Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.09.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

2

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, представлявано от ……………. - управител,  чрез пълномощника  ……………. – юрисконсулт, против Т.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1104/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 521/15.08.2018 г., за сумата от 149.50 лв. /сто четиридесет и девет лева и 50 ст./, представляваща главница за липса на зачислените му инструменти; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

Копие от исковата молба и доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответника, и в срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. назначения особен представител на ответника оспорва иска.

Правното основание на иска е чл. 422 ГПК вр. с чл. 45 ал. 1 вр. чл. 203 ал. 2 от КТ.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. д. №1104/2018 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че страните са били в трудово правоотношение, като ответника е изпълнявал длъжността „работник поддръжка на машини и съоръжения“ по силата на трудов договор № 48/108.09.2017 г. Със заповед № 29/14.06.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено. Копия от двете заповеди са приложени по делото. Твърди се в исковата молба, че на ответника са били зачислени да ползва в работата си и да съхранява служебно инструменти – 6 броя гаечни ключове и 1 брой чук на обща стройност 149.50 лв., които при напускането си ответника не е върнал и е отказал да заплати стойността им. По делото са представени и Справка за получени инструменти  от Т.Г.Ц. и заведени му на картон, и личен картон на същия. В справката са посочени цените на инструментите, а в личния картон е отразено, че същите са получени срещу подпис. Няма доказателства по делото и такива не са представени, въпреки дадената от съда възможност, че посочените инструменти не са  върнати от ответника и същия е поканен да възстанови стойността им. Други доказателства по делото не са представени. Такива не са представени и в приложеното ч. гр. дело № 1104/2018 г.

По допустимостта на иска.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства изложени по-горе съдът приема, че се касае до ограничена имуществена отговорност, която се реализира по реда на чл. 210 от КТ със заповед на работодателя, издадена в сроковете по чл. 210 ал. 2 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение, както е в настоящия случай съгласно чл. 210 ал.5 от КТ на работодателя е предоставена възможност да реализира вземането си по реда на заповедното производство - 410 ал. 1 от ГПК, което е сторено в настоящия случай, при което длъжникът може да оспори вземането по издадената заповед по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК, и спора ще следва да се реши по исков ред.

Не се ангажираха доказателства да има издадена заповед от страна на работодателя съгласно посочените по-горе разпоредби на КТ.

Ответникът не е намерен на постоянния или настоящ адрес, и на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, въз основа на който е образувано настоящото производство. Поради това и с оглед обстоятелството,че спора ще се реши със сила на присъдено нещо съдът намери, че е налице правен интерес от предявяване на иска.

С оглед на горното съдът не възприе становището на защитата на ответника,че предявения иск е недопустим.

По основателността на иска.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът намери, че предявената претенция от ВиК ООД Враца, против  по чл. 45 ал. 1 вр. чл. 203 ал. 2 от КТ е неоснователна и недоказана по следните съображения:

В КТ от чл. 203 до чл. 212 е регламентиран специалния режим на имуществената отговорност на работника или служителя за причинени вреди на работодателя.Общият принцип е:работниците и служителите носят ограничена имуществена отговорност за причинени вреди на работодателя си при или по повод изпълнението на трудовите си задължения и тя се реализира по специален ред, регламентиран в чл. 210 от КТ

Изключенията от този общ принцип са регламентирани в чл. 203 ал. 2 от КТ и чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. В посочените хипотези работниците и служителите носят пълна имуществена отговорност и претенциите на работодателя се реализират по съдебен ред-аргумент чл. 203 ал. 2 и чл. 211 от КТ.

Когато претенцията се реализира по общия исков ред, както е в настоящия случай, тежестта на доказване, че са осъществени изискуемите се предпоставки, визирани в чл. 203 ал. 2 от КТ, за да възникне пълната имуществена отговорност, лежи върху ищеца.

За да възникне пълната имуществена отговорност за причинени вреди трябва да се е осъществила поне една от визираните в чл. 203 ал. 2 КТ предпоставки.

Ищецът трябва да докаже или, че вредата е причинена умишлено, или че е причинена от престъпление, или че е причинена не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

В настоящето производство не се доказа нито една от визираните в чл. 203 ал. 2 КТ предпоставки за възникване на пълната имуществена отговорност. От представените по делото Справка за получени инструменти  от Т.Г.Ц. и заведени му на картон, и личен картон на същия, не може да се направи извод за нанесени на ищеца вреди, и че същите са причинени умишлено, или от престъпление, или не при или по повод изпълнение на трудовите задължения. В справката и личния картон не са посочени ли

Неосъществяването на нито една от изискуемите се предпоставки, визирани в чл. 203 ал. 2 от КТ, е достатъчно за да се направи извод, че така предявения иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 203 ал. 2 от КТ, е неоснователен и недоказан, и ще следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото разноски на ищеца не се следват.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Ал. Стамболийски” № 2, иск против Т.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, с която ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1104/2018 г. на МзРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 521/15.08.2018 г., за сумата от 149.50 лв. /сто четиридесет и девет лева и 50 ст./, представляваща главница за липса на зачислените му инструменти; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

  Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                            Районен съдия: