НАХД № 1203/2011 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е по чл.343 ал.1, бук.Б, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП, против обвиняемия С.  В.  Д. ***,  ЕГН ********** за това, че на 26.04.2011г. в гр.Пазарджик, при управление на МПС – лек  автомобил „Мицубиши Галант”  с ДК № **  е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП - преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство  и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д Д Р от гр.Пазарджик, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.

Производството пред първата инстанция е по реда на Гл.28 от НПК.

          В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло повдигнатото обвинение и внесеното предложение. Излага подробни съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.

          Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по обвинението и дава обяснения.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Обв. С.Д. е правоспособен водач на МПС, притежаващ категория „В” от 1978 година, като за последните пет години не е наказван за други нарушения по ЗДП.

На 26.04.2011г. около 09,00 часа  обв.Д. предприел изваждане на лекия си автомобил м. „Мицубиши Галант”  с ДК № ** от собствения си гараж , находящ се в южната страна на жилищния блок, в който живеел в гр. Пазарджик на ул.”Г.С.Р” №*. В  непосредствена  близост  до гаража  се намирала  бетонна  площадка,  след  която  имало малка  градинка  на  разстояние около  8  метра  в  южна  посока, отделена от площадката с бордюр с височина 15 см. и ширина 13 см. До този бордюр, точно срещу гаража и с гръб към него, била застанала пострадалата  - св. Д Р.

Именно в този момент обв.Д. предприел изкарване на лекия автомобил от гаража на заден ход  с полусъединител, като скоростта му на движение била около 5 км/час. При предприемането на тази маневра обв.Д. не се огледал обстойно назад и не се убедил  дали пространството зад него е свободно. По този начин, с почти затихваща скорост на лекия автомобил, той блъснал с дясна задна част стоящата пред бордюра на градинката св.Р. В резултата на това тя паднала на дясната си страна и получила счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката и контузия на лявата ръка.

Непосредствено след ПТП пострадалата се изправила и казала, че се чувства добре. Обв.Д.  й  предложил да я откара до болницата, но тя отказала, като решила да се прибере в апартамента си, находящ се на два етажа над жилището на обвиняемия.

След около един час сестрата на обвиняемия му позвънила по телефона и го уведомила, че пострадалата Р се чувства много зле. Той незабавно отишъл в жилището й, взел я на ръце и я отнесъл в автомобила си, след което я откарал в „МБАЛ-Пазарджик” АД. Там Р била хоспитализирана и била насрочена операция. Същата била проведена на 02.05.2011г., като при нея била подменена дясната тазобедрена става с изкуствена такава. Всички разноски по лечението в размер на около 2700 лева били платени изцяло от обв.Д..

Междувременно местопроизшествието  било посетено от оперативно-следствена група, която извършила оглед, с което било отпочнато настоящото наказателно производство.

       Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, вследствие на описаното горе ПТП пострадалата е получила счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката и контузия на лявата ръка. Счупването на шийката на бедрената кост на десния крак е наложило оперативна интервенция и е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК. Това травматично нараняване съставлява средна телесна повреда  по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. 

         Видно от заключението на назначената автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно лекият автомобил „Мицубиши Галант” с ДК № ** е бил технически изправен преди ПТП. Скоростта на автомобила в момента на бутането на пешеходката е била затихваща около нула.       

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите Р, П и К, дадени в досъдебната  фаза  на  процеса,  заключенията на СМЕ и авто-техническа експертизи, както и от писмените доказателства по делото, всички  преценени при условията на чл.378 ал.2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло събраните гласни и писмени доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна обв.С.Д.  е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1, бук.Б, във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП, като на 26.04.2011г. в гр.Пазарджик, при управление на МПС – лек  автомобил „Мицубиши Галант”  с ДК № **  е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП - преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство  и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д Д Р от гр.Пазарджик, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед възрастта си и житейския опит, който има като човек и водач на МПС, както и с оглед своите личностни знания и умения е били длъжен и е могъл да ги предвиди, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал нарушения на правилата за движение и по-конкретно на горецитираната разпоредба на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП, която вменява в задължение на водача на МПС преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и по време на движението си назад да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Именно нарушаването на горецитираните разпоредби е в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на пътно-транспортни произшествия заемат изключително голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик.

Конкретно извършеното деяние се характеризира с невисока степен на обществена опасност, като се има предвид начина на причиняване на ПТП – с много ниска скорост, почти затихваща. Погледнато от страната на настъпилите общественоопасни последици обаче, степента на обществена опасност на деянието се завишава, като се изходи от конкретно причиненото увреждане, протеклия оздравителен процес и възрастта на пострадалата. 

Обв. С.Д.  е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан – реабилитиран по право, не е криминално проявен и е  положително охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото съблюдаване на установения в страната правов ред и преди всичко на правилата за движение по пътищата, гарантиращи безопасността на участниците в движението.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за обвиняемия съдът прецени чистото съдебно минало,  добрите характеристични данни, направеното самопризнание, липсата на други нарушения по ЗДП за последните пет години, изразеното критично отношение към стореното и на последно място, но не по значение, обстоятелството, че обвиняемият е заплатил всички разноски свързани с проведеното лечение и операция на пострадалата в болницата, както и е осигурил присъствието на своята сестра, която е медицински работник, ежедневно в дома на пострадалата, след изписването й от болницата.  

Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха.

            Като съобрази обстоятелството, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, то е недвусмислено, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, т.к. са налице материално-правните предпоставки за това. Липсват причинените с престъплението материални щети, които да са съставомерни и да не са били възстановени.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност обв.С.Д. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

При определяне размера на глобата, съдът отчете наличните  смекчаващи отговорността обстоятелства съобразно относителната им тежест, както и  семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, а също и степента на вината му.

С оглед данните за личността на обв.Д. и преди всичко, изследвайки механизма на извършване на деянието, както и критичното отношение на водача към настъпилите общественоопасни последици, което категорично личи от факта на обгрижване на пострадалата, включително и  с осигуряването на средства за лечение съдът намери, че не следва да прилага разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК. С  оглед  на  това  не наложи на Д. наказание лишаване от право да управлява МПС като намери, че  и  без  това наказание  ще  се постигнат целите по чл.36 от НК. Още повече, че като правоспособен водач подсъдимият няма да бъде ограничаван във възможностите да търси и намира работа, т.к. в момента той е безработен, но в същото време е регистриран като земеделски производител, като се занимава с винопроизводство.  

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик сторените по делото разноски за експертизи в размер на 120 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови решението си.         

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: