Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. София, 07.02.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-2 състав в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на
секретар М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Маджев търговско
дело № 935 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба вх. № 29892/07.03.2017 г. на „Б.1 С.“ ЕООД, ЕИК *********, „Е.Х.Е.“
ЕООД, ЕИК********и „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ********, като и трите дружества имат адрес
на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2 срещу Д., представлявана
от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „********Предявени са при условията на
активно субективно кумулативно и обективно евентуално съединяване следните осъдителни искове :
1./
главен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Б.1 С.“
ЕООД, сумата в размер от 53 245,33 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет без да е налице основание за такова
плащане;
2./
главен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Е.Х.Е.“
ЕООД, сумата в размер от 28 757,52 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет без да е налице основание за такова
плащане;
3./
главен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Ф.С.“ ЕООД,
сумата в размер от 34 956,34 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет без да е налице основание за такова
плащане;
4./
евентуален иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Б.1 С.“
ЕООД, сумата в размер от 53 245,33 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет, като с посочената сума ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца;
2./
евентуален иск по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Е.Х.Е.“ ЕООД,
сумата в размер от 28 757,52 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет, като с посочената сума ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца;
3./
евентуален иск по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответника в полза на „Ф.С.“ ЕООД,
сумата в размер от 34 956,34 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до окончателното й изплащане – събрана
такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на
20 %, която е начислена и заплатена в
полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и
впоследствие внесена в държавния бюджет, като с посочената сума ответника
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
В
исковата молба се твърди, че всеки един от тримата ищци е дружество, чиито
предмет на дейност е производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни
източници, като притежават обекти за производство на такава енергия – ФТВЦ,
разположени в различни землища на населени места / с. Ботево, с. М. и с.
Капатово/. Пояснено е, че тези мощности за производство на ел. енергия са били
надлежно присъединени към електроразпределителните мрежи на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД /за ФТВЦ на първите двама ищци/ и „ЧЕЗ Е.Б.“
АД /за ФТВЦ на третия ищец/. Били сключени и договори за изкупуване на
произвежданата от ищците с посочените в ИМ мощности ел. енергия, като цената за
изкупуване е определена от държавния регулатор в лицето на КЕВР, като
конкретните и параметри са фиксирани в подписаните договори за дългосрочно
изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници. Допълва се, че в контекста
на тези фактически отношения всеки от ищците има качеството на производител на
ел. енергия от слънчева енергия по смисъла на чл. 35а, ал. 3 от ЗЕВИ.
Изложението продължава с това, че със Закона за държавния бюджет на Р. Б.за
2014 г. била въведена такса за производство на ел. енергия от вятърна и
слънчева енергия, респективно били въведени и нови норми в ЗЕВИ, които уреждали
събирането на подобна такса в размер на 20 % от преференциалната цена, на която
е договорено да се изкупува произведената ел. енергия от такива централи.
Адресати на задължението да заплащат така въведената такса били производителите
на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия, каквито са й ищците. Тази такса
се удържала от крайните снабдители с ел. енергия, в случая от „ЕВН Б.Е.“
ЕАД /за ФТВЦ на първите двама ищци/ и
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД /за ФТВЦ на третия ищец/ и впоследствие по установен ред и
срокове внасяна от тях по сметка на КЕВР, а оттам сумите били превеждани в
републиканския бюджет. Междувременно след въвеждане на посочената такса с
Решение № 13/31.07.2014 г. на КС на РБ
разпоредбите уреждащи събирането на въпросната такса, които се въвели със
Закона за държавния бюджет за 2014 г. и ЗЕВИ били обявени за
противоконституционни. Посоченото решение се поддържа да е влязло в сила,
считано от 10.08.2014 г., което довело до изгубване силата на посочените разпоредби
утвърдени с двата закона, вкл. правото да се събира посочената такса в размер
на 20 %. Независимо от това се стигнало до удържане на таксата от страна на
крайните снабдители за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., като тази
такса била внесена в държания бюджет след 10.08.2014 г., когато основанието за
нейното събиране вече било отпаднало, поради отмяната му като
противоконституционно. Размерите на неправомерно удържаните според ищците такси
са надлежно дефинирани в исковата молба, като същите са предмет на заявените с
нея претенции за връщане, като платени без основание, а при условията на
евентуалност, като парична стойност на допуснато неоснователно обогатяване на Д.
