№ 142
гр. Велико Търново , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., ЕГН: **********, от с. Б., срещу
определение № 260136/16.10.2020год., постановено по гр.д. № 540/2020год., по описа на
Районен съд - Левски, с което е отхвърлена молбата му с правно основание чл.389 ГПК, за
допускане на обезпечение на предявената искова претенция с правно основание чл.433, ал.1,
т.4 ГПК против ЧСИ Найденов, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело №
427/2014 год. на ЧСИ Найденов, с район на действие ОС-Плевен.
Твърди се незаконосъобразност, нарушение на съдопроизводствените правила и
неправилност на определението на първоинстанционния съд. Моли за отмяната му и
уважаване на депозираната молба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Великотърновски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
В Районен съд – Левски е депозирана искова молба от В. Н. Н., ЕГН: **********, от
с. Б. против ЧСИ Найденов, с район на действие ОС-Плевен, с правно основание чл.433,
ал.1, т.4 ГПК. Тази искова молба е оставена от съде без движение с указания за отстраняване
на нередовности.
Налице е искане от ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез
спиране изпълнението по изпълнително дело № 427/2014 год. на ЧСИ Найденов, с район на
действие ОС-Плевен, по което В. Н. е длъжник. С обжалваното определение районният съд
е оставил без уважение молбата, приемайки че исканата обезпечителна мярка не е адекватна,
доколкото предметът на изпълнителното производство е различен от претендираното по
настоящото дело вземане, както и че не са представени убедителни доказателства.
1
Предпоставки за допускане на обезпечение на иск са допустимостта на последния,
неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на
обезпечителната мярка с тази нужда. В конкретния случай релевираните в молбата
твърдения формират положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на
висящия иск. С оглед характера на иска налице е и обезпечителна нужда. Исканата обаче
обезпечителна мярка “спиране на изпълнението” по изпълнителното дело е неадекватна с
оглед характера и вида на търсената с иска правна защита. Съгласно чл.391, ал.1 ГПК,
обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата по решението. Спирането на изпълнението не би
гарантирало вземанията на молителя при евентуално позитивно решение, доколкото спрямо
вземанията на ответниците по изпълнителното производство, чието спиране се иска, не
може да се насочи бъдещо принудително изпълнение. След като ищцеца е длъжник по
вземания на ответниците, с това вземане той можа да извърши единствено извънсъдебно
прихващане. Предвидената в чл.103 и сл. ЗЗД възможност обаче за две лица, които си
дължат взаимно пари или еднородни или заместими вещи да прихванат вземанията срещу
задълженията си, възниква за всеки един от тях, когато вземанията им са изискуеми и
ликвидни, каквото не е това на ищеца по предявения иск. Възможността за извършване на
извънсъдебно прихващане не може да бъде обезпечавана по реда на обезпечаване на искова.
Ето защо спирането на изпълнението по изпълнителното дело се явява неподходяща и
несъответстваща на обезпечителната нужда мярка. За пълното на изложеното следва да се
отбележи, че не е налице и другата изискуема предпоставка за допускане на обезпечението,
а именно: вероятна основателност на иска, доколкото такъв извод не може да бъде направен
от представените с исковата молба писмени доказателства.
С оглед еднаквия краен извод на двете инстанции, атакуваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260136/16.10.2020год., постановено по гр.д. №
540/2020год., по описа на Районен съд – Левски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3