№ 88
гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20224000500210 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
С Решение № 343/02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 544/2021 г.
по описа на Окръжен съд Русе е отменено Разпределение № 7352/04.07.2021
г., изготвено по изп.д. № 537/2019 г. по описа на ЧСИ В. M., с район на
действие РОС, като незаконосъобразно и е върнато делото за продължаване
на изпълнителните действия, при съобразяване мотивите на решението.
Присъдени са разноски.
Против това решение в срок е постъпила жалба от Община Русе, с
оплакване за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят
счита, че при постановяване на съдебния акт са допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото
доказателства и на наведените от страните възражения. Жалбоподателката,
която се позовава на несеквестируемост и в чиято тежест е да установи това
обстоятелство, не е представила доказателства, които да установят, че
продаденият недвижим имот е жилище. От представените удостоверение №
31/08.06.2018 г. на Община Русе се установява, че процесната сграда е търпим
1
строеж, в приложената скица и заключение на вещо лице сградата е посочена
с предназначение: друг вид сграда за обитаване, а в приложения договор за
наем, същата е описана с предназначение: промишлена сграда, конструкция
паянтова. С оглед на това, жалбоподателят счита, че процесната сграда с
идентификатор 63427.2.470.8 не е жилище по смисъла на пар. 5, т. 30 и чл. 40
ЗУТ и респективно не е несеквестируема на основание чл. 444, т. 7 ГПК. Не
са установени броя и естеството на помещенията в сградата, за да бъде тя
определена като жилище. Сочи се още, че длъжницата е предоставила
сградата под наем от 2013 г. до 2023 г., на юридическо лице, което изключва
ползването й като жилище, а с предоставянето под наем тя сама се е лишила
от възможността да си служи с нея.
Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено,
вместо което се постанови ново, с което извършеното разпределение бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Длъжницата в изпълнителното производство С.С., чрез
процесуалния си представител, заема становище по жалбата, като счита
същата изцяло за неоснователна.
По делото са постъпили молби от присъединените взискатели «ОТП
Факторинг България» ЕАД и «Айкарт Кредит» ЕАД, които молби са извън
сроковете за обжалване и в които е направено искане тези взискатели да се
присъединят към въззивната жалба, подадена от Община Русе, на основание
чл. 265, ал. 1 ГПК. Такова присъединяване настоящият състав счита за
недопустимо. Съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК разглеждането на жалбата от
апелативния съд става по реда на чл. 274 ГПК, в който случай нормата на чл.
265 ГПК е неприложима по причина, че е несъвместима със същността на
производството по обжалване действията на съдебния изпълнител /арг. от чл.
436, ал. 4 ГПК/.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Депозираната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Изп.д. № 537/2019 г. на ЧСИ В. M. е образувано по молба на Община
2
Русе срещу длъжника С. Б. СП. въз основа на акт за установяване на
общински публични вземания от 09.01.2019 г. за сумата 1098,75 – главница за
неплатени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и 237,76 лв.
лихва. С разпореждане на съдебния изпълнител по делото са присъединени
взискатели с вписани възбрани по тяхно искане „Айкарт Кредит“ ЕАД и
Банка ДСК /л. 114 и л. 132 от изп.д./, като освен тях съдебният изпълнител е
уведомявал и взискатели с вписани възбрани, които не са представили
изпълнителен титул – ОББ АД и „Юробанк България“ АД. По делото е
присъединен взискател и ТД на НАП.
Принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот,
собственост на длъжника, представляващ сграда с идентификатор
63427.2.470.8 /стар идентификатор 63427.2.470.3/, находяща се в гр. Русе, ул.
Деветнадесети февруари, 5, с площ 37 кв.м. и предназначение: друг вид
сграда за обитаване. На 17.10.2019 г. е вписана възбрана върху имота, на
28.11.2019 г. същият е описан, видно от съставения протокол за опис.
Насрочена е публична продан в периода 12.02.2020 г. – 12.03.2020 г.,
като с постановление за възлагане от 17.03.2020 г. имотът е продаден за
сумата от 11600 лв.
За сумата е изготвено разпределение от 23.06.2020 г., предявено на
31.07.2020 г., отменено с Решение № 260119/27.11.2020 г. по в.гр.д. №
558/2020 г. на Окръжен съд Русе. Съдът е констатирал, че към датата на
извършване на публичната продан длъжницата С. е била собственик на сграда
с идентификатор 63427.2.470.3 в гр. Русе, ул. 19-ти февруари, 5 /предмет на
публичната продан/, на дворно място, заедно с жилищна сграда и
второстепенни сгради, находящи се в с. Божурлък, общ. Левски, както и на
1/8 ид.ч. от апартамент в гр. Русе, ул. Сент Уан, ******. Доколкото е налице
позоваване на несеквестируемостта на продадения имот от страна на
длъжницата след влизане в сила на постановлението за възлагане, съдебният
изпълнител е извършил разпределението, без да изясни обстоятелството
имотът в с. Божурлък годен ли е за обитаване и би ли могъл да задоволи
жилищните нужди на длъжницата. Делото е върнато за ангажиране на
доказателства относно несеквестируемостта на продадения имот.
За установяване на тези обстоятелства по делото са приложени:
протокол от съдебна спогодба по гр.д. № 181/1969 г. на Русенски народен съд,
3
от който се установява, че процесната сграда към оня момент е
представлявала паянтов навес, построен върху 24 кв.м. в поземлен имот,
понастоящем с идентификатор 63427.2.470, който навес впоследствие е
преустроен като лятна кухня. Това обстоятелство се установява от
Удостоверение № 31/08.06.2018 г. на Община Русе, издадено на основание
пар. 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, където е отразено, че сградата е
построена преди 2001 г., същата представлява едноетажна сграда – лятна
кухня с идентификатор 63427.2.470.3. Според декларации на двама свидетели,
дадени пред административния орган, сградата е изградена преди 1980 г., и до
настоящия момент се ползва за жилищни нужди, като през 2000 г. е
извършено разширяването й. В приложеното удостоверение е посочено, че
сградата е търпим строеж и може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
За въпросната сграда са представени скици от 09.08.2007 г. на
Агенция по кадастъра, в която сградата е отразена с идентификатор
63427.2.470.3, площ 27 кв.м., конструкция паянтова и предназначение:
промишлена сграда; скица към 21.08.2013 г. на СГКК Русе с отбелязване, че
сградата е със застроена площ от 27 кв.м. и предназначение: друг вид сграда
за обитаване; скица към 16.10.2019 г. на СГКК Русе с отбелязване на новия
кадастрален номер 63427.2.470.8, застроена площ от 37 кв.м. и
предназначение: друг вида сграда за обитаване и скица към 05.06.2020 г., със
същите отбелязвания.
Върху имота е вписана възбрана от 05.03.2012 г. в полза на ОББ АД,
като същият е отразен със стар идентификатор, площ 27 кв.м. и
предназначение: друг вид сграда за обитаване. Вписана е още възбрана от
17.05.2012 г., в която имотът е отразен по същия начин. Отразено е и
вписване на договор за наем рег. № 13083/11.09.2013 г., по силата на който
С.С. е отдала имота под наем на „Инара“ ЕООД за срок от 10 години.
Договорът за наем е приложен към настоящата въззивна жалба,
където имотът е описан по стара кадастрална карта от 2007 г. с
идентификатор 63427.2.470.3, площ 27 кв.м. и предназначение: промишлена
сграда, както и съгласно нова кадастрална скица – със същия идентификатор
и площ, но предназначение: друг вид сграда за обитаване, като в договора е
посочено, че сградата се ползва за живеене.
В изпълнителното дело се съдържа удостоверение № 12-06-
4
1242/04.12.2019 г. на Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л.
142/, в което, след извличането на данни от информационния масив на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе, актуални към
04.12.2019 г., данъчната оценка на имот в гр. Русе, ул. 19-ти февруари, 5,
собственост на С.С., представляващ жилищна сграда с идентификатор
63427.2.470.8, с площ 37 кв.м., е в размер на 11194 лв.
Събирана е информация в хода на изпълнителното производство за
собствеността на имота в с. Божурлук, общ. Левски, за обстоятелството, че
същият не е водоснабден от „В и К“ ЕООД, гр. Плевен, няма открита партида
за ВиК услуги, налице е пререгистриран договор за продажба на ел. енергия
от 2016 г. на името на Г. Г.. Събрана е информация на имота в гр. Русе, ул.
Сент Уан, 2А - длъжницата е съсобственик на 1/8 ид.ч. от апартамента, с
площ от 100 кв.м., сочи, че той се ползва от бившия й съпруг и сестра му.
При тези данни съдебният изпълнител е извършил разпределение №
7352/04.07.2021 г., предявено на 12.07.2021 г., приемайки, че продаденият
недвижим имот е секвестируем, като разпределя сумата за разноски по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, данъци върху имуществото по реда на чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД, публични вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД и между останалите
хирографарни взискатели.
Разпределението е обжалвано от длъжницата С.С., като в
производството по образуваното в.гр.д. № 544/2021 г. на Окръжен съд Русе е
изслушано заключение на вещо лице относно състоянието на имота в с.
Божурлук. Вещото лице, след оглед на имота, установява, че той е необитаем
и не може да бъде обитаван във вида, в който се намира, тъй като е в много
лошо експлоатационно състояние и подлежи на основен ремонт или
събаряне. В имота няма налична ВиК инсталация, никога не е имало
прокарван водопровод в сградата и изградени санитарен възел и баня.
Жилищният етаж се състои от коридор, тъмен салон и две стаи, а на нулевия
етаж е разположена маза с достъп от двора и други две стаи с коридор, отново
с достъп от двора.
С обжалваното решение съдът е приел, че семейството на
длъжницата е едночленно, от притежаваните три имота имотът в с. Божурлук
не покрива изискването на чл. 40 ЗУТ и не е годен за обитаване, същото се
отнася и за жилището в гр. Русе, ул. Сент Уан, от което длъжницата има 1/8
5
ид.ч., поради което продаденият имот се явява единственото й жилище и
същото е несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. С оглед на това, с
обжалваното решение е отменил разпределението, изготвено от съдебния
изпълнител, като е приел, че получената от проданта сума следва да бъде
предадена на длъжницата.
Присъдени са разноски, по които има произнасяне по реда на чл. 248
ГПК, и определенията за разноските не са обжалвани.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Съгласно ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване, като, когато в жалбата си длъжникът се позове на
несеквестируемост, съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имуществения обект за събиране на предявеното вземане, и ако приеме
наличието на несеквестируемост, отменя всички изпълнителни действия,
които я нарушават. Длъжникът може също да обжалва и разпределението на
основание несеквестируемостта.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК не може да бъде
насочено изпълнение върху жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него. Дефиницията за жилище е
дадена в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно
цяло за задоволяване на жилищни нужди. В чл. 40 ЗУТ са предвидени
изискванията, на които трябва да отговаря всяко жилище. В конкретния
случай се установява от данните по делото, че първоначално процесната
сграда е била навес, преустроена в лятна кухня и впоследствие разширена и
ползвана за жилищни нужди. Това се установява от приложените скици,
удостоверение за търпимост, включително и от удостоверението за данъчна
оценка, изходящо от жалбоподателя в настоящото производство. Към
момента на проданта сградата е с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, от където се обосновава извода, че същата е функционално
предназначена за жилищни нужди. Обстоятелството, че към предходен
момент тя е била отразена в кадастралната карта с предназначение:
6
промишлена сграда, е ирелевантно, още повече, че данните сочат на
извършено преустройство на имота. Представеният договор за наем от 2013
г., сключен между длъжницата и „Инара“ ЕООД, не променя този извод, тъй
като в договора също е отразено, че конкретно тази сграда се ползва за
живеене и не е налице признание на С. в обратен смисъл. В информационните
масиви на жалбоподателя е вписан имота като жилищна сграда, което сочи
той да е приел, че същата отговаря на изискванията за такава според
декларираните данни. Без правно значение е и обстоятелството за наличие на
договор за наем за срок от 10 години, тъй като разпоредбата на чл. 444, т. 7
ГПК не поставя изискване длъжникът да живее в жилището, за да може да се
ползва от защитата на чл. 444 ГПК.
От събраните доказателства е установено, че имотът, собственост на
длъжницата в с. Божурлук, не е годен за обитаване и ползване по
предназначение, за да задоволи жилищните й нужди, няма водоснабдяване,
няма обособени кухня, баня-тоалетна, поради което не може да се счете, че
съставлява жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Не могат да бъдат
задоволени жилищните нужди на длъжницата и с притежаваната от нея 1/8
ид.ч. от апартамент в гр. Русе, ул. Сент Уан, с площ от 100 кв.м.
С оглед на това, настоящият състав споделя изводите на
първостепенния съд, че е насочено принудително изпълнение спрямо
несеквестируем имот, посредством извършената публична продан и
разпределяне на сумата, постъпила от нея, което обуславя
незаконосъобразността на обжалваното разпределение.
Последица от съвпадението на изводите на въззивния състав с тези
на първостепенния съд е потвърждаването на обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 343/02.12.2021 г. по в.гр.д. №
544/2021 г. на Окръжен съд Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8