2020 г.,
изхвърляните във воден обект сухо дере отпадъчни води били с високо
съдържание на показателите, а именно: на показател неразтворени вещества с
резултат 935 мг/л при норма 50 мг/л; на показател химична потребност от
кислород с резултат 3053 мг/л при норма 250 мг/л и на показател биохимична
потребност от кислород за пет денонощия с резултат 1470 мг/л при норма 50
мг/л.
Въз основа на протокол за проверката № ГК-08/28.05.2020 г. и
протоколи от изпитване № № 11-0158/05.06.2020 г. и 11-0159/05.06.2020 г.,
бил съставен Констативен протокол № ГК-16/16.06.2020 г., с който на
жалбоподателя били дадени предписания.
На 24.06.2020 г. актосъставителят, в присъствие на свидетелите И. Ц. П.
и С. М. Ж. – експерти в РИОСВ и на представляващия дружеството –
жалбоподател К. Д. Д. бил съставен АУАН № 0002430.
2
По образуваното със съставянето на АУАН № 0002430/24.06.2020 г.
административно производство, Директорът на РИОСВ гр. Русе, е издал
Наказателно постановление № 39/21.07.2020 год., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушените
разпоредби на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал.
1, т. 6 във връзка с чл. 201, ал. 2 от Закона за водите във връзка с чл. 53, ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания е наложил на
нарушителя административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3 000 /три хиляди/ лв.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от събраните гласни
досказателства - показанията на разпитания актосъставител Г. Б. К. и
показанията на свидетелите И. Ц. П., С. М. Ж. и С. Д. К., които съдът
кредитира напълно, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие със събраните други доказателства
по делото и от писмените такива-цитираните констативни
протоколи,протокол за взимане на проби, протоколи за изпитване,заповеди на
Министъра на околната среда и водите.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава е
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
АУАН,с който е сложено началото на административно-наказателното
производство,е съставен от длъжностно лице,имащо съответните
правомощия.Видно от приложената Заповед № РД-8/10.01.2011 г., такива има
и АНО - Директора на РИОСВ гр. Русе, издал атакуваното НП.
При така приетото от съда за установено от фактическа страна,
правилно и законосъобразно, както актосъставителя, така и административно
наказващият орган са приели, че с действията си жалбоподателят „Калатея“
ООД гр. Силистра е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за
водите.
При съставянето на АУАН не са допуснати процесуални нарушения,
които да обосновават отмяна на издаденото впоследствие НП. Същият
3
съдържа всички визирани в чл. 42, точки от 1 до 8 от ЗАНН, реквизити в
тяхната цялост и пълнота. Допуснатото от жалбоподателя нарушение е
установено напълно и по установения в закона ред. АУАН е надлежно връчен
на упълномощен представител на ЮЛ.
Наказателното постановление по започналото административно -
наказателно производство е издадено от компетентно лице, имащо
необходимата представителна власт. При издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата
отмяна.Атакуваното НП съдържа всички реквизити изискуеми от
разпоредбата на чл.57 ал. 1 и 2 от ЗАНН.АНО е изпълнил и задължението си
по чл.58 ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл жалбата е неоснователна.
Незаконосъобразно е становището на процесуалния представител на
жалбоподателя,че Наредба № 6/09.11.2000г. не представлява част от
действащото право поради отмяна на законовото основание за нейното
издаване.Съгласно параграф 62 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за водите,е предвидено,че до
привеждане на наредбите по чл.135 ал. 1 т. 7 и т. 13 в съответствие със
закона,намират приложение наредбите,издадени на основание чл.135 ал. 1
т.10 и т.12,доколкото не противоречат на закона.В конкретния случай такова
противоречие липсва.
Необосновано е и възражението за липсва на материална компетентност
както на актосъставителя,така и на самия АНО. В съдебно заседание
процесуалния представител на АНО е представил писмени доказателства в
тази насока,опровергаващи твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя,а именно заповед № РД-8 10.01.2011г. и РД-154 /28.02.2019г.
на Министъра на околната среда и водите.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за неизпълнение от
АНО на разпоредбата на чл.57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.Както в АУАН и
приложените към административнонаказателната преписка протоколи,така и
в атакуваното НП,административното нарушение е описано с необходимата
яснота и достатъчност,щото адресата на наказателна отговорност да разбере
за какво точно административно нарушение е санкциониран.По отношение на
непосочване на точна дата на извършване на нарушението и твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателя,че денят на проверката не е
4
денят на извършване на административното нарушение,следва да се има
предвид,че в конкретния случай най-вероятно се касае за една продължена
деятелност,но не за това е наказано административно-отговорното лице.АНО
е посочил в НП и е наложил съответната санкция само и за това,че на
посочената в НП дата, при извършената проверка от съответните длъжностни
лица е била взета проба и в последствие е било констатирано изхвърляните
отпадъчни води, несъответстват на законовите изисквания за физикохимичен
състав.По-вече от ясно е описанието на местото,където е извършено
нарушението.
Разпоредбата на чл.200 ал. 1 т. 6 от Закона за водите предвижда за
допусналите административно нарушение юридически лица единствено по
вид имуществена санкция.Същата е предвидена в размер от 1000 лв. до 5 000
лв.Докато за вида на санкцията АНО не дължи мотиви,тъй като законодателя
не е предвидил алтернатива в тази насока,по отношение на размера на
санкцията следва винаги АНО да излага мотиви,особено когато е наложил
размер,различен от минималния. В конкретния случай съдът намира,че при
определяне на размера на имуществената санкция,АНО не е посочил мотиви
поради което е определил такъв над минималния предвиден от закона.Съдът
не може да приеме като мотиви в тази насока посоченото в НП,че „… При
определяне размера на наказанието е взета предвид тежестта на нарушението
с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазването на
околната среда,живота и здравето на хората …“ .Не е конкретизирано в какво
се състои очевидно завишената според АНО „тежест“ на административното
нарушение,което го е мотивирало да наложи предвидената от закона
имуществена санкция в нейния среден размер.Следва веднага да се посочи,че
тази липса не може да бъде санирана с изложени от процесуалния
представител на АНО в пледоарията пред съда аргументи.От една страна
изявлението на процесуалния представител не може да замени волята на
АНО.От друга страна по отношение на съдържанието на издаденото НП,
правото на защита на санкционираното лице,възниква от момента на неговото
връчване по установения от закона ред,а не от момента на пледоариите на
страните пред въззивната инстанция.
Горното налага извода,че в обжалваното НП липсват мотиви на АНО за
определяне на размер на предвидената от законодателя имуществена
санкция,различен от минималния такъв.Налице са изложени мотиви в
5
обратната насока,за налагане на минимална санкция,а именно липсата на
други извършени административни нарушения,от ЮЛ за които то да е било
санкционирано.
Ето защо съдът счита,че следва да измени атакуваното НП в частта за
размера на наложената имуществена санкция,като бъде определен такъв в
размер на минимума,предвиден от закона.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 39/04.10.2017 г. на Директора
на РОИСВ гр. Русе, с което е наложил на „Калатея“ ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от К. Д. Д., за
извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 201, ал. 2 от Закона за водите и с
чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лв., като
определя размер на имуществената санкция 1 000 /хиляда/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39/04.10.2017 г. на
Директора на РОИСВ гр. Русе в останалата част,като законосъобразно и
обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6