Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 31 юли 2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН
ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 976 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна
жалба на „ОДИСЕЙ -2“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение
№ 562 от 07.02.2020 година, постановено по гр.дело № 18 555/2019 година на ВРС,
с което е бил уважен предявения иск против дружеството – въззивник и е признато
за незаконно и отменено наложеното на М.К.П.,
ЕГН ********** *** наказание дисциплинарно уволнение и Заповеди №13 от
09.05.2017 година и № 27 от 9.05.2017г.
на ответника „Одисей-2“ ЕООД,в които то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, както и с което решение е осъдено дружеството – въззивник да заплати
в полза на ищеца разноски в размер 560
лева, разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и в полза на ВРС сумата от
230 лева.
Във въззивната жалба процесуалния представител на въззивното
дружество намира, че решението е порочно и че следва да се обезсили, т.к. то не
е бил съобразен приложимия закон и иска се явява недопустим.Твърди се, че
уволнителните заповеди са били връчени и че дори това да не е така, то
развитото наказателно производство е позволило на ищеца да се запознае с тях,
като той не е предявил иска си в установения от чл.358 от КТ, срок.По същество
е отправено искане решението да бъде обезсилено, а евентуално исковата
претенция – отхвърлена.
С
отговора си против въззивната жалба, въззиваемия М.К.П., чрез адв.К. намира, че
не съществуват твърдяните пороци, което прави акта законосъобразен, моли да
бъде потвърден.
В съдебно заседание, дружеството – въззивник се
представлява от адв.Т. и С., които поддържат въззивната жалба и намират, че
новите приобщени доказателства доказват основанията изложени от тях във
въззивната жалба.
Адв.К., които представлява въззиваемия М.К.П.
счита, че тези доводи са неоснователни и моли съдът да потвърди атакувания
съдебен акт.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция
исковото производство е било инициирано
от ищеца М.К.П. против „Одисей -2 „ ЕООД за отмяна на уволнителната заповед и
признаване за незаконно уволнението при следните твърдения: Той излага, че на
17.04.2017 година е постъпил на работа в това дружество, заемайки длъжността
„Продавач – консултант“; сочи още, че на 05.05.2017 година, съгласно докладна
записка на И.Д.- полицейски инспектор в 1-во РУП ОДМВР Варна, управителят Д. П.
на ответното дружество е депозирал в Първо РПУ заявителски материал и съгласно
него той е отправил обвинение в кражба спрямо ищеца - суми от оборота с общ
размер 1 040 /хиляда и четиридесет/ лева.Ищеца сочи още, че на тази база е било
образувано до съдебно производство и то е установило, че в резултат на нанесен
му побой, той / ищеца/ е признал на извършената кражба.Бил е отведен за разпит
в местното РПУ и оттам за преглед в Спешен център на МБАЛ „Света Анна“ – Варна,
където му е снета анамнеза - "Пострадал при побой, болка и кръвонасядане в областта на лицето и
носа, гръден кош в ляво". Съгласно допълнителен лист към лист за преглед
на пациент №2889 е установена фрактура на костите на носа без дислокация".Ищеца
твърди още в молбата си, че, когато е бил освободен е посетил Отделение по
съдебна медицина към "МБАЛ Света Анна - Варна" АД и че там в нарочен
Медицински протокол / удостоверение/ е установено, че гърбът на носа е отекъл,
болезнен при палпация, мораво кръвонаседнал в средната си трета; рентгенографията
посочила, че има счупване на носните кости в средната трета, без разместване на
фрагментите; че по предно-страничната лява повърхност на гръдния кош, на ниво
7-8 леви ребра по предната мишнична линия, се установява слабо изразена
болезненост, повече при движение. По предно-вътрешната повърхност на дясната
подбедрица, в средната трета, се установява косо разположена рана с добре
очертани ръбове, дължина 4см. ориентирана отгоре - надолу и отзад - напред,
като в двата полюса се установяват ожулвания с диаметър по около 4 - 8мм.
На същата дата от управителя на
"ОДИСЕЙ-2" ЕООД е издадена Заповед № 27 от 09.05.2017 година за
налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение, с посочено основанието
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и Заповед №13 от 09.05.2017 година за
прекратяване на трудово правоотношение с М.К.П. считано от 09.05.2017 година.Ищеца
излага още, че с Присъда № 234 от 14.10.2019 година, по НОХД №5233 по описа на
Районен съд Варна за 2018 година е бил признат за невиновен в това, че в
периода от 18.04.2017г. до 08.05.2017г. в гр.Варна в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице на длъжност продавач
консултант в магазин "Одисеи, ликьор и табако" находящ се в гр.
Варна, ул."Доктор Пискюлиев" №39, собственост на "Одисей-2"
ЕООД, представлявано и управлявано Д. П.П., присвоил чужди пари - парична сума
в размер на 1010,73лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и
управлява, поради което на основание чл.304, ал.1 от НПК М.П. е оправдан по
така възведеното обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 30.10.2019г. и
следва да бъде ценена по правилата на чл.300 от ГПК.Според изложеното в ИМ при
уволнителната процедура са били допуснати множество нарушения – липса на
изискано обяснение от работника, липса на връчване на заповедта, сочи се че самата
Заповед / Заповеди са безмотивни и други.Едновременно с това признава, че
въпросните Заповеди са били приложени към досъдебно производство № 868 от 2017
година, на Първо РПУ, съответно залегнали в наказателната преписка.В заключение
моли съда да признае за незаконно и отмени уволнението на М.К.П., извършено на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ със заповед №27/09.05.2017г. за налагане на
дисциплинарно наказание и заповед №13/09.05.2017г., за прекратяване на
трудовото правоотношение, и двете издадени от управителя на
"ОДИСЕЙ-2" ЕООД, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и да се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца всички направени от него разноски
съгласно списък по чл.80 от ГПК, който ще бъде представен в срок.
От фактическа
страна пред ВРС е било установено, че действително въззиваемия е постъпил
на работа, заемайки длъжността „Продавач – консултант“ при ответника от
18.04.2017 година.В тази връзка са били представени Трудов договор
№16/17.04.2017г., длъжностна характеристика, докладна записка по
ДП№868/8.05.2017г., лист за преглед на пациент, медицинско удостоверение
№363/2017г., заповед №27/9.05.2017г., заповед №13/9.05.2017г., присъда по НОХД
№5233/2018г. на ВРС, 2бр. месечни графици за работа и СГЕ.
Налично е и заверено копие от Присъда №234
от 14.10.2019 година, по НОХД №5233/2018г. на ВРС се установява, че ищецът е
бил признат за невиновен по обвинение в това, че в периода от 18.04.2017г. до
8.05.2017г. в качеството си на длъжностно лице продавач-консултат при ответника
е присвоил сумата от 1 010.73лв. собственост на работодателя.
Представена е и Заповед №13 и № 27 от 9.05.2017 година на
ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца считано от
9.05.2017г. на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ чрез налагане на дисциплинарно
наказание уволнение.
За да уважи претенцията, ВРС е приел, че
уволнителната процедура съдържа в себе си пороци, каквито са невръчването на
заповедите и най – вече отсъствието на уведомление за налагането на
дисциплинарното наказание.
Становището
на ВОС е следното:
С оглед
нормите в КТ, уволнителната процедура представлява сбор от правила, спазването
на които гарантира и правата на страните – Работник и / или Работодател.Тя не
се изчерпва единствено със списването на уволнителната заповед, а и с
изискването за даване на писмени обяснения, връчването на заповедта и други.Съгласно
чл.195 от КТ - дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, която следва да се връчи на работника или служителя. В закона изрично
е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и
в този случай-наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване.
Следователно-законодателят е предвидил като допустим способ за връчване на
заповедта - изпращането й по пощата. Спорен е въпросът за начина, по който
следва да стане връчването при този способ-дали трябва да е само лично или са
приложими общите правила за връчване, уредени в ГПК-на представител,
пълномощник, на лице от домашните, на съсед, на друго лице.Съгласно съдебната
практика обаче – конкретно Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
410/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Т.М.в закона изрично е
посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и
в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване.
Следователно, законодателят е предвидил като допустим способ за връчването на
заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване по
пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко
друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и
чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон – чл.36 Закона за пощенските
услуги.Също, според ВКС обаче дисциплинарното наказание се смята за наложено
освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение – чл.195 ал.3 КТ, още и от
деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание,
на което това е направено.Според ВКС – конкретно Решение
№ 31 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията С.Б.за предявяване на конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е предвиден
шестмесечен /тогава, а сега двумесечен/ давностен срок, който започва да тече
от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от момента на узнаването на този факт.В настоящия
случай въззивния съд, при това на база на представените доказателства –
конкретно Съдебно графическата експертиза, приема, че в
хипотезата на липса на лично връчване на заповедта за уволнение, прекратяването
на трудовия договор, респективно началният момент на 2-месечната погасителна
давност за предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ са от узнаването на писменото волеизявление на работодателя за
прекратяване на трудовия договор и основанието за това. Този отговор на
поставения въпрос е в съгласие със задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК - /решение № 283-2010- III ГО, р. № 39-2012-III
ГО и р. № 31-2014-IV
ГО/, където е прието, че при липса на лично връчване на заповедта за уволнение,
трудовото правоотношение се счита прекратено от узнаването на същественото
съдържание на заповедта за уволнение- волеизявлението на работодателя и
основанието за това.
Не се
спори от страните, а и самия ищец обръща внимание, че се е запознал със
Уволнителните заповеди в хода на наказателното до съдебно производство №
868/2017 година на Първо РПУ – вж.л.44.По този повод обаче е редно да се
отбележи, че ВКС има формирана задължителна – Решение № 283/2010 година III ГО ВКС; Решение № 39 от 2012 година III ГО на
ВКС и Решение № 31 от 2014 година на 4
– то ГО
на ВКС, в която е прието, че при липса на лично връчване на заповедта за
уволнение, релевантно е узнаването от
работника или служителя за наличието на писмена заповед за прекратяване и
основанието и за издаване.Срокът за предявяване на исковете – съгласно
чл.358 ал.1 т.2 от КТ - в тази хипотеза е двумесечен и пресметнат от посочената
дата.С изтичане на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, работникът е
изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение поради
което и разглеждането на изложените основания за незаконосъобразност и
произнасянето по същество е недопустимо.
Приетото
в решението на ВРС е в противоречие с практиката на ВКС.ВКС намира, че
изброяването в разпоредбата на чл.195 ал.2 от КТ за начините на връчване на
заповедта за уволнение не е изчерпателно и няма пречка заповедта да се връчи и
по друг начин, като за давностния срок е от значение да се установи факта на узнаването.Също в тази
насока е редно да се отбележи и Определение № 307 от 25.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6946/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М.И., според което в
новата и задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК приема, че
"дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване
или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение чл.195 ал.3 КТ, още и от
деня на узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание,
на което това е направено“. В случая това е станало с Предявяването на
разследването по до съдебното наказателно производство № 868/2017 година на
Първо РПУ-Варна – 19.10.2017 година
/вж.л.78/. Самата процедура по Предявяване на разследването е уредена в
нормата на чл.227 от НПК, явява се задължителна и дава възможност на обвиняемия
/ тогава/ и неговия защитник да се запознаят без изключения с цялото наказателно производство.Страните не
спорят, а и съдът приема, че двете уволнителни Заповеди са били част от до
съдебното производство и това е дало възможност, както на въззиваемия, така и
на неговия процесуален представител да се запознаят с тях.Ето защо датата 19.10.2017 година, съдът
възприема за начална, от която е започнал да протича и срока по чл.358 ал.1 т.2
от КТ.Този срок е изтекъл на 19.12.2017
година, докато исковата претенция е била предявена пред ВРС на 12.11.2019 година или след приблизително две години.Не без
правно значение е и факта, че още с Отговора си против исковата молба,
дружеството – въззивник е направило нарочно изявление в тази насока – вж.л.34,
а именно, че е изтекла предвидената в чл.358 от КТ, давност.
Друг
аргумент се явява отново практиката на ВКС – според ВКС изброяването в
разпоредбата на чл.195 ал.2 КТ не е изчерпателно. То има за цел да гарантира
фактът на узнаване на уволнението - достигането на писменото волеизявление на
работодателя до неговия конкретен адресат, като аргумент от чл.355 КТ. Този
факт е от съществено значение в трудовото право, тъй като определя моментът на
прекратяване на договора, а от тук и броенето на срокове по чл.194 ал.1 и
чл.358 КТ. Той е от значение и в друга насока - открива възможност на работника
или служителя да заведе иск за отмяна на незаконно уволнение и други свързани с
него искове, дори и работодателят да поддържа в процеса, че трудовия договор не
е прекратен поради липса на данни за връчване на заповедта по реда на чл.195
ал.2 КТ.Или практиката е уеднаквена по реда на чл.290 от ГПК в посочения и от
въззивния съд смисъл - уволнението е извършено в деня на несъмненото узнаване от страна на работника за писменото
изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор. Оттогава
тече и давностният срок по чл.358 КТ.Конкретните данни по делото и събраните в
хода му нови доказателства – Протоколите за предявяване на разследването, дават
основание на съда да приеме, че въззиваемия е узнал на наличието на
уволнителните заповеди на 19.10.2017 година.Ето защо и неговата молба се явява
неоснователна.
Т.к.
изводите на настоящия и на решаващия съд не съвпадат, това налага отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяването на нов, с които претенцията бива
отхвърлена.С оглед изхода на спора и направеното искане за прекомерност, в
полза на дружеството – въззивник следва да се присъди адв.хонорар по реда на
чл.7 ал.1 т.1 от КТ или в рамките на установения за Р България размер на
минималната месечна работна заплата към датата на сключване на договора, а
именно 560 /петстотин и шестдесет / лева и сумата от 40 лева – държавна такса
пред ВОС, или обща сумата от 600 /шестотин/ лева.
Предвид
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 562 от 07.02.2020
година, постановено по гр.дело № 18 555/2019 година на ВРС, с което е било
признато за незаконно и отменено
наложеното на М.К.П., ЕГН ********** наказание дисциплинарно уволнение и
Заповеди №13/9.05.2017г. и №27/9.05.2017г. на ответника „Одисей-2“ ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.К.П.,
ЕГН ********** против „Одисей-2“ ЕООД,
ЕИК ********* за признаване за незаконно и отменяне на наложеното му дисциплинарно наказание „Уволнение“
със Заповеди №13 от 9.05.2017 година и Заповед № 27 от 9.05.2017 година.
ОСЪЖДА М.К.П. ЕГН********** да заплати в полза на „Одисей-2“ ЕООД,
ЕИК203330044 сумата от 600 /шестотин/ лева, разноски по делото, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок,
считано от 31.07.2020 година,
пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, на основанията по чл.280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: