Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… /23.06.2020 год., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести май през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Сандева
КАНД № 77/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Т.А.Т. *** срещу решение
№ 437 от 10.12.2019 г. по нахд № 1271/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 28-0000222/05.09.2019
г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Добрич, с което на касатора
за извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон. Счита се, че неправилно районният съд е
приел, че Наредба № 41/ 04.08.20028 г. на МТ е относима към съставомерността на
извършеното деяние. Сочи се, че разпоредбата на чл.7б от ЗАвтПр, въз основа на
която тя е издадена, е променена, поради което несъответствието в препращащите правни
норми не може да бъде санирано от съда. Твърди се, че неправилно районният съд,
след като е установил, че няма законова регламентация на посочената в НП категория
„СЕ“, я е отъждествил на категория „С+Е“, пренебрегвайки формалния характер на
производството по ЗАНН. В писмена защита по делото се сочи още, че
жалбоподателят притежава карта за професионална квалификация и обстоятелството,
че тя е с изтекъл срок на валидност, не следва да се приравнява на липса на
такава квалификация. В наредбата не е регламентирано загубване на
квалификацията след изтичане на срока от 5 години, когато следва да се
усъвършенстват познанията за професионална квалификация. Счита се, че разширителното
тълкуване и прилагане на правната норма от въззивния съд е незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се отмени или в условията на алтернативност да се измени
НП, като се определи глоба в размера, посочен в чл.93, ал.2 от ЗАвтПр.
Ответникът по
касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
За да се
произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни
основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази
следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
процесното НП касаторът Т.А.Т. е санкциониран за това, че на 15.08.2019 г.,
около 10, 05 часа, на входа на гр.Добрич, в посока гр.Варна, срещу
бензиностанция „Лукойл“, в качеството си на водач на състав от ППС, извършва
превоз на товари за собствена сметка (за сметка на „Милки Груп Био“ ЕАД) по
маршрут Хасково - Добрич, с товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № СА 1241 ХТ,
категория N3, с прикачено
полуремарке с рег. № С 8150 ЕК, категория О4, за чието управление се изисква
СУМПС от категория СЕ, без да притежава валидна карта за квалификация на водача,
издадена по реда на Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ - към момента на
проверката водачът е представил карта на водача № 005572, валидна до 07.04.2019г.,
т.е. с изтекъл срок на валидност. Административнонаказващият орган е приел, че
с поведението си Т. е извършил нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г. на МТ, поради което и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр му е
наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.
С
обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по
съображения, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването му, както и че вмененото с него нарушение е доказано по безспорен и
категоричен начин. Счел е, че правилно административнонаказващият орган е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на чл.2, ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, съгласно която водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+ Е, D или D+Е, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача. Приел е, че от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че към момента на проверката
жалбоподателят е извършвал превоз на товари за собствена сметка със състав от
ППС, за чието управление се изисква СУМПС от категория „С+Е“, без да притежава
валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. Счел е, че наличието на удостоверение за професионална компетентност не
изпълнява изискванията на чл.2, ал.1 от посочената наредба за притежаване на
карта за квалификация на водача, а е предпоставка за нейното издаване. Изложил
е мотиви, че наложеното наказание е във фиксиран от закона размер, поради което
не подлежи на преразглеждане от съда. Отхвърлил е като неоснователно
възражението на жалбоподателя, че наказващият орган е следвало да го
санкционира на друго правно основание – чл.93, ал.2 от ЗАвтПр, тъй като
цитираната разпоредба се прилага в случаите на непредставяне в момента на
проверката на съответния документ, а не в случаите на непритежаване на такъв
документ, каквато е и настоящата хипотеза. Споделил е преценката на наказващия
орган, че извършеното нарушение не покрива признаците на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Счел е, че
няма данни за многобройни смекчаващи или изключителни обстоятелства, които да
налагат извод за маловажност на деянието. Фактът, че нарушението е първо по
рода си за нарушителя, има значение единствено при индивидуализиране на
наказанието и не може да се третира като изключително смекчаващо обстоятелство.
Приел е, че изписването в НП на категорията МПС с инициалите „СЕ“ вместо с
предвиденото в наредбата означение „С+Е“ не води до неяснота на обвинението и
ограничаване на правото на защита на нарушителя, който е могъл да разбере за какво
нарушение е привлечен да отговаря, по кой текст и от кой закон. Счел е за несъстоятелни
доводите на жалбоподателя, че издаденото НП е недопустимо, тъй като в ПЗР на
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е посочено, че тя се издава на основание
чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от ЗАвтПр, но след законодателни изменения в ЗАвтПр
правното основание за издаване на наредбата е отпаднало, тъй като вече се
съдържа в чл.7б, ал.9 от ЗАвтПр. Изложил е мотиви, че с отразяването на текста
на предишната ал.5 в новосъздадената ал.9 в резултат от въвеждането на нови алинеи
в новелата на чл.7б не е отпаднало правното основание, на което е издадена наредбата.
Законодателните изменения не са довели до несъставомерност на деянието по чл.2,
ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, чийто текст е останал непроменен и нарушаването
му подлежи на санкциониране съгласно нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Въз
основа на тези мотиви районният съд е стигнал до крайния правен извод за
законосъобразност на издаденото НП, в резултат на което го е потвърдил.
Така
постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Въз
основа на вярно установената фактическа обстановка районният съд е направил правилни
и обосновани правни изводи, които съответстват на материалния закон и данните
по делото. В решението си въззивният съд е дал отговор на всички възражения на
жалбоподателя, като мотивите му за това се споделят изцяло от касационната
инстанция и не е нужно да се преповтарят.
По
делото няма спор по фактите. Не е спорно, че жалбоподателят е извършвал
обществен превоз на товари със състав от ППС, за чието управление се изисква
СУМПС от категория С+Е. Картата за квалификация на водача е задължителна за
водачите на превозни средства от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+ Е, D или D+Е, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, поради което
нейната липса правилно е квалифицирана като нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г. на МТ. Неоснователно е становището в писмената защита, че изтичането
на срока на валидност на картата не следва да се приравнява на липса на
квалификация на водача. Наличието на задължителна професионална квалификация се
удостоверява с карта за квалификация на водача. Тя има ограничен срок на
действие (валидност), в който се удостоверява притежаваната квалификация. С
изтичането на този нормативноопределен срок картата не се подновява
автоматично, а е предвидена специална процедура за преминаване на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията на водачите. Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ задължителното продължително
обучение се провежда на всеки 5 години преди края на валидността на документа,
удостоверяващ задължителната квалификация. Продължаващото обучение има за цел
актуализиране на знания, които са особено важни за работата на професионалните
водачи, като специално се набляга на пътната безопасност и рационализиране на
консумацията на гориво. С въвеждането на това изискване законодателят е приел,
че квалификацията не се придобива безсрочно, а за срок от пет години, след
изтичането на който не е налице законова презумпция за притежаване на
професионална квалификация. С оглед на изложеното правилни
са изводите на съда, че невалидната карта е равнозначна на липса на карта за
квалификация на водача. При съобразяване на разпоредбите на чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр и чл.2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ следва извода, че редовно
издаден документ означава и в срок на валидност. Невалидната карта е нередовен
документ, който не може да удостовери наличието на преминато от водача периодично обучение съгласно
чл.2, ал.4 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че жалбоподателят не притежава нормативноизискуемата
карта за квалификация на водача за съответната категория МПС и следва да бъде
санкциониран на основание на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Неоснователно е
възражението на касатора, че посочената в НП категория “СЕ” не е
законоворегламентирана (не е съществуваща) и неправилно районният съд я е отъждествил
с категория “С+Е”, изменяйки недопустимо волята на наказващия орган. Правилни
са изводите на съда, че изписването на категорията с инициалите “СЕ” не води до
неяснота на обвинението. От съпоставката на чл.2, ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ с чл.150а от ЗДвП е видно, че в случая не става за недопустима
подмяна на една категория с друга, а за различни начини на изписване на една и
съща категория, която в закона е обозначена с инициалите “СЕ”, а в наредбата –
с инициалите “С+Е”. Не може да се сподели и доводът в жалбата, че неправилно
районният съд е приел, че Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е относима към извършеното
деяние. Правилни и законосъобразни са мотивите към решението, че преномерацията
на алинеите на чл.7б от ЗАвтПр, в резултат на която ал.5 е станала ал.9, не
води до отпадане на правното основание за издаване на наредбата, нито прави
несъставомерно нарушението по предвидената в нея норма на чл.2, ал.1. Обстоятелството,
че обозначението на овластяващата норма не е променено в самата наредба, не
означава, че тя не е издадена по делегация на ЗАвтПр и няма качеството на подзаконов
нормативен акт по неговото прилагане.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че крайните правни изводи на ДРС са правилни
и обосновани. Не са налице основания за отмяна на наказателното постановление,
нито за неговото изменение чрез преквалификация на санкционната норма от чл.93,
ал.1, т.1 на чл.93, ал.2 от ЗАвтПр, която е неприложима в случаите на липса на
редовно издаден нормативноизискуем документ, както правилно и законосъобразно е
преценил и районният съд. Постановеният от него съдебен акт е в съответствие с
данните по делото и материалния закон, поради което следва да бъде оставен в
сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437 от 10.12.2019 г. по
нахд № 1271/2019г. по описа на Районен съд – Добрич.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :