Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ТЕЦ Марица 3“ АД, против Решение № 13 от 06.01.2025г. постановено по а.н.д. № 372/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на първо място е недопустимо, тъй като със своя акт първоинстанционният съд е излязъл извън спорния предмет и се е произнесъл по такъв, с който първоначално не е бил сезиран. Първоинстанционното а.н.д. № 372/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград, било образувано по оспорване на НП №51/30.09.2024г. на директора на РИОСВ – Хасково. Въпреки това Районен съд – Димитровград в мотивите си и в диспозитива на решението си се е произнесъл по НП №24/27.07.2022г. на директора на РИОСВ – Хасково, отнасящо се за нарушение извършено на 23.07.2027г.

Твърди се освен това, че по НП №24/27.07.2022г. на директора на РИОСВ – Хасково, е било образувано АНД №353/2022г. по описа на РС-Димитровград, решението по което дело било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като е образувано АНД 255/2023г. горното било в противовес на практиката на ВАС по чл.209, т.2 от АПК която недвусмислено утвърждавала, че произнасянето на съда извън пределите на заявеното оспорване представлява нарушение на принципа за диспозитивното начало. С оглед на това се иска атакуваното решение да бъде отменено, като недопустимо и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Освен това се твърди, че решението е и неправилно, а многобройните мотиви изложени в жалбата дори не били разгледани от съда. Излагат се подробни мотиви в подкрепа на това становище. Наред със всичко това се твърдят и процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които съдът също не бил обсъдил. Не били изложени и мотиви относно начина на определяне на санкцията наложена с атакуваното НП. Имало и противоречия в мотивите на съда, като бил игнориран и принципа за справедливост.

С касационната жалба на изложените основания се иска отмяната изцяло на атакуваното съдебно решение и алтернативно ако АС-Хасково прецени да остави в сила атакуваното НП, да прецени размера на санкцията, като определи справедлив размер.

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от юрк. Ю. С.. Последния поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директор на РИОСВ – Хасково, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по изложените в нея съображения.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24 от 27.07.2022г., издадено от Директора на РИОСВ, [населено място], с което на ТЕЦ Марица 3“ АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: [област], [населено място], Промишлена зона, представлявано от И. Д. П. - Изпълнителен директор, за това, че на 23.07.2027г., в качеството си на оператор по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС, ТЕЦ „Марица 3”АД, [населено място] е нарушило Условие 9.2.1, във връзка с Условие 9.2.2 от КР № 41-Н1/2012 г. (актуализирано с Решения на изпълнителния директор на ИАОС № 41- Н1-И0-А1/201бг. и № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021 г.)., като е допуснало изпускането на емисии на азотни оксиди и прах от Комин №1, които превишават определените в Таблица 9.2.2 -продължение емисионни норми., с това свое деяние е осъществен състава на нарушението по чл. 164, ал.1, във вр.чл.123в, т.2 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС), поради което, на основание: чл. 164, ал.1 , чл.168 от ЗООС във вр. чл.83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 30,000.00(тридесет хиляди лева)лв. като законосъобразно и правилно. За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не било допуснато процесуално нарушение, а от материална страна нарушението се явява доказано по несъмнен начин.

Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.63в, ал.1 от ЗАНН относно процесуалните правила пред касационната инстанция при проверка на съдебни актове, постановени по административнонаказателни дела, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно.

При извършената проверка на контролираното решение досежно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо.

Видно от подадената пред Районен съд – Димитровград жалба от „ТЕЦ Марица 3“ АД, по която е образувано а.н.д. № 372/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград, предмет на обжалване е било Наказателно постановление №51/30.09.2024г. на Директор на РИОСВ – Хасково.

От диспозитива на проверяваното решение става ясно, че с него районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 24 от 27.07.2022г., издадено от Директора на РИОСВ, [населено място], т.е. произнесъл се е по законосъобразността на наказателно постановление, по отношение на което не е бил сезиран.

Действително разликата при идентификацията на обжалваното наказателно постановление и това, което е потвърдено с контролираното решение, е възможно да се дължи на допусната техническа грешка, но касационната инстанция няма процесуален способ за поправяне на такова несъответствие по реда на инстанционния контрол.

Като се е произнесъл по незаявен предмет на оспорване, Районен съд - Димитровград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Доколкото в случая не се установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районният съд, след обезсилване на решението делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 13 от 06.01.2025г. постановено по а.н.д. № 372/2024г. по описа на Районен съд – Димитровград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.