за сметка на обедняване на производителите на ел. енергия. Конкретизира се, че
таксите, чието възстановяване се иска от ищците са били преведени от крайните
снабдители в полза на КЕВР на 24.09.2014 г. и на 15.10.2014 г., тоест след
обявяване на нормативното основание уреждащо заплащането на този вид вземане за
противоконституционно. Следователно таксите не е следвало изобщо да бъдат
превеждани на ответника, а да се възстановят на лицата, от които са били
удържани, което не се е случило в разглежданата хипотеза. Ищците отправят
искане и за присъждане на направените от тях разноски по делото.
Ответната
страна – Д., представлявана от М.НА Ф. е упражнила отговор по подадената искова
молба, чрез пълномощника си – юрк. Ц.. Най-напред е направен отвод за
неподведомственост за разглеждане на предявените осъдителни искове от общите
граждански съдилища, като е развито виждането, че с оглед характера на
вземането – публично такова правилата на неоснователното обогатяване не могат
да намерят приложение в отношенията разгърнали се между страните, които се
характеризирали, като такива на власт и подчинение. Напомнено е, че
подведомствеността е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която
сезирания съд трябва да следи служебно и при установяване, че такава липсва да
постанови прекратяване на производството по спора, доколкото не е снабден с
правораздавателна власт да разреши поставения за разглеждане спор. Поради това
се иска прекратяване на производството по делото на изложеното основание и
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. На следващо място са изтъкнати и
противоречия във фактическите твърдения на ищците, от които те извеждат правото
си да получат връщане на заплатените от тях под формата на такси за определен
период суми, което води до нередовност на исковата молба и необходимост от
даване на допълнителни указания за изясняване искането на ищеца и фактическия
състав, от които той черпи права за да иска осъждане на Д.. По същество
исковете се поддържа да са неоснователни. Подробно е приповторена изложената от
ищците фактическа обстановка, от която същите заявяват да черпят имуществените
си права за връщане на платените в полза на Д. суми. Противопоставени са
няколко групи възражения влияещи върху основанието на вземането, а именно, че
липсват ангажирани доказателства в подкрепа на това, че ищците са произвеждали
и продавали ел. енергия от възобновяеми източници. Освен това отсъства
необходимото пълно доказване и на факта, че крайните снабдители са удържали
споменатите от ищците такси в размер на 20 % от произведената от ищците ел. енергия
в исковия период. Това важи и за твърдението, че подобни такси след удържането
им в размерите сочени в ИМ са постъпили в държавния бюджет, като ангажираните
доказателства от ищците в обратната според тях насока не установяват подобен
факт и не могат да произведат доказателствен извод с такова съдържание. Друга
група възражения наведени от ответника са ситуирани върху действието на
решението на КС и последиците създавани от този акт спрямо нормативното
основание за удържане на спорната такса. Прави се позоваване, че действието на
това решение е занапред, респективно от съществено значение за произвеждане на
правните последици от това решение е неговото влизане в сила, като това е
станало на 10.08.2014 г., а до този момент приложението на ЗЕВИ в обсъжданата
му част е било конституционосъобразно. С отговора е проведено разграничение
между основанието, което поражда вземането за заплащане на обсъжданата такса в
полза на Д. и основанието, при което трето за спора лице осъществява действията
по администриране /събиране и разплащане/ на вече възникналото вземане за
такса. Изведено е съждение, че същественото в случая е наличието на правно
основание за удържане на държавна такса за сочения в ИМ период, наличието на
публично-правно задължение по развило се и приключило публично правоотношение и
липса на законова разпоредба, с която дружествата – ищци да се смятат за
освободени от ангажимента им за погасяване на публично-правни задължения с
обратна сила. Акцентирано е върху това, че относно основанието за удържането на
процесната държавна такса е ирелевантно кои е момента, в които третото за спора
лице /крайния снабдител/ е осъществило превода на равностойността на таксите
към Д., защото ищците не са субект, които подлежи на санкциониране за невнасянето
на държавните такси в срок по държавния бюджет. В отговора поотделно ответника
се е спрял на предпоставките за възникване на вземанията, било по иска с
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, било по кондикационния такъв с основание чл. 59 ЗЗД. Застъпено е виждането, че в
разглеждания казус сумите заплатени от ищците са били внесени в държавния
бюджет на валидно правно основание и не е налице реализиране на фактическия
състав на института на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Това важи в пълна степен и за субсидиарния иск с квалификацията на чл. 59 ЗЗД предявен при условията на евентуалност. Ответникът релевира и възражения по
размерите на търсените от всеки един от ищците плащания, като се позовава на
недоказаност на същите. Прави се подробен анализ на изчисленията обективирани в
приложените от ищците протоколи, фактури и платежни нареждания, като се
идентифицират конкретни разминавания в стойностите имащи значение към крайния
резултат на формиране на следващата се държавна такса по смисъла на чл. 35а
ЗЕВИ. В заключение се иска пълно отхвърляне на предявените за разглеждане
искове против Д., след като се приеме, че те са недоказани в своето основание.
Иска се присъждане на направените за производството разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Относно фактите върху които гради
претенцията си ищеца – „Б.1 С.“ ЕООД, със седалище *** :
По силата на договор №
*********/16.09.2009 г. сключен между „ЕВН Б.Е.“ АД и „Н.“ ЕООД се установява,
че фотоволтаична централа, находяща се в поземлен имот № 057100 и в поземлен
имот № 057101, и двата разположени в местност „Меденски път“ в землището на
село Ботево, община Тунджа е била присъединена към електроразпределителната
мрежа, с която оперира „ЕВН Б.Е.“ АД, КЕЦ Ямбол.
Съобразно приложено Разрешение за ползване с №
ДК-070-37/02.11.2009 г. се констатира, че на цитираната в същото дата Началника
на РДНСК- Ямбол е разрешил ползването на строеж : „Фотоволтаична
електроцентрала с обща мощност от 2 MW”.
Не е спорно, че въз основа на
договор № Ц -81/28.10.2009 г. сключен в гр.Пловдив между „Н.“ ЕООД /продавач/ и
„ЕВН Б.Е.“ АД /купувач/ е постигната договореност, че първият произвежда
електрическа енергия от възобновяеми източници - чрез фотоволтаична
електрическа централа „Н.-Ботево“, а вторият изкупува по преференциални цени
цялото количество произведена и доставена от производителя /продавача/ активна електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници, за което производителя разполага
със сертификат издаден му по реда на Наредбата за издаване на сертификати за
произход на ел.енергия, произведена от ВЕИ /възобновяеми енергийни източници/ с
изключение на количествата, за които
същият има сключени договори по реда на Глава 9, Раздел 7 от ЗЕ, или с които
участва на балансиращия пазар, респективно количеството енергия произведено за
задоволяването на собствените му нужди.
Съобразно ангажиран по делото
Учредителен акт на Еднолично дружество с ограничена отговорност е видно, че на
12.02.2012 г. е учредено търговско дружество с наименование - „Б.1 С.“ ЕООД,
като едноличен собственик на капитала на същото е търговско дружество - „Н.“
ЕООД, а предмета му на дейност е извършването на стопанска дейност свързана с
опериране и поддръжка на фотоволтаична електроцентрала в с. Ботево. Дружеството
е възникнало при капитал възлизащ на 10 986 60 лв., като същия изцяло се
състои от непарична вноска оценена на посочената сума и имаща за предмет
притежаван към момента на учредяването имот от „Н.“ ЕООД подробно описан в т.
11 от учредителния акт.
С оглед извършеното прехвърляне на
актив от „Н.“ ЕООД посредством апорт в капитала на учреденото търговско
дружество - „Б.1 С.“ ЕООД на недвижим имот, в които е изградена и фотоволтаична
централа, находяща се в поземлен имот № 057100 и в поземлен имот № 057101, и
двата разположени в местност „Меденски път“ в землището на село Ботево, община
Тунджа е възникнала и необходимост от подписване на Договор за изменение и
допълнение на вече сключения договор № Ц
-81/28.10.2009 г. за изкупуване на ел. енергия от независим производител, като
съглашение в подобена насока се е подписало на 18.04.2012 г. в гр. Пловдив,
като страните по него : „ЕВН Б.Е.“ АД – купувач, „Н.“ ЕООД – замествана страна,
и „Б.1 С.“ ЕООД – заместваща страна са постигнали съгласие относно това
заместващава страна да замести заместваната такава, като производител по договор № Ц -81/28.10.2009 г. за изкупуване на ел.
