Р Е
Ш Е Н
И Е
№
48
гр.
Перник, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа
административно дело № 12/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба, подадена от Т.И.С., ЕГН ********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001501/14.12.2020 г., издадена от Н.П.Й. – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.
Б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване регистрацията на ППС, със свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство ****и рег. ****, за срок от
шест месеца.
Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен.
Твърди, че лекият автомобил, чиято регистрация, е прекратена е съпружеска
имуществена общност и се ползва и от съпругата му, както и за нуждите на
останалите членове от семейството. Сочи, че по тази причина, принудителната
административна мярка засяга права на лица, чието поведение не е обусловило
налагането и и затова противоречи на целта на закона. Искането към съда е да я
отмени.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. В.***, поддържа жалбата. Излага подробни съображения за
незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да го отмени и да присъди
направените съдебни разноски.
Ответният административен орган – Н.П.Й. – младши
автоконтрольор към ОДМВР - Перник, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В.***, изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането
му към съда е да я отхвърли по съображения, подробно изложени в съдебно
заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 316735/14.12.2020 г. от Р.Н.С.– младши автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник. В него е отразено, че на 14.12.2020
г. в 16.30 ч. в село К., ул. Ц.С., Т.И.С., ЕГН ********** управлява собствения
си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, с рег. **** след употреба на
алкохол, установена с техническо средство – „Алкотест дрегер“ 7510ARBA0157, което е отчело концентрация в
издишания въздух – 1.34 промила. АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
С него, на място, са иззети СУМПС ****, контролен талон ****, СРМПС ****и два
броя регистрационни табели с рег. ****.
Въз основа на съставения АУАН серия GA, № 316735/14.12.2020 г., Н.П.Й. –
младши автоконтрольор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, е издал оспорения
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1158-001501/14.12.2020 г., с която на основание чл.
171, т. 2А, б. Б от ЗДвП на Т.И.С. е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване регистрацията на ППС, със свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство ****и рег. ****, за срок от шест месеца.
Препис от
нея е връчен лично на жалбоподателя на 14.12.2020 г., който я е оспорил пред
съда с жалба с вх. № 115800-16762/23.12.2020 г.
В
хода на съдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства. От
разпита на свидетеля И.Т.И. - син на жалбоподателя, се установява, че в едно
домакинство живеят той, жената, с която се намира във фактическо съпружеско
съжителство, малолетното им дете, баща му, майка му и баба му/на 83 г./. Лекият
автомобил - марка „Фолксваген Пасат”, с
рег. **** обичайно се ползва за нуждите на цялото домакинство. Съпругата на
жалбоподателя ежедневно пътува с него до работното си място в гр. София.
Малолетното дете се превозва с него при необходимост. Ползва се при нужда от
ползване на медицински услуги от възрастния член на домакинството.
Ангажирани
са доказателства, от които е видно, че МПС – лек автомобил „Фолксваген пасат“,
с рег. **** е в режим на съпружеска имуществена общност между жалбопоадтеля и Е.Г.С./свидетелство
за регистрация ****и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак ****г./. От приложеното СУМПС ****и контролен
талон към него с ****е видно, че последната е правоспособен водач на МПС от АМ,
В1 и В. Същата работи във ****, със адрес гр. София, бул. ****/служебна бележка
рег. ****.2020 г./. От удостоверения за раждане с ****г. и ****се установява,
че синът на жалбоподателя има малолетно дете, родено на *** г.
От
приложения картон на водач е видно, че Т.И.С. е правоспособен водач на МПС,
категория В, С, D,
за което му е издадено СУМПС ****, валидно до 07.12.2021 г.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и
процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на
закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Със
заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник в т. 1.8
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по реда на глава VІ
от ЗДвП са младши автоконтрольорите в СПП при ОДМВР – Перник. Издателят на
оспорената заповед заема длъжност – младши автоконтрольор при СПП при ОДМВР –
Перник. Следователно същата е издадена от компетентен административен орган.
Оспорената
заповед е в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма и
съдържа мотивите на издателя и за прилагането на принудителната административна
мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за
издаването на административния акт и правната норма, която предвижда
последиците от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно
са изложени обстоятелствата, които са послужили за основание на
административния орган да приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл.
171, т. 2А, б. Б от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен
контрол за законосъобразност на административния акт и същевременно неговият
адресат да разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни
последици.
Срокът
на принудителната административна мярка е определен конкретно от
административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест месеца.
Настоящият
състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства, не се
установява в хода на административното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи отменително основание по чл.
146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е материално законосъобразна. Издадена е на
основание чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка -
прекратяване
на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една
година на собственик, който го управлява, с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда.
От
АУАН серия GA, № 316735/14.12.2020 г. по безспорен начин се
установява, че на
14.12.2020 г., в с. К., ул. Ц.С. жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. ****, като при проверка с техническо
средство - „Алкотест дрегер“ 7510ARBA0157, е установено, че същият е с
концентрация на алкохол над 0.5 промила, а именно – 1.34 промила.
АУАН е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията
му. Съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите,
включени в състава на констатираното нарушение и е посочена относимата към тях
законова разпоредба – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Подписан е от съставителя,
свидетеля при установяване нарушението и двама свидетели, установили отказа на
нарушителя да положи подпис и да получи препис от него. Следователно, спазен е
реда, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него
факти. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е
издадена при наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл.
171, т. 2а, б. Б от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.
Тя е и в съответствие с целта на закона, посочена в чл. 171
от ЗДвП. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресата и
да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което е прекратена
регистрацията на МПС тя се постига чрез фактическото ограничаване възможността
на нарушителя да управлява МПС.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че участието на
съпругата на жалбоподателя в съсобствеността на лекия автомобил и ползването на
последния от нея и от останалите членове на домакинството, обуславя
несъразмерност на последиците от оспорения административен акт с оглед целта на
закона и засегнатите интереси на трети лица.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт не може
да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
постигане целта на закона, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В случая целта, която преследва закона е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения/чл. 171, ал. 1 от ЗДвП/. Управлението на МПС е правно-регламентирана
дейност, тъй като представлява източник на повишена опасност за живота и
здравето на участниците в движението. Чл. 5, ал. 3 от ЗДвП предвижда забрана за
упражняването и след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта на водача над
0.5 промила. Управлението на МПС с
концентрация на алкохол над 0.5 промила до 1.2 промила представлява
административно нарушение. Съгласно чл. 343б, ал. 1 от НК управлението на МПС с
концентрация на алкохол над 1.2 промила е престъпление. Оценката на
законодателя е, че концентрацията на алкохол е определяща за обществената
опасност на деянието. В случая жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация
на алкохол над 1.2 промила, а именно 1.34 промила, затова деянието му засяга в
значителна степен обществените отношения осигуряващи безопасността на
движението по пътищата. Затова прекратяване на регистрацията на собственото му
МПС е необходимо с оглед постигане целта на закона – осигуряване безопасността
на движението по пътищата. Засягането на
правата на съсобственика на МПС, както и на другите лица, които са го ползвали,
не е несъизмеримо с оглед преследваната цел.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие със закона
и неговата цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което
не следва да му бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.С., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1158-001501/14.12.2020 г., издадена от Н.П.Й. – младши автоконтрольор към
ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.
Б от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване
регистрацията на ППС, със свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство ****и рег. ****, за срок от
шест месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/