РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600044 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. „******“ № ** *, чрез процесуалния му представител – адв. П.Б.
от АК– ***** против Присъда № 48/08.10.2021 г. постановена по НОХД №
331/2020 г. по описа Районен съд – Елхово, с която подсъдимия С.Ч. е признат
за виновен в това, че в неустановен час в периода от 22.00 часа на **.**.****
година до 07.00 часа на **.**.**** година, в гр. ******, обл. *****, от частен
дом на ул. „**** *******", №**, действайки като извършител в съучастие с
И. С. С. от гр. ******, обл. *****, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - разбиване на една от халките, на която е
поставен катинар, заключващ входната врата на жилището, отнел чужди
движими вещи - 1 брой буфер, марка „F&D", на стойност 45.00 лева; 1 брой
тонколона, марка „F&D" на стойност 38.00 лева; 1 брой тонколона, марка
„Tech" на стойност 26.00 лева и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3" на
1
стойност 82.00 лева, всичко на обща стойност 191.00 лева от владението на
собственика им Р. Т. М. от гр. ******, без негово съгласие с намерение
противозаконно ги присвои, като е извършил деянието при условията на
повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление и случая е немаловажен, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.28,
ал.1 и чл.55, ал.1, т. 1 от НК ЕРС ГО Е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил от
ефективно изтърпяване за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимият С. Г. Ч. с установена по-
горе самоличност, да заплати направените по делото разноски както следва:
86.79 лева /осемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ в приход на
Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Ямбол и 371.00 лева
/триста седемдесет и един лева/ в приход на бюджета на съдебната власт по
сметка на ЕРС, както и да заплати по 5.00 лева /пет/ държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд -
гр.Елхово.
В жалбата се сочи, че така постановената присъда е неправилна.
Въззивникът счита, че в хода на съдебното следствие обвинението не е успяло
по категоричен и несъмнен начин да докаже безспорно сочените в
обвинителния акт факти и обстоятелства относно деянието, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия. Изложил е твърдения, че се е
установил механизмът на деянието, но авторът на същото е подс. С., който е
признал своята вина и подробно е описал как е извършил деянието. Посочил
е, че липсват установени по делото обстоятелства, които да уличат подс. Ч. в
извършването на процесното престъпление, за което е привлечен като
подсъдим. Сочи още, че не следва да се кредитират показанията на св. И., тъй
като не установяват точно времето, мястото и механизма на извършеното
деяние. Моли ЯОС на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК да отмени изцяло
атакуваната осъдителна присъда и да оправдае подсъдимия Ч..
В открито съдебно заседание въззивникът Ч. се явява лично и с
адв. Б. като поддържат въззивната жалба. Адв. Б. пледира ЯОС да постанови
решение, с което да отмени присъдата на ЕРС.
Участващия във въззивното производство прокурор изразява
2
становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на постановената присъда на ЕРС.
В последната си дума подс. С.Ч. моли за отмяна на присъдата.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е
следното:
Подсъдимият С.Ч. е роден на **.**.**** година и живее в град
******. Той и И. С. С. -първоначално втори подсъдим, а след сключване с
прокуратурата на споразумение за прекратяване на наказателното
производство - свидетел, се познават и са били приятели, но след
образуването на настоящото НОХД и в хода на същото, вече не излизат често
заедно.
Вечерта на **.**.**** година подс.Ч., свид. И. С. и св. И. И.
заедно се разхождали из града. Същата вечер, в неустановен с точност час в
периода от 22.00 часа до 07.00 часа на **.**.**** година С. Г. Ч. и И. С. С.
решили да влязат в частен имот, намиращ се в гр. ******, обл. ******, на ул.
„**** *******", № **, собственост на свидетелката М. А. К., но ползван от
свидетелите Р. Т. М. и майка му Т. П. М., като намерението им било да
извършат кражба оттам, тъй като знаели, че ползвателите на този имот са
извън града. Подс. Ч., заедно със свидетелите С. и И. И. се ходили до
училище „** ** ***** * *******", а след това отишли в близост до къщата на
ул. „**** *******", № **. С. казал на св. И. да остане отвън, а той и св. С.
влезли в двора на имота на посочения адрес като прескочили оградата. Свид.
И. видял как Ч. и С. отиват към едноетажната сграда в двора, изплашил се и
си тръгнал.
С.Ч. и И. С., за да влязат вътре в къщата, разбили една от халките,
на която бил поставен катинар, заключващ входната врата на жилищната
сграда. Влизайки в къщата, в една от стаите Ч. и С. видели буфер, марка
„F&D" с две тонколони, едната от които била марка „F&D", а другата - марка
3
„Тесh", както и мобилен телефон „Алкател-3" и дамски портфейл с дебитни
карти, издадени от „Postbank" на името на свидетелката Т. М.. И. С., преди
около година, продал намерените буфер и две тонколони на св. Р. М.. Ч. и С.
взели буфера с двете тонколони, мобилния телефон и дебитните карти от
портфейла и след това бързо напуснали имота. На улицата пред имота,
двамата счупили отнетия мобилен телефон и след известно време го
изхвърлили в двор, собственост на свидетеля Г. К. Т., намиращ се в гр.
****** на ул. „*********", № **. След това двамата отишли до банкомат,
намиращ се на ул. „*********" в гр. ******, където опитали да изтеглят пари
от дебитните карти, но след като не успели, те изхвърлили картите в намиращ
се наблизо контейнер за отпадъци. Подс. С.Ч. взел със себе си откраднатите
буфер и две тонколони и ги отнесъл в дома си.
На следващия ден подсъдимият Ч. посетил дома на св.И. Х. И., но
тъй като той отсъствал, оставил на козирка над входната врата откраднатите
вещи - буфер с тонколони. По-късно през деня подс. Ч. и св. С. срещнали св.
И.. Ч. казал на И., че е оставил у тях буфер с тонколони, да ги прибере и че
по-късно ще си ги потърси, както и да не казва на никой за тези вещи и какво
е видял.
На **.**.**** година св. М. К. /собственик на имота на ул. „****
*******", № ** забелязала, че входната врата на къщата, която е отдала под
наем на сем.М., както и две вътрешни врати на стаите, били отворени. Св. К.
се обадила по телефона на Т. М., тъй като знаела, че са извън града, съобщила
й за забелязаното и разбрала от нея, че са още в Бургас. По указание на св. М.,
М. К. затворила вратите, без да заключва входната врата, защото установила,
че халката на катинара била изкъртена. По-късно същият ден, при
завръщането си, св. Р. М. и майка му Т. М. огледали за отнети вещи и
установили липсата на инкриминираните вещи - буфер с две тонколони,
мобилния телефон и дебитните карти като подали сигнал в РУ Елхово за
извършената от дома им кражба.
След подаденият сигнал за кражба бил извършен оглед на
местопроизшествие от разследващ орган, за което бил съставен протокол от
**.**.****., приложен в ДП /на л.4 и сл. от ДП/.
След това служителите на МВР провели съответни издирвателни
мероприятия и открили извършителите - подсъдимия С.Ч. и И. С., като още в
4
началото на ДП И. С. се признал за виновен и дал подробни обяснения за
начина на осъществяване на престъпното деяние съвместно с подс. Ч., както и
съобщил за местонахождението на откраднатите вещи. Служители на МВР
посетили домът на св. И. И., който предал с протокол от **.**.**** г. за
доброволно предаване на св. Х. М. - служител на РУ-Елхово 1 брой буфер,
марка „F&D", 1 брой тонколона, марка „F&D", 1 брой тонколона, марка
„Тесh", 1 бр. сгъваема тонколона с кръгла форма с кабел и слот за батерии,
като във връзка с предадените вещи св.И. посочил в протокола, че същите
били оставени в домът му от И. и С.Ч..
Предадените вещи са приобщени като веществени доказателства
по делото и свид. М. и М. потвърждават, че това са откраднатите от дома им
вещи с изключение на тонколонка с кръгла форма, за която не се установи по
делото чия собственост е.
От показанията на свид. Г. Т. се установява, че той е намерил една
сутрин в двора на имота си мобилен телефон, но след като през целия ден
никой не го потърсил, а и тъй като той не ползвал такъв телефон, го
изхвърлил в контейнер за боклук.
От показанията на свид. Х. С. М. е видно, че той като служител на
РУ Елхово, е участвал при разследването на кражбата и след като установили
къде се намират откраднатите вещи, той заедно със свои колеги пристигнали
в дома на И. Х. И.. Последният е потвърдил, че инкриминираните вещи са при
него, показал и предал вещите с обяснението, че същите са били оставени в
дома му от С.Ч., като разказал подробности от кражбата.
От показанията на допуснатия по искане на прокурора като
свидетел И. С. С. /след одобряване на споразумението спрямо него/ се
установява, че той и С.Ч. в момента са в „никакви" отношения, но преди били
приятели. С. сочи, че е извършил сам кражбата от дома на сем. М., но понеже
бил ядосан на С. заради едно момиче и затова е казал пред разследващите
органи, че са били заедно тогава. Заявява, че е взел буфера, защото преди е
бил негов и той го е продал на Р. М. година по-рано, но все още не бил
изплатен изцяло и М. му дължал пари.
От заключението по назначената в хода на ДП съдебно-стоково
оценъчна експертиза, изготвена от в.л. М. Г. Д., е видно, че общата стойност
на откраднатите вещи към момента на деянието, осъществено от подсъдимия
5
Ч. и И. С., е 191.00 лева като стойността на отделните вещи е както следва:
буфер, марка „F&D" -45.00 лева; тонколона, марка „F&D" - 38.00 лева;
тонколона, марка „ТесЬ" - 26.00 лева и мобилен телефон „Алкател -3" - 82.00
лева.
По искане на защитника на подсъдимия, с оглед да бъде
изследвана възможността на свидетеля И. Х. И. правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава показания за тях, съдът е
назначил съдебно психиатрична експертиза, изготвена от в.л. П. Ц.. От
заключението по експертизата е видно, че И. Х. И. страда от лека умствена
изостаналост, което представлява изоставане в интелектуалната и паметова
сфери, в случая - в не голям и особено съществен порядък. От проведеното
психиатрично изследване не са установени данни за продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, респ. налудности или
халюцинации, до настоящия момент липсват данни за деградация. Мисленето
е с нормален темп и структура, в съдържанието проминира известно
безпокойство и страх от физическа разправа от лицето Ч.. Според вещото
лице е налична достатъчна по обем и интензивност критичност, разумност и
адекватност в поведението на И., както и сравнително висока степен на
надеждност относно адекватното възпроизвеждане на обективността във
въпросното деяние. Поради това и въпреки препятствията от различен
характер - паметов, емоционално-тревожен, страхов спрямо конкретен
фактор, експерта е категоричен, че освидетелствания И. И. е годно да участва
в наказателното производство лице и е налице висока степен на надеждност
на показанията му и способност правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото. Интелектуално паметовият дефицит не е с капацитет да
наруши способността правилно да се фиксират, задържат и възпроизвеждат
фактите, имащи значение за делото, както и да е висока надеждността за
даването на достоверни показания за тях.
Това заключение на в.л. Ц. също не е оспорено от страните и
съдът го възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е
видно, че С. Г. Ч. към датата на инкриминираното деяния е осъждан с
Присъда № ** от **.**.****г., постановена по НОХД № ***/****г. по описа
на РС Елхово, влязла в сила на **.**.**** година, за престъпление по чл.195,
6
ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, извършено в периода
от 13.00 часа на **.**.****г. до 11.00 часа на **.**.****г., за което му е
наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК за срок от шест месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС счита, че правилно фактическа обстановка е установена от:
показанията на свидетелите М. К., Р. М., Т. М., Г. Т., Х. М., И. И., М. И. и
отчасти от тези на И. С., депозирани в хода на съдебното производство, както
и от показанията на св. И. И., дадени в хода на ДП пред съдия и надлежно
приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.
281, ал.1, т.1 от НПК предвид констатирани противоречия между тях и дадени
в хода на съдебното производство такива. Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените
по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство.
ЯОС счита, че ЕРС правилно е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви и в логическа връзка с останалите събрани
по делото доказателства, с изключение показанията, дадени от св. И. С. в
частта им, че е извършил сам кражбата на вещите от дома на Р. М. като
изолирани, недоказани и неподкрепящи се от останалите доказателствени
материали.
ЯОС кредитира заключенията на вещите лица по назначените по
делото съдебно-стоково оценъчна експертиза и съдебно психиатрична
експертиза, неоспорени от страните и възприети от съда като обективни и
компетентни, тъй като не намира основания да се съмнява в достоверността и
обективността на заключенията.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност,
решаващият съд правилно е приел за установена описаната фактическа
обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се
възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се
оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен
или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
7
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които
следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-
типични за извършване на едно престъпление. Съдът следва да установи
основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение
основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи,
заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода
свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в
унисон с тези доказателствена база. В случая се процедира точно така –
релевантните обстоятелства в процеса се установяват на базата на
свидетелски показания, надграждайки със заключението на вещите лице по
двете експертизи и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска
логика. В тази връзка ЯОС напълно подкрепя изложения от първата
инстанция верен анализ на доказателствената съвкупност. Всички
кредитирани доказателства, по същество са безпротиворечиви, в хармонично
единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подс. С.Ч. е извършил
престъплението, предмет на обвинението, за това, че в неустановен час в
периода от 22.00 часа на **.**.**** година до 07.00 часа на **.**.****
година, в гр. ******, обл. *****, от частен дом на ул. „**** *******", №**,
действайки като извършител в съучастие с И. С. С. от гр. ******, обл. *****,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбИ.е
на една от халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на
жилището, отнел чужди движими вещи - 1 брой буфер, марка „F&D", на
стойност 45.00 лева; 1 брой тонколона, марка „F&D" на стойност 38.00 лева; 1
брой тонколона, марка „Tech" на стойност 26.00 лева и 1 брой мобилен
телефон „Алкател-3" на стойност 82.00 лева, всичко на обща стойност 191.00
лева от владението на собственика им Р. Т. М. от гр. ******, без негово
съгласие с намерение противозаконно ги присвои, като е извършил деянието
при условията на повторност, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление и случая е немаловажен -
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с
8
чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1, т. 1 от НК
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото
доказателства и на база заключенията на вещите лица по двете експертизи,
може да се направи категоричен извод, че подс. С.Ч. е извършил от обективна
и субективна страна описаното в обвинителния акт действие. От обективна
страна безспорно подсъдимият е осъществил признаците на основния състав
на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил
действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани
вещи – 1 брой буфер, марка „F&D"; 1 брой тонколона, марка „F&D"; 1 брой
тонколона, марка „Тесh" и 1 брой мобилен телефон „Алкател-3", всички на
обща стойност 191.00 лева от владението на собственика им Р. Т. М., както и
установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се
намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на собственика върху
веща, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата
на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник.
Подсъдимият е осъществил и двете фази на изпълнителното деяние на
престъплението – отнел съответната вещ и я отнесъл от мястото, с което
прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението
е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е
придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го
направи собственик на вещите и е установил своята фактическа власт
непосредствено и директно, а не чрез други лица. В конкретния случай са
налице квалифициращи обстоятелства – кражбата е извършена с разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имота, като е изкъртена една от
халките, на която е поставен катинар, заключващ входната врата на
жилището, с предназначение да изключи достъпа до къщата и находящите се
в имота вещи на трети лица и да служи за защита на същите. Извършеното
представлява взломна кражба по чл.195, ал.1, т.3 от НК. По отношение на
квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимия,
правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на
престъплението подс. С.Ч. е действал в условията на повторност по смисъла
на чл. 28, ал. 1 от НК. Той е извършил деянието, след като е бил осъден за
друго такова престъпление и преди изтичане на петгодишния срок по чл. 30,
ал. 1 от НК от изтърпяване на това наказание. Абсолютно правилно и
прецизно мотивирано решаващият съд е приел, че деянието на подсъдимия не
9
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. ЯОС
напълно споделя изложеното от ЕРС и също счита, че извършеното не е с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, независимо от невисоката стойност на отнетото в
размер на 191 лева (под една МРЗ към момента на деянието). В съдебната
практика няма различия, че размерът на отнетото имущество не е
единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали
случаят е маловажен или не. Затова правилно ЕРС е отчел и цялостната
характеристика на деянието и дееца, както и факта, че деянието е извършено в
условията на повторност. Затова прав е ЯРС, че случаят не е маловажен.
От субективна страна при кражбата подс. С.Ч. е действал с пряк
умисъл и умисъл за съучастие с И. С. като извършители, тъй като всеки един
от тях е взел участие в самото изпълнително деяние - отнемане на вещите,
предмет на престъплението, от владението на собственика им без разрешение
на последния. Същевременно, при осъществено общо изпълнително деяние,
всеки от подсъдимите Ч. и И. С. е бил напълно наясно с обстоятелството, че
действа съвместно с другия подсъдим за постигане на общия престъпен
резултат, осъзнавайки участието му при осъществяване на деянието.
Правилно ЕРС е посочил, че подсъдимите, съзнавайки всички елементи на
престъпния състав, са целели пряко настъпването на вредоносния резултат и
при съучастие помежду си като съизвършители, са отнели от владението на
собственика им - св. Р. М. инкриминираните вещи. Деецът като човек с
достатъчен житейски опит и осъждан за кражба, е бил напълно наясно, че
извършва противоправно и общественоопасно деяние и е целял настъпването
на престъпните последици – лишаването на собственика от владението върху
вещите. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да
присвои процесните вещи, т.к. се е разпоредил фактически с тях след
извършване на кражбата. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху
вещта собственика, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и
е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но
е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият С.Ч. логично е знаел
за предходното си осъждане и е осъзнавал, че върши деянието в условията на
повторност, след като му е налагано наказание за кражба в немаловажен
случай и преди да са изминали пет години от изтичане наложеното наказание.
С оглед на всичко изложено, правилно решаващият съд е признал
10
подс. С.Ч. за виновен по обвинението в квалифицирана кражба по чл.195,
ал.1, т.3 и 7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл.28, ал.1 НК. Причини
за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по престъпен начин, както и изградените му престъпни
навици.
С оглед извършената преценка на всички събрани по делото
доказателства, ЯОС намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба и счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата
при служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Така определеното наказание – като вид, размер, въззивният съд
намира за справедливо, подходящо за постигане на целите, визирани от
законодателя в чл. 36 от НК и съответстващо в пълна степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка
наказателна репресия върху подс. Ч. е такова, че да не създаде у него
погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна,
че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че
конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на наказателното производство, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, ЕРС правилно е осъдил е подсъдимия С.Ч. да заплати
направените по делото разноски в размер на 86.79 лева /осемдесет и шест
лева и седемдесет и девет стотинки/ в приход на Републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР Ямбол и 371.00 лева /триста седемдесет и един лева/ в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС, както и да заплати
по 5.00 лева /пет/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист, вносими по сметка на Районен съд - гр.Елхово.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК, Ямболският окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 48/08.10.2021 г. постановена по
НОХД № 331/2020 г. по описа Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12