РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 24 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.като
разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №226 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
Постъпила е искова молба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с която иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника П.И.А. ***, че дължи сумата 826.37 лева –
главница по Договор за потребителски кредит, за която била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор.
Предявеният
иск за главницата и законната лихва за забава е допустим и има правно основание
в чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) за
сумата 826.37 лева – главница по Договор за потребителски кредит.
На
основание чл. 218 ГПК съдът допусна участието на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството на трето лице – помагач на ищеца, въз основа на
представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с предмет,
включващ и вземането от П.И.А..
В
съдебно заседание ищецът не се представлява и не изразява становище.
Ответникът
П. А.не се явява в съдебно заседание и не изразява писмено становище. За
съдебно заседание се счита за редовно призован на основание ч. 41, ал. 2 ГПК –
призовката е приложена в цялост, след като е установено, че ответникът е
напуснал адреса в с. Хлевене, на който е получил веднъж книжа по делото и не е съобщил
на съда новия си адрес, за които последици е бил предупреден при първото
връчване.
Третото
лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не се представлява в съдебно
заседание, изразява писмено становище за основателност на предявения иск, като
претендира и разноски – 350.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и въз основа на представените доказателства,
намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От Договор за потребителски кредит от 20.04.2017 г.
(л. 7 – 9) е видно, че същият е сключен между „Провидент Файненшъл България“
ООД с ЕИК *********, в качеството на кредитор, и ответника П.И.А., в качеството
на „Клиент“, при следните съществени условия: главница – 850.00 лева, такса за
оценка на досие – 42.50 лева, общ размер на фиксираната лихва – 167.67 лева
(31.82 % годишно) и ГПР 48.00 %. След съществените елементи на договора в
раздел „Д“ страните се уговорили, че клиентът дължи такса за услугата „Кредит у
дома“ в размер на 771.79 лева, с която допълнителна услуга общият размер на
дължимата сума е 1831.96 лева, която следвало да бъде платена от ответника на
60 равни седмични вноски от по 30.54 лева.
По делото са
представени два договора за прехвърляне на вземания – Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. с продавач (цедент)
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и купувач (цесионер) „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, в чието приложение под №2656 е описано вземането от П.И.А. по
Договор от 20.04.2017 г. със същите основни параметри и посочен остатък от
главницата 826.37 лева.
Вторият договор
за прехвърляне на вземания е представения от третото лице – помагач Договор за
продажба и прехвръляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между ищеца, като
„продавач“, и третото лице – помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като „купувач“, в чието приложение под №34045 е включено вземането от П.А.
произтичащо от Договор от 20.04.2017 г. с посочените по-горе параметри, и
уточнение, че първоначален кредитор е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Към исковата молба е приложено Уведомление до
ответника П.А. от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
действащо като пълномощник на цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД (за което е
представено и пълномощно на л. 18), с което на длъжника е съобщено за
извършеното прехвърляне на вземанията по Договора за потребителски кредит от
20.04.2017 г. с посочени начини за плащане в полза на новия кредитор.
По заявление на
ищеца в негова полза срещу ответника П.А. е издадена Заповед за изпълнение №468/19.11.2018
г. по ч.гр.д.№669/2018 г. на РС Луковит срещу ответника за сумата 826.37 лева –
главница по Договора за потребителски кредит от 20.04.2017 г., заедно със
157.36 лева – лихва за забава от 17.06. до 18.10.2018 г., както и разноски
75.00 лева.
Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно
основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е
особен вид потребителски кредит, за който се прилагат общите правила за форма и
съдържание, които в случая са спазени, а така също и особените на чл. 27 ЗПК.
В приложения Договор за потребителски кредит
горните условия са спазени частично. В нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК са
уговорени такси за услуги, свързани с управлението на кредита, които законът
забранява да бъдат поставяни в тежест на потребител. Този извод е мотивиран от
заповедния съд при отказа да бъде издадена заповед за изпълнение за таксите за
оценка на досие и кредит у дома, поради което и предвид предмета на исковото
производство – останалата непогасена главница, съдът не дължи подробно
обсъждане на тези клаузи.
След като са спазени основните изисквания
за форма и съдържание на договора, съдът прие, че с изключение на горните
клаузи, същият е валиден и поражда права и задължения за страните по него –
„Провидент“ и ответника.
Съгласно уговорката в чл. 27 от Договора
и положения подпис от ответника се налага фактическият извод, че сумата по
кредита от 850.00 лева е реално предоставена на ответника в брой, като в тази
част изявлението на П.А. има характер на разписка за получаване на сумата.
При това положение в полза на „Провидент
Файненшъл България“ ООД е възникнало правото да получи по уговорения начин – на
вноски, чистата сума на кредита, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Съдът прие, че ответникът не е изпълнил
пълно и точно задължението си и непогасената част от главницата е в размер на
826.37 лева. Неизпълнението е отрицателен факт, заявен от ищеца като забава,
считано от 03.07.2018 г. Ответникът е пасивен и не твърди да е платил, поради
което следва да се направи извод, че няма плащане на посочената сума.
Срокът на договора е уговорен в седмици –
60, с падеж на първата вноска 01.05.2017 г., съответно на последната –
01.08.2018 г. От това следва, че след тази дата всички вземания по кредита са станали
изискуеми и са били такива към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.10.2018 г.
Дължимостта на възнаградителна лихва и
други акцесорни вземания не е предмет на настоящия спор, след като с влязло в
сила Разпореждане №705/14.06.2019 г. съдът върна исковата молба на ищеца в
частта, с която се иска установяване дължимостта на 157.36 лева договорна
лихва, 783.23 лева – такси и комисионни и 70.45 лева – мораторна лихва, и
производството по делото в тази част бе прекратено.
Същественият извод, че ответникът има
ликвидно и изискуемо задължение по Договора за кредит от 20.04.2017 г. в размер
на 826.37 лева за главница налагат изясняване на това кое лице е материално
легитимирано като кредитор на тази сума.
Първоначалното задължение е възникнало в
полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД. Този кредитор е прехвърлил
вземанията си в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Този извод съдът прави въз
основа на следното. Това прехвърляне е заявено от ищеца в обстоятелствената
част на заявлението. Фактът, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобил вземането
по Договора от 20.04.2017 г. се налага като косвен извод от договорите за
последващите цесии, преценени през процесуалното поведение на ответника, който
е получил лично препис от исковата молба и доказателствата и не е оспорил това.
С представените два договора за цесия
ищецът установява последващите прехвърляния на вземането – в полза на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, който от своя страна го
прехвърля в полза на третото лице помагач.
Уведомление за цесията в полза на ищеца
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е връчено на ответника лично
на 08.07.2019 г. (л. 34) като част от приложенията към исковата молба. Това
връчване представлява надлежно съобщаване за цесията, изпълняващо изискването
на чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и легитимира ищеца като
надлежен кредитор на сумата 826.37 лева, възникнала от Договора за
потребителски кредит, който извод обуславя постановяване на решение, с което да
бъде изцяло уважен предявения иск.
Последващата цесия от ищеца в полза на
третото лице „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е породила действие,
защото не е съобщена на ответника. Този извод обаче има значение само за
вътрешните отношения между цесионера и цедента, но не и при преценката дали
ищецът има вземане от ответника в посочения размер.
По
разноските
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските за държавна такса в исковото производство – 36.74 лева,
както и разноски от заповедното – 75.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК третото
лице помагач няма право на разноски, затова и претенцията на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. ЗЗД, че в полза на
ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, ул. „П.В.“ ***, ет. *, представлявано от
управителите Н.Й.С., Я.Б.Я., И.Ц.К.– заедно и поотделно, действащо чрез
юрисконсулт Д.А., съществуването на парично
вземане от ответника П.И.А. с
ЕГН ********** *** за сумата 826.37 лева (осемстотин двадесет и шест лева и 37 ст.) – главница по Договор за
потребителски кредит от
20.04.2017 г. между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответника Иван А., вземаното по което е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
за което е издадена Заповед за изпълнение №468/19.11.2018 г. по
ч.гр.д.№669/2018 г. на РС Луковит.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.И.А. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК *********сумата 111.74 лева (сто и единадесет лева и 74 ст.), представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********с адрес на
управление гр. София, бул. „Д.П.Д.“ ***, О.С.Л., ет. *, офис *, в качеството на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 10 ГПК искането на третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните, като съобщението до ответника на основание чл. 41,
ал. 2 ГПК да се приложи в цялост към делото и да се счита за редовно връчено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….