ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../………..2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на 19 октомври 2020 година, в
състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1879/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XХХII от ГПК.
Образувано е по искова молба от Г.Г.К.,
като процесуален субституент на А.Л.Н., срещу „Телемонд“ ООД (в ликвидация),
„ТЛК България“ ООД и „Комида“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове, както следва:
1.
Искове (т. 31.1.1 от ИМ),
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ и ал. 2, предл.
пето от ЗЗД, предявен от Г.Г.К., в качеството му на процесуален
субституент на А.Л.Н. на осн. чл. 134 ЗЗД, за
установяване спрямо ответниците „Телемонд“ ООД (в ликвидация) и „ТЛК
България" ООД нищожността поради противоречие с добрите нрави и, евентуално, поради абсолютна симулативност
на сделката, обективирана в изповядания между ответниците на 16.02.2016 г.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, per. № 749, н. д. №
47/2016г. по описа на нотариус Павлина Симеонова;
2.
Евентуално, при уважаване на
иска на второто основание – поради привидност на сделката:
Искове (т. 31.1.2 от ИМ) с
правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. второ и ал. 2, предл. пето от ЗЗД, предявен от Г.Г.К., в качеството му на процесуален субституент
на А.Л.Н. на осн. чл. 134 ЗЗД, за
установяване спрямо ответниците „ТЛК България" ООД и „Комида“ ЕООД нищожността
поради противоречие с добрите нрави и, евентуално,
абсолютна симулативност на сделката, обективирана в изповядания между
посочените страни на 25.02.2016г. нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н. д. №
61/2016г. по описа на нотариус Веселин Петров.
По останалите предявени от Г.Г.К. искове съдът се е
произнесъл с определения №№ 4370/10.12.2019 г. и 260404/17.8.2020 г., с които
производството по делото е разделено и частично прекратено.
С разпореждане № 2838/11.3.2020 г. като съищец
на осн. чл. 134, ал. 2 от ЗЗД е конституиран А.Л.Н..
Извършена е двойна размяна на книжа, в
хода на която:
С отговора на исковата молба ответникът "Телемонд"
ООД е предявил инцидентен установителен
иск.
С оглед
приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на
делото в закрито заседание по реда на чл. 374 от ГПК, в хода на която намира
следното:
По допустимостта на производството:
Исковата молба, уточнена с последващи молби
вх. №№ 35930 от 3.12.2019 г., 347 от 7.1.2020 г., 1956 от 21.1.2020 г. и 3810
от 4.2.2020 г. има минимално изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание
и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са
спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.
Процесуалните представители на страните са
надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност
и тяхната легитимация съответства
на наведените от ищеца Г.К. твърдения за наличие на
негово вземане от съищеца А.Н., който от своя страна има вземане за
ликвидационен дял от ответника „Телемонд“ ООД (в ликвидация), извършена от това
дружество разпоредителна сделка с недвижими вещи в полза на ответника „ТЛК
България“ ООД и извършено от последното разпореждане със същите вещи в полза на
ответника „Комида“ ЕООД.
Твърденията за наличие на вземане на ищеца
от съищеца и за бездействие на последния при упражняване на имуществените му
права спрямо неговия длъжник „Телемонд“ ООД (в ликвидация) обуславя правния интерес на ищеца от
предявяване на сурогационни искове, а твърдението за наличие на вземане за
ликвидационен дял на съищеца А.Н. от „Телемонд“ ООД (в ликвидация) обуславя
интереса на съищеца да иска прогласяване на нищожност на разпоредителна сделка
с имуществото на това дружество.
Наличието на последваща разпоредителна
сделка при заявено основание за нищожност на първата сделка привидност, с оглед
на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, обуславя правния интерес на съищеца А.Н.
да иска прогласяване на нищожност и на втората разпоредителна сделка. Този
интерес е налице само в случай, че първата сделка бъде прогласена за нищожна на
второто заявено основание, поради което исковете за прогласяване на нищожност
на втората разпоредителна сделка следва да се разгледат в условие на
евентуалност – при уважаване на иска за нищожност на първата сделка поради
привидност на същата.
Предвид наличието на нормативно
установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът
намира производството за допустимо.
По предявения инцидентен установителен иск:
С отговора на исковата молба ответникът "Телемонд"
ООД е предявил инцидентен установителен иск срещу Г.Г.К. и "Пикадили"
ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *********, за установяване нищожността на договор
за цесия от 29.10.2015 г. сключен между „Пикадили" ЕАД (цедент) и Г.Г.К.
(цесионер) поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че предявеният инцидентен установителен
иск не следва да се приема за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй
като привличането на трето за спора лице като ответник по инцидентния
установителен иск би затруднило разглеждането на делото.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателствени средства –
надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими,
необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към
предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на
основание чл. 146, ал. 4 ГПК.
Искането да бъде задължен на основание чл. 190 от ГПК ликвидаторът на
„Телемонд" ООД Иван Манолов да представи встъпителен ликвидационен и
заключителен ликвидационен баланс на „Телемонд" ООД (в ликвидация) ще бъде
уважено.
Искането за задължаване на ликвидатора да представи всички свои отчети ще се
остави без уважение като неконкретизирано и неотносимо към предмета на спора.
Без уважение ще се остави и искането на основание чл. 176 от ГПК
ликвидаторът Иван Атанасов Манолов да се яви лично в съдебно заседание за да
даде отговор на поставените от ищеца въпроси, тъй като същите са неотносими към
предмета на спора.
Искането на ответника „ТЛК България" ООД за допускане на свидетели за
установяване на отношенията между ищеца Г.К. и съищеца А.Н. във връзка с
договора за цесия между „Пикадили" ЕАД (цедент) и Г.Г.К. (цесионер) ще се
остави без уважение като неотносимо към предмета на спора.
На основание чл. 374, ал. 2 ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на
страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане допустими обективно и субективно съединени искове, както следва:
1. Предявени от Г.Г.К.,
в качеството му на процесуален субституент на А.Л.Н. на осн. чл. 134 ЗЗД, срещу
„Телемонд“ ООД (в ликвидация) и „ТЛК България" ООД за установяване в
отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти
от 16.02.2016 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 51, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус Павлина
Симеонова, е нищожен поради противоречие с добрите нрави, евентуално, поради
абсолютна симулативност на сделката (т. 31.1.1 от ИМ);
Евентуално, при
уважаване на втория иск за прогласяване нищожността на договора поради
привидност на сделката –
2. Предявени от Г.Г.К.
в качеството му на процесуален субституент на А.Л.Н. на осн. чл. 134 ЗЗД, срещу
„ТЛК България" ООД и „Комида“ ЕООД за установяване в отношенията между
страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г.,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том
I, peг. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус Веселин Петров, е нищожен
поради противоречие с добрите нрави, евентуално, поради абсолютна симулативност
на сделката (т. 31.1.2 от ИМ).
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство предявения от "Телемонд" ООД, ЕИК
*********, срещу Г.Г.К. и "Пикадили" ЕАД – в несъстоятелност,
ЕИК103823381, инцидентен установителен иск за прогласяване за нищожен поради противоречие
с добрите нрави на договор за цесия от 29.10.2015 г., сключен между
„Пикадили" ЕАД (цедент) и Г.Г.К. (цесионер).
НАСРОЧВА производството
по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2020 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД по делото:
В подадената
искова молба и в уточняваща молба ищецът Г.Г.К. обосновава
легитимацията си на процесуален субституент на А.Л.Н. на основание чл. 134 от ЗЗД като твърди, че е кредитор на А.Н. с вземане в размер на 4 935 160,46
лв., придобито на основание Договор за цесия от 29.10.2015г., по силата на
който „Пикадили" ЕАД в качеството му на цедент е прехвърлило на цесионера Г.К.
вземането си за връщане на събраната въз основа на изпълнителен лист, издаден
по невлязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1078/2011г. по описа на Окръжен
съд – Варна сума, възникнало след отмяната на това решение от ВКС на РБ. Тъй
като първоначално издадения за това вземане по гр. д. № 10935/2010 г. по описа
на ВРС в полза на „Пикадили" ЕАД срещу А.Л.Н. обратен изпълнителен лист бил
обезсилен, вместо него за същото вземане бил издаден нов обратен изпълнителен
лист по в. гр. д. № 3344/2012 г., по описа на ВОС. С оглед издаването на нов
изпълнителен лист на 26.04.2016г. бил сключен анекс към договора за цесия без
да се променя материалноправното основание на цедираното вземане. На
28.04.2016г., въз основа на издадения нов обратен изпълнителен лист ищецът
образувал изп. дело № 640/2016г., по описа на ЧСИ Захари Димитров, по което наложил
запор върху притежаваните от А.Н. 50 дяла от капитала на „Телемонд“ ООД (в
ликвидация). Запорът бил вписан в търговския регистър. Ищецът твърди, че до
момента не е събрал дори част от вземането си в размер на 4 935 160,46 лв.,
тъй като в началото на 2016 г. длъжникът А.Н. предприел система от правни
действия насочени към разпореждане с актива на имуществото си, както и към
източване на компаниите, от които притежава дялове и акции – вкл. към източване
на ответното дружество „Телемонд“ ООД, в което притежава 50% от капитала. За
целта А.Н. организирал дружеството да се разпореди с всичките си недвижими
имоти. Сделката на разпореждане била обективирана в изповядания на 16.02.2016 г.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, рег. № 749,
н. д. № 47/2016 г. по описа на нотариус Павлина Симеонова, купувачът по който
„ТЛК България" ООД бил свързано с А.Н. лице. Сделката била извършена без
надлежно решение на Общото събрание на съдружниците в „Телемонд“ ООД и без
продавачът да получи реално каквато и да било част от договорената в
нотариалния акт цена от 2 491 848 лв., която била по-ниска от
справедливата пазарна цена и дори от данъчната оценка в размер на 2 639 329,70
лв. Плащането на цената било разсрочено на отделни вноски, последната от които
в размер на 1 443 361,91 лв. с падеж 16.02.2019 г. Ищецът твърди, че
купувачът „ТЛК България" ООД не е заплатил каквато и да било част от
уговорената цена. С цел да „затвори“ схемата за увреждане на Г.К., по-малко от
десет дни след сключването на горепосочената нотариална сделка, А.Н. организирал
и препродажбата на закупените от „ТЛК България" ООД имоти, които чрез
последващ Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I,
рег. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус Веселин Петров били продадени от „ТЛК България" ООД на
трето дружество – „Комида“ ЕООД – също свързано лице с А.Н.. Втората сделка била
извършена на същата цена (2 491 848 лв.) и отново без реално плащане
от страна на купувача „Комида“ ЕООД. Според нотариалния акт цената била дължима
в срок от 4 години от датата на сделката. По този начин ликвидните и атрактивни
недвижими активи на „Телемонд“ ООД били трансформирани в несъбираеми вземания с
необичайно дълги за оборота падежи. Твърди, че целеният чрез двете сделки
практически резултат е ищецът Г.К. да не успее да събере изпълняемото си
вземане, предмет на изп. дело № 640/2016г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, по
което Г.Г.К. е запорирал притежаваните от А.Л.Н. дружествени дялове от капитала
на „Телемонд“ ООД. Твърди, че в качеството си на съдружник в „Телемонд“ ООД (в
ликвидация), притежаващ 50 % от капитала, А.Н. притежава вземане за изплащане
на ликвидационен дял. Правото на А.Н. на ликвидационен дял се отричало от
ликвидатора на посоченото дружество с аргумент, че посоченото дружество няма никакво
имущество. Излага, че ликвидаторът Иван Манолов, бездейства и не събира
вземането на „Телемонд“ ООД за цената в размер на 2 491 848 лв., не
предприема действия за разваляне на посочения договор по реда на чл. 87, ал. 4
от ЗЗД – поради неплащане на уговорената цена и не предявява ревандикационен
иск по отношение на имотите, предмет на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 51, том I, рег. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус
Павлина Симеонова, с оглед на твърдението на ищеца, че договорът е нищожен. Твърди
още, че счетоводните записвания и годишните финансови отчети на „Телемонд“ ООД
са неверни, тъй като не съдържат данни за паричните вземания на посоченото
дружество за заплащането на цената по договора за покупко-продажба в размер на
2 491 848 лв., от която купувачът „ТЛК България“ ООД не бил заплатил
най-малкото последната вноска в размер на 1 443 361,91 лв. с падеж
16.02.2019 г. Неверността на счетоводните записвания била видна от обявения в
ТР ГФО на „Телемонд“ ООД за 2016 г., в който било посочено, че към края на 2016
г. дружеството има актив в размер на 91 000 лв., въпреки че съгласно
нотариалния акт за покупко-продажба има вземане спрямо купувача „ТЛК България“
ООД за най-малко 1 443 361,91 лв., чийто падеж е 16.02.2019 г. Твърди,
че „Телемонд“ ООД няма външни кредитори, а ликвидационната му маса включва
определени активи (недвижими имоти или парични вземания), поради което
съдружникът А.Л.Н. притежава вземане за ликвидационния си дял съгласно чл. 271
от ТЗ, което последният напълно съзнателно и тенденциозно не упражнява. Твърди,
че двете описани нотариални сделки са нищожни, поради което „Телемонд“ ООД все
още е собственик на „прехвърлените" чрез тях имоти, т.е. тези имоти са
част от ликвидационната маса на „Телемонд“ ООД и следва да бъдат ревандикирани
и осребрени в рамките на ликвидационното производство. Твърди, че двете
разпоредителни сделки от 2016 г. са нищожни по смисъла на чл. 26 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Акцентира на факта, че въз основата на
принудителното изпълнение на неправилното и впоследствие отменено от ВКС
осъдително въззивно решение по гр. д. № 1078/2011г. по описа на Окръжен съд –
Варна, А.Л.Н. неправомерно е събрал от имуществото на „Пикадили“ ЕАД
(праводател на ищеца) сумата от 4 935 160,46 лв. Сочи, че добрите
нрави изискват тази неправомерно събрана от А.Н. сума да бъде доброволно
върната на мнимия длъжник „Пикадили" ЕАД, респективно, платена на ищеца, в
качеството му на цесионер, защото в хипотезата на надлежно издаден обратен
изпълнителен лист не би следвало да има какъвто и да било спор и съмнение
относно съществуването на кондикционната претенция на кредитора по обратния
изпълнителен лист. Вместо да върне събраната сума доброволно, мнимият кредитор А.Н.
решил практически да задържи тези пари – да не ги върне доброволно и
същевременно да направи невъзможно събирането им по принудителен ред от страна
на ищеца Г.Г.К.. Ищецът твърди, че А.Н. е организирал двустепенна схема за
източване на активите на „Телемонд“ ООД с единствената цел взискателят Г.Г.К.
да не успее да събере вземането си, предмет на изп. дело № 640/2016г., по описа
на ЧСИ Захари Димитров. Поддържа, че тази цел и на двете процесни нотариални
сделки сама по себе си противоречи на добрите нрави. Противоречието с добрите
нрави и на двете нотариални сделки следвало и от факта, че за осъществяването
на увреждащата схема са използвани кухи дружества, притежавани и/или менажирани
от подставени и/или свързани с А.Н. лица като по този начин последният запазва
контрола върху активите, но този факт остава скрит за третите лица. Посочва
още, че противоречи на добрите нрави да бъдат сключвани сделки за милиони
(особено такива, целящи увреждане на кредиторите), които напълно съзнателно и
тенденциозно да не бъдат осчетоводявани от страните, с цел манипулиране на
финансовия им резултат, избягването на данъчно облагане и укриването на факта,
че определен длъжник (в процесния случай „Телемонд“ ООД и „ТЛК България"
ООД) притежава активи на значителна стойност. Счита, че противоречието на двете
нотариални сделки с добрите нрави се разкрива и от фактите, чрез които обосновава
и симулативността на тези сделки. Като второ основание за нищожност на
сделките, обективирани в нотариалните актове от 2016г., сочи тяхната абсолютна
симулативност. Твърди, че страните и по двата посочени нотариални акта не са
желали манифестираните в тях правни последици на покупко-продажбата, а
единствено създаването на формален и изцяло привиден титул за собственост в
полза на купувача по съответната сделка. Този факт се доказвал чрез системата
от индиции, която излага. Първо, съгласно ГФО за 2015 г. „ТЛК България"
ООД е с активи от 454 000 лв., основната част от които са дългосрочни
вземания за 387 000 лв. Същевременно, краткосрочните задължения на
дружеството са за 292 000 лв. При тази структура на баланса на „ТЛК
България“ ООД към 31.12.2015 г. нямало никаква логика на 16.02.2016г. дружеството
да закупи недвижими активи за цена от 2 491 848 лв., част от която се
дължи в кратки срокове, но само 9 дни по-късно да „продаде" същите активи
за същата цена, но при далеч по-неизгодни за продавача „ТЛК България" ООД
условия за плащане на цената – в срок от 4 години от датата на втората
нотариална сделка, и на куха компания („Комида“ ЕООД) без обезпечение на
вземането – най-малкото чрез вписване на законна ипотека. Сходни доводи излага
и по отношение на мотивацията на първия продавач „Телемонд“ ООД, който е продал
атрактивни недвижими активи за цена от 2 491 848 лв. при данъчна
оценка на същите от 2 639 329,70 лв. като е разсрочил основната част
от цената (1 443 361 лв.) за срок от три години без договаряне на
обезпечение на това вземане. На следващо място сочи, че счетоводството на
„Телемонд“ ООД изначално не съдържа данни за каквото и да било парично вземане
на посоченото дружество спрямо купувача „ТЛК България" ООД по изповядания
на 16.02.2016г. нотариален акт за покупко-продажба. В баланса към ГФО на „ТЛК
България" ООД за 2016 г. вероятно било осчетоводено вземането по нотариален
акт № 54, том I, peг. № 761, н. д. № 61/2016г. по описа на нотариус Веселин
Петров с купувач „Комида“ ЕООД, но същевременно липсвали данни за „възникналото“
в тежест на „ТЛК България“ ООД задължение за плащане на цената по нотариален акт
№ 51, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус Павлина
Симеонова с продавач „Телемонд“ ООД. В баланса към ГФО на „ТЛК България"
ООД за 2016 г. било посочено, че дружеството има краткосрочни задължения към
доставчици (с падеж до 1 година) в размер на 2 112 000 лв., докато
задължението на „ТЛК България" ООД за плащане на цената по нотариалния акт
с продавач „Телемонд“ ООД е дългосрочно. Видно от Отчета за приходите и
разходите към ГФО на „ТЛК България" ООД за 2016 г., дружеството не било извършвало
разходи по погасяването на цената в размер на 2 491 848 лв. Сочи, че
според ГФО на „ТЛК България" ООД за 2016 г. дружеството е отчело като
разход единствено сумата от 2 571 000 лв., основната част от която
била формирана от перото балансова стойност на продадените активи (общо 2 492 000
лв.), формирано от другата сделка – препродажбата на активите чрез втория
нотариален акт с купувач „Комида“ ЕООД. На следващо място твърди несъответствия
в счетоводството на крайния купувач „Комида“ ЕООД. От баланса към ГФО на
„Комида“ ЕООД за 2016 г. изглеждало, че дружеството е осчетоводило
придобиването на активите по нотариалния акт с продавач „ТЛК България"
ООД. Същевременно, Отчетът за приходите и разходите към ГФО на „Комида“ ЕООД за
2016 г. не съдържал никакви данни нито за приходите, нито за разходите,
следващи от тази сделка. Посочва, че ГФО на „Телемонд“ ООД и на „Комида“ ЕООД
за 2016 г. били подписани от един и същ експерт-счетоводител – Гергана Цанева,
която „пропуснала" да забележи, че същите активи, осчетоводени при „Комида“
ЕООД, са излезли от баланса на „Телемонд“ ООД срещу дължима цена от 2 491 848
лв. и е заверила ГФО на посоченото дружество за 2016 г. без в него да има следа
от това вземане. Обяснява тези обстоятелства с факта, че г-жа Гергана Цанева се
намирала в субординационна връзка с А.Н., който бил неин работодател на
различни места. Излага още система от факти за наличието на свързаност между А.Л.Н.
(съответно, първоначалния продавач „Телемонд“ ООД) и купувачите по двете
сделки, както и между самите купувачи „ТЛК България" ООД и „Комида“ ЕООД. Управителят
на „Телемонд“ ООД Илинка Карамфилова Георгиева била управител и съдружник в „Зебрано“
1 ООД заедно с А.Л.Н.. Крайният купувач „Комида“ ЕООД било съдружник в „Зебрано
1“ ООД до 11.08.2017 г., където А.Н. и Искра Милева (пълномощник на ТЛК
България ООД по втората нотариална сделка) и досега били съуправители. Управителят
на „ТЛК България“ ООД Венелин Николаев Иванов, А.Л.Н. и Искра Георгиева Милева били
свързани лица по линия на участието им в съвета на директорите на „Алфа-65“
ЕАД, ЕИК *********. Искра Милева и А.Н. били съуправители в „Зебрано 1“ ООД,
ЕИК *********. Искра Милева била управител и едноличен собственик на „Спаркъл
груп“ ЕООД, ЕИК *********, което било съдружник в „Зебрано 1“ ООД с управител А.Н.
и съдружник „Комида“ ЕООД до 11.08.2017 г. Твърди, че Искра Милева живее с А.Н.
на съпружески начала и имат две общи деца. Сочи, че „Комида“ ЕООД и „Телемонд“ ООД
са с един и същ адрес на управление. Прави извод, че самите нотариални актове,
както и ГФО на „Телемонд“ ООД, „ТЛК България" ООД и „Комида“ ЕООД за 2016 г.
съдържат система от странности, които могат да намерят разумно обяснение само
ако се приеме, че и двете нотариални сделки са били изцяло симулативни. Твърди,
че „Комида“ ЕООД не би могло да придобие права върху процесните активи на
оригинерно основание (по чл. 17 от ЗЗД), тъй като е било недобросъвестно към
25.02.2016 г. и е знаело, че продавачът „ТЛК България" ООД е само
симулативен титуляр на прехвърляните права.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът „Телемонд“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Твърди, че договор за цесия, сключен между
„Пикадили" ЕАД (цедент) и Г.Г.К. (цесионер) от 29.10.2015 г. е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и предявява инцидентен установителен иск за
установяване на нищожността на договора. Иска отхвърляне на всички предявени в
искове от Г.Г.К. при условията на чл. 134 ЗЗД като неоснователни по изложени
съображения. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД възразява,
че само по себе си наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е
достатъчно, за да се обуслови изводът, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Сочи, че не е налице значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, разсрочването на плащането на цената
и сключване на сделката от свързани лица не могат да обосноват нищожност на
сделката поради накърняване на добрите нрави. Оспорва твърденията, че А.Н.
самостоятелно е организирал двустепенна схема за източване на активите на
дружеството, тъй като решенията за разпореждане с активите му се взимат с
участието на всички съдружници, а не еднолично, а в случая продажбата на
имотите е одобрена с решение на ОСС. Оспорва твърдението, че процесната сделка
не е надлежно осчетоводена. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
възразява, че по делото липсват доказателства, които могат да доведат до безспорен
извод за липса на намерение у страните за постигане на правния резултат от
сделката, ааргументите на ищеца за косвени индиции за твърдяната симулативност
са противоречиви.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ТЛК
България" ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който сочи,
че исковете с правно основание чл.26
ал.1 пр.2 и ал.2 пр.5 от ЗЗД са допустими, но неоснователни. Възразява, че
ищецът Г.Г.К. не е кредитор на своя съищец А.Л.Н., защото е придобил вземането
си въз основа на сделка, която е нищожна поради противоречи на добрите нрави – нееквивалентността
на насрещните престации – вземане за почти пет милиона лева е придобито от
ищеца на цена на от 1 (едно) евро. Подържа, че накърняване на добрите нрави е
налице и поради това, че вземането е придобито,
за да бъде използвано за противоправно разместване на имуществени блага и
разчистване на „лични сметки" с длъжника А.Н. като целта на ищеца К. е да
получи пет милиона срещу нищо и да лиши бившия си съдружник в „Телемонд"
ООД А.Н. от всякакво имущество. Излага обстоятелства касаещи личните отношения между
двамата и водените между тях множество съдебни дела. На следващо място
възразява, че ищецът К. не е надлежен кредитор по смисъла чл.134 ал.1 ЗЗД, тъй
като цесията не е съобщена на длъжника Н.. Оспорва твърдението, че длъжникът А.Н.
е уведомен за цесията на 26.11.2015 г. Твърди, че цесията не е съобщена по реда
на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, и не е произвела действие към датата на образуване на изпълнителното
дело на 27.11.2016 година, както и не е съобщена и понастоящем. Поддържа, че
връчването чрез нотариус е нередовно поради неспазване на установената от
закона процедура за фингирано връчване. Прави извод, че К. няма качество на
надлежен взискател в изпълнителното производство, а изявлението му за
прекратяване на участието на дружеството „Телемонд" ООД не е породило
правно действие. На следващо място излага становище за неоснователност на
исковете с правно основание чл.26 ал. 1 пр.2 ЗЗД, тъй като нито едно от
посочените в исковата молба обстоятелства не може да бъде тълкувано като
противно на морала и „добрите нрави". Сочи, че причина А.Н. да не плати
на ищеца К. са лични възражения, и че не
е давал съгласие за цесията. Поддържа, че сделките са надлежно осчетоводени, а твърденията
за манипулиране на финансовия резултат и избягване на данъчно облагане са
илюзорни е нямат отношение към „добрите нрави" в договорните отношения. За
неоснователни счита и исковете с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД. Възразява,
че твърдяната свързаност между физически лица и дружества е абсолютно
неотносима към твърдяната симулативност на атакуваните сделки. Оспорва
твърденията, че сделката, обективирана в нотариален акт № 51 от 16.02.2016 г. няма икономическа логика,
тъй като с тази сделка имуществото на „Телемонд“ ООД се увеличава с
положителната разлика между балансовата стойност на имуществото и вземането от
продажната цена от 2 491 848.00 лв. Счита, че дружеството е договорило изгодни
за себе си и за свои кредитори условия: предсрочно и със средства на купувача
плащане на дълг към ипотекарен кредитор и заличаване на наложената върху
имотите ипотека в полза на „Прокредит банк България" АД; заличаване на
възбраната върху имотите, наложена от купувача „ТЛК България" ООД по
изпълнително дело; погасяване на старо задължение на дружеството към този
кредитор в размер на 401 141.54 лв., чрез прихващане, както и е наличие на
свободно и ликвидно вземане от 2 090 706,46 лева. Подчертава, че след
извършването на сделката между „Телемонд" ООД и „ТЛК България" ООД в
патримониума на „Телемонд" ООД се намират активи на стойност 1 499 500
представляващи недвижими имоти: - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2556.26.5.2 с площ 125,90 квадратни метра заедно с прилежащите идеални
части от поземлен имот с идентификатор: 10135.2556.26, и - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.2556.26.5.3 с площ 975,62 заедно с прилежащите
идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.2556.26. Твърди, че
останалото имущество след сделката от 16.02.2016 година в патримониума на
„Телемонд" ООД е на стойност 1 499 500 лева, както и вземане от
„ТЛК България" ООД на стойност 2 090 706,46 лева или общо 3 590 206
лева. Поддържа, че сделката е действителна и поражда правни последици, поради
което атакуването на втората сделка е недопустимо поради липса на правен
интерес.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
„Комида“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
изцяло исковете като недопустими и неоснователни. Исковете с правно основание
чл.26, ал.1, предложение 2-ро и ал.2, предложение 5-то от ЗЗД счита за
недопустими поради липса на правен интерес за самия длъжник – съищеца А.Н.,
както и поради наличие на заведени пред ВОС две дела (т.д. № 1879/2019 година и
гр.д. № 2285/2019 година), което е предпоставка за постановяване на
противоречиви решения по тях. Липсата на правен интерес се обосновава и с правна
невъзможност за съдружника в „Телемонд“ ООД да попречи на собственика на
имотите "ТЛК България" ООД да се разпореди с тях, както и че
евентуално уважаване на иска за нищожност на сделката между „ТЛК България“ ООД
и „Комида“ ЕООД няма да върне в патримониума на „Телемонд“ ООД процесните
имоти. Възразява срещу легитимацията на ищеца в качеството на процесуален
субституент. Възразява, че Г.К. не притежава качеството на частен правоприемник
на „Пикадили" ЕАД, който има право да упражни изпълняемото право по силата
на изпълнителния лист от 27.04.2016 год., издаден в полза на „Пикадили"
ЕАД, поради това, че с договора за цесия от 29.10.2015 г. е прехвърлено вземане
по друг обратен изпълнителен лист – този, издаден по гр.д. № 10935/2010 г. на
ВРС, а не е прехвърлено вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД. Възразява,
че към момента на сключване на атакуваните сделки вземането на ищеца не е било обезпечено с наложен в негова полза
запор на дружествените дялове, тъй като запорът е наложен по изп. дело №
20158080401491, след което разпореждането за издаване на обратен изпълнителен
лист по гр.д. № 10935/2010 г. на ВРС и издадения изпълнителен лист са
обезсилени. Сочи, че вземането по
издадения в полза на „Пикадили" АД нов обратен изпълнителен лист от
27.04.2016 година не е прехвърлено от „Пикадили" ЕАД на Г.К. с нова цесия,
респ. такава не е съобщавана на длъжника. Възразява, че цесията, обективирана в
договора за цесия от 29.10.2015 година, не касае вземането по новия обратен ИЛ
и не е произвела действие. Счита, че след като новият изпълнителен лист е
издаден на „Пикадили" ЕАД, то ищецът К. не може да се легитимира в
настоящото производство като кредитор. По същество счита оспорва иска за
установяване нищожността на сделката от 25.02.2016г. за неоснователен: Възразява,
че цесията, сключена между „Пикадили" ЕАД и Г.Г.К. е нищожна. Изтъква, че
договорът е сключен във вреда на представляваното дружество „Пикадили" ЕАД
и по аргумент на чл. 40 от ЗЗД не поражда правно действие за представлявания. Възразява,
че сделката, обективирана в Договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 г.
и Анекс от 26.04.2016 г. противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност
на престациите, нарушаване на забраната за неоснователно обогатяване, и в
частност – правилото да не се вреди другиму (сделката уврежда кредиторите на „Пикадили"
ЕАД и намалява масата на несъстоятелността). Счита,че насрещна престация от 1
евро срещу вземане от 5 милиона лева се приравнява на липса на престация,
поради което сделката е безвъзмездна, противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Оспорва твърдението за сключване на сделката от 25.02.2016 г. на нереална
пазарна цена като твърди, че същата е по пазарна цена, което е установено от
вещи лица,назначени с Акт за назначаване на вещи лица №
20160115004806/18.01.2016 г. Сочи, че имотите са били с обременени с договорна
ипотека в полза на „Прокредит Банк". За вземането на „ТЛК България"
от „Комида" ЕООД е вписана законна ипотека. Твърди, че „Комида" ЕООД
е добросъвестен приобретател на имотите. Разсрочването плащането на продажната
цена обосновава с твърдение, че имотите са инвестиционни и същите се закупуват
с цел отдаване под наем. Възразява, че сделката е надлежно осчетоводена при „Комида"
ЕООД и „ТЛК България" ООД. Оспорва твърденията за свързаност на ответните
дружества с Ал. Н., респ. знание на купувача „ТЛК България" ООД и/или „Комида"
ЕООД за увреждането на кредитора К. с извършените сделки. Поддържа, че „Комида"
ЕООД е трето добросъвестно лице, придобило имотите възмездно и без връзка с
длъжника и съищец Ал. Н..
В подадена в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
допълнителна искова молба съищецът А.Н. заявява, че предявените
искове са изцяло неоснователни, тъй като не е налице твърдяното от ищеца Г.К.
бездействие на съищеца. Твърди, че Г.К. няма никакво вземане от Ал.Н. и не му е
кредитор. Счита за правилен доводът на ответника „Комида" ЕООД, че
членството му в „Телемонд" ООД не може да обоснове правен интерес по иск
за установяване нищожността на сделката. Поддържа, че сделката между ответните
дружества е сключена на 25.02.2016 г., към който момент членствените му права в
«Телемонд» ООД не са прекратени по реда на чл. 517 от ГПК, а запорът върху
дружествените му дялове по изпълнителното дело № 1491/2015 г. на ЧСИ З.
Димитров е заличен през м. април 2016 г., в който момент са отпаднали и
последиците от налагането му спрямо сделката, извършена на 25.02.2016 година. В
тази връзка твърди, че към момента на сключване на сделката е бил пълноправен
съдружник в «Телемонд» ООД и не е имал никакво вземане за ликвидационен дял от
«Телемонд» ООД. Сочи, че за сделката между „Телемонд" ООД и „ТЛК България"
ООД е взето решение на съдружниците - Ал. Н. и Стефан Косев, същата не е
извършена без негово знание и съгласие и съищецът няма правна възможност и/или
интерес да я оспорва. Твърди, че ищецът Г.К. не е негов кредитор, а вземането,
на което К. основава правния си интерес, принадлежи на кредитора
„Пикадили" ЕАД. Възразява, че договорът за цесия срещу цена от 1 евро противоречи
на добрите нрави и е нищожна, поради абсолютна нееквивалентност на насрещните
престации (по същество безвъзмездна). Възразява, че сключената между К. и
„Пикадили" ЕАД „нова" цесия с представения анекс никога не му е
съобщавана от цедента и по реда на чл. 99, ал.З от ГПК, респ. не е произвела
действие. Сочи, че с нотариална покана peг. №17489/2014, том 3, № 184 на
нотариус Кънчо Ицков, му е изпратено уведомление на основание чл.99, ал. 3 ЗЗД
за извършената цесия по първия (обезсилен изпълнителен лист) като липсва
изявление на нотариуса, че счита същата за връчена на съответна дата, с оглед
на което твърди, че цесията не му е надлежно съобщена. Сочи, че и.д. № 640/2016
година по описа на ЧСИ З.Димитров е образувано с издадения след обезсилването
на първия ИЛ втори обратен ИЛ, по което дело е наложен запор върху
дружествените му дялове в „Телемонд" ООД, но този запор е вписан в края на
м. април 2016 година, или два месеца след сключване на сделката между
«Телемонд» ООД и «ТЛК България» ООД. Заключава, че вземането за ликвидационен
дял от «Телемонд» ООД е възникнало най-рано на деня на прекратяване на членството
му в дружеството «Телемонд» ООД, а именно: м. 06.2016 год с връчено изявление
на взискателя по чл. 517 от ГПК по ИД № 640/2016 година, в каквато насока са
мотивите на съда в решение по т.д. №1277/2016 година по описа на ВОС, ТО. Моли
исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими и производството по
делото да бъде прекратено.
В подадена в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
допълнителна искова молба ищецът Г.К. възразява, че цедираният
длъжник и третите лица, вкл. ответниците могат да оспорват съществуването на
оригиналното цедирано вземане, но не и самата цесия сключена между
„Пикадили" ЕАД и Г.К., защото по отношение на тях е релевантно единствено
абстрактното изявление на цедента, че се е разпоредил с вземането си. Независимо
от това твърди, че насрещната престация на цесионера по Договор за цесия от
29.10.2015г. не се изчерпва с формалната цена от 1 евро, като излага подробно
факти и обстоятелства в тази връзка, касаещи отношения между „Пикадили“ ЕАД и „Боляри“
АД с едноличен собственик на капитала Г.Г.К. във връзка с Договор за наем от
04.10.2007 г. с наемодател „Армада 2010“ ЕООД, което пък е собственост на
„Боляри“ АД. Във връзка с възраженията на „Комида“ ЕООД поддържа, че воля на
страните по Договор за цесия от 29.10.2015г. е да бъде прехвърлено вземането на
„Пикадили“ ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, възникнало в
резултат на неправомерното събиране на суми от А.Н. чрез принудително
изпълнение по изп. д. № 20117180401484 по описа на ЧСИ Ст. Данова.
В подаден в срока по чл. 373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба, подадена от Г.К., ответникът „Телемонд“ ЕООД
поддържа изложените в първоначалния отговор възражения и предявения инцидентен
установителен иск. Оспорва доводите на ищеца относно наличието на по-широко по
обхват възмездно съглашение с „Пикадили" ЕАД като неотносими и касаещи
отношения с трети страни, различни от ищеца, с различен предмет.
В подаден в срока по чл. 373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба, подадена от Г.К.,*** ООД поддържа изложеното
в отговора на исковата молба.
В подаден в срока по чл. 373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба, подадена от Г.К., ответникът „Комида" ЕООД
заявява, че поддържа всички твърдения и възражения, направени с отговора на
исковата молба. Счита, че с допълнителната ИМ процесуалният субституент
признава нищожността на цесионната сделка от 29.10.2015г., регламентираща
качеството му на кредитор по чл.134 ал.1 ЗЗД, тъй като признава, че насрещната
престация на цесионера не се изчерпва с формалната цена от 1 евро, посочена в
договора. Възразява за нищожност на договора за цесия поради явна симулация.
В подаден в срока по чл. 373 от ГПК отговор на
допълнителна искова молба, подадена от съищеца Ал. Н., ответникът „Комида"
ЕООД споделя твърденията и доводите на съищеца.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Съдът е сезиран с предявени обективно и
субективно съединени в отношение на евентуалност установителни искове, както
следва:
1.) Искове с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. второ от ЗЗД, евентуално – при отхвърляне на първия иск – иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД;
2.) евентуално, при уважаване на втория
иск – иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, евентуално –
при отхвърляне на третия иск – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето от ЗЗД.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА
ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи спорните факти, от които произтичат претендираните от него
права, а именно: по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД – твърдяните
факти и обстоятелства, характеризиращи сделките като накърняващи добрите нрави; по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД – фактите установяващи, че съгласието на страните за извършване на
покупко-продажба на имотите предмет на всяка от сделките е абсолютно привидно и
че страните не са желаели настъпването на правните последици на сделките.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят фактите,
на които основават своите възражения.
УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да изложат становище
във връзка с доклада по делото и дадените им указания, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени средства по
делото приложените към исковата молба и отговорите на исковата молба преписи
от документи – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ликвидаторът на „Телемонд" ООД Иван Атанасов Манолов да представи
встъпителен ликвидационен и заключителен ликвидационен баланс на
„Телемонд" ООД (в ликвидация).
ОСТАВЯ без уважение искането за задължаване
на ликвидатора на „Телемонд" ООД Иван Манолов да представи всички свои
отчети като неконкретизирано и неотносимо към предмета на спора.
ОСТАВЯ без уважение искането на основание
чл. 176 от ГПК ликвидаторът Иван Атанасов Манолов да се яви лично в съдебно
заседание за да даде отговор на поставените от ищеца въпроси, като неотносими към
предмета на спора.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника „ТЛК
България" ООД за допускане на свидетели за установяване на отношенията между
ищеца Г.К. и съищеца А.Н. във връзка с договора за цесия между „Пикадили"
ЕАД (цедент) и Г.Г.К. (цесионер) като неотносимо към предмета на спора.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, при отправено искане
от страна на ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на
ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу
него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК;
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение,
като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането
на спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК;
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безвъзмездно в Център за медиация, разположен на 4
етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен
съд – Варна. Информация за Центъра по медиация, както и за медиацията като
процедура, страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд –
Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване
на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на
съдебно производство или извън него, като в
процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи
се от медиатор, избран от страните – трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси. Споразумението по правен спор, постигнато в
процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
съответния районен съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи
на закона и добрите нрави.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на
страните, а на ищеца – и преписи от допълнителните отговори на исковата молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: