№ 1925
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603219 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.7, във връзка с ал.6 от НПК.
Образувано е въз основа на постъпила в СРС въззивна частна жалба
№166110/09.08.2022 от Р. Д. А., в качеството му на пострадал по досъдебно
производство № ЗМ 1685/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР при МВР, пр. пр.
№ 37644/2021г. по описа на СРП. Жалбата е подадена чрез надлежно
упълномощения повереник на пострадалия – адв. Г.В. при САК. С нея се
атакува Определение № 2210/22.07.2022г. по ЧНД № 9106/2022г. по описа на
СРС, с което е потвърдено Постановление от 01.07.2022г. на прокурор при
СРП за прекратяване на наказателното производство на основание член 24,
ал.1, т.1 от НПК. С прокурорския акт е сложен край на досъдебното
производство.
Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на СРС е немотивиран и
незаконосъобразен като моли въззивната инстанция да го отмени,
разследването по делото да продължи като субектът на инкриминираното
деяние бъде привлечен към наказателна отговорност по реда на член 219 от
НПК, с последващите всички процесуални действия.
Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната частна жалба е процесуално-допустима.
Видно от приложената по делото обратна разписка по делото,
пострадалият е получил препис от атакувания съдебен акт на 03.08.2022г.
1
чрез повереника си, като въззивната жалба е подадена на 09.08.2022г. в СГС
чрез СРС, респ. законоустановеният седемдневен срок по член 243, ал. 7 е
спазен. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо качество
пострадал по делото и чиято правна сфера прекратяването на наказателното
производство засяга, в този смисъл Р. А. безспорно е процесуално
легитимиран да инициира въззивна проверка на първоинстанционния съдебен
акт.
Разгледана „по същество“, съдът намира въззивната частна жалба за
неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
За да постанови атакуваното определение, първостепенният съд е приел,
че от събраните в производството данни не може да се направи извод да е
извършено престъпление от общ характер и в частност престъпление „грабеж
по смисъла на чл. 198, ал.1 НК“.
Тези изводи на първостепенният съд са законосъобразни и правилни.
Досъдебно производство № ЗМ 1685/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР
при МВР, пр. пр. № 37644/2021г. по описа на СРП е образувано с
постановление на прокурор при СРП на 12.10.2021г. по реда на член 212, ал. 1
от НПК за престъпление по член 198, ал.1, предл. второ, във връзка с
ал. 1 от НК.
Законен повод е подадена жалба до прокуратурата от Р. Д. А., пострадал
по делото. Инкриминираният период е от 24.09.2022г. до 25.09.2022г., в
който период, А. твърди, че е станал обект на престъпление от общ характер –
грабеж, извършен от съпругата му Д. А.а в съучастие с други установени по
делото лица. За местоизвършване на престъпното деяние се сочи жилище –
апартамент, находящ се в град София, ж.к. ****, наеман от Д. А.а – съпруга
на пострадалия. Предмет на твърдяното престъпление е парична сума в
размер на 4 400 / четири хиляди и четиристотин/ лева, придобита на правно
основание - договор за продажба на лек автомобил /марка „БВМ“ с френски
ДКН № FQ – 285 – MS/, както твърди самия жалбоподател – негова
изключителна собственост. Сделката е осъществена на дата 24.09.2022г. за
сумата от 20 500 /двадесет хиляди и петстотин/ лв.
В хода на наказателното производство не са привлечени лица към
наказателна отговорност.
По фактите:
2
След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена
следната фактическа обстановка, имаща ключово значение за правилното
решение на казуса, представена в хронологичен порядък:
На 13.09.1998 година, в град Полски Тръмбеш между Р. Д. А. и Д. Л. А.а
е сключен граждански брак с Акт за граждански брак 28/13.09.1998 година.
През 2008 година двамата се развели, по комерсиални съображения,
след което през 2015 година отново сключили граждански брак.
От браковете си имат две деца – непълнолетен син Д. Р.ов А.
/шестнадесет години/ и малолетна дъщеря на четири години.
Към настоящият момент бракът между съпрузите не е прекратен.
През 2015 година, съпрузите закупили „на лизинг“ лек автомобил марка
„БМВ“, серия пета.
Семейството живеело дълги години в Кралство Испания, а след това и в
Република Франция.
Отношенията между съпрузите се влошили, което принудило А.а заедно
с децата й да се върнат в Испания. Последвани били от жалбоподателя, който
продължил с неправомерното си поведение спрямо А.а. Водени били
производства за защита от домашно насилие, като е издавана и ограничителна
заповед срещу А. да се въздържа от домашно насилие по отношение на
съпругата си. Проведено е и производство за привременни мерки по
тамошния закон, уреждащ семейните отношения, като упражняването на
родителските права е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща
издръжка от по 180 евро на месец за всяко от децата.
През месец юни 2021 година съпругата – свидетелката Д. А.а се
прибрала в България заедно с двете деца.
През месец август 2021 година в България се прибрал и жалбоподателят
и се свързал с А.а. Последната била наела жилище в град София, ж.к.
„Разсадника“. Тя му казала, че трябва да заплати дължимата издръжка за
децата си. Р. А. заявил, че няма пари.
След поредица от разговори, Р. А. се съгласил да продаде описания по-
горе автомобил. На 24.09.2021 година посетили автокъщата, от която преди
години закупили същия автомобил „Аско 96“, където на място, Р. А. подписал
договора за продажба.
На тази продажба присъствали освен представителят на купучава, Д. А.а
и Р. А. и племенникът на Р. – свидетелят К.А. Д.. Продажната цена била
10 500 евро, които по съгласие между съпрузите Д. получила лично и в брой
от купувача.
След сключване на договора Д., Р., децата им и племенникът К.
вечеряли в заведение, където Р. се напил. Прибрали се в дома на Д. с идеята Р.
да събере багажа си и да си тръгва. Вместо това последният продължил да
3
пие, станал агресивен, изисквал полов контакт с нея. Тя отказала. В крайна
сметка Р. поискал 200 лева с цел да си закупи билет за Франция и обещал да
замине на следващия ден. Д. му дала тази сума, но той започнал да иска и да
търси още пари. Не успял и ядосан събрал багажа си и си тръгнал. Тогава Д.
повикала двама свои приятели, страхувайки се от агресията на мъжа си. При
нея дошли свидетелите С.В.Й. и Ц.В.Г., племенник на последния.
На сутринта Р. се върнал с полицейски служители. Бил подал
оплакване, че е ограбен от съпругата си. Проведен бил разпит на
присъстващите, включително и на непълнолетното дете на двамата.
Впоследствие Д. А.а подала поредна молба за защита от домашно
насилие.
На 27.09.2021 година съдебен лекар в град София е удостоверил, че към
датата на прегледа по лицето и главата на Р. Д. А. има множество
травматични увреждания, получени в резултат на съприкосновение с твърди
тъпи предмети и биха могли да са получени от нанасяне на побой по времето,
което съобщава самият А. – 25.09.21 година, около 10,00 часа.
Доказателства, установяващи възприетите от въззивния съд
факти и доказателствен анализ:
В производството са разпитани свидетелите Р. А. /пострадал/, Д. А.а,
К.А. Д., Д. Р.ов А., Ц.В.Г., С.В.Й., В.А.К., П.К.Т. и И.Ф.Ф.. Събрани са ако не
„множество“, то поне всички необходими за изясняване на фактическата
обстановка доказателства, касаещи семейното положение на Р. и Д. А.и,
отношенията между тях, собствеността на коментираното по-горе МПС и
начина на отчуждаването му. В производството е приобщено и коментирано
от страните и първостепенния съд Съдебно-медицинско удостоверение,
удостоверяващо наличието на телесни наранявания върху лицето на и главата
на жалбоподателя.
От показанията на свидетелите Д. Л. А.а, Д. Р.ов А., К.А. Д., С.В.Й. и
Ц.В.Г. по несъмнен начин се установява, че нито през нощта на 24 срещу 25
септември 2021 година, нито сутринта на 25.09.21 година не е нанасян побой
от Д. А.а, от С.В. или от Ц.Г. над „пострадалия“ Р. Д. А.. Показанията на тези
свидетели са взаимонепротиворечиви и ако може да се приеме, че А.а, В. и Г.
биха имали основание да скрият истина, за да оневинят себе си, доколкото
обвиненията на А. са насочени именно към тях, то няма никакво основание да
смятаме, че останалите двама очевидци – К. Д., племенник на жалбоподателя
или синът на последния непълнолетният свидетел Д. Р.ов А. биха сторили
това.
От показанията на свидетеля В.А.К. пък се установява законността на
осъществената продажба на описвания по-горе лек автомобил, наличието на
4
ясно изразено от А. съзнание и желание за осъществяването на такава, начина
на плащане, /лично предаване от купувача на продавачите в брой на
уговорената цена/, както и съзнателното, базирано на ясно изразено от А.
съгласие предаване на продажната цена именно на А.а.
Изолирани остават показанията на Р. А. за това, че му е отнета
конкретно сумата от 4 400 лева /или каквато и да било друга такава/ и то чрез
упражнено върху него насилие от неговата съпруга и/или двамата й приятели,
свидетелите С.В.Й. и Ц.В.Г.. Не намират подкрепа в събраните доказателства
и твърденията на А., че посочената сума въобще да му е била предавана от
съпругата му след получаване на стойността на автомобила.
С показанията си свидетелите И.Ф. и П.Т. по-скоро подкрепят тезата,
изложена от Д. А.а, но показанията на тези свидетели са отражение на факти,
възприети часове след времето на твърдяния от А. инцидент. И двамата
видели, че по лицето на А. има охлузвания, но от значение е, че двамата
служители на МВР посетили мястото на предполагаемия инцидент около
13,30 часа на 25.09.21 година, т.е. часове след предполагаемото време на
възникване на същият, като между този час и ранните часове на същата дата
няма данни какво е правил жалбоподателя.
Писмените доказателства установяват други съществени за
разрешаването на казуса факти – наличието на валиден граждански брак
между страните, наличието на силно влошени отношения между съпрузите,
довели до неколкократна намеса на органите на полицията и съда с издаване
на Заповеди за защита от домашно насилие, наличието на автомобил, който е
закупен от страните през време на брака им и очевидно представлява част от
Съпружеската имуществена общност.
Съобразявайки установеното „по фактите“, въззивният съд намира от
правна страна следното:
По правото:
Типичният състав на грабежа е очертан в чл. 198, ал. 1 НК.
Съгласно тази разпоредба, „Който отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като
употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с...”.
Изпълнителното деяние на разкрива наличието на едно съставно
престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които
поотделно са също престъпни: един улесняващ акт, който, взет отделно,
съставлява принуда по чл. 143 НК, и втори акт, който, взет отделно,
съставлява кражба. Наличието на принуда означава, че основният, улесненият
акт – кражбата, се извършва не просто без съгласието на пострадалия
владелец, а и против съгласието му.
5
В това производство, по разбиране на въззивния състав не се установява
нито един от двата функционално свързани акта.
Преди да развие основните си съображения, въззивният съд ще си
позволи да акцентира на един момент, който в случая, с оглед липсата на
доказателства, подкрепящи основните параметри на обвинителната теза на
пострадалия има единствено теоретично значение.
Както се установи, автомобилът, обект на продажба към момента на
осъществяване на сделката е закупен по време на брака и в резултат на
съвместен принос е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Няма
никакво значение имената на кой от двамата съпрузи фигурира в
регистрационния талон – вещно правният статут на автомобила е установен
по делото. В режим на СИО е и сумата, придобита от продажбата на тази
вещ. Доколкото съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима
то и твърдението за отнемане на вещ, намираща се в режим на такава, без
съгласие на другия съпруг, /било то с насилие или при обикновена кражба/,
намираща се в режим на такава е необосновано. Друг е въпросът, ако бракът
на двамата бе прекратен и между тях бе възникнала обикновена
съсобственост или пък ако имаше данни да са били в продължителна
фактическа раздяла, по времето, на която А. със свои средства да е придобил
автомобила. „Грабежът“, предполага отнемане от владението на другиго на
„чужда движима вещ“. В този смисъл, дори извършвайки отнемане на вещ, в
режим на СИО, съпругът/съпругата няма разбирането за това, че отнема
чужда вещ, а точно обратното, извършва това с разбирането, че упражнява
владение върху вещ, която е, както по-горе съдът посочи бездялова и
неделима, т.е. в подобна хипотеза субективният състав на престъпление
чл.194-198 липсва изначално. Друг е въпросът ако вещта бе придобита по
време на продължителна фактическа раздяла от „пострадалия“ съпруг. В
случая обаче, както по-горе съдът посочи, автомобила е придобит по време на
брака, много преди фактическата раздяла на съпрузите и стойността,
получена от продажбата му е също част от съпружеската имуществена
общност. Същото би важало и за съучастниците на съпругът/съпругата,
които съзнателно участват в отнемането на вещ, която за последния не е
„чужда движима вещ“.
Но, както по-горе съдът посочи, в случая последните съждения нямат
особено значение, доколкото в това производство не са доказани основните
елементи от обективния състав на престъплението по чл.198,ал.1 НК.
Съображенията на съда да приеме това са следните:
В стадия „разследване“, наблюдаващият прокурор е извършил всички
възможни и нужни действия по разследването преди произнасяне с
постановление от 01.07.2022г. за прекратяване на досъдебното производство
като настоящия съдебен състав намира, че разследването е проведено
6
законосъобразно, пълно, обективно и всестранно, съгласно член 226, ал. 2 от
НПК.
От гореизложеното настоящият съдебен състав на първо място намира,
че изводът на прокурора за липсва на деяние, което може да бъде
субсумирано под състав на престъпление е правилен, тъй като след
събирането на всички възможни доказателства, не би могъл да се формира
извод за наличие на извършено престъпление от общ характер от сочения за
извършител. При разпитите на свидетелите, а именно на съпругата на
пострадалия, племенника му К. Д. и сина му Д. А. от водещия разследването
полицай, , всички потвърждават, че решението за продажбата на лекия
автомобил, собственост на Р. А. е взето доброволно, сделката е планирана,
както и правните последици от нея. В допълнение всички са единодушни, че
семейните отношения между съпрузите са изострени, което се потвърждава и
от приложените по делото решения на испански и български съд по
отношение на защита от домашно насилие с обект Д. А.а и извършител Р. А..
В този смисъл недоволството на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е изградил в мотивите си при изграждането на
оценката за обективната истина по делото решения на гражданския съд,
имайки предвид, че производството е наказателно, са несъстоятелни. Съдията
при СРС е взел предвид и обстойно обсъдил приложените решения по
граждански дела не изолирано и тълкувайки ги едностранно, а предвид и
съотносимо с цялата доказателствена съвкупност по делото като е обсъдил
детайлно начинът, по който влияят на формиране на вътрешното му
убеждение. В този смисъл твърдяното нарушение при формиране на
вътрешното убеждение на съда по първоинстанционното определение е
несъстоятелно.
Единствено пострадалият Р. А. заявява, че е получил сумата от 4 400 лв,
както и че същата му е била отнета противно на волята му. Поддържаната от
него фактическа обстановка се явява изолирана и противоречаща на тази,
посочена от всички свидетели, в това число членовете на семейството му, а
именно племенникът му К. Д. и синът му Д. А.. Акцентирайки родствената
връзка между тях и пострадалия, Съдът отбелязва, че не сочат употребена
сила или заплашване или дори противозаконно отнемане с цел своене на
парична сума от владението на Р. А. в инкриминирания период в процесния
недвижим имот – апартамент.
Служителят на автокъщата, където е извършена продажбата на лекия
автомобил, В.К., еднакво отдалечен от двамата съпрузи, също в разпита си
сочи, че са били спокойни и са изразили взаимното си съгласие за извършване
на сделката. Изложената от Р. А. фактическа обстановка категорично
противоречи на всички събрани и тълкувани в цялост и взаимовръзка гласни
доказателства.
Обобщавайки, въззивният съд приема, че доказателствата, преценени,
7
както в съвкупност, така и по отделно не установяват наличието на отнемане
от патримониума на Р. А. на сума от 4 400 лева, още по-малко установяват
това да е извършено на основата на упражнено по отношение на него насилие.
Във въззивната частна жалба е направено оплакване за неуважено от
страна на първостепенния съд искане за разпит на свидетел, пред който в
частен телефонен разговор, А. след инцидента е споделил подробности за
него. Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния, че
доколкото посоченият от пострадалия свидетел не е пряк очевидец на
описваните събития, а единствено би могъл да предаде факти, които са му
разказани от самия „пострадал“ в телефонен разговор, то неговите показания
не биха могли да допринесат за доизясняване или промяна в разбирането по
вече изяснена фактическа обстановка.
В този смисъл, обобщавайки, настоящият въззивен състав намира
Определението на СРС от 22.07.2022г., с което се потвърждава изцяло
постановлението на прокурор при СРП от 01.07.2022г. за правилно,
законосъобразно и обстойно мотивирано, в това число по отношение на
прекратителното основание по чл. 24, ал.1, т. 1, прдл. първо от НПК , , т.е.
поради това, че деянието не е извършено.
Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРДЖАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2210/22.07.2022 година по
ЧНД № 9106/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което е потвърдено
прокурорско постановление от 01.07.2022 за прекратяване на ДП № ЗМ
1685/2021г. по описа на 03 РУ – СДВР при МВР, пр.пр. № 37644/2021г. по
описа на СРП като законосъобразно и правилно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8