РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Горна Оряховица, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120102677 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД във вр. чл.45 от
ЗЗД и иск с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, заедно с акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата Р. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., действаща чрез пълномощник –
адв. С. М. М. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че на 19.10.2024г., около 10,00 часа, в
с.П..., ищцата заедно с дъщеря си М. А. вървЕ. по улица .... От дом № ...на същата улица
излязла В. А. К. и започнала да мете пред къщата си. Посочва, че от отворената врата на
къщата й излязло куче, което било без каишка и повод и било видимо агресивно. Сочи
също, че дъщерята на ищцата има панически страх от кучета, тъй като била хапана като
дете, и по тази причина Р. А. помолила ответницата няколко пъти да извика кучето си и да го
прибере. Твърди, че К. не реагирала по никакъв начин, а кучето обикаляло около ищцата и
дъщеря й и се връщало при стопанката си няколкократно. Заявява, че малко след това кучето
подгонило Р. и дъщеря й, като А., за да предпази детето си, я прегърнала, кучето се
стрелнало към ищцата и я захапало за левия крак - в областта на задната част на бедрото.
Посочва, че започнало да тече обилна кръв, двете жени се уплашили изключително много и
веднага след случая ищцата посетила спешен кабинет на болницата в гр. Горна Оряховица.
Там й била поставена ваксина „тетанус“, промили раната и; издали й амбулаторен лист №
1823/19.10.2024г. Сочи, че по повод ужасяващия инцидент е подала жалба срещу
1
ответницата в РУ - Горна Оряховица.
Твърди, че ищцата няколко вечери не могла да спи от силни билки и емоционалния шок,
който изживяла следствие от ухапването.
Заявява, че на 21.10.2024г. заради силните и непрестанни болки Р. А. посетила д-р
Борислав Генчев, който й издал медицинско свидетелство, като е констатирал, че същата е
получила хематом на кожа и подкожие 15/35 см. на лявото бедро и инфекция; установени
били 6 прободни рани в областта на хематома; извършена била вторична хирургична
обработка с оглед инфекцията и била сложена превръзка; на същата дата й е издаден
амбулаторен лист № 010221/21.10.2024г.
Посочва, че на 24.10.2024г. е издаден нов амбулаторен лист, тъй като ищцата се явила на
контролен преглед след ухапването от кучето и на него е констатирано хематом на средна и
долна трета задна повърхност 30/30 см., шест прободни рани от кучешка захапка, насложена
инфекция, гнойно кръвениста секреция от раните. Извършена е последваща хирургична
обработка и превръзка, като А. се оплакала от силни билки, подуване, схващане,
затруднения при ходене, невъзможност да стои седнала.
Твърди, че на 29.10.2024г. пострадалата се явила на контролен преглед, като вместо да се
наблюдава подобрение, уврежданията й отново са констатирани от лекуващия й лекар;
предписана й е допълнителна терапия; издаден й е болничен лист № Е20243146780 за
периода от 29.10.2024г. до 17.11.2024г., както и амбулаторен лист за преглед от същата дата.
Сочи, че съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а когато се касае за животни, за да се
ангажира отговорността на основание чл.50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че
ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени
вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди. От
представените писмени доказателства към исковата молба, счита, че се доказва
гореописаната фактическа обстановка. Сочи, че доколкото отговорността по чл.50 от ЗЗД е
безвиновна, кучето на ответницата е било без намордник и без повод, като този факт е
констатиран и впоследствие, след като кварталния полицай е посетил адреса на ответницата
във връзка с подадената от ищцата жалба. Твърди, че въпреки злощастния инцидент, кучето
отново е било оставено без надзор да се разхожда без каишка и повод.
Твърди, че В. К. отговаря за поведението на кучето, като същата не е положила
достатъчно грижи за него, макар да е под неин надзор. Счита, че надзорът над животното,
отглеждано в двора на ответницата, където последната живее, следва да се изразява в
наблюдение, контрол и полагане на грижа. Сочи, че всеки собственик или водач на домашен
любимец е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето -
домашен любимец и да не допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и
животни. Твърди, че К. не е взела никакви предпазни мерки, за да обезпечи сигурността на
останалите, като същата дори не се е опитала да го контролира, след като ищцата я е
помолила да го извика. Поради това счита, че са налице всички елементи, ангажиращи
2
отговорността на ответницата по чл.50 от ЗЗД. Заявява, че като не е изпълнила задължението
си да обезопаси отглежданото в двора й агресивно куче, ответницата, под чийто надзор се е
намирало то, носи отговорност за настъпилите вреди, които следва да обезщети. Заявява, че
настъпилите за ищцата травматични увреждания са в причинна връзка с нападението и
ухапванията от кучето.
Посочва, че ухапването от кучето е ужасяващ инцидент, съпроводен от мъчително
физическо изживяване и силен емоционален шок, който към момента е преминал в
перманентен страх от кучета. Твърди, че психиката на пострадалата е силно травмирана и тя
изпитва страх от кучета; все още не може да възстанови ежедневието и рутинните си
навици. Заявява, че към момента все още се лекуват последиците от ухапването,
оздравителният процес все още не е приключил и ищцата е още в болничен, продължава да
има болки, а вредите са с висок интензитет. Твърди, че ухапването от домашния любимец на
ответницата е причинило сериозен емоционален и психически стрес. Сочи, че следва да се
вземат предвид болките и страданията на ищцата и във връзка със самото захапване, довело
до негативни преживявания и високо интензитетни болки. Заявява, че ищцата е претърпяла
притесненията и смущенията, които изпитва след увредата и към настоящия момент, като
пострадалата е неработоспособна все още. Посочва, че ищцата е жена на средна възраст и
стресът, който е преживяла, продължава до момента; тя сънува кошмари, спи неспокойно;
страхът и ужасът от случилото се са вън от всяко съмнение.
Отбелязва, че съпругът й Г. Б. А. е диагностициран с карцином на бЕ.я дроб и то четвърти
стадий, като ищцата е в болничен от месец септември, за да може да се грижи за болния си
съпруг. Твърди, че след ухапването същата не е можела да поеме грижите, тъй като е имала
силни болки и затруднения в предвижването, а това води до допълнителен стрес, тъй като не
може да се грижи за съпруга си. От друга страна, за да не го притеснява, ищцата премълчала
случката с кучето и цяла седмица се криела в банята, за да си промива раните от ухапването,
с цел съпругът й да не научи за случилото се.
В допълнителна уточняваща молба пояснява, че след въпросния инцидент домът на
ответницата е посетен от кварталния полицай, който е снел обяснения по случая от В. А. К..
По данни на ищцата, в разговор с кварталния полицай ответницата е заявила пред него, че тя
се грижи за кучето вече няколко месеца преди инцидента, като го е прибрала, за да го
отглежда, тъй като е било бездомно. Счита, че в този смисъл домашният любимец трайно е
пребивавал в дома на К. и със сигурност се намира под неин надзор. Пояснява, че
имуществените вреди, които ищцата е претърпяла, са разходи във връзка с лечението, което
й е предписано вследствие от ухапването: закупуване на медикаменти, разтвори за
третиране на раните, марли и т.н. Посочва банкова сметка на ищцата, както следва - IBAN:
..., BIG: ....
Моли съда, на основание чл.50 от ЗЗД, да осъди В. А. К. от с.П..., ул. „..." № .., да заплати
на ищцата Р. С. А. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие от ухапване от куче на 19.10.2024г., собственост на
ответницата, заедно със законна лихва върху главницата от датата на увредата - 19.10.2024г.
3
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 14,92 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - суми във връзка с лечението вследствие от
същото ухапване. Моли съда да й присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата, лично и чрез пълномощника си – адв. адв. С. М. М.,
поддържа предявения иск. Излага съображения в писмени защити. Моли съда да уважи
предявения иск, като й присъди и разноските по делото.
Ответницата В. А. К. с ЕГН …, с адрес: с.П...ул...№ ..., депозира писмен отговор чрез
пълномощник – адв. Т. И. от ВТАК, със служебен адрес: град В.Т. ул. „..., офис 2, телефон:
**********.
Счита, че искът е допустим, но е неоснователен, доколкото не са налице предпоставките
на чл.50 от ЗЗД. Твърди, че ответницата не е нито стопанка на животното, както се твърди в
исковата молба, нито пък е осъществявала надзор над кучето към датата на инцидента, при
който е пострадала ищцата.
Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че на 19.10.2024г. я е ухапало куче,
чиято стопанка е В. А. К.. Счита, че приложените към исковата молба доказателства
свидетелстват за увреждането, получено от Р. А., но не са годни да докажат обстоятелствата,
които биха ангажирали отговорността на ответницата. Счита, че доказателства относно
собствеността или упражняването на надзор над животното, причинило вредоносните
последици, не са налични по делото. Не й става ясно как процесуалният представител на
ищцата е достигнал до извода, че кучето е отглеждано в двора на ответницата и че същото е
неин домашен любимец. Твърди, че поставянето на каишка и намордник на това животно не
е възможно, доколкото същото не е собственост на ответницата и не е отглеждано от нея,
поради което няма причина да я слуша и да се подчинява на команди от нейна страна. При
това положение, не й е чудно, че В. А. не е успяла да предотврати настъпването на
инцидента.
Оспорва твърдението в исковата молба, че В. К. не е реагирала на ситуацията. Твърди, че
не защото е собственик или надзорник на кучето, а от чисто човешко желание да помогне на
пострадалата, ответницата се е върнала до вратата на къщата си, за да вземе дървен кол,
който държала там, и с него К. успяла да уплаши и да прогони кучето. Заявява, че този
дървен кол ответницата държи умишлено до вратата си, с цел да се брани и да разгонва
кучетата от глутницата, които влизат в двора й.
Оспорва иска за изплащане от В. А. К. на обезщетения за причинени имуществени и
неимуществени вреди на Р. С. А., в резултат на ухапване от куче на 19.10.2024г., поради
факта, че животното, ухапало ищцата, не е собственост на ответницата, нито се е намирало
под неин надзор. Твърди, че кучето е бездомно и е част от глутница от 5-6 животни, които от
дълго време обикалят около дома на В. К.. Признава факта, че кучето, причинило
травматичното увреждане на Р. А., в деня на инцидента е излязло от двора на ответницата и
често се намира там. Твърди, че причината за това не е, че същото е собственост на В. К.
или че тя упражнява надзор над него. Заявява, че кучето е бездомно и е едно от многото,
4
които живеят в квартала. Посочва, че част от оградните стени на имота на ответницата са
разрушени и по тази причина това животно и подобните нему влизат безпрепятствено да
търсят храна. Сочи също, че към настоящия момент В. К. няма финансова възможност да
ремонтира оградата си, за да ограничи достъпа на бездомните животни. Заявява, че със
същия проблем многократно са се сблъсквали и съседите на ответницата, като всички
заедно многократно са обсъждали темата и са търсили възможност да решат проблема.
Поради това счита, че обезщетение за претърпените от Р. А. вреди следва да бъде заплатено
от отговорната институция, която не упражнява надзор и допуска в населените места да
живеят и да се придвижват безпрепятствено бездомни животни, които биха могли да проявят
агресия спрямо хората, а именно: Община Горна Оряховица. Твърди, че на практика
ответницата също е потърпевша и пострадала от поведението на бездомните кучета, в
частност от процесното животно, доколкото не може да го изгони от имота си. Отново
заявява, че фактът, че кучетата от глутницата, включително и процесното животно, влизат в
двора й, не я прави техен собственик нито пък лице, което да осъществява надзор над
поведението им. Сочи като безспорно обстоятелство в подкрепа на горепосоченото, че в
двора на В. К. няма кучешка колиба, както и съдове, в които кучето да се храни и да пие
вода.
Не на последно място, счита, че претендираното обезщетение за причинените
неимуществени вреди е изключително завишено спрямо критерия за справедливост, заложен
в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че размерът му не съответства на получените от
ищцата травматични увреждания, в това число на интензитета и продължителността на
търпените от Р. А. болки и страдания.
Твърди също, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносните последици, като
самата тя, като се е държала шумно и агресивно, е предизвикала реакцията на кучето.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан иска на Р. С. А. против В.
А. К. за изплащане на сумата 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сумата 14.92 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в следствие на ухапване от куче на 19.10.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на увредата - 19.10.2024г. до окончателното изплащане.
Моли съда да й присъди разноските по делото.
В съдебно заседание, ответницата, лично и чрез пълномощника си – адв. Е. С. Д. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
отхвърли предявените искове и да й присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят относно фактите, че на 19.10.2024г., около
10:00 часа, в с.П..., общ. Горна Оряховица, на ул..., в близост до № 16, Р. С. А. е нападната и
нахапана от куче, което тогава е излязло от двора на ответницата В. А. К., живееща в
5
с.П...ул...№..., и е било без каишка или намордник.
Страните не оспорват и фактите, че ищцата е получила травматичните увреждания,
описани подробно в исковата молба и приложените към нея медицински документи,
вследствие на които и получените от тях усложнения, е претърпяла леченията, също
посочени в приложените медицински документи.
В тази връзка, от приетото писмено доказателство – амбулаторен лист №
1823/19.10.2024г., изд. от д-р Д.Калинова, се установява, че на посочената дата е извършен
преглед на Р. А., поставена е основна диагноза: „Рана от ухапване от куче, разкъсно-
контузна“; снета е анамнеза: „При разходка е ухапана от куче, което излязло от един двор“;
описано е обективно състояние: „на горната част на л.бедро се визуализира разкъсно-
контузна рана с хематом“; предписана е терапия: „дадени съвети за обработка на раната в
дом.условия; обработена с йодасепт; направена превръзка; поставена ТАП“.
От приетите писмени доказателства - медицинско свидетелство за пред съда №
718/21.10.2024г., амбулаторен лист № 010221/21.10.2024г., изд. от д-р Б.Генчев, се
установява, че на 21.10.2024г. е извършен отново преглед на ищцата с основна диагноза:
„Ухапване или удар от куче. Други уточнени места“, с усложнения: „Други уточнени
локални инфекции на кожата и подкожната“; снета е анамнеза: „По данни на пострадалата
на 19.10.2024г. около 10,30 ч., била нападната и нахапана от бездомно куче в с. Първомайци
по левия крак. Получила рани и хематом на ляво бедро отзад.“; описано е обективно
състояние: „При оглед по задна повърхност и медиално на ляво бедро наличие на хематом
на кожа и подкожие приблизително 15/35 см. Установяват се 6 прободни рани в областта на
хематома, насложена инфекция. Данни за делкуман травматик. Извършена е вторична
хирургична обработка, превръзка с браунол“; предписана е терапия: „левор 500 2х1, алл
доне 2х1, компреси, покой, наблюдение“.
Видно от амбулаторен лист от 24.10.2024г., изд. от д-р Б. Генчев, при извършения на
24.10.2024г. повторен преглед на Р. А., с поставена диагноза: „Ухапване или удар от куче.
Други уточнени места“, с усложнения: „Други уточнени локални инфекции на кожата и
подкожната“, е снета анамнеза: „Явява се за контролен преглед след ухапване от куче по
ляво бедро, оплаква се от болки, подуване, схващане, затруднения при ходене“; описано е
обективно състояние: „Хематом на средна и долна трета задна повърхност около 30/30 см.
Шест прободни рани от кучешка захапка, насложена инфекция, гнойно-кръвениста секреция
от ранител Реактивен варикофлебит на повърхностните вени на бедрото“; извършена е
вторична хир.обработка и превръзка с браунол и е предписана терапия: „левор 500 2х1, алл
доне 2х1, аспирин протект х 1 т., компреси, покой, наблюдение“.
От приетите писмени доказателства - амбулаторен лист от 29.10.2024г., трите издадени от
д-р Борислав Генчев, болничен лист № Е20243146780/29.10.2024г., изд. от „ДКЦ“ ЕООД гр.
Г.Оряховица, се установява, че при извършения на 29.10.2024г. контролен преглед на Р. А., с
поставена диагноза: „Ухапване или удар от куче. Други уточнени места“, с усложнения:
„Други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната“, е снета анамнеза: „Явява се за
контролен преглед след ухапване от куче по ляво бедро, оплаква се от болки в лявото бедро
6
в областта на ухапването; забелязала изтичането на гнойно кръвенист секрет от раните при
натоварване; съобщава за обща отпадналост, умореност, на моменти втрисане“; описано е
обективно състояние: „Състояние след ухапване от куче по задна повърхност на задно бедро
с насложена инфекция и начален флегмон. Гнойно кръвениста секреция от прободните рани,
инфилтрат по задната повърхност на бедрото, реактивен лимфаденит в инг.гънка, данни за
реактивен варикофлебит на повърхностни вени“; извършена е обработка и превръзка с
браунол, и е предписана терапия: „клиндамицин 2х1, флашил 3х1, диосвен 2х1,
фраксипарин 0,4х1, компреси, покой, наблюдение“, както и на ищцата е издаден болничен
лист за временна неработоспособност за периода от 29.10.2024г. до 17.11.2024г.
От приложените фискални бонове от 21.10.2024г. и от 22.10.2024г. се установява, че от
Аптека „Рубия“ гр. Г.Оряховица са закупени лекарства и превързочни материали на обща
стойност 14,92 лв.
Видно от писмените материали, съдържащи се в полицейска преписка № 268000-
11584/21.10.2024г. по описа на РУ – Г.Оряховица, същата е образувана по повод прието
съобщение на 19.10.2024г. от лицето Р. А. за нападение и ухапване от куче на същия ден
около 10 часа в с. П..., како кучето излязло от дом № .. на ул. ..“. От приложената по
полицейската преписка докладна записка, изготвена от мл. ПИ Д. Н., се установява, че в
деня на инцидента е извършена полицейска проверк на мястото на инцидентаа, снети са
обяснения от пострадалата и от нейната дъщеря М.А., посетен е домът на отв. В.К. в
с.П...ул...№..., като в двора на имота е установено куче, обикалящо свободно, което било
спокойно и не проявявало агресия, не лаело и не се спускало да хапе полицейските
служитЕ.. От документите, съдържащи се в полицейската преписка, се установява също, че в
дадените по повод проверката писмени обяснения, В. К. заявила, че въпросното куче е
дошло пред дома й преди няколко седмици и останало там, а на нея й дожаляло за него и го
хранела; няколкократно К. се опитвала да го върже на повод, но кучето късало синджирите и
бягало в съседните дворове, но до този момент животното не е реализирало такова
поведение и не е било агресивно; К. заявила също, че ще направи всичко възможно кучето
да бъде настанено в приют. Данните по делото сочат, че на ответницата В.К. е съставен
протокол за предупреждение от 22.10.2024г. на основание чл.65 от ЗМВР.
С Постановление от 29.10.2024г. на прокурор от ВТРП, ТО-Г.Оряховица, е отказано
образуването на досъдебно производство и е прекратена прокурорска преписка вх. №
7644/2024г. по описа на ВТРП, след като прокурорът е приел, че липсват данни за
извършено престъпление от общ характер от отв. В. К. по повод ухапването на Р. А. от куче,
излязло от двора на К. на 19.10.2024г.
Безспорни между страните са и фактите, че ищцата е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди вследствие извършеното деянието и че е налице причинна връзка
между извършеното деяние – ухапване от куче и претърпените от ищцата вреди.
Видно от показанията на св. М.Г. А. /дъщеря на ищцата/, с майка си били на разходка на
19.10.2024г. в с. П... на улица ...“, когато от една къща излязла непозната жена и след нея
7
излязло куче, лаейки и видимо агресивно. Свидетелката се сковала на място от страх, майка
й я прегърнала, за да я защити, и при прегръщането то я ухапа по левия крак, ищцата
извикала много силно, защото я заболяло. Свидетелката твърди, че помолили жената да
прибере кучето, но то не я слушало и бягало след тях; те се скрили в един дувар на къща,
след което жената успяла да прибере кучето. Тогава свидетелката видяла, че анцугът на
майка й бил скъсан, имало кръв по крака й от ухапването; закарала я веднага в болницата в
Горна Оряховица, били й инжекция за тетанус. Пояснява, че от цЕ.я шок ищцата не искала
да споделя нито на баща й, защото той имал онкологично заболяване, нито на брат й. Видно
от показанията на св. М.А., след като се прибрали раната започнала да се подува и посинява,
отокът станал много голям и тя звъннала на брат си, потърсила помощ от него и заедно
отишли в полицията. Сочи, че там звъннали на кварталния за П..., отишли с него на мястото
на ул...“ в къщата, от която излязло кучето с жената; полицаят влязъл вътре, говорили и той
казал, че прибрал кучето. Според свидетелката, жената обяснила, че го е била вързала
многократно, но то се е отскубвало винаги и е бягало в съседните къщи. Свидетелката
твърди, че майка й няколко дни след ухапването не можела да сяда на страната си, много я
боляло, имала голям оток, сънят й станал много неспокоен и тя сънувала само тази случка,
която се въртяла многократно в съзнанието й; правЕ. скришно от баща й превръзки, било
много тежко; вследствие нещата станали доста зле, кракът й отекъл много с цвят различни
нюанси на синьото, станало инфекция; започнали да ходят при нови лекари, изписвали нови
лекарства и мазила, раната била дълбока. Свидетелката пояснява, че когато минавали по
улицата, жената метяла пред тях, кучето излязло от двора, започнало да лае по тях, било
агресивно, дори си забЕ.ло зъбите; кучето било доста голямо, то нямало каишка и жената
нямала контрол над него; извикала го по име, викала му „Мечо“. Видно от показанията на
св. А., майка й след инцидента била много уплашена, било голям шок за нея, треперела,
станало й лошо. Свидетелката твърди, че многократно посетили лекар - около 6-7 пъти в
рамките на възстановителния период; отнело около 5 месеца цялото възстановяване, раната
била доста дълбока и ищцата все още има белези по крака си. Свидетелката установява, че
след ухапването майка й не се справяла с ежедневните си задължения, а тя е личен асистент
на баща й и върху нея пада грижата за него; майка й не е ходила на работа тогава, за да се
грижи за баща й, който има 100 процента с чужда помощ, но била непълноценна вкъщи, не
била на себе си, шокът бил огромен; можела да спи само на здравия си крак, сядала трудно,
голяма болка била. Видно от показанията на св. А., майка й не е превъзмогнала травмата;
когато види куче, бяга на отсрещния тротоар; има голямо неспокойствие; предписали й
някакви лекарства за успокоение, защото не била на себе си в дълъг период от време.
Свидетелката посочва също, че се е получила инфекция, защото кучето било улично
първоначално, а жената го е прибрала да го гледа.
Видно от показанията на свидетеля Б.Г.А. /син на ищцата/, след обяд сестра му се обадила
силно разтревожена и му съобщила, че сутринта към 10.30 часа майка й била ухапана от
куче в с. П... Свидетелят веднага отишъл в гр. Г.Оряховица; майка му била доста
разтревожена, пребледняла, превъзбудена и в силен стрес и шок. Знае, че след ухапването
майка му е отишла в „Бърза помощ“ в Горна Оряховица, където й е поставена ваксина за
8
тетанус; на другия ден е отишла при д-р Генчев, където раната е обработена от него, защото
се е появил доста силен оток. Свидетелят видял мястото на ухапването - доста голямо, около
20 сантиметра, силно подуто, имало 5-6 рани от зъб, изпитвала голям дискомфорт да ходи,
накуцвала, лягала на страната на здравия крак, тъй като лежането по гръб или на едната
страна й създавало дискомфорт. Свидетелят твърди, че друг голям дискомфорт й създавало
състоянието на баща й, който е с ТЕЛК - 100 процента чужда помощ, тя е негов личен
асистент, ползвала болничен, защото той не можел да извършва сам елементарни нужди от
ежедневието си. Видно от показанията на св.А..., на баща му не казали за инцидента, той
бил на химиотерапия по това време, а поради това ищцата трябвало да си прави превръзки в
банята или тоалетната. Свидетелят твърди, че отнело доста дълъг период на майка му, за да
се възстанови; по думите на д-р Генчев трябвало за около 2 месеца всичко да се оправи, но
на втория месец раната била подута и се наложило още няколко пъти да ходят при д-р
Генчев, който изписвал различни медикаменти за мазане, а ухапването напълно спаднало
към месец април тази година. Видно от показанията на св.А..., у майка му останало чувство
на страх; сега, като види куче, преминава на отсрещния тротоар.
Видно от показанията на св.К. /син на ответницата/, майка му живее с баба му на село, той
си ходи при тях всяка седмица. Свидетелят твърди, че имат котки, но никога не са имали
куче вкъщи. Свидетелят знае за инцидента, като майка му сподЕ.ла, че две жени са се
разхождали по пътя пред къщата, изпищЕ. са, а ответницата за да помогне, е излязла и
видяла, че съответното куче се е озлобило, а хората не са спирали да пищят. Свидетелят
твърди, че нямат заграждение за животно у дома си, а кучета в с.П... се разхождат по
пътищата редовно, без чипове, без никакви по тях знаци, че са на някой, не са с каишка.
Видно от показанията на свидетеля Каралаков, те нямат куче, но понеже дуварът им е
съборен точно от такива „любимци“, кучета са прескачали. Свидетелят посочва, че майка му
няколко пъти е звъняла на кмета на с.П..., много преди да се случи това; той също му е
казвал за тези кучета, защото баба му била пострадала по същия начин преди години, но
мерки не са предприемани, е се отговаря, че трябва първо да се подаде сигнал на Община
Горна Оряховица. Свидетелят твърди че майка му е звъняла на кмета в деня, когато това се
случило; казала му, че му е говорила няколко пъти за тези кучета, защото и нея я е страх и
бабата – също, а той е отговорил, че ще намери решение на проблема, трябвало му време; че
ще отстрани проблема; че не е само тя, която се е обаждала за такива проблеми. Не са звънЕ.
на кмета да питат дали е правил нещо по въпроса, но сега в момента няма никакви кучета.
Видно от показанията на св.К., според майка му съответното куче е лаело по хората, а тя с
цел да помогне им казала да не го дразнят, че обикалят всякакви кучета; отсреща се казало,
че кучето е нейно, да го маха. Свидетелят твърди, че майка му е искала да помогне, да го
изгони, казала им е да не пищят, да не го провокират; казала е: „Извинявайте, аз исках да
помогна“. На св.К. не му е известно куче с име „Мечо“. Запознат е с факта, че кучето е било
в двора на майка му, когато кварталният е отишъл. Посочва, че майка му няма какво да
направи с това куче, когато то прескочи 5-10 пъти дувара в двора.
Видно от показанията на свидетеля С.А.Г. /жител на с. П./, същият е съсед на ответницата
9
В. К. в с. П..., дворовете им са един до друг. Свидетелят посочва, че бащата на В. имал куче,
което било вързано, преди около 10 години, като не му е известно да е имало куче у тях след
това. Свидетелят Г. посочва, че в селото има няколко бездомни кучета, даже в дома му са
влизали бездомни кучета. Видно от показанията на св.Г., В. живее с майка си в къщата, баща
й починал; имало проблем с оградата на В. - там имало просека и всичко можело да влиза
там; тя го гони кучето, то се връща. Свидетелят Г.. знае от В.., че тя е подала сигнал до
кмета, че е станало инцидент и куче е ухапало жената; след инцидента е ходила и се е
оплаквала на кмет; преди този инцидент с кучето тя е сигнализирала кмета а на него е
казвала, че й е писнало от кучетата. Видно от показанията на св.Г., сега пак имат същия
проблем; имат съсед, който има навик да ги храни и сега пак има 2 или 3 кучета, които си
стоят на пътя, големи кучета. Свидетелят твърди, че сега ответницата пак се обадила на
кмета. Свидетелят твърди, че това куче – въпросното, не е нейното; то влиза и в неговия
двор, и в двора на ответницата е влизало, като след инцидента това куче изчезнало.
Свидетелят установява, че това куче било черно с жълто, шарено било. Знае, че има ухапана
жена от куче, но не може да каже точно от кое куче.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетЕ., доколкото и в частта им, в
която същите установяват факти, непосредствено възприети от тях, доколкото показанията
им кореспондират помежду си и на приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове се
явяват допустими.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани, по
изложените по-долу съображения.
Съгласно чл.12 от ЗЗЖ, собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им
съгласно чл.149,ал.1 и чл.150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно
чл.33 от ЗЗЖ, собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване
изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД. С оглед правилото на
чл.35,ал.1 от ЗЗЖ, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска
животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на
обществени места; според ал.2, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Според чл.150,ал.1 от ЗВМД,
собствениците и гледачите на животни, както и управитЕ.те на животновъдни обекти са
длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят /т.1/; да предприемат всички мерки за
предотвратяване на бягството на животните /т.3/, а съгласно ал.2, гледачите на животни
проверяват най-малко един път дневно състоянието им. Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Поради това, отговорността за вреди, причинени от домашно животно, за което се твърди,
че ответницата полага грижи и осъществява надзор, следва да бъде реализирана по общия
10
исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Отговорността на
ответницата по чл.50 от ЗЗД обаче може да бъде ангажирана при доказано бездействие на
нейна страна във връзка със задълженията й за вземане на мерки да не допуска животното
само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени
места, бездействие за вземане на мерки за предотвратяване на всяка проява на необоснована
агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или
здравето на хора и животни. В този смисъл, фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: бездействие от страна на собственика или лицето, под чийто надзор
се намира кучето, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни;
причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, в резултат на нападение от
куче, оставено без надзор на обществено място; причинна връзка между неимуществените
вреди и противоправното поведение.
Съдът приема за безспорно установено в настоящия случай, че е извършено деяние. От
приетите по делото многобройни доказателства (полицейска преписка № 268000-
11584/21.10.2024г. по описа на РУ – Г.Оряховица, Постановление от 29.10.2024г. на прокурор
от ВТРП, ТО-Г.Оряховица, показанията на свидетЕ.те М.А., Б.А., Ат. К. и Ст.Г.), се
установява по несъмнен начин, че на 19.10.2024г., около 10.00 часа, на улица „“ в с. П.., общ.
Г.О., от дом № 16, стопанисван от ответницата К., излязло куче, което тръгнало към ищцата,
преминаваща по улицата заедно със своята дъщеря (св. М.А.); ищцата и дъщеря й се
изплашили, загубили самообладание, св. М.А. започнала да крещи и да вика, двете извикали
на ответницата да прибере кучето, но то не се подчинявало на призивите на К.; впоследствие
ищцата Р. А. била ухапана по левия крак отзад.
Фактите, че описаното произшествие и неимуществените и имуществени вреди,
произлезли от същото, подробно описани в исковата молба, са причинени именно от
агресивното поведение на куче, което към момента на инцидента се е намирало на
обществено място – улица „“ в с.П..., без каишка и без намордник, не се оспорват от
ответницата и се потвърждават от всички писмени доказателства (заверени преписи от
амбулаторен лист № 1823/19.10.2024г., изд. от д-р Д.К., медицинско свидетелство за пред
съда № 718/21.10.2024г., амбулаторен лист № 010221/21.10.2024г., амбулаторен лист от
24.10.2024г., амбулаторен лист от 29.10.2024г., трите издадени от д-р Б.Г., болничен лист №
Е20243146780/29.10.2024г., изд. от „ДКЦ“ ЕООД гр. Г.Оряховица), и от показанията на
свидетЕ.те М.А., Б.А., Ат. К. и Ст.Г.. В тази връзка страните по делото не спорят, че ищцата
е претърпяла ухапване от куче, вследствие на което е получила множество травматични
увреждания, в т.ч. хематом на средна и долна трета задна повърхност 30/30 см., шест
прободни рани от кучешка захапка, насложена инфекция, гнойно кръвениста секреция от
раните; няколкократно е извършена последваща хирургична обработка и превръзка, като в
продължение на повече от два месеца А. изпитвала силни болки и страдания, оплаквала с от
подуване, схващане, затруднения при ходене, невъзможност да стои седнала, както и не
11
била в състояние да полага грижи за болния си съпруг, страдащ от онкологично заболяване
и провеждащ лечение - химиотерапия.
Разпоредбата на чл.50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животни, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, дори и когато животното е
избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животно,
е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при
нанесена от животното вреда. Отговорността по чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещи/
животни е безвиновна, обективна отговорност. Носителят на задължението за обезвредата
може да е едновременно собственик, който като такъв поначало упражнява надзор върху на
вещта/животното, от което е произтекъл вредоносния резултат, но може това да е и трето
лице, което юридически или фактически упражнява надзор върху вещта/животното. За да
бъде основателен такъв иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на вреди, причинна
връзка между вредите и поведението на определено животно, както и че това животно е
собствено или поставено под надзор на ответника по този иск. Спорни по настоящото дело
са фактите собственост ли е гореописаното куче на ответницата К., респ. осъществявала ли е
същата надзор върху него в деня на инцидента, от който е пострадала ищцата А.. При
съвкупната преценка на събраните по настоящото дело писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че в случая не се установява към датата 19.10.2024г.
ответницата да е собственик или да е отглеждала кучето, описано от ищцата като неин
нападател. Безспорно е, че кучето, което е заварено по-късно същия ден от служител на РУ-
Г.Оряховица в двора на В.К., е посочено като нападателят на А. от самата нея, както и че
същото е без паспорт и без чип. Доказването на собствеността върху кучето е допустимо с
всички доказателствени средства по реда на ГПК, но в случая ангажираните по делото
гласни доказателства не установяват собственост или осъществяван надзор върху кучето -
нападател от страна на ответницата. Действително, от писмените обяснения, дадени в хода
на полицейската проверка от пострадалата Р.А. и от нейната дъщеря, се установява, че двете
са възприЕ. процесното куче да излиза от двора на ответницата, която метяла листа на
улицата, а пътната врата на дома й била отворена, като оттам са формирали и извод, че
кучето е домашно и К. е негова стопанка. Цитираните писмени доказателства и показанията
на св. М.А., дадени по делото, обаче удостоверяват и факти, че въпреки опитите на К. да
успокои кучето по време на инцидента, тя нямала контрол над него, то не възприемало
подадени от нея команди, бягало и лаело по тях, като свидетелката допълва в съдебно
заседание, че инфекцията на раната се е получила, защото кучето било улично
първоначално, а жената го е прибрала да го гледа. Същевременно, още в дадените от нея
писмени обяснения на 19.10.2024г. по време на проверката от мл. ПИ Д.Нацкин, ответницата
К. е заявила изрично, че кучето не е нейна собственост, че същото се е появило в района
преди няколко седмици и тя го е хранила от съжаление, че е опитвала да го сложи на повод,
но то е късало синджира и е бягало в съседните дворове, като същата ще поиска съдействие
от Община Горна Оряховица за настаняване на животното в приют. Тези факти са
удостоверени и от полицейския служител в изготвената от него докладна записка, като
12
същият е установил едро куче с преобладаваща черна окраска да се разхожда в двора на
ответницата; изразил е впечатленията си, че кучето е спокойно и не проявява агресия към
него, само го подушило, не го лаело и не се пускало към него да го хапе; направил е две
снимки на установеното на място животно, но не е изследвал и не е отразил по никакъв
начин връзката на точно това животно с ответницата по делото, не е извършил проверка в
кметството на с.П... и в Община Горна Оряховица относно притежавани от В.К. домашни
животни, нито относно пребиваващите в района на с.П... бездомни кучета и др. подобни
факти. В хода на полицейската проверка и в съставените по нея документи липсва описание
на кучето - нападател като порода, окраска, размери, пол на животното; изготвените снимки
не са предявени на страните по делото и липсва каквото и да е удостоверяване на фактите
това ли е кучето, което е причинило инцидента с ищцата. При проверката не е удостоверено
присъствала ли е ищцата при огледа и заснемането на кучето; същата не е посочила
животното, а даденото от нея и от св. М.А. описание непосредствено след инцидента – „куче
без каишка“, не може да формира извод за идентичност с това, заварено в двора на
ответницата, която от друга страна е заявила пред полицейския служител, че не е видяла
намереното в двора й куче да хапе пострадалата А.. В тази връзка, разпитаните в съдебно
заседание свидетЕ. Геров /съсед на ответницата/ и К... /неин син/, удостоверяват фактите, че
В. К. не притежава домашно животно – куче и не полага грижи за такова, вкл. към деня на
инцидента, като за сметка на това в с.П... има няколко бездомни кучета, които обикалят по
улиците и влизат в дворовете на житЕ.те на селото, необезпокоявани от никого, а тези факти
не се опровергават с никакви други годни доказателства по настоящото дело.
Предявени са искове с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, поради което
освен общите за дЕ.кт предпоставки за отговорност, с оглед обстоятелствата по делото, а
именно че вредата е причинена от животно, ищцата следва да установи, че ответницата е
собственик или под неин надзор се намира животното, причинило вредата (в този смисъл
ППВС № 17/1963 г.). За да се ангажира отговорността на ответницата на основание чл.50 от
ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответницата е съответно собственик и/или лице, под
чийто надзор се намира животното; че са нанесени вреди на ищцата; че животното с
вредоносните си качества е причинило тези вреди. В конкретния случай, към момента на
посочения в исковата молба инцидент, неидентифицирано куче внезапно се е насочило към
ищцата и св. М.А., уплашило ги е, както и е ухапало Р. А. по бедрото на левия крак, а в
резултат на това същата е получила травматични увреждания и е претърпяла болки и
страдания, които не са спорни между страните. Кое е това животно обаче, по делото не е
установено, а намереното в двора на В.К. от полицейския служител безстопанствено куче,
което не е разпознавано и изследвано, и собствеността върху което не е проверена по
надлежния за това ред, не е констатирано да реагира агресивно на полицейския служител и
придружаващите го лица. В тази връзка, освен че не е доказано това да е същото животно,
ухапало ищцата, по делото не са ангажирани годни доказателства, удостоверяващи то да е
под надзора на ответницата. В този смисъл, основателни са възраженията на ответната
страна, че фактът, че бездомни кучета от глутницата в с.П..., включително и процесното
13
животно, влизат в двора й, не я прави техен собственик, нито пък лице, което да
осъществява надзор над поведението им/му. Спорадичното полагане на грижи под формата
на даване на храна при поява на кучето в двора й, не ангажира отговорността на
ответницата за действията на кучето, доколкото същата не е ангажирана с надзор над това
животно нито като поети такива фактически действия, нито по възложение (в този смисъл е
и Решение № 298/23.05.2024г. по в.гр.дело № 284/2024г. по описа на ВТОС).
Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че въз основа на
приетите в съдебното производство писмени и гласни доказателства не може да се формира
извод, че ответницата следва да носи отговорност по реда на чл.50 във вр. чл.45 от ЗЗД за
вредите, причинени на ищцата на 19.10.2024г. вследствие ухапване от неидентифицирано
куче, за което не се установява да е било нейна собственост или да се е намирало под
надзора на В. К. по смисъла на цитираната разпоредба. По тези съображения, съдът намира,
че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
такива.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответницата сторените от същата разноски за платено адвокатско
възнаграждение /1000 лв./ съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД и във вр.
чл.52 от ЗЗД, предявени Р. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., действаща чрез
пълномощник – адв. С. М. М. от ВТАК, със служебен адрес и адрес за връчване на призовки
и съобщения: град гр.В.Т. ул..., против В. А. К. с ЕГН **********, с адрес: с.П...ул...№ ..., за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 4000 лв., както
и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 14,92 лв., двете вследствие от
непозволено увреждане, настъпило на 19.10.2024г., около 10.00 часа, в с.П...на ул...до № ..., -
нападение от куче, собственост или намиращо се под надзор на В. А. К., заедно със
законната лихва върху тези две суми, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземанията, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр.Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на В. А. К. с
ЕГН **********, с адрес: с.П...ул...№ ..., СУМАТА от 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ЗАДЪЛЖАВА ответницата В. А. К., в едноседмичен срок от получаване на преписа от
настоящото решение, да посочи по делото банкова сметка или друг начин за заплащане на
присъдените разноски от ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕ.котърновски Окръжен съд, в
14
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15