Р Е Ш Е Н И Е
№260425
гр. Перник, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05452 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ Париж, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България срещу М.И.Л., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответната страна дължи сумата в размер на 600,03
лева, представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит от
06.10.2017 г., сумата от 3,22 лева - възнаградителна лихва и 11,21 лева - лихва за забава, считано от 06.12.2018 г. до
11.02.2018 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че
страните по делото сключили договор от за револвиращ потребителски кредит, по
силата на който на ответната страна е предоставена кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 700 лева, който е усовен от ответника. Ответната страна
направила частични плащания, но не върнала в пълен размер дължимата главница и
възнаградителна лихва.
Назначеният особен представител
на ответника не е подал отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М.И.Л., отнасящо се за вземания, които са предметна
настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение (с допусната поправка на очевидна фактическа грешка) по ч. гр. д. №
01256 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено
посоченото заявление.
От представените писмени доказателства се установява, че страните по
делото сключили договор за стоков кредит № CREX
– 15353798 от 06.10.2017 г. По силата
на този договор ищцовото дружество се задължило да предостави на ответната
страна кредит в размер на 416,23 лева, който следвало да се усвои по следния
начин: 369 лева за закупуване на мобилен
телефон марка „Сони” и 47,23 лева за заплащане на застрахователна премия по
застраховка „сигурност на плащанията”.
В
договора за стоков кредит се посочва, че между страните по делото се извършва
следното „усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит с горепосочения номер”.
В
договор за стоков кредит е уговорен годишен лихвен процент по договора в размер
на 23,96 %, а годишен процент на разходите – 21,67 %. Страните по делото
уговорили задължението по кредита да се изплати на 16 месечни вноски, всякa от които е в размер на 30,64 лева, като падежът на първата
вноска е 01.12.2017 г., а последната на 01.03.2019 г. Посочва се, че общата
стойност на плащанията възлизат на 490,24 лева, т. е. размерът възнаградителна
лихва за срокана кредита е 74,01 лева (разликата от 416,23 лева до 490,24
лева).
Приложен
е препис на фактура, от която става ясно, че на 06.10.2017 г. М.И.Л.
е заплатил на „Технополис България” ЕАД сумата в размер на 369 лева, представляваща
цената на мобилен телефон марка „Сони”, която сума е заплатена с кредитна
карта, издадена от ищцовото дружество.
Представен
е сертификат № CREX –15353798, от който се установява наличието на за сключена застраховка „Сигурност
на плащанията“, със страни: М.И.Л. и „Кардиф Животозастраховане“, клон
България – застраховател. Посочено е, че застрахованата стока е мобилен телефон
марка „Сони” с покупна цена 369 лева. Уговореният застрахователния период е
равен на срока на стоковия кредит.
Представен е препис на договор от
06.10.2017 г. за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване накредитна карта CARD – 15353799, който е сключен между страните по
делото. Кредиторът се задължил да предостави револвиращ кредит с лимит от 700
лева, както и кредитна карта „Мастъркард”. Уговорени са следните параметри: 35
% ГЛП и 44,90 % ГПР, както и месечна такса от 4 лева за обслужване.
Съгалсно т. 4 от договора за револвиращ кредит кредитополуателят може да ползва услугата покупка на
изплащане в мрежата от търговските партньори на кредитора. Услугата ше може да
се използва чрез телефонният център и мрежата от търговски партньори. За всяко
ползване на тази услугасе подписва приложение към договора за револвиращ
кредит, съдържащо конкретните параметри на трансакцията. Неплатените вноски по
тази услуга ще се удържат от размера на разполагемият кредитен лимит.
Съгласно
т. 12 от договора кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15 – то число на месеца. В т. 13 от договора за револвиращ кредит е посочено, че месечните погасителни вноски се
правят до 1 – во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
Изслушано
е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира
като обосновано, непротиворечиви и компетентно дадено. В заключението и с дадени пояснения в съдебно
заседание експертът посочва, че в месечното извлечение от 15.11.2017 г. по
кредитната карта, е начислена сумата от 416, 23 лева, с която е заплатена 369
лева - стойността на мобилния телефон и 47,23 лева - застрахователната премия по
застраховката, които са предмет на договора за стоков кредит. Вещото лице
пояснява, че допълнително са начиалени следните вземания: 74,01 лева –
възнаградителна лихва по договора за стоков кредит („лихва за покупка на
изплащане в мрежата на търговските партньори”), 44 лева – такси за револвиращ
кредит и 69,01 лева – лихва по револвиращ кредит. В този смисъл общият размер
на начислените суми възлизал на 603,25 лева, в която са включени претенциите по
част от настоящите искове, а именно 600,03 лева – главница и 3,22 лева –
възнаградителна лихва.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от който
възниква задължението на потребителя за връщане на заема и
възнаградителната лихва,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски револвиращ кредит, предоставяне на договорения заем
и изискуемост на задължението за неговото връщане. В
тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства.
В настоящия случай се касае за два договора кредит: стоков кредит и револвиращ кредит, тъй като имат различен предмет и съдържат различни права и задължения за страните (напр. ГЛП, ГПР, срок, размер на кредит, падеж и предмет – единият за закупуване на стока, а другият чрез използване на кредитния лимит по банковата карта). Същите са договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, който извод се прави от техния предмет, страни и съдържанието на правата и задълженията. Договорите са сключени в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а тяхното съдържание трябва да отговаря на чл. 11, ал. 1 ЗПК
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа описание на стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под
формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за
кредит. В чл. 11, ал. 1 ЗПК се поставят и
други изисквания, като едни от тях са следните: т.6 (срок
на договора за кредит), т. 7 (общ размер на кредита и условията за усвояването му), т. 9 (лихвения
процент по кредита) и т. 10 (годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит).
Договорът за стоков кредит съдържа горепосочените изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Този договор е
свързан по смисъла на чл. 27 ЗПК с договора за продажба на стока (мобилен телефон) и за предоставяне на услуги
(застраховка). Това е така, тъй като кредитът се използва изключително за финансиране стоката и услугата - § 1, т. 11, б. „а” от ДР на ЗПК. Тази свързаност налага в договор за
продажба на стоки и предоставяне на
услуги да се посочва задължително,
че цената на стоката или услугата ще е заплатена изцяло или частично с кредит,
предоставен от кредитора – чл. 27, ал. 1 ЗПК.
Установява се, че цената на стоката и услугата е заплатена чрез
кредитна карта, т. е. с парични средства от договора за револвиращ кредит. Този
факт се установява категорично от представената фактура, в която е посочено, че
цената на телефона е заплатена с кредитна карта, както и от заключението
на вещото лице, което изразява
становище, че в месечното извлечение е начислена сума от 416,23
лева, с която е платена цената на телефона и застрахователната премия. Важно е
да се отебелжи, че плащането с кредитната карта е извършено на 06.10.2017 г., когато са сключени договорите
за стоков кредит и револвиращ кредит.
Налага се извод, че стоката и услугата е финансирана с договора за револвиращ
кредит вместо с договора за стоков кредит. По този начин се заобикалят уговорените с договора за
стоков кредит условия, а именно 21,67 % ГПР, 23,96 % ГЛП, падеж и други уговорки, като същевременно на потребителя се
налагат по – тежки условия (по – висок размер на лихвата - 35 % и ГПР - 44,90
%). Не може да се сподели и разбиране, че
със средствата от револвиращия кредит се погасяват задълженията по стоковия
кредит, тъй като плащането е извършено с кредитна карта с плащане при
доставчика на стоката.
Допълнително следва да
се отбележи за неясна следната уговорка в стоковия кредит: „се извършва следното усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с горепосочения
номер”. Тази клауза следва да се приема и като част от договора за револвиращия
кредит, тъй като препраща към него, а и
плащането е извършено въз основа на нея. Същата ясно показва, че кредитната
карта не е ползвана по усмотрение на потребителя, а е заложено като негово
задължение. Цели се заобикаляне на вече уговорени условия, които се изискват по
чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. При това положение по отношение на извършеното плащане в размер на
416,23 лева не следва да се прилагат размерите на лихвите или таксите,
посочени в договора за револвиращ кредит, което е приравнено на липса на
такива, а съгласно чл. 22 ЗПК това води до недействителност на договора за
револвиращ кредит. В този слуай на основание чл. 23 ЗПК се връща само чистата
стойност на кредита без да се дължат лихви или други разходи, т. е. неоснователни
са претенциите за възнаградителна лихва и лихва за забава. Основателна е
претенция за главницата до размера на 416,23 лева, доколкото в останалата част
от претендираното вземане са включени вземания, различаващи се от
главницата.
Липсата на
добросъвестност на кредитора, водещо до
значително неравновесие между неговите права и задължения и тези на
потребителя, проличава ясно от обстоятелството, че е начислил сума 603,25 лева (претендирана в исковата молба единствено
като главница до размера на 600,03 лева), която е сбор от следното: 416, 23 лева – стойност на стока и
услуга; 74,01 лева –
възнаградителна лихва по договора за стоков кредит; 44 лева – такси за
револвиращ кредит и 69,01 лева – лихва по револвиращ кредит. За едно и също
нещо (финасирането на стоката и услугата) са начислени възнаградителни лихви и
по двата договора за кредит.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в размер на 355,63 лева за исковото производство и 50,80 лева за заповедното производство, съответни на уважената част на исковите претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Л., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 416,23 лева, представляваща главница по договор
за револвиращ потребителски
кредит от 06.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 416,23 лева до предявения
размер на 600,03 лева, и ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове за сумата от 3,22 лева - възнаградителна лихва по договора за револвиращ
кредит и 11,21 лева - лихва за забава,
считано от 06.12.2018 г. до 11.02.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01256
по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.И.Л., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14 сумата в размер на 355,63 лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 50,80 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 01256 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: в.а.