Решение по дело №482/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20227100700482
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№419/ 09.12.2022 г., гр. Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, I състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа  докладваното от председателя адм. дело № 482/ 2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба вх. № 3102/ 02.09.22 г. от „****“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ 11А, представлявано от управителя Я.Й.Я., чрез адв. С.Д. – ДАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 162-ФК/ 26.08.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят твърди, че Заповедта е незаконосъобразна. Оспорва наличието на нарушение по чл. 118, ал. 10 от Закона за добавената стойност (ЗДДС). Сочи, че процесната доставка е декларирана в НАП и в подкрепа представя фискален бон, издаден от ЕСФП на бензиностанцията, с № ********** от 07.07.22 г., 17.20 ч. - отговор на НАП за доставка на бензин А95-Н, в количество от 4981.39 л при реална температура и 4914.07 л при 15 градуса С. С това доказателство счита, че е безспорно, че НАП е уведомена за процесната доставка по електронен път през НИС на ЕСФП, с която оперира обектът. Настоява, че по смисъла на ЗДДС е изпълнил изискуемите критерии, доказвайки, че НАП освен уведомена, е върнала отговор на жалбоподателя за коректно изпратена информация за доставката от неговата ЕСФП, чрез НИС. Допълва, че данните се подават автоматично от работеща ЕСФП и НИС веднага след приключване на ръчната манипулация - отчет горива след доставка в резервоара. С оглед на това се позовава на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС за довода си, че чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е неотносим в случая. Иска отмяната на ПАМ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Настоява, че обектът е снабден с ЕСФП, с оглед на което разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС не касае дейността му.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. ****, редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание е приета като доказателство административната преписка.

От фактическа страна се установи следното:

На 21.08.2022 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция и газ станция, находящ се в с. Оброчище, община Балчик, главен път Албена – Добрич, стопанисван от **** ЕООД, ЕИК ****. Обектът е с капацитет 7 бр. резервоари за горива в експлоатация, както следва:

-резервоар № 1, подземен резервоар за дизел с обем 50102 л;

-резервоар № 2, подземен резервоар за бензин А100Н с обем 50102 л;

-резервоар № 3, подземен за бензин А95-Н с обем 50102 л;

-резервоар № 4, подземен за дизелово гориво с обем 50102л;

-резервоар № 5, надземен за LPG с обем 10365л;

-резервоар № 6 и № 7 са неизползваеми и не са свързани към системата.

При проверката е установено, че в търговския обект има монтирана и въведена в експлоатация 1 бр. Електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „NEXUS 8“. Счетено е при проверката, че **** ЕООД, ЕИК ****, в качеството си на лице по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ като данъчно задължено лице - получател по доставка на течно гориво по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е длъжно да подава в Национална агенция по приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като е отбелязано, че данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

При горния извод проверяващите са приели, че задълженото лице (ЗЛ) не е подало електронен документ за получаване във връзка с доставка на 07.07.2022 г., количество от 4963 л бензин А95-Н по АДД № **********, УН № 0000000007021293, издаден от **** ЕООД, ЕИК ****. Допълнено е, че данните е следвало да се подадат на датата на данъчното събитие, т.е. на 07.07.2022 г., а същите са подадени на 03.08.2022 г., с което е счетено, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, във връзка с чл. 4, т. 3 от ЗДДС.

При тези факти административният орган е направил извод, че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС, като в резултат е наложил принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: бензиностанция и газ станция, находящ се в с. Оброчище, община Балчик, главен път Албена – Добрич, стопанисван от **** ЕООД, ЕИК **** и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з.

За установените резултати от проверката са съставени Протоколи за извършена проверка серия АА № 000298/ 24.08.22 г. и № 0060295/ 21.08.22 г.

Мярката е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед № 162 – ФК/ 26.08.22 г. В нея административният орган е указал, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва на значимостта на охраняваното обществено отношение. Отразил е, че при определяне на продължителността на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, неспазване на реда и начина на предаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за значителен период от време, видът на стоките, горива, т.е. такива с висок фискален риск по смисъла на глава XVa от ДОПК и Наредба № Н - 2/ 04.02.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове, издадена от Министъра на финансите и Заповед № ЗМФ-1092/ 16.11.2017 г, на Министъра на финансите; общият обем на доставените количества течни горива, за които са установени несъответствия в подадените от ЕСФП данни в НАП, като е счел, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Добавил е, че точното и коректно подаване в НАП на данни за наличните в резервоарите количества горива е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, в които се извършват продажби на течни горива, с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от органите по приходите. Изтъкнал е, че така извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, съответно показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Според административния орган целта на процесната ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово подаване на данни за движението на горивата и на всички реализирани обороти. В този смисъл е приел, че е налице важен държавен интерес от преустановяване на констатираното противозаконно поведение, като е посочил, че срокът е съобразен с целта нарушителят да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.

На 30.08.2022 г. е съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F673827 (л. 76), а на 30.09.22 г. за констатираното нарушение е издадено и Наказателно постановление № 664870-F673827/ 30.09.22 г. (л. 86). В АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н – 18/ 13.06.2006 г. на МФ. Същевременно в АУАН жалбоподателят е възразил, че процесната доставка е отчетена и регистрирана в ЕСФП с бон 369207 с отговор от НАП на 07.07.22 г.

Приложена е Заповед № ЗЦУ - 1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ - 1157/ 27.08.2020 г. (л. 78 – 79), с която се определя компетентност на началниците на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.

В съдебно заседание е прието между страните за безспорно установено, че при подаване на информацията за конкретното гориво А-95 е допусната техническа грешка, като е посочен грешен Булстат и в резултат на това не е постъпила информация в НАП чрез ръчното подаване, което се извършва след автоматичното подаване от нивомерната измервателна система.

Към жалбата от дружеството е представен служебен бон № ********** от 07.07.22 г., 17.20 часа, отговор от НАП за доставка на гориво с отбелязване: „успешно изпратена доставка към НАП“ за процесното количество гориво бензин А95-Н, обем 4981.39 л, а при температура 15 градуса Целзий – 4914.07 л, резервоар № 3 (л. 18). Представен е и служебен бон № ********** от 07.07.22 г., „приемо – предавателен протокол“, отчет доставка, АДД № 000000000007021293 (всъщност това е уникалният контролен номер, а АДД № е **********, видно от приложения по делото документ – л. 33) от 07.07.22 г. за резервоар № 3, т.е. „доставка по документи“ за същия резервоар, същото количество бензин А95-Н (л. 19).

С оглед установеното от НАП при проверката и обясненията, дадени в жалбата и при проверката, че независимо, че обектът не е задължен за това, се подава и ръчно информация, но за конкретната доставка е допусната техническа грешка при изписване на ЕИК и се е върнал отговор „неуспешно изпратена доставка“, от жалбоподателя е представен и този служебен бон за същия АДД (л. 20)

В съдебно заседание са представени от процесуалния представител на жалбоподателя и доказателства за надлежно заплатен ДДС за четиримесечието.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на автора на Заповедта с цитираните по – горе заповеди. Ответникът е и териториално компетентен с оглед местонахождението на проверявания обект.

При издаването на обжалваната Заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С оглед на това Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито в случая са подробно изложени.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, както и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

По делото няма спор, че правилното ръчно подаване на информация за процесната доставка е извършено на 03.08.22 г., когато е установена допуснатата техническа грешка досежно ЕИК на доставчика.

Спорът по делото е относно приложението на материалното право - налице ли са предпоставките за налагане на ПАМ, предвид твърденията на ответника, че в работата на търговския обект на жалбоподателя е допуснато нарушение и оспорването на тези твърдения от търговското дружество посредством представените писмени доказателства - служебни бонове за доставката по нивомер с отговор „успешно подадена доставка към НАП“ и обстоятелството, което не се оспорва от ответника, че в обекта е налична и функционира ЕСФП.

Съгласно чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „г“ от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите.

Според чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, от който черпи доводи административният орган и претендира наличие на извършено от дружеството нарушение, данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Същевременно разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, на която пък се позовава жалбоподателят, предвижда, че данни по чл. 118, ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет.

Съответно, съгласно разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006), лицата по чл. 118, ал. 9 и, ал. 10 от ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка - приложение № 22, или електронен документ за получаване - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (АДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на електронния АДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на е- АДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Според чл. 59а, ал. 3 от Наредба Н-18/ 2006, лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива, подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.

