Решение по дело №641/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 352
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20221420200641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Враца, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, гр. Враца, против Наказателно
постановление /НП/ №4-3-ХХ/28.06.2022 г. на директора на РИОСВ Враца, с
което на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закон за опазване на
околната среда /ЗООС/, на жалбоподателя е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 20 000,00 лв.
В жалбата се твърди, че наказващият орган е достигнал до неправилни
фактически констатации и до неправен извод, че е извършено нарушение.
Изтъкват се и оплаквания за допуснати нарушения в хода на производството.
При това се моли за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. Х. – АК
Враца, която поддържа жалбата, доразвива изложените в нея съображения и
моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Софиянска, която
поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
През м. ноември 2019 г. е установено, че водата от 2 броя басейни, в
които от дружеството-жалбоподател се съхраняват резервоари със
сероводород, е обработена и неутрализирана, но на дъното на басейните има
1
остатъчно количество, което трябва да се неутрализира допълнително. При
това с констативен протокол от 21.05.2020 г. на дружеството са дадени
предписания от РИОСВ Враца за предприемане на действия за обработка на
водата на дъното на басейните, съхранявали резервоарите със сероводород.
Срокът на предписанието бил фиксиран до 31.05.2020 г.
При извършена последваща проверка е установено, че дружеството не е
предприело действия за обработване на дъното на басейните, за което на
дружеството е съставен АУАН.
С цел проследяване качеството на замърсените промишлени води от
басейните, на 09.06.2021 г. е извършено пробовземане от отпадъчна вода от
двата басейна. Последвали лабораторни анализи на водните проби и се
установило, че измереното рН е сравнително ниско и е индикатор за
киселинен характер на водата. Последвало коригиране на рН от страна на
дружеството, при което същото се покачило от стойности рН 3,92 и рН 5,53
до стойности от рН 9,68 и рН 8,71.
На 20.01.2022 г. стойностите на басейните било замерено като рН 7,16 и
рН 7,25, а към 26.04.2022 г. – рН 9,52 дъно, рН 5,01 среда и рН 4,84
повърхност за басейн №1 и рН 6,97 дъно, рН 5,91 среда и рН 5,09 повърхност
за басейн №2. Извършващите проверките служители на РИОСВ приели, че
това е показател за остатъчен сероводород в басейните, което налага
неутрализация. При това на 13.05.2022 г. са дадени предписания на
дружеството в срок до 03.06.2022 г. да предприеме действия за обработка и
неутрализация на водата на дъното на басейните, съхранявали резервоарите
със сероводорода.
На 09.06.2022 г. на дружеството е извършената проверка за установяване
дали са изпълнени дадените предписания, како в хода на проверката не са
вземани проби за измерване на рН в двата басейна, а е проведен единствено
разговор с представител на дружеството със запитване предприемани ли са
действия по неутрализация на водата в басейните. Твърди се да е получен
отрицателен отговор и без пробовземане, позовавайки се на последните
замервания от м. Април 2022 г., на 09.06.2022 г. на дружеството е съставен
АУАН за това, че като не е изпълнило в срок до 03.06.2022 г. дадените му от
13.05.2022 г. предписания за предприемане на действия за обработка и
неутрализация на водата на дъното на басейните, съхранявали резервоарите
със сероводород, дружеството е извършило нарушение по чл.166, т.3, вр.
чл.165, ал.2 ЗООС.
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.06.2022 г. е издадено НП, с
което на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 ЗООС, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 20 000,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на св. Хр. Х. – директор на Дирекция „Контрол и превантивна
дейност“ при РИОСВ Враца, които съдът кредитира като логични,
последователни и незаинтересовани. Свидетелят лично е извършил проверка
на жалбоподателя на 09.06.2022 г. и разказва, че е приел, че не са изпълнени
2
дадените предписания, като заявява, че не се извършват пробовземания, а
единствено е проведен разговор с представител на дружеството, в който
разговор е заявено, че не са предприемани действия за изпълнение на
дадените предписания. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост,
като намира същите за логични, последователни и незаинтересовани.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства. Счита,
обаче, че с оглед спорните обстоятелства между страните, по-прецизното
обсъждането на доказателствената съвкупност не е необходимо.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения в закона преклузивен срокк, от
надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че
от доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 13.05.2022 г. на дружеството са дадени
предписания от РИОСВ Враца за предприемане на действия за обработка и
неутрализация на водата на дъното на басейните, съхранявали резервоарите
със сероводорода със срок на изпълнение до 03.06.2022 г. Установява се
също, че на 09.06.2022 г. е съставен акт на дружеството за това, че не е
изпълнило в срок дадените му предписания. В хода на производството обаче
се установява, че в периода от 13.05.2022 г. до съставянето на АУАН на
09.06.2022 г. не са извършвани замервания в басейните, обект на
фактическото обвинение и не са установени показателите на рН в който и да е
от тях. Липсата на извършени пробовземания за същия период се твърди и в
АУАН и НП, като се изтъква, че неизпълнението на предписанията е
3
изведено след проведен разговор с представител на дружеството, в който се
сочи, че е заявено, че не са предприети действия за изпълнение на дадените
предписания. При това съдът приема, че количеството на рН в двата басейна,
обект на предписанията от 13.05.2022 г., към дата на която се твърди да е
извършено нарушението остава неизвестна, а това е пречка да се направи
извод, че не са предприемани действия по обработка и неутрализация на
водата на дъното на басейните, съхранявали резервоарите със сероводорода в
указания за това срок. Действително, не са представени документи от страна
на дружеството, удостоверяващо предприемането на действия по
неутрализация, което както наказващия орган изрично изтъква е възможно да
се извърши единствено от специализирана фирма по микробиологичен способ
или друг подходящ метод. Но предписанията на дружеството не са да
представи документи за предприети действия, а да предприеме конкретни
такива, което следва да се удостовери от наказващия орган не само на базата
на представени му или не документи, а и съобразно анализ на пробовземания
от всеки от басейните, обект на дадените предписания. Ето защо настоящата
инстанция счита, че вмененото на дружеството жалбоподател обвинение е
недоказано, а доказателствената тежест е изцяло в тежест на наказващия
орган.
Недоказаността на обвинението е абсолютно основание за отмяна на
наказващия акт и е пречка за развиването на съображения за обективната и
субективна съставомерност на вмененото нарушение, както и прави излишно
излагането на доводи за правилността или не на санкционната норма.
Въпреки това, за пълнота на съдебния акт, следва да се отбележи, че при
условие, че фактическите твърдения в обвинението бяха доказани от
наказващия орган, то би било налице обективно и субективно съставомерно
деянието, санкциониращо се по чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 ЗООС. Но предвид
изложените по-горе съображения, НП като недоказано и съответно
неправилно следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените в хода на административно-наказателното производство
разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Видно е, че се
претендира такова в размер на 1200 лв., което адвокатско възнаграждение е
съобразено с разписаните в чл.8, вр. чл.7 от Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо на основание чл.63д, ал.1
ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството-жалбоподател сумата от 1200 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4-3-ХХ/28.06.2022 г. на
директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2
4
от Закон за опазване на околната среда, на „****“ ЕООД, гр. Враца, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 20
000,00 лв.
ОСЪЖДА РИОСВ Враца ДА ЗАПЛАТИ на **** ЕООД, гр. Враца,
ЕИК:********* сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5