Р Е Ш Е Н И Е №156/10.3.2020г.
гр. ЯМБОЛ.10.03.2020..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........20.02.2020г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.……………….....…...гр.дело N .3893... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Вакуум Ел Систем” ООД, с която желае да се осъди ответницата М.И.А. да им заплати сумата 316,06 лв., представляваща остатъка от дължимото от работника обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за прекратяване на трудов договор № ***г. без да спази дължимото по договора предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че М.И.А. е била назначена като работник във „Вакуум ел систем” ООД с трудов договор № ***г. на длъжност „***” в цех „***”. Трудовият договор е сключен на осн. чл. 67, ал.1, т. 1, във вр. чл. 70 от КТ със срок за изпитване 6 /шест/ месеца уговорен в полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. А. е постъпила на работа на 16.08.2017г. С допълнително споразумение № 2 от 01.01.2019г. трудовото възнаграждение се изменя на 560 лв.. Със заявление вх.№ ***г. М.А. е заявила, че на осн. чл. 326, ал.1 от КТ прекратява трудовият си договор с „Вакуум ел систем” ООД, като срокът на предизвестието от 30 дни няма да отработи, а прекратява трудовия договор считано от датата на подаване на молбата 17.05.2019г.. Доколкото в хипотезата на чл. 326, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява по силата на едностранното изявление на работника и отсрещно такова на работодателя не е необходимо, въз основа на така подаденото заявление работодателят издава заповед № ***г., с която констатира прекратяването на трудовия договор поради отправено от работника предизвестие, считано от 17.05.2019г.. В същата заповед е начислено и вписано и дължимото от работника обезщетение за работодателя за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал.1 от Кодекса на труда в размер на 560 лв. Заповедта е връчена на работника на 17.05.2019г.. Обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е частично погасено с остатък 316,06 лв.
С покана за доброволно плащане изх. № ***г. работодателят е поканил А. да заплати доброволно в 7 дневен срок от получаването и, остатъка от дължимото обезщетение в размер на 316,06 лв.. В посочения срок, а и до днес М.А. не е заплатила работодателя „Вакуум ел систем” ООД посоченото в поканата за доброволно плащане обезщетение за неспазено предизвестие. Счита, че възможността за доброволно уреждане на отношенията между работодателя „Вакуум ел систем” ООД и работника М.А. по повод изплащане на дължимото от работника обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда е изчерпана.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата. Същата не се явява в съдебно заседание, не е взела становище по основателността на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Според представения трудов договор № ***г. ищцата М.И.А. е назначена при ищовото дружество на длъжността „***, НКПД *** в цех”***” на 8-часово работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460лв. Към него е приложена длъжностната характеристика на заеманата длъжност – ***. Представено е сключено допълнително споразумение към трудовия договор на ответницата от 01.01.2019г., с което трудовото възнаграждение е променено на 560лв. Ответницата е отправила до ищцовото дружество писмено заявление за прекратяване на трудовия договор вх.№***г. Със заповед № ***г. на осн.чл.326, ал.1 от КТ трудовият й договор е прекратен, считано от 17.05.2019г., на която дата заповедта е връчена лично. В заповедта е посочено, че работника дължи на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ на стойност 560лв. Ищеца е представил отправена до ответницата покана за доброволно плащане на дължимото обезщетение изх.№ ***г., получена лично от ответницата на 10.09.2019г.
По делото по искане на ищеца бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното заключение вх.№ ***г. брутният размер на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е 563.36лв. Остатъкът от дължимото от М.И.А. на „Вакуум ел систем”ООД обезщетение на осн.чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие е в размер на 319.42 лв., след приспадане на дължимите лични данъци и осигуровки. Съдът изцяло възприема заключението на експертизата като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 220,ал.1 от КТ .
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № *** г. и допълнително споразумение към същия се установява, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ответницата е заемала при ищеца длъжността "***". Видно от съдържанието на трудовия договор, страните предвидили, че срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор се определя на 30 календарни дни и е еднакъв за двете страни.
С писмена молба, депозирана пред работодателя с вх. № *** г., ответницата е поискала трудовият й договор да се прекрати, като е посочила че няма да отработи срокът за предизвестие от 30 дни.. По делото е представена заповед № *** г., издадена от прокуриста на ищцовото дружество, с която трудовото правоотношение с ответницата било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ считано от 11.08.2017 г.
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ законодателят е предвидил потестативното право на работника едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Същото ответницата е направила със заявлението си от 17.05.2019 г., от която дата трудовото правоотношение между страните се счита прекратено.
Законът в нормата на чл. 326, ал. 1 КТ установява форма на изявлението на работника или служителя за предизвестие, а именно писмена такава, което е спазено.
При неизпълнение задължението на някоя от страните да спази срока на предизвестието и прекрати договора без предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 КТ, прекратилата договора страна дължи на насрещната обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок.
Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за последния отработен месец преди възникването на основанието за плащане на обезщетението. Това е възнаграждението за месеца, през който работникът или служителят е положил труд през всички работни дни на месеца. Размерът на обезщетението се установи от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е 319.42лв., която сума е дължима на ищеца, поради което искът се явява основателен и доказан до размер на предявеният от 316,06 лв., предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска в съда – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца и направените от него разноски по делото, които съобразно представения списък са в размер на 450 лв., от които 50лв. внесена държавна такса и, 300лв. – платено адвокатско възнаграждение и 100лв. – депозит за вещо лице.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН ********** ***-Б да заплати на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ”ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.”Ямболен” №1, представлявано от Прокуриста П. И. П. със съдебен адрес:***, оф.*** сумата от 316,06лв., представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.И.А. на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на „ВАКУУМ ЕЛ СИСТЕМ”ООД направените по делото разноски в размер на 450лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: