№……….../………06.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
при
секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията Атанасов, въззивно търговско
дело №1245 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, против Решение №2077 от
15.05.2019г. по гр.д.№16964/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя, против С Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен с адрес: ***, чрез адв.П.Т., иск с правно основание с чл.415, ал.4 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за приемане на установено, че въззиваемата дължи на въззивника сумата от
1066.63лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г. на адрес ***, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-12.09.2018г. до окончателното ѝ плащане и сумата от 94.62лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г., за
които суми по ч.гр.д.№13744/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №6837 от
14.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на
РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че
първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи, че ответницата няма
качеството “потребител“ на В и К услуги, ползвани в имот, находящ се в ****.
Сочи се, че от представената Справка от СВ-Варна, се установява, че ответницата
притежава право на собственост върху сградата от 1996г. и право на собственост
върху поземления имот от 1998г., находящи се на горепосочения адрес. Сочи се
още, че ответницата не е навела твърдения друго лице да притежава правото на
собственост върху този имот, поради което тя има качеството “потребител“ по
смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ. Оспорват се изводите на съда,
че ищецът е бил длъжен да представи заявлението
по чл.59, ал.3 от ОУ с оглед доказване възникването на договорното
правоотношение с потребителя. Поддържа се, че ответницата е придобила правото
на собственост преди приемането през
2014г. на Общите условия, поради което в случая редът за откриване на
партида, регламентиран в чл.59 от ОУ е неприложим. Оспорват се изводите на
съда, че за недоказаност на предоставянето
на процесните В и К услуги в заявения обем. Сочи се, че от представения
по делото карнет по партида с абонатен №1152107 се установява, че на
21.06.2016г. в присъствие на лице, осигурило достъп до имота, е отчетено
показание на водомера от 1919м³, което е скрепено с подпис в карнета, като
на 19.07.2018г. също е положен подпис в карнета срещу отчетено показание от
2312м³. Ето защо се поддържа, че в заявения период от 21.06.2016г. до
19.07.2018г. потребените В и К услуги са в обем от 393м³ /2312-1919/, тъй
като безспорно са установени показанията на водомера в началния и в крайния
момент от периода. Оспорват се изводите на съда, че е необходимо установяването
на факта, че подписите в карнета принадлежат на ответницата. Сочи се, че в
случая в карнета са положени подписи от лице, осигурило достъп до водомера на
инкасатора на конкретната дата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата
страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище
за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд
е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е
съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и
възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на въззивника, че по
делото е доказано качеството на ответницата на потребител на В и К услуги за
процесните обект и период, като са развити подробни съображения за тяхната
неоснователност. Оспорват се и доводите, че ищеца е доказал реалното
потребяване на претендираните за плащане В и К услуги, като се поддържа, че
отразяванията в представеният по делото карнетен лист, не са годни да
удостоверят отчет на показания, тъй като влизат в противоречие с приетите по
делото двустранен констативен протокол от 26.10.2018г. и фактура №********** от
21.07.2017г. относно отчитаният водомер. Сочи се още, че отразяванията в
карнета са непълни, противоречащи на чл.23, ал.4 от ОУ на В и К оператора, и
без удостоверителна стойност, тъй като не са скрепени с подпис на
потребителя. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният
си представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи
претенцията. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният
си представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание правно основание чл.415, ал.4 вр. ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86
от ЗЗД за приемане на установено, че ответника, дължи на ищеца сумата от 1066.63лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени
В и К услуги по партида с абонатен №1152107 за периода от 21.06.2016г. до
19.07.2018г. на адрес ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното
ѝ плащане и сумата от 94.62лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г., за които суми по
ч.гр.д.№13744/2018г. по описа на РС
Варна е издадена Заповед №6837 от 14.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ответника има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни
/В и К/ услуги доставяни за обект,
находящ се в ***, които се отчитат по партида с абонатен №1152107. Сочи
се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок, той
изпада в забава. Сочи се, че на 12.09.2018г. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 1066.63лв.,
представляваща стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
21.06.2016г. до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до
окончателното плащане и сумата от 94.62лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г., както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 75лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№13744/2018г.
по описа на РС Варна. Сочи се, че така подаденото заявление е уважено в цялост,
респективно е издадена Заповед №6837 от 14.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Сочи се още, че ответникът е подал възражение в
срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване
на настоящият иск. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
С депозираният отговор на исковата
молба, се поддържа становище за неоснователността на предявените искове. Оспорват
се твърденията, че ответника се явява потребител на В и К услуги за процесния
обект и че такива услуги са доставени от ищецът през процесния период в
посочените във фактурите количества и стойности. Поддържа се, че представената
справка за недобора на частен абонат, не представлява годно доказателство за
задълженията на абоната за процесния период, като се оспорва истинността на данните
обективираните във фактурите и справка за недобора. Поддържа се, че отчитането
на В и К услугите, е извършено в нарушение на чл.23, ал.4 от ОУ и при нарушение
на изискванията на чл.23, ал.1 от ОУ, а именно за период не по-дълъг от 3
месеца. Оспорва се годността и изправността водомера, чрез който са отчитани
данните за потреблението на В и К услуги и който съобразно чл.16, ал.4 от ОУ,
следва е преминал периодична метрологична проверка.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за отсъствие
на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника относно
стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
По делото са представени преписи от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор,
одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на
водоснабдителните и канализационните услуги, както и от Справка за недобора на
частен абонат №1152107, с посочен титуляр-ответницата, за обект, находящ се в ***.
Според приетата по делото е справка от
СВ-Варна по партидата на ответницата С.Д.Д., на 20.02.1996г. на същата са
дарени идеални части от едноетажна жилищна сграда в ***, изградена в Поземлен
имот парцел VІ-176. Видно е от съдържанието на справката, че на 14.08.1998г. с договор
за покупко-продажба, ответницата е придобила от Държавата, собствеността върху ПИ-дворно
място, с площ от 125кв.м., съставляващо парцел VІ-176, кв.10, с административен
адрес: ***.
По делото са представени 2бр. Карнети по
партида с абонатен №1152107, за обект в ***, обхващащи периода
м.07.2015г.-м.03.2019г., в които за титуляр е вписана ответницата С Д.Д., като
са отразени и нейните ЕГН и тел.номер. В посочените карнети се съдържат подписи
на потребител, които са положени при извършен отчет на потребени В и К услуги,
съответно на 21.06.2016г., 10.04.2018г., 19.07.2018г. и 18.10.2018г.
Установява се от приетия заверен
препис от Констативен-двустранен протокол №********** за подмяна на
индивидуален водомер от 26.10.2018г., че на посочената дата е извършена подмяна
на водомера на потребител С Д. с абонатен №1152107, в обект на адрес:
ул.“Вярност“. В посочения протокол са вписани данните на старият, съответно на новият
водомер и показанията на демонтираният такъв-2361, като подписа за абонат е
положен от К.И..
Според неоспореното заключение на ССч.Е,
стойността на ползваните В и К услуги по партида с абонатен №1152107, начислени
по фактури за периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г., възлиза на сумата от
1066.63лв., а размера на лихвата за забава върху задълженията възлиза на 94.62лв.
Вещото лице не е установило отразени в счетоводството на ищеца плащания на
въпросните задължения.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, следното:
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищеца
следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К услуги, респективно
че ответника е потребител на такива, за процесния имот, ведно с доказване на
размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество
вода, както и че при изчисленията на количествата вода са ползвани съответните
цени. Следва да установи
още, че ответника е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендирания
размер. От своя страна ответникът следва да докаже твърденията си за
недължимост на претендираните суми и правопогасяващите факти.
Съвкупният анализ на коментираните по-горе писмени доказателства и по
конкретно приетата справка от СВ-Варна, сочи, че считано от 1996г., съответно
от 1998г., ответницата
притежава права на собственост върху ид.части от едноетажна жилищна сграда в ***,
както и върху целият ПИ-дворно място, с площ от 125кв.м., съставляващо парцел
VІ-176, кв.10, в който е изградена сградата. По силата на § 1, ал.1,
т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица, които са собственици
или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят въпросните услуги.
В конкретния случай няма спор, че в процесния имот, съответно в изградената в
него сграда, се предоставят В и К услуги, а както вече се посочи ответницата
притежава най-малко ид.ч. от сградата и целият парцел. Ето защо и при липса на
насрещно положително твърдение /оспорване/, че потребител на услугите се явява
трето лице, следва да се приеме, че по силата на цитираната по горе правна
норма, ответницата има качеството на потребител на В и К услуги през процесния
период за посоченият обект, за който е отредена
партида с абонатен
№1152107. Поради което същата има задължението да заплаща потребените
количества услуги в процесния обект. В тази връзка следва да се има в предвид,
че бланкетното оспорване на ответницата, че няма качеството на потребител, не е
достатъчно да преодолее доказателствената стойност на ангажираните от ищеца
доказателства, които удостоверяват правата ѝ на собственост във
водоснабден имот. Дори при отчитане на факта, че липсва пълно доказване на
факта, че ответницата е едноличен собственик на сградата, няма основание да се
направи извод, че не би могла да е потребител при условията на горецитираната
правна норма. В случай, че е налице съсобственост или фактическо предоставяне
на ползването на имота трето лице, то при липса на уведомяване на В и К
оператора за това обстоятелство, ответницата се явява задължено лице за
потребените в имота В и К услуги и следва да уреди вътрешните си отношения с третото
лице, съобразно правата в евентуалната съсобственост или фактическото ползване.
Относно размера на задължението, съдът
намира, че следва да бъдат съобразени данните за отчета на потреблението в
процесния имот съдържащи се в карнетният лист, имащ качеството на частен
свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена сила по
отношение на подписалата го страна. Автентичността на посоченият документ не е
оспорена своевременно по реда на чл.193 от ГПК, поради което се предполага, че същия
носи подпис на страната, съответно на неин представител и съставлява пълно
доказателствено средство за авторство на материализираното изявление. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че за удостоверителната сила на
карнетният лист, не се налага подписът да е положен от титуляра на партидата, а
е възможно тава да бъде направено и от лице находящо се на адреса, което се
намира там в момента на извършване на отчета и което е осигурило достъп до
водомера.
Съобразно последните две отразявания в
карнетният лист, срещу които стой подпис на потребител, към 19.07.2018г.
водомера отчитащ потреблението в процесния имот, е с общо показание от 2312
м³ и към 18.10.2018г. общото показание е 2355 м³. Факта, че част от
отчетите предхождащи посочените дати, не носят подпис на потребителят, не води
до недоказаност на потреблението, тъй като отчитането на консумирана вода, е
хронологично последователен процес, при който отразяването на текущото
потребление, представлява добавяне на стойности към вече ползвани количества,
като крайния резултат, е общото потребление до този момент. Ето защо с
полагането на подпис от потребителя, респективно от лице осигурило достъп до
водомера, в карнетният лист за последващ период, се удостоверява ползването на
В и К услуги и за периода преди отчета, за който липсват подписи. Евентуалното
разминаване при ежемесечното служебно отчитане, т.е. когато липсва положен
подпис от абоната, с реалното потребление, не опорочава процедурата като цяло, тъй
като в случая макар и със забава, е налице реален отчет, при който както вече
се посочи, е отчетено цялото количество потребена до този момент вода и нейната
цена се дължи при всяко положение. В този смисъл оплакването на ответницата за
нарушение на изискванията на чл.23, ал.1 и ал.4 от ОУ, се явява неоснователно.
Доводите на ответницата, че
съществуващите в карнетният лист вписвания на трети лица и др. данни, създават
съмнение, че не тя е потребител, са неоснователни. Съгласно чл.178, ал.2 от ГПК
доказателствената
сила на документ, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и
други външни недостатъци, се преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото. Видно от съдържанието на въпросния карнет е, че за титуляр на партидата е отразена ответницата,
като са посочени трите ѝ имена и единен граждански номер, както и телефонният
ѝ номер, т.е. налице са достатъчно данни, позволяващи идентификацията на
физическото лице, като част от данните съответстват на тези от справката на СВ
за собствеността върху имота. Действително е налице вписване и на друго лице
“Женя“ и негов тел.номер, но като се съпоставят частичните данни за това лице с
пълните данни на ответницата, се налага извода, че в случая става въпрос за
посочване на лице за контакт при отчета на потреблението, а не на нов/друг
потребител. В резултат, от което наличието
на вписване в карнета на друго лице, не разколебава извода, за
доказателствената стойност на документа.
За пълнота, макар документа да не
засяга процесния период, следва да се посочи, че гореизложеното важи и по
отношение доказателствената стойност на представения констативен протокол за
подмяна на водомер от 26.10.2018г., според чието съдържание към момента на
извършване на демонтажа, същия е имал показания за потребление в размер на общо
2361 м³.
Възраженията на ответницата за
недоказаност на изправността на водомера, чрез който е извършван отчета в
процесният имот, респективно за редовността на отчетените данни за
потреблението, са неоснователни. Съобразно действащата нормативна база
доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните
водомери, са задължение на потребителя. Негово задължение е и отправянето на
искане за проверка на водомера, като той дължи и цената за услугите, които
оператора е задължен да му предостави при наличие на искане за това. В този
смисъл, дори да е била налице неизправност на водомера, то тя би се дължала на
противоправно поведение на потребителя, на което той не може да се позове,
респективно да черпи права.
В заключение се съдът намира, че
процесния карнетен лист, удостоверя количествата реално потребени В и К услуги в
процесният имот, поради което ответницата дължи тяхната стойност.
Според неоспореното заключение на
ССч.Е за размера на дълга за потребени В и К услуги в периода от 21.06.2016г. до
19.07.2018г. възлиза на 1066.63лв., съответно мораторна лихва за периода от
21.08.2017г. до 05.09.2018г. е в размер на 94.62лв.
По изложените съображения, въззивният
състав на съдът приема, че като е достигнал до различни правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
което следва да бъде отменено и се постанови ново, с което да се уважат
предявените претенции.
При
този изход на делото и
предвид задължителните указания дадени с т.12 на ТР
№4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца претендираните и доказани
деловодни разноски и ю.к. възнаграждение за заповедното производство, които
възлизат на 75лв.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на
ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, съобразно с
представените доказателствата по делото за извършването им в двете инстанции, а
именно сумата от 275лв. На основание чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на въззивника се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
условията на чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на
по 150лв. за всяка инстанция, или общо 300лв. Ето защо дължимите
в полза на ищеца разноски за първоинстанционното и въззивното искови
производства възлизат общо на сумата от 575лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№2077 от 15.05.2019г. по гр.д.№16964/2018г. по описа на Районен съд Варна,
вместо което постановява:
ПРИЕМА
за установено, че С Д.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от
В Д В, сумата от 1066.63лв., представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен №1152107, през
периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г. на адрес ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното ѝ
плащане и сумата от 94.62лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.08.2017г. до
05.09.2018г., за които суми по ч.гр.д.№13744/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №6837 от 14.09.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
ОСЪЖДА С Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33
представлявано от В Д В, сумата от 75лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 575лв., представляваща разноски за исковото производство, пред
двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.