Решение по дело №589/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 247
Дата: 13 декември 2021 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20215001000589
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000589 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.. А.. Р. ЕГН ********** от **** – чрез
назначения му особен представител адв. Д.Г. с адрес: **** против решение
№260266/17.06.2021г., постановено по търг.д. № 312/2020г. по описа на О.С. -
П., в частта с която е осъден Г.. А.. Р. ЕГН ********** от **** да заплати на
Г.Ф. – **** сумата от 47 667.20 лева, представляваща заплатено от Г.Ф. – гр.
С. обезщетение по щета №******/03.11.2015г. и определено по размер с
влязло в сила решение по гр.д. №3737/2016г. по описа на СГС на
пострадалата Т.Я.Н. за вреди вследствие претърпяното от нея на 18.02.2014г.
пътно – транспортно произшествие в гр. А., причинено виновно от Г.. А.. Р.
при управление без да има правоспособност на мотоциклет „М.“ модел „М.“
ДК №** **** *, собственост на Г.И.Х. при липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и 3860. 78 лева – разноски в
производството пред окръжния съд.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
1
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Г.Ф. - гр. С., **** изразява становище, че жалбата
е неоснователна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 288, ал.1, т.2, б.„а” от Кодекса за
застраховането /отм./.
Касае се за регресна претенция на Г.Ф. против прекия причинител на
ПТП, причинено при управление на мотоциклет без правоспособност на
водача.
Ищецът Г.Ф. - гр. С., **** твърди, че на 18.02.2014 г. в гр. А., на ****
Г.. А.. Р. управлява без правоспособност мотоциклет „М.“ модел „М.“ ДК
№** **** *, собственост на Г.И.Х. при липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Поради движение с несъобразена
скорост при приближаване на пешеходна пътека, губи контрол над
мотоциклета, пада на пътното платно и удря преминаващите пешеходци по
пешеходната пътека тип „Зебра“ Т.Н. и М.С.. Вследствие на ПТП
пешеходците получават травматични увреждания. По образуваната щета
№******/03.11.2015г. твърди, че е определил и изплатил обезщетение на М.С.
в размер на 8 000 лева, която сума Г.. А.. Р. е възстановил на Ф.. По
отношение на Т.Н. твърди, че е определил обезщетение в размер на 25 000
лева, с който размер тя е изразила несъгласие. Твърди, че с с влязло в сила
решение по гр. дело №3737/2016 г. на СГС, по което Г.. А.. Р. е участвал като
трето лице помагач на страната на Г.Ф. на Т.Н. е присъдено обезщетение в
размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че по изпълнително дело
№************* е изплатил 52 423.32 лева, представляващо обезщетение по
щета, ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените
разноски.
Твърди, че с влязло в сила решение №122 от 15.09.2015г. по НАХД
№12/2015 г. на РС - А. ответникът Г.. А.. Р. е признат за виновен в това, че на
18.02.2014г. в гр. А., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при
2
управление на МПС – мотоциклет „М.“ модел „М.“ ДК №** **** *, е
нарушил правилата за движение по пътищата, без да притежава
правоспособност като водач на МПС, като по непредпазливост е причинил
две средни телесни повреди на Т.Я.Н.. Твърди, че отговорността на виновния
водач на МПС не е била обект на валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
С оглед изплащане на обезщетението на пострадалото лице, посочва, че
за него възниква правото да търси регресната отговорност на прекия
причинител на ПТП, поради обстоятелството, че същият е управлявал МПС,
без да има правоспособност за това. В горния смисъл претендира осъждане на
Г.. А.. Р. да му заплати сумата 52 423.32 лева, представляващо обезщетение по
щета, ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените
разноски.
От страна на ответника Г.. А.. Р. не е депозиран в срок отговор на
исковата молба. Такъв е депозиран след изтичане на преклузивния срок. С
него е изразено становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Счита, че под „разходи“ разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ има
предвид само разходи, които Ф. е направил по изчисляване на обезщетението
в процедурата пред него, но не и разноски в съдебното производство, които е
Ф. е бил осъден да заплати, както и такива в изпълнителното производство.
Счита, че заплащането на тези разноски, както и лихвите, натрупани, докато е
траело съдебното производство, не са по вина на причинителя на ПТП, а са
извършени, поради бездействие на Ф., който не е платил доброволно
обезщетение, за което е бил поканен. По отношение на разноските в
изпълнителното производство – такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и т.н. – те са направени след влизане в сила на съдебното
решение за определяне на обезщетението и не се включват в обхвата на
регресното право на ГФ.
Първоинстанционният съд е намерил за основателни и доказани
твърденията на ищеца до размер от 47 667.20 лева и е уважил претенцията до
този размер. Уваженият размер включва сумата 40 000 лева – обезщетение на
пострадалото лице, определено с влязло в сила съдебно решение, 5867.20 лева
– законна лихва до изплащане на сумата и 1800 лева – съдебни разноски.
3
Отхвърлил е претенцията за разликата до пълния претендиран размер от
52 423.32 лева /за сумите 1065 лева – адвокатско възнаграждение, 48 лева –
такса по ТТРЗЧСИ и 3643.12 лева - сума по т.26 от ТТРЗЧСИ/, като е приел,
че това са такси и разноски в изпълнителното производство, които не се
включват в разходите по чл.288 ал.8 от КЗ /отм./, тъй като не са в пряка
причинна връзка с деянието на ответника и не представляват разноски по
определяне на вредата, а са резултат от отказа на Г.Ф. да изпълни доброволно
задълженията си.
Недоволен от решението е само ответникът, който обжалва същото в
осъдителната му част.
Оплакването в жалбата относно нередовност на исковата молба,
породена – според жалбоподателя - от непосочване поотделно по пера как е
формирана претендираната главница от 52 423.32 лева, е неоснователно.
Такова възражение не е заявено с отговора на исковата молба, какъвто не е
постъпил в преклузивния срок, нито в съдебното заседание пред
първоинстанционния съд на 31.05.2021г. Дори и да бе заявено такова, то е и
неоснователно, доколкото в обстоятелствената част ищецът е посочил както
размера на обезщетението, което е бил осъден да плати – 40 000 лева, така и
съдебните разноски в размер на 1800 лева, така и таксите и разноските в
изпълнителното производство - 1065 лева – адвокатско възнаграждение, 48
лева – такса по ТТРЗЧСИ и 3643.12 лева - сума по т.26 от ТТРЗЧСИ. Що се
отнася до заплатената законна лихва върху присъденото обезщетение от
40 000 лева нейният размер е 5867.20 лева, който е изчислен и посочен в
постановлението на ЧСИ, приложено към исковата молба. Общият сбор на
тези суми дава размера на исковата претенция 52 423.32 лева. Няма
основания за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на
нередовности, доколкото претенцията е достатъчно ясно и конкретизирана по
размер.
Видно от представеното заверено копие на влязло в сила решение №122
от 15.09.2015г. по НАХД №12/2015 г. на РС - А. ответникът Г.. А.. Р. е
признат за виновен в това, че на 18.02.2014г. в гр. А., макар и непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, при управление на МПС – мотоциклет „М.“ модел
„М.“ ДК №** **** *, е нарушил правилата за движение по пътищата, без да
4
притежава правоспособност като водач на МПС, като по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди на Т.Я.Н..
Не се спори относно обстоятелството, че не е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по
отношение на цитираната МПС.
Материалното право да се претендира плащане на така платеното
обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./.
Съгласно цитираната разпоредба след изплащане на обезщетението по ал. 1 и
2 на чл. 288 от КЗ, Г.Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8 на чл. 288 от КЗ/отм./. Следователно
основанието на исковата претенция следва да се определи към момента на
възникване на претедираното материално право т.е. то е по чл. 288, ал.12 от
КЗ/отм./. Евентуалното уважаване на същата е обусловено от наличието на
доказателства за извършено плащане от страна на Ф. на основание чл. 288,
ал.1 и 2 от КЗ/отм./, както и от това претендираната сума да се равнява на
платеното обезщетение плюс разходите за определянето му.
Във връзка с тези разходи следва да се има предвид факта, че съгласно
чл. 288, ал.7 от КЗ/отм./ за изплащане на обезщетение увреденото лице
предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил
лиценз и предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците или пред Ф. с писмена молба, придружена с доказателства относно
пътнотранспортното произшествие, правото да получи обезщетение във
връзка със събитието и размера на причинените вреди.
В последното изречение на този текст е казано, че събирането на
допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на
обезщетението на увреденото лице се извършва от Ф. в срока и по реда на
този кодекс.
Съгласно чл. 288 ал.11 от КЗ/отм./ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако Ф. не се произнесе по
подадената молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Анализът на изложеното води до извод, че под разноски във връзка с
определяне на обезщетението следва да се имат предвид само тези направени
5
в административното производство пред самия фонд, които са му необходими
той да определи и съответно – да плати обезщетението, но не и съдебните и
изпълнителни разноски. Това предвиждане е поради обстоятелството, че при
добросъвестност от страна на Ф. – правилно определяне и изплащане - не би
следвало да се достигне до извършването на разноски пред съд респ. до
започване на изпълнително производство т.е. последните не се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието на деликвента.
В случая пренесеният пред ПАС спор касае дължимостта на съдебните
разноски, тъй като претенцията за тези, направени пред ЧСИ е отхвърлена и
решението в тази част не е обжалвано. По изложените по-горе съображения,
според настоящата инстанция, не се дължат и разноските в съдебното
производство, тъй като те не са част от разходите по чл.288 т.8 от КЗ /отм./.
Претенцията в частта относно заплащане на 1800 лева – разноски в съдебното
производство по определяне размера на обезщетението, се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Що се отнася до оплакването, свързано с недължимост на законната
лихва, която се е натрупала, докато е траело съдебното производство относно
вземането, същата се явява част от платеното от Ф. на пострадалото лице
обезщетение, тъй като вземането на това лице е лихвоносно. Точно като
такова то би било дължимо и от ответника.
Следващото оплакване в жалбата е свързано с присъждането на законна
лихва от предявяване на настоящата искова молба върху сумата, която
ответникът е осъден да заплати, включваща и обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Претендираното по настоящото дело обезщетение в
размер на законната лихва от предявяване на иска се дължи при неизпълнение
на парично задължение. При наличието на такова кредиторът има право на
обезщетение в размер на законна лихва, без да е необходимо тя да е
уговорена. Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата представлява последица от
уважаването на съдебно предявеното вземане – в случая от уважаване на
регресната претенция на Ф. по чл.288 ал.12 от КЗ /отм./. Вземането по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД има характер на обезщетение. Законната лихва е само начин за
изчисляването му. Самото то обаче не може да бъде квалифицирано като
лихва. Не се касае за начисляване на лихви върху лихви. В този смисъл е и
6
съдебната практика - Решение № 48/25.01.2000 г. по гр. д. № 1065/99 г. на
ВКС, ГК, V г.о., Решение № 266/12.06.2006 г. по т.д. № 832/2005 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и др.
Гореизложеното прави регресната искова претенция основателна за
сумата от 45 867.20 лева, представляваща размера на платеното обезщенение
ведно с лихвата за забава /т.е. сумата 40 000 лева – обезщетение на
пострадалото лице, определено с влязло в сила съдебно решение и 5867.20
лева – законна лихва до изплащане на сумата/. Сумата 45 867.20 лева се
дължи със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Регресната претенция се явява неоснователна за разликата над 45 867.20
лева до уважения от първоинстанционния съд размер от 47 667.20 лева, която
разлика представлява платени разноски в размер на 1800 лева в съдебното
прозиводство по определяне на обезщетението.
Ето защо решението на ОС- П. следва да се потвърди в частта осъждаща
ответника да заплати сумата от 45 867.20 лева, представляваща размера на
платено обезщенение ведно с лихва за забава. В частта отхвърляща иска за
сумата от 4756.12 лева - платени разноски в изпълнителното производство,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съответно решението ще се отмени в частта, осъждаща Г.. А.. Р. да
заплати на Г.Ф. сумата от 1800 лева, за които в решението на ПОС е
посочено, че съставлява сбор от платени разноски от Ф. в съдебното
производство. Вместо това ще се постанови друго, отхвърлящо иска за този
размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва Г.. А.. Р. ЕГН ********** от
**** да бъде осъден да заплати на Г.Ф. – **** сумата 1470 лева – разноски
пред въззивния съд.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва Г.. А.. Р. ЕГН ********** от
**** следва да бъде осъден да заплати по бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса в размер на 917.34 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен
съд

7
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260266/17.06.2021г., постановено по
търг.д. № 312/2020г. по описа на О.С. - П., в частта с която е осъден Г.. А.. Р.
ЕГН ********** от **** да заплати на Г.Ф. – **** сума до 45 867.20 лева,
представляваща размера на платеното обезщенение ведно с лихвата за забава
/т.е. сумата 40 000 лева – обезщетение на пострадалото лице, определено с
влязло в сила съдебно решение и 5867.20 лева – законна лихва до изплащане
на сумата/, заплатена от Г.Ф. – гр. С. обезщетение по щета
№******/03.11.2015г. и определено по размер с влязло в сила решение по
гр.д. №3737/2016г. по описа на СГС на пострадалата Т.Я.Н. за вреди
вследствие претърпяното от нея на 18.02.2014г. пътно – транспортно
произшествие в гр. А., причинено виновно от Г.. А.. Р. при управление, без да
има правоспособност на мотоциклет „М.“ модел „М.“ ДК №** **** *,
собственост на Г.И.Х. при липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
18.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и 3860.78 лева – разноски
в производството пред първоинстанционния съд.
ОТМЕНЯ решение №260266/17.06.2021г., постановено по търг.д. №
312/2020г. по описа на О.С. - П., в частта с която е осъден Г.. А.. Р. ЕГН
********** от **** да заплати на Г.Ф. – **** сума над 45 867.20 лева до
уважения от първоинстанционния съд размер от 47 667.20 лева, която
разлика представлява платени разноски в размер на 1800 лева в съдебното
прозиводство по определяне на обезщетението на пострадалото лице,
заплатени от Г.Ф. – гр. С. по щета №******/03.11.2015г. и определено по
размер с влязло в сила решение по гр.д. №3737/2016г. по описа на СГС на
пострадалата Т.Я.Н. за вреди вследствие претърпяното от нея на 18.02.2014г.
пътно – транспортно произшествие в гр. А., причинено виновно от Г.. А.. Р.
при управление без да има правоспособност на мотоциклет „М.“ модел „М.“
ДК №** **** *, собственост на Г.И.Х. при липса на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от на Г.Ф. – **** против Г.. А.. Р. ЕГН
********** от **** иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ за
8
заплащане на сумата 1800 лева - разноски в съдебното прозиводство по
определяне на обезщетението на пострадалото лице Т.Я.Н. за вреди
вследствие претърпяното от нея на 18.02.2014г. пътно – транспортно
произшествие в гр. А., причинено виновно от Г.. А.. Р. при управление без да
има правоспособност на мотоциклет „М.“ модел „М.“ ДК №** **** *,
собственост на Г.И.Х. при липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, заплатени от Г.Ф. – гр. С., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.. А.. Р. ЕГН ********** от **** иск да заплати на Г.Ф. –
**** сумата 1470 лева – разноски пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Г.. А.. Р. ЕГН ********** от **** да заплати по бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Пловдив държавна такса в
размер на 917.34 лева за въззивното разглеждане на делото съобразно
уважената и отхвърлена част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9