№ 773
гр. Варна, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102286 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след обезсилване на решение № 260083/10.02.2022г.
по гр.д. № 15089/2019г. на Районен съд - Варна, поради неподсъдност на спора и връщане на
делото за разглеждане от родово компетентния окръжен съд, на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 2
ГПК с решение № 1342/01.11.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по в.гр.д. №
1072/2022г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
3403/07.11.2023г., постановено по гр.д. № 250/2013г. на ВКС.
Образувано е по предявен от К. К. срещу община Варна, иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК
за установяване в отношенията между страните, че К. К. е собственик на 1/2 идеална част от
реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени
със Заповед № РД - 18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целия с площ
от 16 549 кв.м., находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к. ”В.**”, която реална част е очертана
с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице инж. С. К. /л. 352 от гр.д. №
15089/2019г. на ВРС/, при граници на целия имот: ПИ №№ ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.** и ***.***.**, на
основание давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до деня, предхождащ
подаване на исковата молба - 24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване владението на
праводателите си - Р.С. в периода от 1967г. до смъртта му през 1978г. и В. Р. Н., осъществено
в периода от 10.09.1941г. до смъртта му, починал на 18.09.1967г.
В исковата молба, ищецът К. К. твърди, че е придобил 1/2 идеална част от реална част с
площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.**, целият с площ от 16 549 кв.м.,
1
находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к.”В.**”, на основание давностно владение,
осъществено в периода от 1978г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба -
24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване владението на праводателите си - Р.С. в периода от
1967г. до смъртта му през 1978г. и на В. Р. Н., осъществено в периода от 10.09.1941г. до
смъртта му, починал на 18.09.1967г., което придобивно основание е уточнено с молба от
04.03.2020г.
Към момента на подаване на исковата молба, спорната реална част, е включена в границите
на имот № ***.***.** по КККР, а с последващо изменение на КК, е част от ПИ с
идентификатор № ***.***.**.
Владението върху спорната реална част, попадаща с площта и границите си в имот,
представляващ дворище пл. № **-41 по плана на ж.к.”В.**”, е установено от В. Р. Н., въз
основа на договор от 10.09.1941г., който е упражнявал фактическата власт върху него с
намерение за своене до смъртта му, починал на 18.09.1967г., а след това от праводателя му
Р.С. до неговата смърт, починал на 18.09.1967г.
Останалата 1/2 идеална част е съсобствена на наследниците по закон на сестрата на ищеца Р.
К.а.
Правният интерес от предявяване на положителният установителен иск се обосновава с
твърдения, че ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР, идентичен на ПИ с
идентификатор № ***.***.**, е актуван от община Варна, за което е издаден акт за частна
общинска собственост № 7066/13.08.2012г., който не се ползва с правопораждащо действие
и не легитимира същата като носител на вещното право на собственост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, оспорва предявения иск заявявайки свои
права, изключващи тези на ищеца.
Твърди се, че ПИ с идентификатор № ***.***.** е придобит от община Варна по силата на
закона, на осн. § 42 ПЗР ЗОбС, според която разпоредба застроените и незастроени парцели
и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане
в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините.
Процесният имот е придобит от Държавата, на осн. чл. 6, ал. 1 ЗС /отм./, тъй като не е
принадлежал на друго лице, а към деня на влизане в сила на ЗОС, той е отреден за
“училище”, съгласно Заповед № 24/03.04.1989г. на Председателя на комисията “ТСУС”, на
осн. чл. 32, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 75 ППЗТСУ /отм./, с която е одобрено изменението на
ЗРП на ж.к.”В.”, IV м.р., гр. Варна, поради което собствеността, е преминала в
патримониума на община Варна.
Давността по отношение имотите, които са частна държавна собственост, е спряла да тече, с
оглед императивната разпоредбата на § 1 ЗД на ЗС, поради което предявеният иск, е
неоснователен.
Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на насрещен иск за
2
установяване право на собственост върху 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473
кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.**, целият с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр.
Варна, район "М.", ж.к.”В.**”, придобито, на осн. § 42 ПЗР ЗОбС и предаване владението
върху нея, на осн. чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по насрещния иск К. К., е депозирал писмен отговор, с
който настоява за отхвърляне на предявения иск, тъй като 1/2 идеална част от процесната
реална част е придобита от него на посоченото в първоначалната молба основание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост. Придобивното основание, на
което ищецът твърди, че е придобил вещното право на собственост е уточнено при
първоначалното разглеждане на делото с молба от 04.03.2020г. /л. 133 от гр.д. № 15089/2019г.
на ВРС/, а спорната реална част от имот № ***.***.**, е индивидуализирана, посредством
заключение на допусната СТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. К..
Събраните пред районния съд доказателства не губят процесуалната си стойност. Те са
надлежно събрани, като фактът на обезсилване на съдебното решение поради нарушение на
родовата подсъдност на спора не води до изключване на събраните доказателства или до
нужда всяко процесуално действие, свързано със събиране и оценка на доказателствата, да
се извършва отначало. В този смисъл решение № 158 на ВКС по гр. д. № 493/2021г., IV г. о.,
Ангажираните писмени доказателства установяват, че с договор за покупко-продажба от
10.09.1941г., съставен в изискуемата от закона форма на НА № 44, том V, регистър № 3492,
дело № 224/1991г. /л. 61 от делото и л. 134 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, В. Р. Н., е
придобил правото на собственост върху лозе - хавра, находяща се във Варненските лозя в
местността “Планово” с площ от 7 дка, при стари граници по НА № 82 от 28.02.1918г. Л.А.,
наследници на М.А., а съгласно удостоверение на Варненското общинско управление № 31
от 09.09.1941г. - път, Р., дере, П.Р. и Ф.Г., съгласно записка за вписване на нотариален акт за
продажба, в който са отразени четливо границите на имота /л. 136 от гр.д. № 15089/2019г. на
ВРС/.
След смъртта си, В. Р. Н. е наследен от своите девет племенници, измежду които Р. К. С.,
роден през 1917г. /л. 139/, явяващ се баща на ищеца К. Р. К., факт, който не се оспорва от
ответната страна.
На 13.04.1990г., Р. С.а, ищецът К. Р. К. и Р. К.а, като наследници на Р. К. С., са се снабдили с
КНА № 7, том V, дело № 1746/1990г. /л. 7/, с който са признати за собственици по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот, съставляващ дворно място от 2 200 кв.м.,
находящо се в гр. Варна, ж.к.”В.”, представляващо дворище пл. № ** ** по плана на
ж.к.”В.” IV микрорайон, заедно с жилищна сграда в това дворно място при граници: път, бл.
на ДЗС, дере и В. С.ов С.ов.
Съгласно служебна бележка от 22.07.1991г., издадена от ОбНС, “Държавни имоти”, за имота
по НА № 7/1990г., а по скица № 546/22.07.1991, находящ се в кв. 9, парцел № **, находящ се
3
в ж.к.”В.”, няма записано одържавяване в регистрите на службата /л. 139/.
В скица № 526/28.07.1991г. е посочено, че имот пл. № ** **, е записан на Р. С.а, К. К. и Р.
К.а, въз основа на НА № 7, том V от 1990г. със забележка, че имотът по НА е 2 200 кв.м., а
по скица - 3 180 кв.м.
Р. К.а е починала на 04.01.2010г. и нейни наследници по закон са децата й - Д.В. и Я.В.
/л.19/.
Р. К.а е починала на 03.05.2014г. и е била наследена от сина си К. К. и по право на
заместване от децата на починалата преди нея дъщеря Р. К.а.
Съгласно постановките на ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК (както и нотариалният акт за сделка)
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже,
че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се развива по
правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а
съществуването на удостовереното с него право. Предвид посоченото по-горе обвързващо и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право.
Изхождайки от тези задължителни постановки, съдът приема, че, за да опровергае
легитимиращото действие на КНА, ответникът община Варна, следва да установи, че
титулярът на акта не е бил собственик, защото са съществували пречки за придобиване на
собствеността.
В хипотезата на § 42 ПЗР ЗОбС, на която ответникът се позовава, общината придобива
собствеността върху определен недвижим имот само, ако държавата е притежавала такова
право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.
С акт за частна общинска собственост № 7066/13.08.2012г., община Варна, е актувала ПИ с
идентификатор № ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД
на АГКК с площ от 18 246 кв.м. при граници: ПИ № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**,
№ ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, №
4
***.***.** и № ***.***.**, като общински, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС, съгласно която
разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона /л. 9/.
Актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има качеството на
официален свидетелстващ документ, който само констатира собствеността на общината, без
да я поражда. Този акт се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за
отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се признае
легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен актът за общинска собственост.
Само в случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в
закона фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е
придобита от общината, то той има легитимиращо действие. Когато в акта е посочено като
основание само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен
придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост
на общината, съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай, АЧОС няма легитимиращо действие, тъй като простото
възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба - чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗС, не е в съС.ие да обуслови извод за установеност на правото на собственост на
общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които
имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба.
От изготвеното и неоспорено заключение по допуснатата СТЕ, което се кредитира в цялост
от съда, се установяват следните релевантни за делото факти:
1./ в резултат на изменение на югозападната граница на ПИ с идентификатор № ***.***.**,
част от територията му е придадена към ПИ № ***.***.** и същият е с идентификатор №
***.***.** по КК, в площта на която попада спорната реална част;
2./ от комбинирания цифров модел между имот № ***.***.** по КК, кадастралния план от
1983г. “Северно от В.”, КП и РП от 1986г. на ж.к.”В.” IV, в който са отразени ПИ с пл. № **
и № **, описани в НА от 13.04.1990г. се установява, че:
-ПИ № ** не е нанесен в КП от 1983г. Територията в която попада е с условен знак за
широколистна гора, видно от комбинирана скица Приложение № 1;
- ПИ № ** по КП от 1986г. с площ от 2 000 кв.м. съответства на ПИ № **** А по КП от
1983г. с площ от 2 090 кв.м., с начин на ползване - овощна градина, който е вписан в
разписния лист към плана на В. Н.. Границите на имота са определени от ограждащите го
откоси и е отразен с условен знак за откос. Имотът е в изкоп на две тераси. ПИ № **** А не
граничи със съседни имоти. Изцяло попада в територия с незастроен контур и без
планоснимачен номер. Процесния имот граничи с дере.
Площта, с която ПИ № ** от 2 000 кв.м. попада в ПИ № **** А, е 1 370 кв.м., а площта с
която ПИ № **** А попада в процесния ПИ № ***.***.**, е 1 670 кв.м.;
5
3./ В КП от 1986г. на ж.к.”В.” - IV, одобрен със Заповед № 106/18.12.1986г. на Председателя
на ИК на ОбНС, изменен с ИЗРП, одобрен със Заповед № 24/03.04.1989г. на Председателя на
Комисия по “ТСУС”, са нанесени имоти № ** и 41.
В разписния лист при приемане на плана през 1986г., ПИ № ** е записан с начин на трайно
ползване - двор без собственик. След издаване на НА от 13.04.1990г. в разписния лист като
собственици са записани Р. К.а, К. К. и Р. К.а.
В същия разписен лист към плана, като собственик на ПИ № ** с площ от 2 000 кв.м., е
записан В. Р. Н., а след издаване на КНА Р. К.а, К. К. и Р. К.а.
Границите на поземлен имот, представляващ дворище с пл. № ** **, са както следва: на
север с ПИ № ** - Т. и М. К.и, а след заличаването им Г.Г., на основание НА от 06.06.2000г.;
на изток - дере; на юг ПИ №** - без записан собственик, който граничи на юг с нива
собствена на АПК и на запад - път;
По КП от 1986г. границите на ПИ № ** и № ** са отразени с откоси. Двата имота са в изкоп
и са разположени терасовидно един спрямо друг, като ПИ № ** е на по-високо ниво от ПИ
№ **. Източните граници са с незатворен участък с дерето. За определяне на площите им,
тези контури са затворени.
ПИ № ** е с площ от 1 240 кв.м., а тази на ПИ № ** е 2 000 кв.м., а общата им площ е 3 240
кв.м.
ПИ № ** по КП от 1986г. попада с площ от 473 кв.м. в процесния № ***.***.**, а имот № **
попада с същия имот с цялата си площ от 2 000 кв.м.
Въз основа на изложеното експертът формира извод за частична идентичност между имота,
описан в АЧОС и този в КНА от 13.04.1990г.
4./ в първия действащ регулационен план на процесната територия е ЗРП, одобрен със
Заповед № 106/18.12.1986г. на Председателя на ИК на ОбНС, изменен с ИЗРП, одобрен със
Заповед № 24/03.04.1989г. на Председателя на Комисия по “ТСУС.”
ПИ № ** с площ от 2 000 кв.м. по КП от 1986г. попада с цялата си площ в територия,
отредена за “училище” по действащия РП. Площта от 473 кв.м. от ПИ № ** също попада в
територията “за училище.” Останалата част от площта от имот № ** е извън строителните
граници на ж.к.”В..”
Посочения регулационен план не е приложен. Отсъства съвпадение между регулационни и
кадастрални граници.
При справка в Областна администрация - Варна и архива на община Варна, не се
установяват данни за отчуждителни процедури касаещи имотите или части от тях.
Имот № **** не е засегнат от улична регулация, тъй като във все още действащия РП не са
предвидени проектни улици.
5./ по общия градоустройствен плана на гр. Варна, одобрен с Решение № ТСУ - 7 на КТСУ
на МС от 1982г., процесните имоти попадат в гранична територия, за която има отреждане за
6
курортни терени, лесопаркове и курортни гори и за терен на етап 180-2000г.
Същите имоти попадат по Плана за устройствено зониране от 1999г. В зона ОПЗ, която е с
отреждане за паркови зони за обществено обслужване.
Същите имоти по ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД - 02 - 14 - 2197/03.09.2012г.
На МРРБ и на Заповед № РД - 02 - 14 - 2197/03.09.2012г., попадат в територия за застрояване
с означение - ЖК. В тази зона се предвижда жилищно строителство с преобладаващо
комплексно застрояване.
6./ към момента на извършения от вещото лице оглед, имотите са оградени, както следва: от
запад - с паянтова ограда от метални колове с метални пана на ПИ № ** и метални колове с
оградна мрежа на ПИ № **; от север ПИ № ** е ограден с масивната ограда на имот №
***.***.**; от изток - с паянтова ограда от плет и бодлива тел. Между двата имота - № ** и
41 не е поставена ограда. Разделя ги откос. ПИ № ** е ограден с паянтова ограда, изградена
от бетонови колове и оградна мрежа.
Безспорно е, че реалната част от спорния имот се владее от ищеца К. К..
Съгласно чл. 6 ЗС /отм./ държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.
Първата хипотеза не е налице, тъй като същата предполага осъществяване на такъв
юридически факт, чиято правна последица според предвижданията в нормативен акт се
състои в изгубване правото на собственост от досегашния му носител и преминаване му в
патримониума на държавата.
По делото не се доказва, че имоти № ** и № ** по КП от 1986г., чиято площ попада в
спорната реална част от ПИ № ***.***.**, са били отчуждени в полза на държавата по
специалния ред на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ за провеждане на обществено мероприятие
- изграждане на училище, предвиденото в ЗРП от 1986г., изменен през 1989г. Документи за
проведено отчуждаване не се съхраняват в архива на община Варна, нито в областната
администрация, както посочва вещото лице.
Не е налице и втората хипотеза на чл. 6 ЗС /отм./, за да преминат имотите в патримониума
на държавата - като такъв без собственик. Записването в разписните листи към плановете -
КП от 1983г. и КП от 1986г., изключва възможността Държавата да е придобила правото на
собственост, на осн. чл. 6, ал. 1 ЗС /отм./, поради това, че ПИ № ** не е бил безстопанствен,
а е принадлежал на В. Н..
Нанасянето с граници на имот № ** като самостоятелен обект на собственост в КП от
1986г., е също индиция, че имотът не е бил безстопанствен и съответно не е преминал в
патримониума на Държавата.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че легитимиращото действие на КНА № 7, том V,
дело № 1746/13.04.1990г., не е отпаднало, поради което ищецът се явява собственик на 1/2
идеална част от спорната реална част от имот № **** на въведеното придобивно основание,
поради което предявеният иск като основателен, следва да бъде уважен.
7
За пълнота на изложеното, следва да се посочи и, че община Варна не е придобила
собствеността и на осн. § 7 ПЗР на ЗМСМА. Посочената разпоредба урежда преминаване на
определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на
общините, въз основа на определени техни признаци, тъй като към деня на влизането й в
сила 17.09.1991г., това право не е принадлежало на държавата и съответно не е преминало в
патримониума на община Варна.
Предвид, че към момента на влизане в сила на ЗОС (обн. ДВ 96/1999 г.) процесният имот не
е имал статут на частна държавна собственост, която е отредена за жилищно строителство и
за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията в
действащите ПУП, не е осъществено трансформиране на държавна в общинска собственост
в хипотезата на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, на която ответникът се позовава, поради което
предявеният насрещен иск по чл. 108 ЗС, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна.
В полза на К. К. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 32,
19 лв., представляваща довнесена държавна такса при новото разглеждане на делото,
разноски при първоначалното разглеждане на делото, чиито размер възлиза на 719, 94 лв.,
включваща платена държавна такса от 488, 38 лв. в производството по гр.д. № 15089/2019г.
на ВРС и държавна такса за въззивно обжалване от 231, 56 лв. или общо 752, 13 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Р. К., ЕГН **********, гр. София,
ж.к.”Д.” **, вх. *, ет. *, ап. ** срещу община Варна, представлявана от Кмета Благомир
Коцев, иск, че К. Р. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.”Д.” **, вх. *, ет. *, ап. **, е
собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор
№ ***.***.** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, целият с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к.
”В.**”, която реална част е очертана с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице
инж. С. К. /л. 352 от гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, която приподписана от съда представлява
неразделна част от съдебния акт, при граници на целия имот: ПИ №№ ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.** и
***.***.**, на основание давностно владение, осъществено в периода от 1978г. до деня,
предхождащ подаване на исковата молба - 24.09.2019г. /вкл./, чрез присъединяване
владението на праводателите си - Р.С. в периода от 1967г. до смъртта му през 1978г. и В. Р.
Н., осъществено в периода от 10.09.1941г. до смъртта му, починал на 18.09.1967г., на осн. чл.
8
124, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от община Варна, представлявана от Кмета Благомир Коцев срещу
К. Р. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.”Д.” **, вх. *, ет. *, ап. **, насрещен иск за
установяване в отношенията между страните, че община Варна е собственик на 1/2 идеална
част от реална част с площ от 2 473 кв.м. от ПИ с идентификатор № ***.***.** по КККР,
одобрени със Заповед № РД - 18- 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
целият с площ от 16 549 кв.м., находящ се в гр. Варна, район "М.", ж.к. ”В.**”, която реална
част е очертана с червен цвят на комбинирана скица на вещото лице инж. С. К. /л. 352 от
гр.д. № 15089/2019г. на ВРС/, която приподписана от съда представлява неразделна част от
съдебния акт, при граници на целия имот: ПИ №№ ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**,
***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.**, ***.***.** и ***.***.**, на осн. § 42 ПЗР
ЗОбС и предаване владението върху нея, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА община Варна, представлявана от Кмета Благомир Коцев ДА ЗАПЛАТИ на К. Р.
К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.”Д.” **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 752, 13 лв.
/седемстотин петдесет и два лева и тринадесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9