№ 19
гр. С., 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900145 по описа за 2024 година
Ищецът – П. Х. Н., с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Х. П. Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Б., ж.к. „В.Л.“, бл.51, вх.Г,
ет.2, ап.6, както и чрез процесуалния си представител - адв. Х. П. Я. от САК, е предявил
обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу
ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ №
87, за заплащане на сумата в размер на 250 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на майка
му Н.В.И., причинена от ПТП, осъществило се на 10.03.2020 год. около 13.50 ч. на път II-15,
на 24+000 км /между В. и О., преди разклона на с.О./, между лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС, управляван от Д.Ц.А. с ЕГН ********** и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ВР1033СА, управляван от И.К.С., по
вина на водача на първото МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/02/119000283264 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна
към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
10.03.2023год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски, включително и за адвокатска защита и съдействие.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2020 год., около 13.50 часа, Д.Ц.А., с ЕГН
**********, и адрес: с. А., обл. В., при управление на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зефира" с peг. № ВР4536СС, на път II-15 (В. - О.) на км. 24+000 (преди разклона за с.О.)
1
причинил виновно ПТП. Изложено е още от ищеца, че деликвента не контролирал
непрекъснато управлявания от него автомобил, рязко навил волана на ляво, изгубил
напречна устойчивост, навлязъл в насрещната лента за движение, пресичайки единична
непрекъсната линия и с дясната си странична част в областта на предна дясна врата ударил в
челната част насрещно движещият се в посока гр. В. л. а. марка „Фолксваген", модел
„Пасат" с peг. № ВР1033СА, управляван от И.К.С.. Сочи се в исковата молба, че в резултат
на ПТП била причинена смъртта на седящата на предна дясна седалка в л. а. Опел Зефира -
Н.В.И. от гр. Б., майка на ищеца П. Х. Н., с ЕГН **********.
По случая било образувано и водено от РУ - В. ДП № 246/2020г., пр.пр. № 440/2020г.
по описа на ОП-В.. Наказателното производство към настоящия момент било приключило с
влязла в законна сила присъда.
В исковата молба се поддържа, че вина за настъпилото произшествие имал водачът на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС - Д.Ц.А., който не
съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата и нарушил чл.20, ал.1 от
ЗДвП.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди в исковата молба се
навеждат следните твърдения:
Твърди се, че в резултат от внезапната загуба на своята майка П. Х. Н. претърпял
тежки неимуществени вреди. След като разбрал за смъртта на майка си, в продължение на
няколко дни той не преставал да плаче. Единственият въпрос, който задавал бил наистина ли
вече няма да види майка си. Впоследствие, в продължение на няколко месеца той почти бил
спрял комуникацията със своите близки-баща и баба, отговарял едносрично на поставените
му въпроси. От жизнено, палаво и лъчезарно дете, внезапно се затворил в себе си, станал
тих, затворен и необщителен.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 10.03.2020г. по отношение
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.
Ищецът твърди, че предявил на 10.03.2023г. претенцията си пред ответното
дружество, но последното не изплатило обезщетение по предявената претенция.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника
ЗД„Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си адв.А. И.. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактите
по чл.300 от ГПК, предвид наличието на влязла в законна сила присъда за процесното ПТП.
Оспорва се обаче от ответника размера на предявения иск по чл.432, ал.1 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на починалата при ПТП - Н.И., без да конкретизира в
какво се изразява съпричиняването.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
2
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от
ГПК и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителната искова молба, с която
е допълнил първоначалната и е отговорил на направените то ответника с отговора на
исковата молба възражения и оспорвания.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба, с който е допълнил първоначалния отговор на исковата молба
и е изложил неясни твърдения относно направеното възражение за съпричиняване.
В проведеното по делото първо съдебно заседание на 21.01.2025г. ответникът е
конкретизирал, че възражението му за съпричиняване се изразява в това, че починалата при
ПТП – Н.В.И. е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е представения от ищеца препис – извлечение от акт за смърт от 11.03.2020г.
на Община – Б., че Н.В.И. е починала на 10.03.2020г.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 676 от
10.07.2020г. на Община - Б., че Н.В.И. е оставила за свой законен наследник ищецът по
делото, а именно синът си – П. Х. Н..
По делото е представена от ищеца присъда № 6/14.09.2021 год., влязла в законна сила
на 28.08.2023 год., постановена по НОХД № 313/2021г. по описа на ОС-В., с която
подсъдимият Д.Ц.А. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.03.2020 год.
около 13.50 часа, на път 11-15 /В. - О./ на км.24+000 /преди разклона за с.О./, при управление
на лек автомобил марка "Опел", модел "Зафира" с peг. № ВР 4536 СС, собственост на Ц.А.А.
от с.А., обл.В. в нарушение на правилата за движение - разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, като не контролирал непрекъснато управлявания от него
автомобил, навлязъл в насрещната лета за движение, при което с дясната си странична част в
областта на предна дясна врата ударил в челната част насрещно движещият се в посока гр.В.
л.а. "Фолксваген" модел "Пасат", с peг. № ВР 1033 СА, управляван от И.К.С. от с.С., обл.В. и
по непредпазливост причинил смъртта на седящата на предна дясна седалка в л.а. "Опел”
модел "Зафира", Н.В.И. с ЕГН ********** от гр.Б. починала веднага и телесни повреди на
две лица, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.З, б."б", пр.1, вр.ал.1, б."в",
вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл. 54, вр. чл.58а, ал.1 НК и осъден на ТРИ ГОДИНИ "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА", изпълнението на което наказание е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК,
за срок от четири години. Със същата присъда подсъдимият на осн. чл.343г от НК бил
лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от
ищеца, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелката Дивна Георгиева Николова, без дела и родство
със страните, от показанията на която се установява следното:
3
Свидетелката излага, че е втора година класен ръководител на ищеца – П. Х. Н. в ОУ
„Св. Св. К. и М.“ в гр. Б.. Сочи, че детето - П. Х. Н. е изключително скромно. Подтиснато
било от ситуацията, в която живеело от години. Опитвало се да се справя с нещата, които са
в училище, като уроци и домашни, но след 4 клас, когато вече нямало занималня, имал спад
в постиженията в училище, защото нямало кой да му помогне с нищо вкъщи и той се борел
сам. Живеел заедно с баща си и баба си в един апартамент в гр.Б., но бащата не полагал
адекватна грижа за него, защото бил безотговорен и лекомислен, нямал постоянна работа, а
доходите му били спорадични. Баба му се грижела за него доколкото може, но била приета в
болница, поради недохранване /лишавала се, за да може да го гледа/ и била на смъртно
легло. Материалното положение на семейството било изключително тежко.
П. живеел с майка си преди да стане инцидента. След това възникнали някакви
семейни конфликти с баща му и тя се изнесла от жилището малко преди да се случи
инцидента, но поддържала връзка с детето си. Даже искала да го вземе при нея, предвид
нездравословната атмосфера, в която било детето, но не успяла.
Свидетелката Николова установява още, че П. бил близък с майка си до нейната
смърт. След инцидента с нея се затворил в себе си и изключително тежко преживявал този
момент и до ден днешен, като свидетелката излага, че липсата на майка му била огромна.
Установява се още от свидетелските показания на свидетелката Николова, че всяка
година в училище правили благотворителен коледен базар, от който се отделяли суми. Тя се
надявала да се сближи с П., за да може да му помага, вкл. със събраните суми и това се
случило. Детето й се доверило. Ходели заедно да пазаруват, той я хващал за ръката и казвал,
че когато е с нея винаги бил много щастлив. Свидетелката счита, че по този ищецът – П. Н.
компенсирал доколкото е възможно загубата на майка си. Той имал нужда да общува с
някого в качеството на родител и тази нужда била осезаема. Казвал на свидетелката, че я
чувства като майка.
Свидетелката Д.Н. излага, че начина, по който това дете преживява и до ден днешен
липсата на майка си и търси непрекъснато майчината грижа в някой друг говорел, че П. и
майка му са били достатъчно близки, за да му липсва и сега, пет години след смъртта й.
Съвсем спорадично ищецът казвал на свидетелката, че му лисва майка му, че е добре когато
е със свидетелката, защото я чувства като майка, че когато са заедно е щастлив, дори само
защото са заедно, а не защото му е купила нещата, за които са събрали пари.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че за лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ВР4536СС, е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/119000283264, валидна към датата на ПТП – 10.03.2020 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на ищеца П. Х. Н. – вх. № НЩ01577/10.03.2023 год. по описа на ЗД „ Б.И.“ АД, по
същата е била образувана преписка по щета, като страните не спорят, че до изтичане на
4
срока по чл.108, ал.1 от КЗ и до момента на предявяване на исковете застрахователят не се е
произнесъл, като определи и изплати обезщетение на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
5
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца по делото с вх. № НЩ 01577/10.03.2023г. по описа на
ответника. С нея ищеца е посочил и банкова сметка за плащане на обезщетението.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В конкретния случай ищецът
следва да установи и че е от кръга на лицата – наследници на починалата при ПТП, които
имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложената по делото влязла в сила на 28.08.2023 год. присъда №
6/14.09.2021 год. на ОС-В., постановена по НОХД № 313/2021 год. – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че
зачитайки така постановената присъда на наказателния съд, настоящият съдебен състав
следва да приеме за установени: първо, извършеното виновно от Д.Ц.А. с ЕГН **********
деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б."б", пр.1, вр.ал.1, б."в",
вр.чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилата като пряк резултат от ПТП смърт на Н.В.И. с ЕГН
**********, за която бе установено, че е майка на П. Х. Н..
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира" с peг. № ВР4536СС,
управляван при ПТП от Д.А., е бил сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/119000283264,
валидна към датата на ПТП - 10.03.2020 год.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от майката на ищеца, която със своето бездействие
да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат – като е пътувала в автомобила без
6
поставен обезопасителен колан. В случая ответникът следва да установи не само твърдените
действия, респ. бездействия на пострадалата Н.И., но и причинната връзка между тях и
настъпилия вредоносен резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната
практика на ВКС, изразена както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013
год. на ВКС по т.д. № 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год.
на II т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013 год. по т.д.
№ 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния
резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и
да е предполагаем. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в
истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение, а главно е това
доказване, което има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена тежест.
В настоящия случай ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване
на възражението си.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ е доказан отчасти и по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите
от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на
обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая
неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания на сина
на починалата при ПТП Н.И.. Характерът и тежестта на същите бяха установени от
показанията на свидетелката Д.Н.. Ищецът е бил едва на 7 години и половина, когато е
починала майка му. На тази крехка възраст той е останал без майчина грижа, а се установи
по делото, че и баща му не полага адекватна грижа за него. В тази връзка загубата на майка
му е била още по-тежка за него. Децата по принцип имат нужда от родителите си, които да
разпознават нуждите им и да им осигуряват най-добри условия за тяхното удовлетворение,
така че да израснат здрави и хармонични личности. За съда няма съмнение в чисто
житейски смисъл, че ищецът е страдал и страда за майка си, предвид възрастта, на която е
бил когато я е загубил и нуждите на едно дете на тази възраст от майчина грижа. Съдът
7
отчита както вида на родствената връзка между починалата Н.И. и ищеца – последните са
майка и син, възрастта на детето, когато е починала майка му, така и обстоятелството, че са
живеели заедно /малко преди инцидента Надка се е изнесла от жилището/ и майката се е
грижила за детето си. Поддържали са силна връзка, основана на обич, каквато е нормално да
съществува между майка и детето й на 7 години. Не са налице твърдения по делото за
обратното, нито са събрани доказателства за това.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за
справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на
близък, съдът намери, че за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата
сума, която ответникът следва да заплати на ищеца, е в размер на 200 000 лева. Искът за
неимуществени вреди е доказан по размер до тази сума, която съдът следва да осъди ЗД
„Б.И.” АД да заплати на ищеца – П. Х. Н., като отхвърли иска за разликата до пълния му
предявен размер от 250 000 лева.
Върху така определеното обезщетение от 200 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от
КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 10.03.2023год. до окончателното му заплащане – от датата, на която
е бил сезиран ответникът с претенция за заплащане на обезщетение по повод настъпилото
застрахователно събитие. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на
застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните
рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си
забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо
увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на
застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и
отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок, както е в случая.
Съобразно приетото в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021
г., I т. о., ТК, спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на
застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
8
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви
за собствената си забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор;
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е
лимитирана ( чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а
отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на
застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ. (чл. 497, ал. 2 КЗ).
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то с оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса от 8 000 лева върху уважения размер на предявения иск. По
делото не са направени разноски от бюджета на съда.
В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие /л.6 от делото/, сключен между ищеца и адв.Х. П. Я. с ЕГН ********** и
служебен адрес - гр. Б., ул. „С.О.“ № 4, ет.3, офис 2, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1,
т.1 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважения размер на
иска /1 х 200 000 лева / минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.5 възлиза
на 12 650 лева, което е несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
9
В настоящия случай невисоката фактическа и правна сложност на делото е
обусловена от извършените процесуални действия с участието на пълномощника на ищеца в
две съдебни заседания, в които са събрани показанията на един свидетел.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на
делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.
Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото
и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 5 000 лева, което
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника; върху така определеното
възнаграждение не следва да бъде начислен ДДС, доколкото адвокатът не установява в
производството регистрацията си по ДДС. Така определеното от съда възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на иска с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. №
339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът по исковете - „ЗД Б.И.” АД е
направил разноски в размер на 17 580 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. В тази връзка и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да
се осъди да заплати на ответника сумата от 3 516 лева с ДДС, съставляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на П. Х. Н., с ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Х. П. Н. с ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр.Б., ж.к. „В.Л.“, бл.51, вх.Г, ет.2, ап.6 сумата от 200 000 лева /двеста
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – душевни
болки и страдания, вследствие смъртта на майка му Н.В.И., причинена от ПТП,
осъществило се на 10.03.2020 год. около 13.50 ч. на път II-15, на 24+000 км /между В. и О.,
преди разклона на с.О./, между лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. №
ВР4536СС, управляван от Д.Ц.А. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“ с рег. № ВР1033СА, управляван от И.К.С., по вина на водача на първото
МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119000283264 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на ПТП,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.03.2023год. – датата на
предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, като
10
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати по сметка на Софийски окръжен
съд сумата от 8 000 лева /осем хиляди лв./, съставляваща дължима за производството по
делото държавна такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 да заплати на адв.Х. П. Я. с ЕГН **********
и служебен адрес - гр. Б., ул. „С.О.“ № 4, ет.3, офис 2, сумата от 5 000 лева /пет хиляди лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, П. Х. Н., с ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител Х. П. Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.Б., ж.к.
„В.Л.“, бл.51, вх.Г, ет.2, ап.6 да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87 сумата от 3 516 лева /три хиляди, петстотин и
шестнадесет лева/ с ДДС, съставляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз (Загл. изм. - ДВ, бр. 33 от
2017 г.), както и предвид Решение № 50095 от 25.10.2023 г. по т. д. № 1286/2022 г. на ВКС, I
т. о., ТК присъдената сума в полза на ищеца следва да бъде заплатена по банкова сметка с
титуляр ищеца по делото.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11