РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. Варна, 25.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110109754 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., бул. К. № * срещу И. И. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., ж.к. Д. № *
иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 5000,00 лв., представляваща сума получена от ответника с оглед неосъществено
основание – сключване на писмен договор за предоставяне на психотерапевтични услуги и
провеждане на психотерапевтични сеанси, ведно със законната лихва върху главницата ,
от подаване на исковата молба до нейното оконачателно заплащане.
В исковата и уточняващата молба ищецът чрез адв. С. М. от АК – П. излага, че във
връзка с настъпилата смърт на нейния съпруг потърсила професионална помощ от
психотерапевт и след интернет справка през юли 2020 г се свързала по телефона с
ответника, който се представял за психолог и психотерапевт на свободна практика в гр. С.,
ул. „Б. М.“ № *, с изключително голям професионален опит. Поддържа, че на 30.07.2020 г.
провели среща в офиса на ответника, на която присъствал и Н. К. - познат на ищцата.
Излага, че страните постигнали договорка възнагражденията на ответника за бъдещите
консултации и психотерапевтични сеанси на обща стйност 5000,00 лв. да му бъдат
заплатени наведнъж, в изпълнение на което ищцата му предала въпросната сума, която
носела в брой. Ответникът не издал документ на ищцата удостоверяващ получаването на
сумата, но тя не настояла за такъв за да не проявява недоверие към психотерапевта. Наред с
това не се усъмнила в компетентността му, тъй като в офиса имало дипломи, удостоверения
за завършени курсове и специализирана литература по психология, а и той казал да не се
притеснява, защото е коректен човек. Страните се уговорили размерът на възнаграждението
за отделните консултации и психотерапевтични сеанси, техният брой и график да бъдат
уточнени в писмен договор, който ще сключат до две седмици. Излага се, че следващата
среща между ищцата и ответника била след десет дни, около десето число на август 2020 г.,
като сеансът продължил не повече от петнадесет минути, а терапията и отношението на
ответника били крайно непрофесионални, което я разочаровала. На срещата ответникът
посочил на следваща дата за терапия и уверил ищцата, че ще сключат писмен договор.
Поддържа, че в последващи телефонни разговори ответникът избягвал темата за договора, а
1
впоследствие при ново обаждане от ищцата той се държал демонстративно агресивно и
заявил, че не желае повече да се занимава с нея и занапред прекратява всякакви отношения.
Сочи се, че ищцата неколкократно го поканила по телефона да върне платената сума, тъй
като договорът за психотерапевтичните услуги не е бил сключен, но това не било сторено,
като впоследствие ответникът блокирал телефонния номер, фейсбук месинджър, вайбър. В
обобщение сочи, че страните са постигнали съгласие да сключат писмен договор за
предоставяне на психотерапевтични услуги и провеждане на психотерапевтични сеанси от
ответника на ищцата, в който изрично да бъдат посочени размерът на възнаграждението за
отделните сеанси, тяхната продължителност, точните дни и часове и всички други важни
уговорки, но такъв не бил сключен, поради което платената на неосъществено сума следва
да бъде върната. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
Поддърржа, че по ч.гр.д. №* г. на Районен съд – Пловдив е допуснато обезепечение на иска,
като е наложена възбрана на ид.ч. от недвижим имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. И. Г., е депозирал отговор на исковата
молба чрез адв. М. Л. – З. от АК – Пл., в който искът е оспорен като недопустим, поради
липса на неоснователно обогатяване съобразно фактите и обстоятелствата в исковата молба.
Поддържа, че дори и процесната сума да е предадена, то за това е било налице основание, а
именно сключен устен договор за психотерапевтични услуги. В условие на евентуалност
оспорва иска като неоснователен, включително твърденията за даване на сумата и
основанието за това, както и твърденията за неизпълнение на задълженията на за
консултиране и сеанси.
В о.с.з. страните не се явяват, не се представляват, с писмени молби докладвани от
съда поддържат изразената позиция по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Видно от представените удостоверения за раждане и удостоверение за наследници,
ищцата е майка на децата К., В. и А. Л., а техен баща е А.В.Л., починал на * г.
Към делото е приобщено ч.гр.д. № *г. на Районен съд Пл., образувано по уважено
искане за обезпечение на процесния иск чрез възбрана на недвижим имот на ответник, при
гаранция от 500,00 лв.
Чрез съдебна поръчка по реда на чл. 25 от ГПК по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на призования по искане на ищцата свидетел Н. М. К..
Свидетелят сочи, че познава ищцата от средата на 90-те, когато са били колеги, а сега
тя работи при него. Излага, че не зане точно защо тя е е търсила помощ от психотерапевт в
С., но знае, че е търсила такава, като психотерапевтът се казва И. Г. и кабинетът му се
намира в гр. С. до „Женския пазар“, улица „Б. М.“, номер * Поддържа, че няколко пъти съм е
карал ищцата на адреса. Знае, че е открила ответника по негова интернет реклама, а фирмата
му май се казва „Психологика“. Свидетелят сочи, че присъствал на техни чатове и
телефонни разговори през 2020 г. Поддържа, че със сигурност веднъж я е чакал на адреса
няколко часа лятото на 2020 г. и още веднъж при нейно посещение след месец или по-малко
когато ответникът започнал да разиграва сценарий, както се оказало по-късно, а тя му дала
за услугата 5000,00 лв. Според свидетеля, по думите на ищцата нямало резултат от сеансите.
Знае, че двамата се уговорили за поредица от сеанси, но тя не казала точно колко. Сочи, че
ответникът казал на ищцата, че му трябвала точно сумата от 5000,00 лв., защото наскоро се
разделил с жена си и имал нужда от пари за наем на кабинета, който бил и жилище, както и
за подобряване на сайта му, а към момента нямал клиенти и бил финансово затруднен.
Тогава ищцата решила да му помогне със сумата от 5000,00 лв., тъй като така или иначе ще
му плаща на сеанси. Според свидетелят, ответникът направил така, че тя да му съчувства и
индиректно си поискал точно тази сума, повлиявайки като я информирал надълго и
широко за затрудненията си. Свидетелят знае, че ищцата е дала на ответника сумата от
5000,00 лв. В тази връзка сочи, че това станало при едно от пътуванията, когато свидетелят
бил на работа и нямало, как да я придружи и дал своя автомобил. Тогава ищцат първо се
срещнала с адвокатите си, но не била доволна от резултата по едното дело и те не
поискали приготвените от нея 5000,00 лв., поради което ги предала на ответника. Излага, че
това се случило през 2020 г., може би през месец юли, като знае, че парите са му предадени
в кабинета. Самият свидетел не присъствал, нито е посещавал кабиента, но знае, че тя
разполагала със сумата за нейните адвокати, като тя била предадена на психотерапевта по
чисто човешки подбуди. Излага, че бил свидетел на чатове, при които ответникът влияел на
ищцата, на която пращал любовни съобщения. Бил я кръстил с някакво странно име и й
2
повлиял, а тя му е свършила работа. Излага, че така или иначе на ответника му трябвали
парите, а на нея психотерапия и с тези му предплатила сеансите си. Поддържа, че не е бил
свидетел да са постигали договорка за това да сключат договор в писмена форма, но от
ищцата знае, че тя искала да сключат такъв за да се удостовери даването на парит, но до
това не се стигнало. Впоследствие ищцата неколкократно поискала от ответника да върне
парите, като след предаването на парите не е имало повече сеанси и всичко помежду им
приключило, като той я блокирал в социалните мрежи и всякакви опити тя да получи
сеансите или да си върне парите били безуспешни. Сочи, че е давал показания за същия
случай в Трето районно в Пловдив по досъдебно производство от Трето районно в София.
Излага, че преди да я блокира тя си искала парите със съобщения в „Месинджър“ и
„Вайбър“. Не знае дали през този период ответникът е отказвал сеанси или ги е отлагал, но
знае, че такива не проведени. Сочи, че двамата ходили да го търсят, но той вече не живее
там и дори от полицията не могат да го намерят, като към момента е неоткриваем, нито е
върнал парите. Излага, че срещите между страните се осъществявали лично в кабинета на
ответника, а комуникацията чрез „Месинджьр“ и „Вайбър“, като същата започнала юни или
май 2020 г., като продължила и юли месец, а може би през август той я блокирал. Това
станало когато ищцата се почувствала измамена, станала по-настоятелна, да дава срокове и
да си иска парите.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За успешното провеждане на кондикционната искова претенция с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предл. 3 от ЗЗД ищцата следва да установи в условията на пълно и
главно доказване, че на 30.07.2020 г. е предала на ответника сумата от 5000,00 лв. с оглед
последващо сключване на писмен договор за предоставяне на психотерапевтични услуги и
провеждане нампсихотерапевтични сеанси.
С определението по чл. 140 от ГПК на ищцата са дадени изрични указания по реда на
чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си, включително за това, че на
30.07.2020 г. е предала на ответника сумата от 5000,00 лв., но въпреки това визираното
твърдение остана недоказано по делото по следните съображения:
Единственото приобщено към делото доказателство в което се съдържат данни за
това, че ищцата е предала на ответника процесната сума са показанията на свидетеля К..
На първо място тези показания следва да се кредитират по реда на чл. 172 от ГПК
като дадени от свидетел, който от близо тридесет години е свързан чрез колегиални
отношения със страната, която е ангажирала показанията му в процеса и която теза те
обслужват със съдържанието си по същество. Наред с това самият свидетел сочи, че
понастоящем се явява и работодател на ищцата, което сочи, че страните са обвързани както
служебно, така и финансово. И докато тези обстоятелства действително не са годни сами по
себе си или съвкупно да дискредитират доказателствената стойност на показанията на
свидетеля, то същите не съдържат и каквито и да е преки или косвени данни последният да е
видял предаването на процесната сума от ищцата на ответника или поне да е възприел, че
именно на сочената от нея в исковата молба дата – 30.07.2023 г., тя е разполагала в себе си с
процесната сума в брой. Напротив. Всички сведения в показанията в посока, че процесната
сума е била в разположение на ищцата на този ден и че е била дадена от нея на ответника,
по същество представляват преразказ на собствените твърдения на последната, които тя му
споделила в разговори, респективно не подлежи на съмнение, че нямат доказателствена
стойност на доказателство установяващо пълно и главно предаването на исковата сума, а
дори и косвено.
На следващо място налице е диаметрално противоречие между показанията на
свидетеля, в частта им, в която категорично сочи, че никога не е посещавал кабинета на
ответника, а на датата на предаване на паричната сума е бил препятстван да посети
ответника с ищцата, но дал колата си за да отиде до гр. С. и тезата на самата ищца, че
именно свидетелят я е придружавал при даването на парите на ответника. Налице е и
несъответствие между броя посещения на ищцата при ответника, тъй като свидетелят сочи,
че я е придружавал два пъти, но не и при това, когато му е дала парите, т.е. дава данни за
поне три посещения при ответника, докато самата ищца е категорична за две такива,
съобразно изложеното в уточняващата молба на л. 13 от делото на ПРС.
Сериозно логическо противоречие е налице и в самите показания на свидетеля, който
първоначално сочи, че сумата била дадена на ответника поради човешки подбуди и
3
съжаление за финансовите му затруднения, а впоследствие вече излага, че била дадена за
провеждането на психотерапевтични сеанси.
Констатираните основания за заинтересованост на свидетеля, фактологическите
несъответствия с тезата на ищцата, наличните вътрешни логически противоречия в самите
показания, но най-вече поради пълната им производност от твърдения на самата ищца,
лишават напънло съдът от възможността да гради изводите си по същество върху
показанията на свидетеля К., в частта им сочеща, че на 30.07.2020 г. ищцата е предала на
ответника в брой сумата от 5000,00 лв. в кабинета му в гр. София. Следователно по делото
не е установена и първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на
претенцията за неоснователно обогатяване, а именно предаване на процесната сума.
Липсата на един от елементите на кондикционния иск, а именно обогатяването на
ответника, прави безпредметно изследването по делото за наличието на останалите
елементи, а именно обогатяването да е неоснователно, и съставлява самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана.
До извод за обратното не води твърдението на ищцата, че не изискала разписка от
ответника за предадената парична сума за да не проявява недоверие към човека на когото ще
разчита за психотерапевтични услуги. В тази връзка последното обстоятелство е
ирелевантно за изхода на настоящото съдебно производство дори и да е обективно вярно
извън кориците на делото, тъй като би означавало единствено, че ищцата съзнателно се е
лишила от възможността да се сдобие с писмен документ от длъжника си за извършеното
предаване на голяма сума в брой, при все, че собствено сочи, че се е запознала с това лице
по интернет само месец преди това. С тези си действия ищцата се е съгласила да носи риска
от невъзможността в бъдещ момент да установи изправността си като кредитор и като краен
резултат да понесе нелагоприятните правни последици в съдебен процес като настоящия, в
който доказването се ръководи от формалните правила на ГПК, за това че не е охранила
достатъчно собствения си интерес, дори само предвид правилата на обичайната житейска
логика сочеща, че при предаването на непознато лице на сума равна на повече от осем
актуални към 2020 г. минимални месечни работни заплати, следва от получателя да се вземе
разписка, касов бон или какъвто да е друг документ, че е получил сумата или поне
предаването да стане поне пред един свидетел, по банков път и т.н.
В обобщение искът следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
разноски в производството, но не е сторил такива, тъй като е представляван в процеса от
особен представител в хипотезаста на чл. 47, ал.5 от ГПК. Поради това съдът не следва да се
произнася по отговорността за разноските в диспозитива на решението.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. К. № *
срещу И. И. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. В., ж.к. Д. № * иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв.,
представляваща сума получена от ответника с оглед неосъществено основание – сключване
на писмен договор за предоставяне на психотерапевтични услуги и провеждане на
психотерапевтични сеанси, ведно със законната лихва върху главницата , от подаване на
исковата молба до нейното оконачателно заплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника за внесения от ищеца
депозит.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4