ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 27.02.2024 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 330 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 135 от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила искова молба от А.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. Д.от САК, със съдебен адрес:***, срещу Министерски съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 1, БУЛСТАТ ********* и Министерство на здравеопазването, с адрес: гр. София, площад „Света Неделя“ № 5, БУЛСТАТ *********, с посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на баща ѝ К. М.. В исковата молба се сочи, че вредите са настъпили в пряка и непосредствена причинна връзка с определените и въведени за изпълнение фази за ваксинация срещу COVID-19 в приетия с решение на Министерски съвет „Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България“ и Заповед № РД-01-726 от 23.12.2021 г. за организацията на имунизационната кампания срещу COVID-19 на министъра на здравеопазването.
Първоначално исковата молба е била подадена пред Софийски градски съд, който с Определение № 2293 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 9894/2022 г. по описа на СГС е прекратил производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
С Определение № 905 от 30.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 780/20223 г. по описа на Апелативен съд – София е отменено Определение № 2293 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 9894/2022 г. по описа на СГС и делото е върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определение № 8968 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 9894/2022 г. по описа на СГС е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
С Определение № 7777 от 15.09.2023 г. по адм. д. № 8398/2023 г. по описа на АССГ съдът е оставил без разглеждане исковата молба, изпратил е делото на АдмС Ловеч по подсъдност и е прекратил производството по адм. дело № 8398 по описа за 2023 г. пред АССГ.
Настоящият състав на Административен съд – Ловеч, като съобрази изложеното в исковата молба, както и в уточняващите молби на ищцата, подадени пред Софийски градски съд по образуваното пред него гр. д. № 9894/2022 г., намира, че в случая, делото не е подсъдно на Административен съд - Ловеч, а на Софийски градски съд.
Видно от изложеното в уточняващата молба на ищцата с вх. № 69739/25.10.2022 г. в СГС, както и видно от доводите на ищцата в частната жалба от 01.03.2023 г., подадена до Апелативен съд – София, ищцата изрично е посочила, че искът е заведен по общия граждански ред, тъй като Националният план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, при сочената обвързаност със Заповед № РД-01-726 от 23.12.2021 г. на министъра на здравеопазването, не е нито нормативен, нито административен акт.
Отделно, доводи, че спорът е граждански, а не административен се съдържат и в Определение № 905 от 30.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 780/20223 г. по описа на Апелативен съд – София, където се приема, че ищцата претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителна отговорност.
Отделно, с Определение № 6344 от 27.06.2022 г. по адм. д. № 5151/2022 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е оставено в сила Определение № 4219 от 04.05.2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3446/2022 г., е била оставена без разглеждане жалбата на настоящата ищца А.М. срещу Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, приет с Решение на Министерски съвет № 896 от 07.12.2020 г., допълнен с Решение на Министерски съвет № 91 от 03.02.2021 г., допълнен с Решение на Министерски съвет № 144 от 19.02.2021 г., изменен с Решение на Министерски съвет № 145 от 22.02.2021 г. в частта на прогласената в него цел, а именно: „Целта е да се противодейства на разпространението на вируса и да се намалят потенциалните здравни последици от COVID-19“ и в частта на регламентираните фази на ваксинация в раздел ІІ „Разрешение за употреба на ваксини срещу Ковид-19“, подраздел „Препоръки за провеждане на имунизации“.
В мотивите си ВАС изрично е посочил, че Националният план не съдържа характеристиките на акт, подлежащ на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспореният акт не може да бъде квалифициран по нито един от текстовете, определящи подлежащите на оспорване пред съд административни актове, доколкото липсват предпоставките по 75, ал. 1 от АПК за наличие на нормативен административен акт, на чл. 21 от АПК за индивидуален административен акт и тези на чл. 65 от АПК за общ административен акт.
Видно от същото определение на ВАС, Националният план не съдържа властническо волеизявление, което да поражда или да е в състояние да породи промени в нейната правна сфера.
Установените факти и обстоятелства обосновават извода, че предявеният иск не е от компетентността на административните съдилища, тъй като не може да бъде квалифициран като иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С оглед на това и като съобрази изричните твърдения за настъпили неимуществени вреди както в исковата молба, така и в уточняващите молби на ищцата, обстоятелството, че исковата молба е заведена първоначално в Софийски градски съд, като изрично ищцата е посочила правно основание – чл. 49 от ЗЗД, както и мотивите в Определение № 905 от 30.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 780/20223 г. по описа на Апелативен съд – София, съдът намира, че не е сезиран с иск по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, който да подлежи на разглеждане пред Административен съд - Ловеч, а с такъв по чл. 49 от ЗЗД, който е родово и местно подсъден на СГС.
Поради изложеното, е налице спор за подсъдност между общ и административен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 5 от АПК, делото следва да се изпрати на състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 330/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 5 от АПК между Административен съд – Ловеч и Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО за произнасяне по спора за подсъдност на смесен петчленен състав на съдии от ВАС на РБ и ВКС на РБ за определяне на компетентния съд, който следва да разгледа искова молба на А.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. Д.от САК, със съдебен адрес:***, срещу Министерски съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 1, БУЛСТАТ ********* и Министерство на здравеопазването, с адрес: гр. София, площад „Света Неделя“ № 5, БУЛСТАТ *********, с посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на баща ѝ К. М..
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ищеца.
АДМ. СЪДИЯ: