О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 691
Бургас, 09.07.2020г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 146 по описа за 2020
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Ник ойл" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, р-н Пети километър,
база Ник ойл, представлявано от управителя Николинка Кънева срещу „М-
бус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Крайезерна“ № 113, представлявано от управителя Румен Христов за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 103 875,78 лева, представляваща
главница по неплатени доставки на горива, включително гориво и транспорт,
фактурирани с фактури: №**********/ 07.12.2018 г., № **********/17.12.2018 г.,
№ **********/31.12.2018 г. и № **********/18.01.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска – 29.04.2020 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11 422,60 лева,
представляваща дължима договорена неустойка поради забава на плащанията на
доставките по фактури:
№**********/07.12.2018 г., № **********/17.12.2018 г., № **********/31.12.2018
г., ведно със законна лихва от дата на
предявяване на иска – 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, а
при условията на евентуалност при отхвърляне на претенцията за неустойка,
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12 579,48 лева,
представляваща изтекли до 13.03.2020 г., законни мораторни лихви за забава на
плащанията на главниците по фактури: №**********/07.12.2018 г., №
**********/17.12.2018 г., № **********/ 31.12.2018 г. и № **********/18.01.2019
г.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Искът
е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна
и пасивна легитимация за предявяването му. Ответникът е направил възражение за нередовност на исковата молба, поради
липса на конкретизация на какво основание, ищецът претендира заплащане на
процеснити суми – дали на договорно основание или като обезщетение за причинени
вреди, както и както и на какво основание се претендира заплащане неустойки,
лихва и разноски. Така направеното възражение, съдът намира за неоснователно,
тъй като от изложените в исковата молба обстоятелства ясно и недвусмислено се
налага извода, че претендираните от ищеца суми са дължими, поради неизпълнение
на договорни задължения от страна на ответника. Наред с това, с допълнителната
искова молба, ищецът обстоятелствено е изложил фактически твърдения и правни
аргументации във връзка със сочените от ответника нередовности на исковата
молба, поради което съдът я намира за редовна. Не са направени от страните други възражения, нито до
настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че са
налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Твърди
се в исковата молба, че между страните е сключен договор за продажба на горива
за неопределен срок, като освен самата продажба на горива е договорено и
отделно заплащане за извършване на автотранспорти услуги по транспортирането на
горивата със специализирани транспортни средства и лицензиран превозвач.
Страните договорили цената на доставеното гориво да бъде заплащана със срок на
разсрочване от три дни, считано от датата на доставката, както и неустойка за
забава в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта до десетия ден на
забавата и съответно основния лихвен процент плюс 10,1 % за периода след
десетия ден на забавата.
Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните
си задължения е доставял горива на ответника, както и транспортни услуги със
специализирани транспортни средства за превоз на горива. Заявява, че ответното
дружество никога не е имало възражения във връзка с доставените количества,
видове и качество на горивата, нито по отношение на транспорта, поради което
извършените доставки следва да се считат за надлежно приети по реда на чл. 324
от ТЗ. За доставките били съставяни фактури по ЗДДС, които били осчетоводявани
от двете страни, но ответника не изпълнявал в срок задълженията си, поради
което страните извън първоначалния договор се договорили, че при забава
ответника ще дължи неустойка за всяка забава, като размерите на начисляваните
неустойки ще се определят от ищеца с месечни падежи на плащанията, съгласно
издадени от него и съгласувани между страните протоколи за неустойка.
Твърди се на следващо място, че с писмо от
27.01.2020 г., ответното дружество изрично е потвърдило, че към 31.12.2019 г.
има задължения към ищеца в размер на 126 3278,78 лева. Тъй като ответникът преустановил плащанията
към ищеца, последния му отправил покана за плащане на задълженията му, като
изпълнение не последвало. Сочи се, че претендираните в настоящото производство
вземания за главница, произтичат от четири броя фактури на обща стойност от
103 875,78 лева, една от които частично платена и три изцяло неплатени,
както и от шестнадесет броя протоколи за неустойка на обща стойност от
11 422,60 лева, като пет от протоколите не са подписани от ответника и са
на обща стойност от 2 625,60 лева, но същите са осчетоводени от ответното
дружество.
Заявява се от ищцовото дружество, че в случай
на приемане недължимост на петендираните
неустойки от ответника, то той следва да дължи мораторна лихва върху
неплатените суми, по всяка отделна фактура. В тази връзка се излагат фактически
твърдения за размера на мораторната лихва върху всяка една от главниците по
процесните фактури, като се заявява, че общия размер на дължимите законови
лихви за забава възлиза на 12 579,48
лева.
Представени
са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Ответникът
в постъпилия отговор на исковата молба оспорва основателността на претенцията.
Заявява, че с действията си не е причинил вреди на ищцовото дружество в размер
на претендираните от последното суми. Твърди, че между страните са налице
трайни търговски отношения, като за неиздължените суми е постигната
договореност. Сочи, че причина за забавата му се дължи на настъпилите проблеми
в икономическото положение на дружеството, вследствие на пандемията от COVID-19.
Оспорват
се исканията на ищеца за заплащане на неустойки и лихви, като се заявява, че
неустойка се дължи когато тя е договорена между страните, а лихва – когато има
парично задължение, което не е изпълнено в срок, което в случая не е така.
Прави се възражение, че обезщетението за вреди следва да е ограничено да
размера неустойката. По отношение на претенциите за неустойка и лихви, се сочат
различни хипотези при които те се дължат. Заявява се, че отношенията по
неустойките са уредени, като в тази връзка се сочи, че е неправилно
позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 84 ППЗДДС.
На
следващо място, ответникът оспорва доставката на стоката по договора. Счита, че
от документите по делото не може да се направи извод, че ищеца е притежавал
стоките, за да може да извърши предаване на същите на ответника, поради което
представените фактури и товарителници не материализират реално извършена
доставка. Заявява, че подлежи на доказване обстоятелството, че ищцовото
дружество е имало владението или държането на доставяните вещи и е могъл да се
разпорежда с тях.
Ответникът
прави оспорване и на сумите претендирани от ищеца за транспорт, като заявява,
че не са представени документи, установяващи стойността на извършения транспорт
и не се доказва начисления транспорт да е за продадените на ответното дружество
горива.
Направени
са доказателствени искания.
Ищецът
в допълнителната искова молба изразява становище по депозирания от ответника
отговор. Заявява, че направените от ответника възражения са неоснователни.
Счита, че последният е направил признание по отношение на обстоятелствата, че
между страните е налице договор, по който той е в забава, както и за наличието
на договорени между страните неустойки, признати от ответника в претендирания
от ищеца размер. Оспорва се твърдяната от ответника причина за изпадането му в
забава по отношение на процесните задължения, като се сочи, че същите са
възникнали преди обявяването на пандемията от COVID-19, както и че въвеждането на извънредни ограничителни мерки не е засяга
дължимостта на плащанията и не е основание за освобождаване на длъжника от
отговорност. В тази връзка сочи, че именно предвид тези мерки, претенциите му
за неустойка и лихви са съобразени със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г.
На следващо място са изложени съображения за
наличие на вътрешни противоречия и взаимоизключващи се тези в защитната позиция
на ответника. В тази връзка се сочи, че от една страна ответникът признава, че
не е изпълнил договорното си задължение за плащане, а от друга оспорва
наличието на забавено изпълнение. По отношение на направените от ответника
оспорвания за недължимост на претендираните неустойки и лихви, прави преглед на
нормативната уредба по чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД и развива подробни съображения за
видовете неустойки и лихви и за това,
кога се дължи неустойка и кога лихва за
забава.
На следващо място
се подчертава, че в случая се претендира изпълнение на договорно задължение и
не е налице претенция за вреда от деликт. Счита за неясно оспорването на
ответното дружество, относно доставката на стока по договора, като сочи, че не
е ясно дали се оспорва факта на самата доставка, съответно получаването на
горивото или се оспорва правото на собственост върху доставеното гориво, както
и дали се оспорва доставката по всички процесни фактури или за част от тях. В
тази връзка са развити пространствени съображения за неоснователност на направените
оспорвания, като е посочен характера на стоката за която се претендира плащане
(горива), както и обстоятелството, че не е необходимо ищеца да притежава
собствена складова база за да доставя такива. Подчертава, че доставките на
горива са със специален режим на извършване и данни за тях могат да бъдат
получени от поддържаната от НАП национална информационна система „Контрол на
горивата“, в която ответника също следва да е подал данни след получаване на
доставките.
В
допълнителния отговор на исковата молба ответникът оспорва допълнителната
искова молба като неоснователна. Оспорва доставката на горива, относно тяхното
качество, количество и стойност, като заявява, че не са му доставяни горива,
отговарящи на технологичните изисквания. В тази връзка твърди, че представените
по делото документи, не установяват качеството на горивата. Оспорва се и
стойността на превоза за извършените доставки на гориво.
Претенциите имат правното си основание в
чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от ищеца
с исковата молба и допълнителната такава писмени доказателства, съдът намира за
относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява
наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и
необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези
доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението
ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Ищецът е поискал да
бъде допуснато извършването на съдебно – икономическа експертиза, която да даде
отговор на поставени от него задачи в исковата молба и допълнителната такава (стр.
9, стр. 82 и 83 от делото). Така
направеното искане съдът намира за допустимо и относимо към правния спор,
поради което следва да бъде уважено. На ответника, с оглед на направеното от
него искане, следва да бъде дадена възможност да постави въпроси към
експертизата.
С допълнителната искова молба е
поискано допускане на трима свидетели в режим на довеждане, като са посочени
фактите и обстоятелствата, които ще се доказват посредством разпита им. Горното
искане следва да бъде уважено, като двама свидетели са напълно достатъчни за
установяване твърденията на ищеца. Допускане на свидетелски показания е поискал
и ответникът, но не е посочил нито колко свидетели иска да бъдат допуснати до
разпит, нито какви факти и обстоятелства ще бъдат доказвани с техните
показания, поради което искането следва да бъде уточнено.
Ищецът следва да бъде задължен да
представи четливо копие на разменените между страните уведомителни писма,
находящи се на л. 16 от делото (описани под № 4 в исковата молба).
На основание чл.145
от ГПК ищецът ще следва да конкретизира и допълни фактическите си твърдения в
писмена молба с преписи за насрещната страна: да уточни какви са били
договорките между страните „извън първоначалния договор“ за дължимата неустойка
и как е определен размера й в представените по делото протоколи съгласно т. 8.2
от договора или по друг начин.
По доказателствената тежест:
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че е изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил точно задълженията си във връзка с възникналите между страните
облигационни отношения, както и размера
на неплатените доставки на горива. Следва да докаже също уговорка за дължимост на
неустойка в конкретен размер при забава в изпълнението на конкретно поето
задължение по договора и настъпването на падежа както и размера на претендираната сума за
неустойки, а също така и размера на дължимата мораторна лихва.
Ответникът следва да докаже
възраженията си.
Мотивиран от горното, на
основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 12.08.20г. от 13.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от ищцовата
страна при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба и допълнителната
такава на л. 9, л. 82 и л. 83 от делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любимка Вълкова.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 300 лева., платими
от ответника в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение по сметка на Бургаски окръжен
съд.
УКАЗВА на ответника възможността в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, в писмена
молба с препис за другата страна, да постави въпроси към допуснатата
експертиза.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели в режим на
довеждане на страната на ищеца.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение в писмена молба с препис
за другата страна, да уточни колко свидетели иска да бъдат допуснати до разпит,
както и какви факти и обстоятелства ще бъдат установявани с техните показания.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение да представи четливо копие на разменените между
страните уведомителни писма, находящи се на л. 16 от делото.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.145, ал.1 от ГПК в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да направи в писмена молба с преписи за другата страна
следните уточнения: да уточни какви са били договорките между страните „извън
първоначалния договор“ за дължимата неустойка и как е определен размера й в
представените по делото протоколи- съгласно т. 8.2 от договора или по друг
начин.
ДОКЛАДВА на страните делото съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца и препис от допълнителния отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: