П Р И С Ъ Д А

 

№

 

гр. Добрич, 11.02.2021г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

с участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдията н.ч.х.д. № 932 по описа на Добричкия районен съд за 2017г.        

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Т.Т. ЕГН **********, роден на ***г***, ..., български гражданин, ..., ..., ..., ***ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 15.01.2017г. около 13.30 часа в гр. Д. е причинил на Р.А.А. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено при условията на НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА по смисъла на чл. 12 ал. 1 от НК – за да защити от непосредствено и противоправно нападение живота и здравето си, поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл. 12 ал. 1 от НК, ОПРАВДАВА подсъдимия Б.Т.Т. ЕГН ********** по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Т.Т. ЕГН **********, роден на ***г***, ..., български гражданин, ..., ..., ..., ***ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 15.01.2017г. около 13.30 часа в гр. Д. е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на Р.А.А. ЕГН ********** в негово присъствие, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 146 ал. 1 от НК.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА Р.А.А. ЕГН ********** да заплати на Б.Т.Т. ЕГН ********** направени разноски по делото в размер на 600.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение /т.1, л. 26/ по делото.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК ОСЪЖДА Р.А.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Добрич сумата в размер на 100.00 лева, представляващи възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза по отношение на  Б.Т.Т. ЕГН **********.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

Председател:

 

М О Т И В И

 

към

 

присъда № 26008/11.02.2021г. по н.ч.х.д. № 932/2017г. по описа на Районен съд – гр. Добрич.

 

 

С подадена от тъжителя Р.А.А. ЕГН ********** частна тъжба, против подсъдимия Б.Т.Т. ЕГН **********, са повдигнати обвинения за извършени престъпления по:

·         чл. 130 ал. 1 от НК, за това, че на 15.01.2017г. около 13.30 часа в гр. Д. е причинил на Р.А.А. ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и

·         чл. 146 ал. 1 от НК, за това, че на 15.01.2017г. около 13.30 часа в гр. Д. е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на Р.А.А. ЕГН ********** в негово присъствие.

В процеса на воденото наказателно производство, частният тъжител Р.А.А. се явява лично и заедно с упълномощената от него, като повереник адвокат Е.В..

В хода на съдебните прения, адвокат В. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против подсъдимия, така както са повдигнати с частната тъжба. Счита същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния подробен анализ, адвокат В. счита, че подсъдимият Б.Т.Т. следва да бъде признат за виновен, като му се наложат справедливи наказания. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Частният тъжител Р.А.А. по същество подкрепя казаното от неговия доверител.

Защитникът на подсъдимия Б.Т.Т. - адвокат Ж.Ж. по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. По отношение на първото от двете обвинения, то защитникът не отрича, че на инкриминираната дата е имало физически контакт между подсъдимия Т. и частния тъжител А., но пък неговия механизъм и настъпилите резултатите няма как да се квалифицират като престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. Според защитника, тъжителят сам първи е нападнал подсъдимия, като той е бил принуден да се защитава. Именно при тази защита се стигнало до формиране на част от установените му на по-късен етап наранявания. Съобразно това, защитникът заявява, че не е налице умишлено причинява на лека телесна повреда, поради което подсъдимия Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан. По отношение на второто от двете обвинения, защитникът е на становище, че то не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което подсъдимият Т. следва да бъде признат за невинен и оправдан. Пледира присъждане на направените в хода на производството разноски.

Подсъдимият Б.Т.Т. не се признава за виновен, като по същество счита, че следва да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК

 всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключениета на вещите лица по назначените съдебно - медицински експертизи, по назначената фидео – техническа експертиза, по назначената съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза и писмените и веществените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.Т.Т. ЕГН ********** е роден на ***г***. .... Български гражданин. .... Не.... .... Работи като ***.

          На 15.01.2017г. около 13.30 часа в град Д. свидетелят И. Х. П. бил с автомобила си марка „*** по ул. „...“ в гр. Д., където оставил частния тъжител Р.А.А. пред дома му – дом № 15. След като последният се насочил към дома си, свидетелят П. потеглил с автомобила си на заден ход. По същото време в близост до него преминавал подсъдимият Б.Т.Т., който управлявал лек автомобил марка „...“, модел „80“, като се стигнало до удар между двата автомобила. Така след възникналото пътно транспортно произшествие Б.Т., оглеждайки автомобила си, казал на свидетеля И. П.: „Ти кьорав ли си, къде гледаш? В този момент, частният тъжител Р.А., който вече бил слязъл от автомобила на свидетеля П. и се намирал в двора си, чувайки разговора се намесил, обръщайки се към подсъдимия Т. с думите: „Ти какво квичиш бе, ***? Какво толкова е станало? Недей вика много, защото ще взема една лопата и ще видиш какво ще стане!“ Тогава Р.А. влязъл в двора си и веднага излязъл с една права лопата – ралец или бел, метална, с дървен сап със силно заострено острие. А. замахнал с лопатата, за да удари подсъдимия, като ударът попаднал в лявата част на лицето на подсъдимия. Частният тъжител замахнал втори път да удари подсъдимият, като тогава последният хванал лопатата и започнала борба.

          Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза при възникналия инцидент на 15.01.2017г. Р.А.А. е получил следните травматични увреждания: контузия на лицето; счупване на носни кости; кръвонасядане на клепачите на двете очи, над лявата вежда, носа, дясна буза, брадичката и горната устна. Установените увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи тъжителя - от удари с юмруци. В своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Подобни увреждания преминават за около 15- 20 дни, без остатъчни явления.

          Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза при възникналия инцидент на 15.01.2017г. Б.Т.Т. е получил следните травматични увреждания: разкъсно контузни рани на носа, първи пръст на лявата ръка и втори пръст на дясна ръка; травматична луксация /изкълчване/ с последвала екстракция на долу в ляво четвърти зъб. Установените увреждания, според вещото лице са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочи пострадалият. При сненаме на зъбния статус е установено, че антагониста на екстрахирания зъб и съседните на антагониста зъби, липсват /отпаднали или екстрахирани/. При този зъбен статус е липсвало пълноценно изпълнение на функцията на четвърти долен в ляво зъб – активно участие в дъвченето при стрИ.е на храната и преди травмата. Останалите увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

          Съобразно заключението на вещото лице по назначената видео – техническа експертиза установените общи признаци на двамата мъже и облеклото им, заснети от 3 и 4 фотофайл, съвпадат със съответните на двамата заснети от видеозаписа. Времето на осъществяване на фотосите и на видеозаписа е много близко, т.е. заснети са едни и същи лица. Изображенията и на двамата са негодни за идентификация по признаци на портретно описание. Изображенията са годни за разпознаване от свидетели, очевидци и др.

          Съобразно заключенията на вещите лица по назначената съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза, ако се кредитират част от свидетелските показания, освидетелстваният Р.А. е бил в конфликтна ситуация, в която е защитавал себе си. Ако се кредитират друга част от свидетелските показания, освидетелстваният е бил активна част в конфликтна ситуация. Ако се приеме, че освидетелстваният е бил в състояние да защитава себе си в конфликтна ситуация, може да се приеме, че при освидетелствания е имало страхово – тревожни емоционални преживявания, ако се приеме, че е бил активна страна в конфликта, то емоционалните преживявания са били в гневно – агресивния регистър. Отново според вещите лица, ако се приеме хипотезата, че освидетелстваният е бил участник в конфликтна ситуация, при която освидетелстваният е защитавал себе си, е нормално да се изпитва страхово – тревожни емоционални преживявания, като данните от изследването отхвърлят хипотезата, че те са довели до тежка психологична травма, която нарушава функционирането му. В подкрепа на тази хипотеза са и данните за адаптивни модели на поведение след случката, както и към момената на изготвяне на експертизата.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимия Б.Т.Т. дадени пред настоящия съдебен състав, свидетелските показания на свидетелите И. Х. П., А.Г.И., И.Т.Д., Б.К.А., П.В.Ж., Й.С.К., В.Б.С., депозирани пред настоящия състав, заключението на вещите лица  по назначената СМЕ, фидео – техническа експертиза и съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза и приложените по делото писмени и веществени доказателства.

          В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля А.Г.И., на свидетеля И.Т.Д., обясненията на подсъдимия Б.Т.Т., показанията на свидетеля И. Х. П., които съдът кредитира като логични, правдиви и последователни. От показанията на свидетеля А.И. се установява, че частният тъжител е излязъл от дома си с правата лопата и се обърнал към Т. с думите: „Какво си се ...! Сега ще видиш, какво ще стане!“. Тъжителят А. замахнал с лопатата, ударил от лявата страна Т. – първият удар. При второто посягане вече подсъдимият Т. хванал лопатата и започнала борба за лопатата. Започнало боричкане между двамата. Подсъдимият хванал лопатата за сапа и така влезли в двора на частния тъжител. Очевидец на случилото се е свидетелят И. П., според показанията на който първото нещо, което частният тъжител е направил е да вземе лопатата и да я държи до вратичката. Така преди сбИ.ето между двамата, частният тъжител е бил с лопатата до портата на двора, след което при тази борба отново между двамата, А. и Т. паднали на земята и започнало боричкане, нанасяне на удари от двамата един на друг. Били са се в двора на един метър от входната врата. Показанията на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия са в съответствие със заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза по отношение на Т.. Така от показанията на свидетелите И., Д. и П., както и от обясненията на подсъдимия Т. се установява, че в момента, в който частният тъжител Радков нанася удара с металната лопата, той е бил на тротоара, непосредствено пред входа и след това, вече при започналата борба, когато ударен и ранен, подсъдимият Т. успява да хване тази лопата започва борба между двамата, като по този начин се влиза в самия двор на дома на частният тъжител. Позоваването на повереника на частния тъжител на видеотехническата експертиза относно мястото на извършване на деянието е безпредметно, поради обстоятелството, че според заключението на вещото лице по тази експертиза, не може да се определят и да се идентифицират лицата, които участват в тези кадри.

          Съдът кредитира и показанията свидетеля В.Е.В.. Последният, въпреки отличната видимост от третия етаж, където е бил по време на инцидента, не е могъл да види тъжителя и подсъдимия в двора на първия от тях, макар да е чул шум и скандал. Изложеното от свидетеля е в потвърждение на това, че ударите и борбата между двамата са ставали пред вратата на тротоара – ударите, а борбата – в двора до вратата на портата на двора на тъжителя.

От показанията на свидетелите П.В.Ж., Й.С.К. и В.Б.С., които съдът кредитира като последователни и безпристрастно дадени, се установява, че подсъдимият и тъжителят са били извън двора. Като двамата се били наранили малко. Единият бил ударен с лопата, а другият - с юмруци. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Б.К.А.– съпруга на частния тъжител. От показанията на последната се установява, че боят между двамата бил жесток.

Според вещите лица по назначената съдебно – психиатрична и съдебно – психологична експертиза, при инцидента частният тъжител нито е бил уплашен, нито смутен. Дори напротив частният тъжител е бил активна страна в конфликта, неговите емоционални преживявания са били в гневно – агресивния регистър. Като вещите лица посочват, че при тази ситуация, той е имал избор между два типа – борба или бягство. Ако частният тъжител не е имал гневно – агресивно поведение е имал възможност да избяга в собствения си дом. Липсва тежка психологична травма, липсва психологическо разстройство.

В своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени и веществени доказателства, които кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че във връзка с обвинението по чл. 130 ал. 1 от НК, осъщественото от страна на подсъдимия Б.Т.Т. деяние не е обществено опасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността и правата на отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

В случая са налице всички указани от чл. 12 ал. 1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана:

·         налице е непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на определен правно защитен интерес – частният тъжител Р.А.А. е нападнал първи, като е започнал да нанася удар с лопата, в главата на подсъдимия Б.Т.Т., тоест видно е, че нападението е непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от него интереси /свързани с неприкосновеността на личността и правото на живот на подсъдимия/ е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането към което е насочено е правно недопустимо;

·         нападателят, в случая – тъжителят Р.А. е увреден по време на нападението предприето от негова страна – получените наранявания, са в резултат на предприетата активна защита от страна на подсъдимия Б.Т., който е отвърнал с нанасяне на удари спрямо тъжителя А.. В резултат на това, са му били причинени по съвкупност леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК;

·         в рамките на предприетото активно противодействие от страна на подсъдимия Б.Т. срещу нападението от страна на тъжителя А. на същия са били причинени леки телесни повреди, причинили болка и страдания без разстройство на здравето, тоест касае се за причинени по съвкупност леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Всички посочени телесни повреди се явяват пряка последица и са вследствие отблъскването на нападението и в случая представляват елемент от защитата на застрашените от нападението интереси. В конкретния случай, причинените на нападателя вреди са се ограничили в рамките на необходимите предели - предприетите действия по защитата на подсъдимия Б.Т., съответстват на характера и опасността на нападението - за отблъскване на същото.

Всички тези обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства и от заключенията на вещото лице и депозираното от него становище в съдебно заседание.

Тъй като деянието, извършено от подсъдимия Б.Т. не е общественоопасно, а напротив то е правомерно и обществено полезно, той бе признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му в тази част с частната тъжба обвинение.

По отношение на второто обвинение, при така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

На първо място следва да се отбележи, че частната тъжба няма доказателствена стойност, обективираните в нея фактически обстоятелства подлежат на доказване от частния тъжител в хода на съдебното дирене. В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни и писмени доказателства както от страна на частния тъжител, така и от страна на подсъдимия.

Изложените доказателства налагат единствения правен извод, че подсъдимия не е извършил вмененото му престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК, предвид следното:

Видно от обстоятелствената част на тъжбата, фактически на Б.Т.Т. е повдигнато обвинение за две извършени от него деяния. Деволутивното действие на тъжбата задължава съда да се произнесе относно това, извършвани ли са от наказателноотговорния субект деяния, обявени от закона за наказуеми, на посочената дата. В хода на съдебното следствие носещата доказателствената тежест в процеса страна не е ангажирала достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да може да се установи поведението на подсъдимия Т. осъществява ли престъпен състав по чл. 146 ал. 1 от НК. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи подсъдимият Б.Т. да е казал или извършил нещо унизително за честта или достойнството на Р.А.. Дори напротив от показанията на свидетелите се установява, че не са възприети обидни думи или жестове, като такива не са възприети и от частния тъжител. Липсата на доказателства в тази насока влече правна последица оневиняването на подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 146 ал. 1 от НК.

По разноските:

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът осъди Р.А.А. ЕГН ********** да заплати на Б.Т.Т. ЕГН ********** направени разноски по делото в размер на 600.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение /т.1, л. 26/ по делото.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът осъди Р.А.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Добрич сумата в размер на 100.00 лева, представляващи възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза по отношение на  Б.Т.Т. ЕГН **********.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия:

                                                                                 /Мариана Момчева/