А според чл. 59б, ал. 1 от същата Наредба електронният документ за доставка (ЕДД) и електронният документ за получаване (ЕДП) се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица.

Така разписаните изисквания, съпоставени с нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, навеждат на извода, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен, в зависимост от това дали в търговския обект, където е извършена доставката, респ. получаването, се използва ЕСФП или не.

В случая, административният орган е посочил адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал. 11, когато получателят на доставки ги е отчел чрез електронната си система с фискална памет.

В хода на извършената проверка е установено и спор по тези факти няма, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т.е. продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП, което е изрично посочено в протокола за извършена проверка и в издадената Заповед за ПАМ. Това обстоятелство, само по себе си, не освобождава дружеството от задължението да подава информацията по ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия състав на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС. В тази връзка, жалбоподателят се позовава на своевременно отчитане на доставката на гориво именно през тази система, за което прилага генерирани служебни бонове за доставки по нивомер, подадени към НАП на 07.07.22 г., когато е доставено съответното количество гориво. Видно от приложените и приети като доказателство служебни бонове, доставката по нивомер на бензин в резервоар № 3 на бензиностанцията е регистрирана чрез ЕСФП, като служебните бонове са със статус на „отговор НАП“ – „успешно подадена доставка към НАП“, т.е. информацията е постъпила в НАП. Видно от приложените служебни бонове, успешното подаване касае конкретното гориво, по конкретния АДД. Неуспешното подаване е при ръчното подаване на информация, а не чрез автоматичната постъпила такава от ЕСФП.

С оглед на така установеното отчитане на доставката от жалбоподателя чрез използваната от него ЕСФП, неправилно административният орган е приел, че е налице нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като доставката с получател „****" АД е извършена при изключението по чл. 118, ал. 11 т. 5 от ЗДДС, т.е. липсва материалноправно основание за налагане на ПАМ.

Отделно от изложеното дотук, съдът приема, че Заповедта за ПАМ е издадена и в несъответствие с целта на закона. Дори и да се приеме, че в случая не е налице изключението по чл. 118, ал. 11 т. 5 от ЗДДС, то с издаването на Заповедта и налагането на ПАМ не се постигат целите, предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно ПАМ да е наложена за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

По делото се установява, че, въпреки изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, данните са подавани и ръчно по реда на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като на 03.08.22 г., след установяване на допусната на 07.07.22 г. техническа грешка, довела до издаването на Заповедта за ПАМ, при ръчното подаване на данните, е изправена чрез коректно въвеждане на надлежния ЕИК. В случая това е извършено преди проверката, която е на 21.08.22 г., съответно преди издаването на ЗНПАМ, която е от 26.08.22 г., т.е. в случая няма как да се приеме, че се цели преустановяване на извършеното нарушение за подаване на данни към НАП, тъй като от една страна бездействие дори не е било налице, предвид че са подадени данни, но с допусната по тях грешка, от друга страна, ако се счете, че е налице бездействие за неизправяне на грешката (която е открита по – късно), то към датата на проверката бездействието вече е било преустановено.

Не се установява и със Заповедта да се цели предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението, тъй като в случая такива не са налице.

Не се установява и със Заповедта да се предотвратява извършването на други административни нарушения, след като при извършената на място проверка не са установени никакви несъответствия в количеството на получените, продадените и/или отчетените течни горива или пък други административни нарушения, извършени от жалбоподателя.

С оглед изложеното оспореният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

При този изход на спора, изрично стореното в жалбата искане от жалбоподателя и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 550.00 лв. (петстотин и петдесет лева), от които 50.00 лв. (петдесет лева) за платена държавна такса и 500.00 лв. (петстотин лева) за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна помощ и отразеното в него (л. 35 – 36).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, Първи състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3102/ 02.09.22 г. от „****“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ 11А, представлявано от управителя Я.Й.Я., Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 162-ФК/ 26.08.2022 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ 11А, представлявано от управителя Я.Й.Я., съдебно – деловодни разноски в размер на 550.00. лв. (петстотин и петдесет лева) за първа инстанция.

Решението подлежи на обжалване чрез Административен съд – Добрич пред Върховен административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: