№ 233
гр. Враца, 13.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 17.05.2018г.,
през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 110 по описа на АдмС – Враца за 2018г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС вр.чл. 203 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е въз основа на искова
молба на Я.Б.Я. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в размер на 7000лв., произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията
на Затвора Враца, изразяващи се в
превозване от мястото на изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ –
ЗООТ „Керамична фабрика“ до Затвора В.,
за да работи на намиращ се там
обект, в лекотоварен микробус, непригоден за превоз на пътници. В молбата и
допълнително представената такава се сочи, че превозното средство е било
преградено с желязна решетка, имало е една седалка, на която са сядали не
повече от четирима човека, останалите са сядали на пода, били са заключени и
при евентуално произшествие не биха могли да излязат навън. Заявява се, че пътувайки
по този начин, ищецът е изпитвал страх и
безпокойство за здравето и живота си, като се твърди, че това е ставало
в периода 30.06.2017г. -10.11.2017г. Претендира се заплащането на законната
лихва върху сумата за обезщетение, начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Такива съображения
за основателността на исковата претенция се излагат и в писмени бележки,
депозирани от процесуалния представител на
ищеца * Г.П.
Процесуалният представител на ответника
* П.П. в писмен отговор оспорва иска изцяло. Заявява се, че ищецът не е
представил доказателства, подкрепящи твърденията му, поради което искът му като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. При евентуално отхвърляне на
иска се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за частична основателност на
исковата претенция, тъй като не е доказано, че ищецът е бил превозван по посочения от него начин за част от
твърдения период, както и не е доказан по-голям интензитет на претърпените
от него
вреди от стандартните норми.
Административният съд, анализирайки
събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на
страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената от ответника Справка, изготвена от
ИСДВР П.Н. от Затвора В. е видно, че ищецът е пребивавал в ЗООТ „Керамична
фабрика“ в периода 14.07.2017г. – 10.11.2017г., като в периода 30.06.2017г. –
14.07.2017г. е бил в Затвора В., за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ със срок от 5 месеца. В същата Справка се сочи, че от 25.08.2017г.
ищецът е включен в работна група към затвора на основание чл.80 от ЗИНЗС,
извеждан е на работа в зависимост от климатичните условия, като превозването е
ставало със специален автомобил Форд модел „Транзит“ рег.№***, приспособен за
превоз на пътници, оборудван със седалки и обезопасен с предпазни колани. По
делото са разпитани двама свидетели – Н.
и Д., които са изтърпявали наказание
„лишаване от свобода“ заедно с ищеца в ЗООТ и са работили заедно с него на
обекта в Затвора В. Двамата свидетели установяват, че превозът до работното място от мястото, в
което са изтърпявали наказанието си, е ставало с лекотоварен автомобил, т.н.
„Газеля“, с една врата, в определеното за тях пространство са сядали десетина човека на пода, двама или трима са
сядали на единствената пейка, никой от тях не е бил обезопасен с колани.
Двамата заявяват също, че автомобилът е бил в лошо техническо състояние, имало
проблеми при спирането му. Твърдят също, че всички превозвани, включително и
ищецът, не са били доволни от този начин на превозване и са се оплаквали устно.
По делото е прието като доказателство Свидетелство за
регистрация част първа, от което е видно, че Затворът В. е собственик на
специален автомобил, фургон, марка ГАЗ 2705 с рег.№***. От представената пътна
книжка е видно, че същият е пътувал с маршрут ЗООТ“Керамична фабрика“ – Затвора
В. и обратно: през м.септември на датите:
01,04,05,07,08,11,12,13,14,15,18,19,20,25,26,27,28, 29, през м.октомври на
датите: 02,16,17,19,20,23,25,26,27, през м.ноември на датите:
01,02,03,06,07,08. От представените по делото Заповеди за предоставяне на
лишени от свобода от ЗООТ “Керамична фабрика“ за полагане на доброволен труд в
района на Затвора В. е видно, че ищецът
е полагал такъв труд през м.септември 2017г. на датите:
01,04,05,07,08,11-15вкл., 18-20вкл.,25-29вкл., през м.октомври на датите:02,16,17,19,20,23,25-27вкл., през м.ноември на датите 01-03вкл. и 06-08вкл.,
или общо 35 работни дни, т.е на датите,
на които соченият от него автомобил е
изпълнявал курс по маршрут ЗООТ „Керамична фабрика“ – Затвора В. и обратно.
Няма писмени доказателства, доказващи реалното пътуване на ищеца като част от работна група за периода 25.08.2017г.- 28.08.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия на администрацията на Затвора В. Съдът намира, че ответникът
е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице, което осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода, т.е. той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия
се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата
алинея с посочване на конкретни хипотези, които не са изчерпателно изброени, но
най-общо следва да уронват човешкото
достойнство или да пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. С
разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
поради което е необходимо само да се докаже незаконосъобразно действие,
произтичащо от предвидено в нормативен акт задължение и това действие да е
осъществено от административен орган в това му качество. Съдът намира, че тези
кумулативно дадени предпоставки са доказани по отношение на претенцията на
ищеца. Доказано беше в производството по делото, че на посочените по-горе дати
ищецът е работил доброволно на обект, който не се намира на територията на
затворническото общежитие, в което изтърпява присъдата си. От
представеното свидетелство за регистрация част първа се установява, че автомобилът, с който е превозвана групата,
предоставяща доброволен труд, е
„специален автомобил“ тип „фургон“.
Определението за такъв вид автомобил е
дадено в НАРЕДБА
№ 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и
техните ремаркета, където в Приложение 1 част В
е посочено, че „фургонът“ е товарен автомобил, при който отделението, в
което е разположен водачът и товарното пространство, са в рамките на един възел, а товарно
пространство е частта от превозното средство, разположена зад седалката на
водача. Независимо от обстоятелството,
че в регистрационния талон автомобилът е
вписан като „специален“, той не може да се приеме за такъв, тъй като не
отговаря на изискванията нито на §6 т.12 от ДР на ЗДвП, нито на т.5 от
Приложение №1 на цитираната по-горе Наредба. По аргумент от разпоредбата на
чл.134 ал.2 от ЗДвП и чл.181 ал.2 от ППЗДвП, в товарни автомобили, с изключение
на тези на Министерство на отбраната, не могат да се превозват пътници, ако
превозът им не е свързан с превозвания с автомобила товар. Съдът приема за
недоказано твърдението на ответника, че превозът е извършван с автомобил „Форд Транзит“, тъй като макар и в представената
пътна книжка на същия да е отразен маршрут ЗООТ „Керамична фабрика“ – Затвора В.
и обратно за част от датите, на които ищецът е работил на определения му обект,
на същите дати по такъв маршрут се е движил и автомобил ГАЗ 2705, а свидетелите
заявяват, че са били превозвани именно с него.
Допускайки превозването на ищеца
до работното му място да става в нарушение на правилата за
движение по пътищата, ответникът чрез своята администрация е застрашил
здравето и живота на същия, което безспорно е създало у него чувство на страх и
незащитеност – нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Нарушени са правата
му не само съобразно българското
законодателство, но и според ЕКЗПЧОС,
според която конвенция никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече,
отколкото е необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът, надвишават неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл.3 от
Конвенцията. Претенцията му следва да
бъде уважена, но с оглед времето, през което са търпени негативните последици –
35 календарни дни съгласно представените писмени доказателства / от
01.09.2017г. – 08.11.2017г. вкл./ и че
не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на
ищеца, съдът намира, че за
обезщетяването на вредите следва да бъде
присъдена сумата от 300 /триста/ лв.,върху която следва да се начисли и
законната лихва от датата на предявяване на иска 19.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част до пълния й размер и за периода 30.06.2017г. – 01.09.2017г. претенцията
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на ищеца
следва да се присъдят и деловодни разноски съобразно уважената част на иска
от 40
/четиридесет/ лв., включващи
платената държавна такса от 10лв. и
съответната част от адвокатското възнаграждение. На ответната страна не
се дължат разноски по аргумент от чл.286
ал.3 от ЗИНЗС.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на Я.Б.Я. *** сумата от 300
/триста/лв., представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в периода 01.09.2017г. – 08.11.2017г. вкл., вследствие незаконосъобразни действия
на администрацията на Затвора В., изразяващи се в превозването му с автомобил,
непригоден за превоз на пътници, заедно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 19.02.2018г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер и за периода 30.06.2017г. – 01.09.2017г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на Я.Б.Я. *** сумата 40/четиридесет / лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: