Решение по дело №1118/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260701118
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 98

 

15.02.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Пенка Костова 

Членове: Росица Чиркалева - Иванова

Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Йорданка Попова

и в присъствието на прокурора Елеонора Иванова,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 1118 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Г.З. ***, против Решение № 114 от 14.09.2021 г., постановено по АНД № 472 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково.

 

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Неправилно в решението си районният съд преценил, че няма разминаване в правната квалификация на деянието. Според описанието на деянието в ЕФ можело да се заключи, че е извършено евентуално нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма. От друга страна, данните от посочения протокол, първоначално приложен към АНП, сочели две невъзможни хипотези - въведено общо ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 90 км/ч, както и едновременно с това и ограничение на знак В26 по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за ограничение на скоростта до 60 км/ч., тоест налице било несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ, и от друга страна - в документите, приложени в АНП, което правело невъзможно да се прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Създадена била неяснота досежно начина, по който било въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък - дали важало общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача била сигнализирана с пътен знак.

При изискване на оригинала на Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използване на АТСС, от ОДМВР - Хасково били представени два оригинални протокола по чл. 10 от Наредбата с един и същ номер и дата - рег.№ 1253р-688/20.01.2021 г. с идентично съдържание, като единият бил за осъществен контрол на разклона за с.Ш. п. в интервала от време 09.15 ч. - 12.00 ч., а другият за осъществен контрол на разклона за с.З. в интервала от време 12.20 ч. - 15.00 ч. Съгласно нормата на чл. 10 от Наредбата, такъв протокол се попълвал за използваното АТСС при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. Недопустимо било за осъществен контрол от органите на МВР в два различни участъка, в различни интервали от време, да бъдат съставени два оригинални протокола с един и същ регистрационен номер. Това поставяло въпроса за валидността и на двата документа от една страна, а, от друга, нито един от тях не можел да бъде годно доказателство за осъществените с него контролни дейности. В този смисъл, за настоящото нарушение на практика липсвал валиден Протокол по чл. 10 от Наредбата, което представлявало грубо и особено съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на ЕФ, което било самостоятелно основание за отмяната му. Като не съобразил горните обстоятелства, а се задоволил само с извода, че представеният протокол е неотносим, тъй като касае друг часови отрязък от време, районният съд постановил неправилен и незаконосъобразен акт.

Именно поради описаните по-горе нарушения, липсата на дата и час на приложената снимка на уреда за измерване на скоростта се разколебавал извода кога и къде била направена. Действията на полицейските служители при осъществяване контрол на пътя били строго формални, а видно от приложената към протокола от проверката снимка, последната не съдържала данни за дата, час, мястото, на което била направена, като не можело да се направи индивидуализация на използваното устройство, тъй като не се виждал номер на същото. Липсата на тези данни водела до невъзможност да се определи датата и мястото на поставяне на АТСС, а още по-малко доказвала, че то било използвано в деня и часа на установяване на твърдяното нарушение. В тази част решението отново било твърде лаконично и липсвали мотиви на съда относно направените в тази насока възражения.

Не на последно място, в преписката имало приложено Писмо рег.№ ОВ- 5090/19.07.2011 г., в което се изброявали техническите средства и системи, които се използват в структурните звена на МВР. В писмото си до съда административният орган не посочвал към коя категория технически средства следвало да бъде отнесено използваното в процесния случай, тъй като същото не фигурирало в списъка на изброените. В настоящия случай използваното средство за контрол било преносима система тип ARHCAMS1, която не фигурирала в цитираното писмо като одобрена за използване. По това възражение отново липсвали мотиви на районния съд.

Предвид така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 114/14.09.2021 г. на Районен съд - Хасково, като вместо това бъде постановено ново, с което да бъде отменен изцяло електронния фиш.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково предлага решението на РС – Хасково като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш серия К на ОДМВР - Хасково, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на Д.Г.З. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 10.01.2021 г., около 13:17 часа, на ПП-1-5 км.312+978, на разклона за с.Зорница, в посока към гр.Хасково, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС (ARH CAM-S1) № 11743ba на преминал лек автомобил марка „Мерцедес Ц220 ЦДИ” с регистрационен номер № **** КВ. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 106 км/ч, извън населено място - при разрешена скорост от 60 км/ч. - въведено ограничение с пътен знак В26. Установено било, че лекият автомобил е регистриран на името на Д.З..

От правна страна съдът е приел, че издаденият във връзка с установеното административно нарушение електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон и е издаден по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи. Посочил е, че използваното в конкретния случай техническо средство е калибровано - видно от представения протокол за проверка. Обсъдил е възраженията, че същото не е от одобрен тип и ги е намерил за неоснователни. Изложил е и съображения във връзка със спазването на изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като е изложил и конкретни доводи във връзка с възражението за липса на посочване на дата и час на фотоснимката по чл. 8, съответно е обсъдил фотоснимката от заснетия видеоклип (Снимка № 11743ВА/0220369) и времетраенето на работа на съответната мобилна система.

Обсъдено е и обстоятелството, че бил представен още един Протокол по чл. 10 за работа на същото техническо средство, на същата дата, на същото място, но в по-ранния времеви интервал - от 09,15 - до 12,00 часа, като е приел, че този протокол няма отношение към разглежданото нарушение, защото отразява работата на техническото средство в по-ранен часови интервал, който предшества нарушението на З. в 13:17 часа.

Приел е, че липсва противоречие между Протокола по чл. 10 от Наредбата и отразеното нарушение в електронния фиш, съответно че няма разминаване и в квалификацията на нарушението. Обсъдил е и размера на наложеното наказание и съответно е стигнал до извода, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

 

Като е стигнал до този правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателката нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал.

По отношение на възражението във връзка с използваното техническо средство следва да бъде отбелязано следното:

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм. ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представения по делото Протокол от проверка № 67-С-ИСИС/01.10.2020 г. за проверка на мобилна система със заключение, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер ****ВА съответства на одобрения тип, като видно от т. 4 на същия протокол, системата фигурира в регистъра на одобрените за използване типове системи за измерване под номер 5126.

Настоящата инстанция възприема изцяло и доводите, изложени от районния съд по отношение на липсата на несъответствие между Протокола по чл. 10 от Наредбата и отразеното нарушение в електронния фиш, съответно извода, че няма разминаване в правната квалификация на нарушението. В конкретния пътен участък е действало ограничение за движещите се МПС, наложено с пътен знак № В 26 – за движение с максимална скорост 60 км/ч., различаващо се от общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение извън населени места със скорост не повече от 90 км/ч.

Изпълнени са и изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, каквато в случая е приложена. Липсата на дата и час на тази снимка не разколебава извода за изпълнение на това специално изискване, доколкото същата е неразделна част от протокола, който се попълва за всяко място за контрол и се явява доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението.

Наличието на два различни протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з/12.05.2015 г. с еднакви регистрационни номера не опорочава административнонаказателната процедура и не се отразява върху правото на защита на касационния жалбоподател, а единствено установява, че техническото средство е използвано за заснемане на нарушения и в друг интервал на време на различно място за контрол през същия ден - на 14.01.2021 г.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 14.09.2021 г., постановено по АНД № 472 по описа за 2021 г. на Районен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:    1.

 

 

 

                                                                                          

        2.