МОТИВИ към присъда по НЧХД № 664 по описа
на ВРС, VІ наказателен състав за 2017год.
ВРС е постъпила частна тъжба подадена от Ж.Г.К. ЕГН **********,
по която с разпореждане на председателя на ВРС от 13.02.2017год. е образувано
производство от частен характер срещу подс. К.З.И. с
оглед извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Повдигнатото с частната
тъжба обвинение срещу подсъдимия е за това, че на 25.09.2016год. в гр.Белослав,
обл.Варна, причинил на тъжителя Ж.Г.К. разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а именно ожулвания и
травматични отоци по лявата предмишница, дълбоки
линейни ожулвания в дясна хълбочно-коремна област и лява хълбочно-седалищна
област.
В съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от частния тъжител Ж.Г.К., срещу подс.
К.З.И. за сума в размер на 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на деянието по чл. 130 от НК неимуществени вреди.
Във фазата по съществото на делото повереникът на частния
тъжител и граждански ищец поддържа тъжбата. Счита, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин и моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението за което е предаден на съд. Моли да бъде уважен
изцяло и предявеният граждански иск като претендира и присъждането на
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимият пледира за оправдателна присъда
като изразява становище, че обвинението не е доказано, а събраните
доказателства сочели на това, че подсъдимият не бил извършил престъплението
което му било вменено с частната тъжба. Отправя претенции за присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият И. заявява, че разбира обвинението и дава подробни
обяснения по същото. В дадената му последна дума моли да бъде признат за
невинен.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и частния тъжител се познавали. И двамата живеели
в гр.Белослав, обл.Варна, на ул. „Бельов“
и били съседи – единият живеел на №24, а другият на №16.
На 24.09.2016год. (събота) подс. И.
бил на риболов заедно с брат си и племенника си на езерото в гр.Белослав. След
обяд същият тръгнал да се прибира към дома си управлявайки лекият си автомобил.
В началото на улицата на която живеел подсъдимия – ул. „Бельов“
имало магазин и голям площад на който се събирали четири улици. Когато
подсъдимият подминал магазина внезапно на пътното платно пред него излязла
котка и той рязко намалил скоростта с която управлявал автомобила си, почти до
спиране. В този момент водачът на автомобила, който се движел зад него започнал
да свири с клаксона. Подсъдимият погледнал в огледалото за задно виждане и
видял, че от задния автомобил излиза човек. Помислил че нещо се е случило и
спрял след което също излязъл от автомобила си. Видял насреща си тъжителят,
който крещейки изразил недоволството си от спирането на подсъдимия. Между
двамата започнала словесна свада, чието прерастване в по-сериозен конфликт било
предотвратено от намиращите се пред магазина други лица в това число и св.М. А..
Последният издърпал тъжителят встрани, а подсъдимият се качил в автомобила си и
потеглил към дома си. Стигайки до там подсъдимият паркирал автомобила на
улицата. Още докато бил в автомобила си покрай него с автомобила си минал
тъжителят и нещо му извикал. Същият продължил нагоре към тях. Когато стигнал до
дома си тъжителят обърнал автомобила и отново потеглил надолу по улицата в
посока на магазина. В този момент подсъдимият бил излязъл от автомобила си и
когато минавал покрай него тъжителят спрял автомобила си, напсувал го, заплашил
го че ще му избие зъбките, след което продължил надолу. Малко по-късно
тъжителят отново минал с автомобила си покрай дома на подсъдимия.Последният бил
в двора. Тъжителят спрял автомобила си и отново започнал да го псува и да го
приканва да излезе на улицата да се бият. Подсъдимият не излязъл. Същият обаче
се притеснил от поведението на тъжителя и още същата вечер около 20:00ч. се
обадил по телефона на св. Ж. (полицейски служител в ПУ Белослав) за да го
попита как да процедира. Св. Ж. му казал, че трябва да подаде жалба при
районния инспектор, който работел от понеделник до петък с работно време от
07:00ч. до 19:00ч. На следващия ден 25.09.2016год. подсъдимият бил на работа от
07:00ч. до 19:00ч. Прибрал се около 19:15ч. и започнал да помага на родителите
си които прибирали дърва (изрезки) струпани на тротоара на улицата пред дома им
вътре в имота. Около 19:30ч. по улицата, в посока от магазина към дома си,
преминал тъжителят управлявайки лек автомобил. В този момент подсъдимият бил до
входната врата на имота си. Тъжителят стигнал пред дома си, но там обърнал
автомобила и потеглил в обратната посока надолу. Спрял пред дома на подсъдимия
и започнал да го предизвиква – псувал го на майка, приканвал го да се бият,
заплашвал го че ще му избие зъбките. Подсъдимият не се поддал
на провокацията, а майка му казала на тъжителя да си върви по пътя. Тъжителят
обаче продължил с провокативното си поведение. В един момент същият излязъл
от автомобила си и нанесъл удар с юмрук
в лицето (в областта на лявото око) на подсъдимия. От удара последният паднал
на земята, а тъжителят започнал да го рита по тялото. Майката на подсъдимия –
св.З. се изплашила. Същата започнала да вика и да се оглежда за други хора по
улицата, които да помогнат, но такива нямало. Подсъдимият се опитвал да се
изправи, но тъжителят продължавал да го налага по главата и да го рита по
тялото. Подсъдимият се опитвал да се предпази като на свой ред взел от земята
една изрезка започнал да посяга и да удря с нея към тъжителя. В един момент
автомобилът на тъжителят сам потеглил надолу по улицата. Св. З. го видяла и
извикала. Същата тръгнала към дома на съседа си св. Н. Желев, който живеел
срещу тях, за да търси помощ. Започнала да звъни на звънеца. В този момент
автомобилът на тъжителя се блъснал в паркирания по надолу на пътя автомобил,
собственост на св.Н.А.. От силата на удара автомобила на св.А. се преместил
напред и на свой ред се ударил в паркирания пред него друг автомобил. По пътя
проблеснали фарове на приближаващ се автомобил. Тъжителят се отдалечил от
подсъдимия и тръгнал надолу към мястото където се бил ударил автомобила му. В
това време на улицата вече бил излязъл и св. Н.А., който бил чул шума от удара.
Св. Н. Ж. също излязъл пред дома си. Междувременно подсъдимият се прибрал у тях
и отишъл да се измие. Видял, че от лицето му тече кръв и се измил, след което в
19:42ч. се обадил на 112. Същият сигнализирал, че е бил нападнат и бит от
тъжителя. Свързан бил с полицейски служител от ПУ Белослав, който го уведомил,
че ще изпрати патрул, както и че патрула няма да може да дойде веднага.
Посъветван бил да отиде на лекар. Подсъдимият се качил в автомобила си и заедно
с баща си св. З. тръгнали към спешния център в МБАЛ „Св.Анна“ в гр.Варна. Там
бил прегледан от лекар, който обективно констатирал разкъсване в областта на
горния ляв клепач и обработил раната с хирургично лепило. Когато се върнал от
гр.Варна, около 21:30ч., на място вече бил полицейски екип в състав свидетелите
Н. и Ж., които били в близост до ударените автомобили. Полицейските служители
съставили на подсъдимия и тъжителя
предупредителни протоколи по ЗМВР след което подсъдимият се прибрал в дома си.
На следващия ден 26.09.2016год. както тъжителят така и подсъдимият отишли да се
освидетелстват при съдебен медик.
Във връзка с инцидента станал на 25.09.2016год. на
04.10.2016год. подсъдимият подал във ВРС частна тъжба срещу тъжителя като въз
основа на нея било образувано НЧХД № 5887/2016год. по описа на ВРС.
На свой ред на 12.12.2016год. частният
тъжител подал срещу подсъдимия насрещна частна тъжба за същия инцидент по
отношение на която съдът с определение постановено в открито съдебно заседание
на 26.01.2017год. по НЧХД № 5887/2016 разпоредил да се докладва на зам.
председателя на НО на ВРС за вземане на становище. С разпореждане на зам.
председателя на ВРС от 13.02.2017год. било образувано настоящото наказателно
дело.
Видно от заключението на назначената по делото СМЕ
изготвена от в.л. д-р Д. по отношение на ч.т. К. на инкриминираната с частната
тъжба дата 25.09.2016год. същият е получил ожулвания и травматични отоци по
лявата предмишница, дълбоки линейни ожулвания в
дясната хълбочно-коремна област и лявата хълбочно-седалищна област, които
увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети с подчертани
ръбове, реализирани в областта на левия горен крайник, корема и седалището и в
своята съвкупност са обусловили чувство да болка и страдание.
Видно от заключението на назначената по делото СМЕ
изготвена от в.л. д-р Д. по отношение на подс. И., на
инкриминираната дата 25.09.2016год.
последният е получил разкъсно-контузна рана по
горния клепач на дясното око, околоочен хематом в
дясно, кръвонасядане и ожулвания по лицето, ожулвания по лявата предмишница и десния лакът, които увреждания са резултат на
удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на лицето,
окосмената част на главата, горните крайници и са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.Н.,
Ж.Ж., отчасти показанията на свидетелите К., М. А. и
Е.Х., показанията на свидетелите С. З., З. З., Н. Ж.,
Н.А., както и тези на вещото лице д-р Д., заключения по назначени две
съдебно-медицински експертизи,
медицински удостоверения, препис от протокол от с.з. проведено на
26.01.2017год. по НЧХД № 5887/2016год., приложение Б към фактура № **********
издадена от „Мобилтел“ ЕАД, медицинска документация касаеща подс.
К.И., протоколи за предупреждение по ЗМВР
издадени съответно на подсъдимия
и на частния тъжител, справки от началника на РЦ Варна на Дирекция
„Национална система 112-МВР“ и приложени към тях ВДС съдържащи записи от
подадени сигнали, справка за съдимост на подс. К.И.;
справка, докладна записка и препис от информационна карта изготвени от
служители на ІV РУП при ОД на МВР Варна касаещи обслужване на сигнал за
инцидент станал на 25.09.2016год. на ул. „Бельов“ в
гр.Аксаково.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал съдът не кредитира показанията на св. Г. К., в частта в която заявява,
че лично е възприел как подсъдимият заплашил сина му и го издърпал от колата
тъй като показанията на този свидетели са в пълно противоречие с целия останал
събран доказателствен материал и на следващо място защото посочения свидетел е
баща на тъжителя и е заинтересован да дава показания в негова угода и интерес.
В показанията си пред съда св. К. заявява, че синът му
(тъжителят) си бил у тях и решил да излиза с колата. Оказало се обаче, че
колата не могла да запали и решили да я пуснат по инерция надолу по баира. Той
излязъл от къщи по чорапи и отишъл до пресечката. Тъжителят вече бил в колата и
я пуснал надолу по инерция. Свидетелят гледал сина си докато се движел надолу.
Видял К. (подсъдимия) на пътя пред тях. Стоял с две цепеници в ръцете и чакал Ж.
(тъжителят) да отиде. Когато тъжителят стигнал до него спрял колата защото щял
да го блъсне. Подсъдимият отишъл до предната лява врата на автомобила на
тъжителя, изпуснал едното дърво и отворил вратата и му казал „готов ли си да
умреш“. После го издърпал от автомобила като Ж. паднал на дясната си страна и
по гръб на асфалта като част от тялото му останала в колата - дупето му било в
колата, а гърба на земята. Тогава колата тръгнала надолу защото синът му не бил
включил на скорост и не бил дръпнал ръчната спирачка. После Ж. се надигнал и
бутнал К.. К. паднал назад. После св.Казъл се върнал у тях да се обуе и да си
вземе телефона Когато се върнал К. вече го нямало. Ж. се бил обадил на 112 и
чакали да дойде полицията.
Цитираните по-горе показания на св. К. са в пълно
противоречие с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Златева, З.,
справки от национална система 112 и аудиозаписите
приложени към тях, кредитирани изцяло от съда като последователни, логични и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
В обясненията си пред съда подсъдимият отрича да е
предизвиквал тъжителят и да го издърпвал от автомобила, като заявява, че именно
последният е бил инициатор на скандала. Минал с автомобила си покрай тях. В
този момент подсъдимият бил отвън на улицата. Тъжителят продължил напред след
което до тях (до дома си) направил обратен завой и тръгнал отново надолу по
лицата. Спрял до него – псувал го казал му че ще му избие зъбите после слязъл
от автомобила си и го ударил с ръка по лицето. От удара подсъдимият паднал,
тъжителят продължил да рита по тялото и да го удря по главата …колата потеглила
надолу и се ударила ….. Обясненията на подсъдимия са в пълен унисон с
показанията на неговите родители З. и Златева, които са преки очевидци на
ситуацията и в показанията заявяват, че именно тъжителят е спрял с автомобила
си до подсъдимия, заплашил го че ще му избие зъбките, напсувал го, а след това
слязъл от колата и го ударил с юмрук в главата от който удар подсъдимият паднал
на земята. Сочат, че след това тъжителят продължил да го рита и да го удря, а
колата тръгнала надолу. Св. Златева заявява, че други хора на улицата е нямало.
И двамата заявяват, че веднага след инцидента подсъдимият се обадил на тел.112.
Безспорно свидетелите Златеви са съпрузи и са родители на
подсъдимия. Горното обстоятелство бе отчетено от съда при преценка на техните
показания в коментираната част, но доколкото същите са в пълен унисон със
заключението по назначената в хода на следствието СМЕ по отношение на
подсъдимия и показанията на в.л. д-р Д. и медицинската документация по делото
съдът кредитира показанията на посочените свидетели с доверие. Видно от
заключението на коментираната по-горе експертиза при инцидента на
25.09.2016год. подсъдимият е получил разкъсно-контузна
рана по горния клепач на дясното око, околоочен
хематом в дясно, кръвонасядания и ожулвания по
лицето, ожулвания по лявата предмишница и десния
лакът, като тези увреждания са резултат от множество удари – един в областта на
окосмената част на главата, не по-малко от три удара в областта на лицето и по
един удар в областта на горните крайници. От приложения към делото лист за
преглед на пациент в спешно отделение се установява, че действително още същата
вечер в 20:20ч. подсъдимият е бил прегледан спешния център в МБАЛ „Св.Анна
Варна“, където е била констатирана разкъсно-контузна
рана в областта на главата и същата е била обработена (залепена).
За подобни действия (посегателство) от страна на тъжителя
спрямо подсъдимия св. К. обаче не говори. Заявява, че сина му само бутнал
подсъдимия, което очевидно не съответства на медицинската документация,
заключението на СМЕ и показанията на вещото лице.
На следващо място показанията на св. К. са в
противоречие и с изисканите и приложени
по делото справки от Национална система 112 и аудиозаписи.
От същите се установява, че тъжителят не е подавал сигнал за възникнал инцидент
на инкриминираната дата. Сигнал за това, че е бил бит е подал подсъдимия в
19:42ч., а много по-късно след 22:30ч. сигнал за ПТП е подал и собственика на
пострадалия в резултат на ПТП-то автомобил – св. Н.А.. Последният свидетел
(абсолютно незаинтересован от изхода на делото) от своя страна заявява, че
веднага след като е чул удар отвън е излязъл и не е видял бащата на тъжителя
(св.К.). Нещо повече заявява, че около 20 минути е бил на улицата и се е
опитвал без фенер да установи щетите по автомобила си, след което влязъл взел
фенер и пак излязъл и св.К. не е бил там. Дошъл чак когато дошли полицаите
което било след доста време – „поне три часа се забавиха полицаите“. До тогава
не го видял там. Против всякаква логика е, ако лично си възприел как сина ти е
бил нападнат, насилствено измъкнат от лек автомобил, който е потеглил без водач
и се е блъснал след това да не отидеш да видиш незабавно какво се е случило с
детето ти и да не сигнализираш за станалото надлежните органи и то при
положение, че има пострадали и други автомобили, а да стоиш в дома си
приблизително час и половина. В тази връзка съдът възприема като противоречащо
на нормалната житейска логика и обяснението на св. К. за това защо не е
реагирал след като е видял, че бият сина му и пр. – защото бил чорапи и отишъл
да си обуе обувки, а и бил болен и се придвижвал бавно. На следващо показанията
на св. К., че синът му бил спрял при подсъдимия защото пътя бил зает от дървата
на К. са в противоречие с показанията на св. А. от които се установява, че
същият е минал по този път преди това, видял е че родителите на подсъдимия
прибират дърва, но пътя бил свободен и съвсем нормално без каквито и да било
препятствия и затруднения можело да се минава по него.
И най-накрая съдът намира за абсолютно нереалистичен и
съобщения от св. К. механизъм на издърпването на сина му от колата и
последствията след това. „Издърпа Ж. който падна на дясната си страна и по гръб
на асфалта като част от тялото му половината, остана в колата. Дупето му беше в
колата гърба му беше на земята. Ж. падна до тяхната къща до дърветата. Ж. падна
на асфалта. Там има бордюр, но той не стигна до бордюра“. Очевидно няма как при
издърпване на човек, седящ на лява седалка, последният да падне на дясната си
страна като дупето му остане в колата. За да се падне на дясната страна и по гръб, както сочи св. К., следва да има
завъртане като седалището при всички случаи няма как да остане в автомобила.
Констатираните по-горе противоречия с останалия събран
доказателствен материал, както и с нормалната житейска логика, наред с
безспорните за съда данни за абсолютна заинтересованост на св. К. от изхода на
делото (същият депозира показанията в момент в който синът му е подсъдим по
друго висящо дело от частен характер инициирано от страна на подсъдимия и
касаещо същия инцидент) мотивира съда да приеме, че св. К. не е бил пряк
очевидец на инцидента развил се на инкриминираната дата, а съобщава факти,
които са в интерес на сина му, който както бе посочено-горе е по подсъдим за
същия инцидент по тъжба подадена в предходен момент от страна на подс. И..
Показанията на свидетелите Мирчо Андреев и Емил Х. съдът
също не кредитира в частта в която заявяват, че инициатор на инцидента на
инкриминираната дата е бил К., той заплашвал тъжителя, издърпал го от колата и
му нанасял удари, тъй като посочените свидетели от една страна не са очевидци
на инцидента и съобщават данни за които твърдят, че тъжителят им бил съобщил, а
от друга посочените от тях факти не кореспондират с тези съобщени от преките
очевидци З. и Златева, както и с обясненията на подсъдимия, подкрепени от
останалия събран доказателствен материал.
Показанията на останалите разпитани по делото свидетели,
както и тези на вещото лице д-р Д., заключенията по изготвените от него две
експертизи, писмените доказателства, както аудиозаписите
от подадените сигнали на тел.112 съдът кредитира изцяло тъй като са
последователни, логични и взаимно се допълват.
Обясненията на подсъдимия съдът също кредитира изцяло
доколкото те са в пълен унисон с останалия събран по делото доказателствен
материал изключая посочените по-горе некредитирани
гласни доказателства.
След като прецени всички доказателства релевантни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна следното:
С частната тъжба на подсъдимия е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК за това, че на 25.09.2016год. в
гр.Белослав, обл. Варна, причинил на Ж.Г.К.
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно:
ожулвания и травматични отоци по лявата предмишница,
дълбоки линейни ожулвания на дясната хълбочно-коремна област и лява хълбочно
седалищна област.
От Фактическа страна в тъжбата е посочено, че на
инкриминираната по-горе дата, около 19:00ч – 19:30ч., тъжителят имал проблеми с
колата си, не искала да запали, и баща му бил излязъл да му помага. Колата
обаче запалила и той потеглил. На платното пред къщата на подсъдимия видял
пръснати дърва за огрев и намали скоростта до минимум за да може да премине
между дърветата и спрените от другата страна коли. Когато подсъдимият го видял
тръгнал към него с две големи парчета дърво и му извикал „готов ли си да умреш
моето момче“ . Когато стигнал до колата хвърлил едното дърво и със свободната
си ръка го издърпал силно извън колата, която продължила движението си.
Подсъдимият почнал да го бие с дървото и да му крещи, че ще го убие. Тъжителят
си държал ръцете пред лицето за да се предпази. Подсъдимият го ударил над 4-5
пъти с дървото по ръката като му нанасял удари и по тялото. След като се
посъвзел от изненадата тъжителят започнал да му отвръща с голи ръце за да спре
да го бие. Когато ударите спрели тъжителят се огледал за колата и видял, че тя
се е спряла по-нататък по улицата, удряйки се в една купчина с дърва и друг
автомобил. Тръгнал към колата си да види дали е много пострадала ….
Собственикът на другата кола излязъл, баща му също дошъл, а след това тъжителят
се обадил на полицията да дойдат на място.
Така описаното в тъжбата фактическо обвинение обаче не се
подкрепя от доказателствата по делото, а напротив същите установяват фактическа
обстановка съвсем различна от изложената в тъжбата (приетата от съда по-горе).
Очевидно от тъжбата подсъдимият е обвинен за това, че на
инкриминираната дата, докато е бил пред дома си видял тъжителя, отишъл при него
с две дървета в ръце, заплашил го, измъкнал го от колата и започнал да го
налага с дърветата по ръцете и тялото.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин от кредитираните
от съда гласни доказателства (в това число обясненията и на подсъдимия) бе
установено, че действително на инкриминираната дата инцидент между двамата е
имало. По категоричен начин от заключението на назначената СМЕ извършена по
отношение на тъжителя, и показанията на свидетелите К., Е. Х. и М. А. (в
кредитираните части в които заявяват, че лично са възприели ударената ръка на
тъжителя след като са отишли на мястото на ПТП-то, както и от обясненията на
подсъдимия който заявява, че не помни, но може и да се е опитвал да отблъсква
тъжителя) бе установено, че при въпросния инцидент тъжителят е получил
телесните увреждания описани в частната тъжба, като те са резултат от
действията на подсъдимия. Горното обаче е станало след като тъжителят сам е
провокирал подсъдимия – спрял до него напсувал го, заплашил го, а след това
излязъл от автомобила си и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Продължил да го
налага и след като подсъдимият паднал на земята. В тази насока са обясненията
на подсъдимия, подкрепени изцяло от показанията на свидетелите З. и Златева,
заключението по назначената СМЕ и показанията на в.л. д-р Д.. Свидетелите
Златеви потвърждават, че тъжителят сам се е опитвал да провокира подсъдимия да
се бият и това още докато е минавал с автомобила си нагоре. След това в края на
улицата обърнал и продължил надолу като спрял пред дома на подсъдимия и
продължил да го провокира, да псува и да го заплашва след което слязъл от
колата си му нанесъл удар с юмрук в лицето от който подсъдимият паднал на
земята. Там тъжителят продължил да го
рита и да го налага с ръце по главата и тялото.
Че не подсъдимият, а тъжителят е бил провокатора на
скандала и именно той е нанесъл първия
удар сочи и факта, че той (след като е бил толкова бит и се бил уплашил) не
съобщава за инцидента в полицията, горното прави незабавно подсъдимия, който е
и определено с много повече телесни увреждания, резултат от множество удари в
различни области на главата и крайниците, както заявява вещото лице д-р Д., а и
факта, че още предната вечер след друга провокация от страна на тъжителя е
потърсил съвет от полицейски служител как да процедира в такава ситуация.
Твърденията изложени в тъжбата, че тъжителят намалил почти до минимум когато
стигнал пред дома на подсъдимия защото нямало от къде да мине, тъй като на пътя
имало дърва, се опровергават по категоричен начин от показанията на св. А.
(съсед) който потвърждава, че действително семейството на подсъдимия е
прибирало дърва, но пътя е бил свободен.
Фактическото обвинение така както е повдигнато с частната
тъжба остана недоказано.
Безспорно на инкриминираната с
частната тъжба дата тъжителят е получил телесниr увреждания
в областта на лявата предмишница, лявата
хълбочно-седалищна област и дясната хълбочно-коремна област и тези увреждания
са в резултат на действия на подсъдимия – нанасяне на удари в тези области с
изрезка от дърво. По категоричен начин от заключението на СМЕ се установява и
това, че тези увреждания в своята съвкупност обуславят чувство на болка и
страдание. Според настоящия съд обаче деянието е било осъществено от
подсъдимия в хипотезата на чл.12 от НК - неизбежна отбрана по следните
съображения:
Съгласно
посочената разпоредба деянието извършено при неизбежна отбрана, за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване на вреди на пострадалия в рамките на необходимите предели не е
обществено опасно.
В случая
по делото безспорно бе установено, че на инкриминираната дата тъжителят спира с
автомобила си до подсъдимия, който е пред дома си, и започва да го провокира - псувал го на майка, приканвал го да
се бият, заплашвал го, че ще му избие зъбките. Подсъдимият не се поддал на провокацията, а майка му казала на тъжителя да си
върви по пътя. Тъжителят обаче продължил с провокативното си поведение като в
един момент излязъл от автомобила си и
нанесъл удар с юмрук в лицето (в областта на лявото око) на подсъдимия. От
удара последният паднал на земята, а тъжителят започнал да го рита по тялото.
Подсъдимият се опитвал да се изправи, но тъжителят продължавал да го налага по
главата и да го рита по тялото. Тези негови действия именно
съдът прие като противоправно нападение от страна на тъжителя върху личността
на подс. И.. Именно в тази ситуация, докато трае
нападението спрямо него и за да го отблъсне, да се предпази, подс.И. е отвърнал на ударите като на свой ред е ударил
подсъдимия.
Горното
съдът прие за установено въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите З. и Златева, заключението по назначената СМЕ. Видно от
обясненията на подсъдимия той не отрича, че може да е ударил тъжителя. Заявява
че е бил шок и не може да си спомни, но е възможно докато е се опитвал да стане
след падането от нанесения му удар в лицето и да се предпазва от последващите ударите на тъжителя докато е бил на земята да
го е ударил. Обясненията на подсъдимия са в пълен унисон с показанията на
свидетелите Златеви. Последните се единодушни, че именно тъжителят е провокирал
подсъдимия първоначално словесно, а след това и нанасяйки му удар с юмрук в
областта на лицето. Нещо повече и двамата свидетели са категорични, че след
като подсъдимият е паднал на земята от първия удар на тъжителят последният
продължил да го удря с ръце и да го рита. Действително видно от показанията на
свидетелите Златеви дадени непосредствено пред съда и двамата заявяват, че не
са видели синът им (подсъдимия) да удря тъжителя. Това тяхно поведение обаче е
обяснимо предвид факта, че те реално са възприели ситуацията като нападение над
сина им, който е бил повален на земята, св.Златева е тръгнала да търси помощ,
да звъни на комшиите, било е тъмно, поради което и е напълно възможно от една
страна изобщо да не са възприели ударите които подсъдимият е нанесъл на
тъжителя, а от друга съвсем обяснимо е, в конкретната ситуация, дори и да са
възприели някаква съпротива от страна на сина си да не приемат същата за
посегателство, а за защита от нападение, съответно да не споменават за нанасяне
на удари от страна на сина им по отношение на тъжителя. А че такива е имало се
установява по категоричен начин от показанията на свидетелите К., Андреев и Х.
които са възприели одраскванията по ръката и тялото на тъжителя веднага след
сблъсъка с подсъдимия и от заключението на назначената СМЕ по отношение на
тъжителя поддържано от в.л. д-р Д. в съдебно заседание. И доколкото защитата е
била съответна на характера на опасността – подсъдимият удря тъжителя в момент
в който е бил съборен от него след удар с юмрук в лицето и продължаващи удари и
ритници докато е на земята, то превишаване на пределите на неизбежната отбрана
не е налице.
По
изложените по-горе съображения и като счете подсъдимият е действал в условията
на неизбежна отбрана съдът на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По
гражданския иск
След
като се установи, че подсъдимия е действал при неизбежна отбрана без да има
превишаване на нейните предели, то деянието му не е общественоопасно и
противоправно, поради което съдът отхвърли предявеният от тъжителя срещу
подсъдимия граждански иск за сума в размер на 5000лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл. 130 от НК. В този смисъл е и задължителната съдебна практика съобразно
Постановление на Пленум на ВС № 12/73г.
С оглед
направеното от защитата искане за присъждане на разноски и като отчете, че
подсъдимият е направил такива в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение
(в тази насока е приложената към делото разписка към договор за правна помощ и
съдействие) на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът на основание чл. 190, ал.1
от НПК осъди тъжителя да заплати на подсъдимия посочената по горе сума от
400лв.
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: