О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 842
02.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в закрито съдебно заседание на втори ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева частно административно дело № 1002 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.88, ал.3, във връзка с чл.89, във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Г.А.Х. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Кристиан Х., против Решение № 1023-26-38-1
от 14.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена
подадена от жалбоподателя молба за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане
№**********-2140-26-1003/29.12.2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се релевират твърдения за
незаконосъобразност на оспорения акт. Счита се, че при издаването му не било съобразено
правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес. Не била извършена
преценка за обективните икономически условия, влошаването на които имало
внезапен и непреодолим характер за лицето, довел до заминаването му за Австрия,
където да работи и по този начин да обезпечи препитанието на семейството си. Твърди
се, че конкретната дата, на която оспорващият трябвало да напусне България не
била известна почти до последния момент. Бил уведомен, че трябва да започне
работа един ден преди това да се случи. Тези обстоятелства били непредвидими,
респ. възпрепятствали оспорващия да подаде жалба против Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г.
Следвало да се има предвид и че от деня на подаване на заявлението за отпускане
на ЛПОСВ до деня на произнасяне на пенсионния орган – 4 месеца, жалбоподателят не
получавал нито пенсия, нито трудово възнаграждение. В този смисъл налице били
обстоятелства не само от непредвидим характер, но и от непреодолим такъв.
Отказът на административния орган за възстановяване на срока за обжалване
лишавал оспорващия от конституционното му право на жалба.
На следващо място, налице била
нередовност при връчване на разпореждането. От данните по административната
преписка ставало ясно, че не бил направен опит за пряко връчване на този акт, а
директно било пристъпено към изпращане по пощата. Върнатата от пощенския
оператор пратка с отбелязване, че не е потърсена не можело да се приравни на
ненамирането на лицето на постоянния му адрес, каквато хипотеза предвиждал
чл.110, ал.4 от КСО. В случаите, в които пратката не била потърсена от лицето,
административният орган следвало да предприеме необходимите действия за
надлежно връчване на акта и едва след като се увери, че това лице е напуснало
адреса да пристъпи към връчване по специалните уредени в закона способи. Това в
случая не било сторено.
По изложените съображения се претендира
отмяна на оспореното решение и възстановяване на срока за обжалване на
Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
Ответната страна, издател на оспорения акт –
Директор на ТП на НОИ - Хасково, не изразява становище по жалбата.
Съдът, въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената по делото административна
преписка, жалбоподателят Г.А.Х. е подал заявление за отпускане на пенсия и
добавки вх.№2113-26-554/28.09.2015г. С разпореждане от 30.12.2015г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково е отказано
отпускане на заявената пенсия. Срещу разпореждането е била подадена жалба пред
директора на ТП на НОИ, която е била оставена без разглеждане поради просрочие
на оспорването.
На 31.08.2021г. Г.Х. подал заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-26-1602/31.08.2021г.
При подаване на заявлението жалбоподателят писмено изразил воля за връчване на
разпореждане/решение чрез лицензиран пощенски оператор на посочения адрес в заявлението
за отпускане на пенсия (гр.Д., ул.***).
С Разпореждане **********-2140-26-1003/29.12.2021г.
на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково е поставен отказ за отпускане
на заявената пенсия.
Издаденото разпореждане е било изпратено на
заявения от Г.Х. пред пенсионния орган адрес с препоръчана пратка. Видно е, че
пратката е била върната в ТП на НОИ – Хасково на 31.01.2022г. с отбелязване „непотърсена“.
На основание чл.10, ал.8 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, на 08.03.2022г. в ТП на НОИ – Хасково е било поставено
Съобщение №2156-26-10/08.03.2022г. за връчване на издаденото разпореждане в 7-дневен
срок по поставяне на съобщението, като в същото е посочено, че при неявяване в
посочения срок, разпореждането ще се счита за редовно връчено. За поставянето
на съобщението на табло в ТП на НОИ – Хасково е бил съставен протокол. Съобщението
за издаденото разпореждане е било снето от таблото в ТП на НОИ – Хасково на
15.03.2022г.
На 27.06.2022г. е бил съставен и подписан от Г.Х.
протокол за получаване заверено копие на Разпореждане **********-2140-26-1003/29.12.2021г.
на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. Последното е било оспорено
пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба, подадена на 15.07.2022г. С
Решение №1012-26-310-1 от 10.08.2022г. решаващият орган е оставил без
разглеждане подадената жалба, като посочил, че същата била подадена след срока
за оспорване, изтекъл на 15.04.2022г. Решението е било получено от адресата си
на 12.08.2022г. Няма данни това решение да е било обект на съдебен контрол.
С молба вх.№1023-26-38 от 22.08.2022г. Г.Х. е
поискал от директора на ТП на НОИ – Хасково, възстановяване на срока за
обжалване на Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
С оспореното
Решение №1023-26-38-1 от 14.09.2022г. директорът на ТП на НОИ отхвърлил молба
вх.№1023-26-38 от 22.08.2022г. В мотивите на акта (с оглед доводите в искането
относно осъществявана комуникация между Х. и служители на ТП на НОИ по телефон)
е посочено, че служителите на ТП на НОИ – Хасково не предоставят на лицата
информация по телефон. На следващо място е посочено, че приложимостта на
разпоредбата чл.10, ал.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и
редовността на връчването на Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г.
не следва да се обсъждат в производството по искане за възстановяване на срока
за обжалване на разпореждането, доколкото твърденията за липса на уведомяване и
съобщаване на издадения административен акт, обосновавали претенция за
своевременно подаване на жалбата пред решаващия орган, а не за възстановяване
на пропуснат срок за оспорване. Преценката за допустимостта на жалбата била
извършена с предходно произнасяне – с Решение №1012-26-310-1/10.08.2022г.,
следователно обсъждането на този въпрос било извън предмета на настоящото
производство. Приел, че възстановяване на срока за оспорване по смисъла на
чл.89, ал.1 от АПК е възможно, ако пропускането му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства - събития, действия или обстоятелства, настъпили
извънредно, и които обективно са възпрепятствали страната от възможността да
извърши съответното процесуално действие. Такива събития или действия на трето
лице, които страната да не могла да предвиди или ако ги предвиждала, обективно
да не била в състояние да ги предотврати. За да имало характер на
непредвидимост, обстоятелството, на което лицето се позовавало, като
предпоставка за възстановяване на законоустановен срок, предполагало наличие на
обективни причини, настъпили за жалбоподателя през времетраенето на срока и
които не могъл да преодолее, т.е. обстоятелства, стоящи извън волята му.
Освен обективни, причините следвало да
бъдат неочаквани и независещи от лицето, като болест, злополука, природно
бедствие, и това да било в причинна връзка за извършването на определено
действие. Такива твърдения в искането за възстановяване на срока за обжалване
на разпореждането, не се съдържали. Изтъкнатото от подателя на молбата
обстоятелство, а именно пребиваване в
периода от 13.12.2021г. до 25.06.2022 г.
на територията на Република Австрия, с цел полагане на труд, не било от категорията непредвидими обстоятелства
по смисъла на чл.89, ал.1 от АПК, независещи от волята на лицето. Внезапно възникнали, обективни,
непредвидими и непреодолими обстоятелства, настъпили в срока за обжалване на
разпореждането - от 15.03.2022г. до 15.04.2022г., не били налице в случая.
Не били представени доказателства,
установяващи, в срока на обжалване да били настъпили обстоятелства с такъв
характер и интензитет, че да съставлявали непредвидима и непреодолима пречка за
упражняване на правото на жалба срещу разпореждането.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона преклузивен срок, от надлежна стана, срещу годен за оспорване
административен акт, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.89, ал.1 и ал.2 от АПК, в
случаите по чл.88, ал.1, т.2 от АПК жалбоподателят в 7-дневен срок от
съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска
възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
като искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа
жалбата.
В случая директорът на ТП на НОИ –
Хасково е преценил, че не са налице „особени непредвидени обстоятелства“, които
да са настъпили за жалбоподателя и да са довели до пропускане на срока за
обжалване на Разпореждане **********-2140-26-1003/29.12.2021г. на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. Правилно е тълкуването на формулировката
„особени непредвидени обстоятелства“ от страна на административния орган.
Действително не са налице обективни причини, настъпили за жалбоподателя през
времетраенето на срока за обжалване на разпореждането, които да не е могъл да
преодолее. Доказателства в тази насока нито се твърди да са налични, нито се
представят пред административния орган или съда. Не се доказва жалбоподателят
да бил обективно възпрепятстван да оспори разпореждането, въпреки волята му за
това. Непредвидими – неочаквани, извънредни, непреодолими и независещи от
лицето, обстоятелства не се установява да са били налице.
Изтъкнатите в жалбата доводи за
съществували по време на срока за обжалване обстоятелства от непредвидими и
непреодолим характер, не се споделят. Обстоятелството, че жалбоподателят е трябвало
да напусне България и да замине за Австрия на конкретна дата, която не била
известна почти до последния момент, не може да се счита за „особено
непредвидено“ по смисъла на чл.89, ал.1 от АПК. Житейски необосновано е да се приеме,
че което и да е лице може да бъде поставено в ситуация на пълна изненада
относно назначаването му на определена длъжност или ангажирането за конкретна
работа или дейност. Във всички случаи реализирането на един такъв фактически
състав е свързано с проучване, предварително изразяване на воля, предварителни
разговори, обмяна на информация, документи и др. Този процес неминуемо изисква
време и е свързан с обективните желания на всяко лице, което означава, че няма
как да счита за особено непредвидено обстоятелство, такова от непредвидим и
непреодолим характер.
Дори и да се разгледа хипотеза от вида
на твърдяната в жалбата – известяване за почване на работа ден преди това,
изложените по-горе аргументи са валидни. В крайна сметка волята за приемане на
предложението за упражняване на трудова дейност е на адресата му. Макар да се
твърди, че е следвало да се изрази за кратко време, тя все пак е била изразена
лично от жалбоподателя, без намеса на външни фактори, които биха могли да се
приемат за релевантни по смисъла на закона що се касае до основателността на
искането за възстановяване на срока за обжалване.
Доказателства за настъпили през срока за
обжалване на разпореждането обстоятелства, които Х. да не е могъл да предвиди и
преодолее, в следствие на което да е бил лишен от възможността в срок да
упражни правото да подаде жалба срещу разпореждането, не се представят. За да
се приеме, че е налице пречка да се упражняване на това право то тази пречка
трябва да е такава, че въпреки волята и усилията на съответното лице, да не
може да се реализира това право в указания в закона срок. Такива пречки са
например природно бедствие, наводнение или други природни стихии, военно
положение, внезапно и тежко заболяване и други събития, които нито могат да се
предвидят, нито да се преодолеят по волята на страната.
Не се установява наличие на особено
непредвидено обстоятелство и причинна връзка между такова и неупражняването на
правото на оспорване. След като доказване в тази насока не е извършено,
пропускането на срока се явява последица от бездействието на оспорващия, който явно
не е взел своевременни мерки в защита на интереса си.
Правилно в акта си административният
орган е отбелязал, че приложимостта на разпоредбата чл.10, ал.8 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж и редовността на връчването на Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г.
не следва да се обсъждат в производството по искане за възстановяване на срока
за обжалване на посочения акт. Предвид това направените с жалбата възражения за
нередовност при връчване на разпореждането, не следва да бъдат предмет на
разглеждане и от съда, респ. изследването на фактите и обстоятелствата около
връчване на този акт не е в предметния обхват в производство от вида на
процесното.
Следва да се отбележи, че конституционно
установеното право на жалба не е безгранично. Същото следва да бъде упражнено в
законовите срокове, неспазването на които има за последица загуба на това право.
По изложените съображения, жалбата срещу
Решение №1023-26-38-1 от 14.09.2022г. на директора на ТП на НОИ – Хасково се
явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Г.А.Х. ***, против Решение №1023-26-38-1 от 14.09.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена подадена от жалбоподателя молба за
възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане №**********-2140-26-1003/29.12.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: