ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 187 01.02.2019 г. Град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, IV въззивен състав,
На
първи февруари, две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание на осн. чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Евтимова
Димана Кирязова-Вълкова
като
разгледа възз.гр.д. № 1884 по описа за 2018 г., докладвано от съдия
Кирязова-Вълкова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба
на Р. Дойкова Г. и П.Г.Г. против Решение № 79/31.10.2018 г., постановено по
гр.д. № 143/2017 г. по описа на PC-Малко Търново, с което въззивниците са
осъдени да заплатят на Д.М. сумата от 3 480 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.09.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в
размер на 183,20 лв. за образуване на делото, 550 лв. – адвокатско
възнаграждение и 450 лв. за експертизи. Със същото решение искът за обезщетение
за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до 3580 лв., искът за обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 1000 лв., както и е
отхвърлена претенция на ответниците за намаляване на обезщетението от 500 лв.
за причинени имуществени вреди, поради съпричиняването им от ищеца. Въззивниците
обжалват решението в осъдителната му част, като твърдят, че същото е порочно,
тъй като изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства
и при решаването на спора съдът е приложил неправилно закона. Твърдят също
така, че са допуснати и съществени процесуални нарушения. Според въззивниците
районният съд изобщо не е обсъдил наведените с отговора на исковата молба
възражения за прихващане и съпричиняване, както и не е анализирал и обсъдил
всички събрани по делото доказателства и в частност трите експертизи,
материалите по досъдебното производство и справката от АПИ, като са изложени
подробни доводи в тази насока. Считат, че дори да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността им по реда на чл. 50 от ЗЗД, то
поведението на ищеца като водач на автомобила, също е допринесло за настъпилите
вреди в еднаква степен и настъпилите щети следва да се разпределят по равно
между страните. На следващо място въззивниците твърдят, че неправилно е
ангажирана солидарната им отговорност, тъй като по делото е безспорно, че
единствен собственик на животното, което е причинило вредите, е Р.Г. на осн.
чл. 22, ал. 2 от СК, а ответникът Г. не е нито негов собственик, нито е лице,
което е осъществявало надзор над него в момента на инцидента, поради което не
носи отговорност, като съдът въобще не е обсъдил възраженията им в тази насока.
Твърди се, че решението е неправилно и в частта относно определения от съда
размер на имуществените и неимуществените вреди, като не става ясно защо е
кредитирано заключението на в.л. Христов относно размера на имуществените вреди,
а относно неимуществените вреди се твърди, че същият е определен в нарушение на
критерия за справедливост. Моли се решението на МТРС да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него БОС да постанови ново решение, с което да отхвърли
предявените искове изцяло, както и да присъди на въззивниците-ответници
разноски по делото, евентуално исковете да бъдат уважени частично, като бъде
прието за основателно възражението им за съпричиняване, както и да им бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Към въззивната жалба не са приложени
писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.
При проверката, извършена на осн. чл.
267, ал. 1 от ГПК съдът е установил, че въззивната жалба е нередовна, поради
което е дал указания, които са изпълнени от въззивниците, поради което към
настоящия момент въззивната жалба е редовна и допустима – същата е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от лица, които
имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
Въззиваемият Д.М.М. е подал отговор в
законоустановения срок – чрез упълномощен процесуален представител, в който
твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Оспорени са изложените в жалбата
доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения. Изложени са доводи
по съществото на спора. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Към отговора не са приложени писмени
доказателства, не са направени доказателствени искания.
Предвид редовността на въззивната
жалба, съдът намира, че делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ възз.гр.д. № 1884/2018
г. по описа на Бургаски окръжен съд за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.03.2019 г. от 14,20 ч.
ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените
от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона,
ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си
номера по делото или същите са служебно известни на съда.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
въззивниците ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от постъпилия по делото отговор на въззивната
жалба.
УКАЗВА на
процесуалните представители – адвокати, задължението, вменено им с разпоредбата
на чл. 40, ал. 7 от ЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.