Р Е Ш Е Н И Е
№І-5 21.01.2020
година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
Прокурора………….
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1877 по описа за 2019 година на Бургаски Окръжен
съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и
сл. и е образувано
по повод въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД, ищец в
първоинстанционното производство, срещу Решение №2485/11.10.2019г., постановено
от Бургаски районен съд по гр.д.№ 2665/2019г., в частта, с която са отхвърлени претенциите на въззивника за осъждане на ответника Х.З. П. от гр. ***, да
заплати на ищеца сумите както следва: 94,03 лева – договорна лихва по договор за
потребителски кредит № 0001570 от 25.07.2017г.,
902,06лева – главница за СМС-известяване
по договор за допълнителни услуги от 25.07.2017г. и
21,74лева – лихва за забава по договора за потребителски кредит, за
периода 26.08.2017г. до 30.01.2019г.. Въззивникът изразява недоволство от
обжалваното решение и претендира отмяната му в обжалваната част с постановяване
на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
Според
въззивника, съдът неправилно е приложил разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в
чл.4 от договора изрично било уговорено, че ползването на допълнителни услуги
не е задължителна предпоставка за получаване на кредита; в чл.3 ползването на
дружество-поръчител е обусловено само и единствено доколкото кредитополучателя не предостави други форми на обезпечение.Изложените
съображения в жалбата обосновават тезата
на въззивника- че договорените условия, касаещи договора за допълнителни услуги
са възможност, но не и задължение за избирането им от кредитополучателя. Направен е анализ, според който договорът за
потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги са самостоятелни и
евентуалната нищожност на единия от тях не влече нищожност и на другия;
договорът за допълнителни услуги предвижда заплащане на възнаграждение по
договора за поръчителство и двата са валидни и пораждат задължения за
кредитополучателя. Дори и да се приемело, че
е налице нищожност на Договора за потребителски кредит, нормите на ЗПК
не предвиждали нищожност на Договора за допълнителни услуги, който по
естеството си и по естеството на предлаганите услуги не е обвързан с действието
на договора за потребителски кредит.Моли се уважаване на въззивната жалба
,постановяване на съдебно решение за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и за заповедното
производство.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното
дружество не се представлява.
От въззиваемият – ответник
Х.З.П.
чрез особения му представител адвокат Мери Куцарова от БАК с адрес: гр.Бургас,ул.“Цар
Иван Шишман“№22 в срока по чл.263,
ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В
него са изложени подробни и обстоятелствени съображения за неоснователност на въззивната жалба , моли
се потвърждаване на първоинстанционното
решение.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание назначения от съда особен процесуален представител на въззиваемия-ответник- адвокат Куцарова, поддържа изложеното в писмения
отговор,оспорва въззивната жалба.
Никоя от страните не заявява
доказателствени искания.
В необжалваната му част поради
непредявяване на въззивна жалба първоинстанционното решение е влязло в законна
сила.
Предявените искове са с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.143,ал.1 ЗЗД и чл.86 ,ал.1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл.258
и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което
съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе
предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно сключен на 25.07.2017г.
между „Фреш Кредит“ – ЕООД, в качеството в качеството на кредитор и ответника Х.
З.П.- в качеството на кредитополучател договор за потребителски кредит
№0001570, по силата на който кредиторът е предоставил на ответника заем в
размер на 1500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок до
25.07.2018г., на равни седмични вноски, с размер на вноската от 145,99 лв.
Длъжникът се задължил в срок от 48 часа да
предостави на кредитора обезпечение – двама поръчители, отговарящи на конкретно
посочени условия или банкова гаранция или се съгласил кредитодателят да сключи
договор за поръчителство, с възнаграждение за поръчителя от 1688,40 лева, платимо на равни месечни вноски
от кредитополучателя.
Възнаграждението на поръчителя било
финансирано от кредитодателя, чрез сключване на договор за допълнителни услуги
от 25.07.2017г./л. 11 от делото на БРС/ за 1688,40 лева, поради което в негова
полза е уговорено плащането на разсрочените вноски – по погасителния план на
главното задължение. Районният съд, че договорът за поръчителство е сключен с
настоящия ищец „Гаранционен фонд България“ ЕООД, който поради неплащане от
страна на длъжника е заплатил задълженията му на кредитора/вж. платежно
нареждане на л.15 от делото на БРС/. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира,настоящата въззивна инстанция намира, че същото е правилно и
законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция и в
тази част споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение и по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже:
Съобразно
нормата на чл.142 ЗЗД, поръчителят може да противопостави на кредитора всички
възражения, принадлежащи на длъжника; той не губи тия права и когато длъжникът
се е отказал от тях или е признал своето задължение. На осн. чл.143, ал.2,
изр.2 ЗЗД, ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това
длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да
направи на кредитора. Поръчителят може
да иска това, което кредиторът недължимо е получил.
В
настоящия случай поръчителят не е противопоставил на кредитора възражения за
нищожност на клаузи от договора, каквито е могъл да направи. Нещо повече -
получавайки покана за плащане изх.№ 31/31.10.2019г. на дата
31.10.2019г./ вж. л. 18 от делото на БРС/, на същата дата той е извършил
плащане на исковата сума – 1972,73 лева/платежно нареждане л.15 от делото/, без
да уведоми длъжника.
От цитираните по-горе
разпоредби следва да се направи извод,
че това плащане не обвързва длъжника –
той може на собствено основание да направи възраженията си по валидността на
двата договора както пред кредитора, така и пред платилия поръчител, в каквато
насока са изявленията на особения представител, направени с отговора на
исковата молба.
За
пълнота следва да се добави: Свободата на договарянето не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч.
този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия
спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно
право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство -
сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за
възнаграждението на което се сключва друг договор за заем.
Отделно
от изложеното, в случай, че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, то
те следва да бъдат включен в годишния процент на разходите, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от Закона за потребителските кредити, но в случая това не е сторено.
Поради
изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият
съд е указал на въззивното дружество за задължението му да заплати по
депозитната сметка на БОС сумата в размер на 303лева, представляваща
възнаграждение за особения представител на въззиваемия, тъй като такова
възнаграждение се дължи за всяка
инстанция без оглед резултата по делото. Тъй като по делото не е представено платежно нареждане
за извършения превод на сумата по депозитната сметка на БОС, на основание чл.
77 ГПК въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати по депозитната сметка на БОС сумата от 303 лева
за възнаграждение на особения представител на въззиваемия.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №2485/11.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2665/2019г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА
„Гаранционен фонд България“ – ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас,ул.“Янко Комитов“№30, представлявано от управителя Петър
Стойчев Стоев, да заплати по депозитната сметка на Окръжен съд-Бургас сумата от
303 лева/триста и три лева/ за възнаграждение на особения представител на
въззиваемия.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/ мл.с.