енергия от независим производител, поемайки изцяло всички права и задължения на
заместваната страна произтичащи от цитирания договор.
По смисъла на решение № Ц-010 от
30.03.2011 г., което е взето от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране се установява, че считано от 01.04.2011 г. регулаторния орган е
определил преференциална цена за продажба на ел. енергия от възобновяеми
енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10
МВт, без ДДС, като прегледа на отделните възприети преференциални цени според
вида на ВЕИ и неговата мощност показва, че относно ел. енергия произвеждана от
електрически централи с фотоволтаични модули до 5 кВт р е установена цена от
760,48 лв./МВтч. /т. 11 от решението/, а относно ел. енергия произвеждана от
електрически централи с фотоволтаични модули над 5 кВт р е установена цена от
699,11 лв./МВтч. /т. 12 от решението/.
Видно от Протокол съставен на
31.07.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Б.1 С.“ ЕООД,
така и на купувача - „ЕВН Б.Е.“ АД се
установява, че произведената и отдадена през електроразпределителнта мрежа през
м.07.2014 г. от обект за производство на ел. енергия – „ФтЕЦ – Н.Б.“,
експлоатиран от „Б.1 С.“ ЕООД възлиза на 298 524,00 квтч. и има обща
стойност от 208 701,11 лв.
Видно от Протокол съставен на
31.08.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Б.1 С.“ ЕООД,
така и на купувача - „ЕВН Б.Е.“ АД се
установява, че произведената и отдадена през електроразпределителнта мрежа през
м.08.2014 г. и по конкретно за периода от 01.08.2014 г. до 10.08.2014 г. от
обект за производство на ел. енергия – „ФтЕЦ – Н.Б.“, експлоатиран от „Б.1 С.“
ЕООД възлиза на 82 284,00 квтч. и има обща стойност от 57 525,57 лв.
Констатира се от страна на ищеца -
„Б.1 С.“ ЕООД да са издадени фактури за произведена ел. енергия от „ФтЕЦ – Н.Б.“,
която е изкупена от „ЕВН Б.Е.“ АД, както следва : фактура №**********/31.07.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.07.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 250 441,33 лв. с вкл. ДДС; и фактура №**********/31.08.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.08.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 248 777,74 лв. с вкл. ДДС.
Във връзка с така издадените
фактури са предствени и два броя преводни нареждания, от които е видно, че от
страна на купувача „ЕВН Б.Е.“ АД е предприето изпълнение на задължението му за
заплащане на продадена му ел. енергия от „Б.1 С.“ ЕООД, като за фактурираната
такава с фактура №**********/31.07.2014 г. на 18.08.2014 г. е осъществено
плащане в размер на сумата от 206 703,19 лв., респективно относно
фактурираната такава с фактура №**********/31.08.2014 г. на 16.09.2014 г. е
осъществено плащане в размер на сумата от 233 677,83 лв.
Съгласно постъпило след изискване
по реда на чл. 192 ГПК писмо-справка с изх. № 7225622-1-3/07.11.2017 г. „ЕВН Б.Е.“
АД дава сведение за това, че дружеството в качеството му на краен снабдител с
ел. енергия е удържало такса в размер от 20 % по смисъла на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ
от производителя - „Б.С.01“ ЕООД, както следва : относно дължимата такса за
изкупена ел. енергия през м.07.2014 г.
на 31.07.2014 г. сумата в размер от 41 740,22 лв. и относно дължима такса
за количеството изкупена ел. енергия в периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014
г. вкл. на 31.08.2014 г. сумата в размер от 11 505,11 лв. От своя страна
дружеството краен снабдител е изпълнило задължението си произтичащо от чл. 35
ЗЕВИ да преведе събраните от него такса, вкл. и тези удържани от производителя
- „Б.С.01“ ЕООД по сметка на КЕВР, като
го е сторило на 15.10.2014 г.
Относно фактите върху които гради претенцията
си ищеца – „Е.Х.Е.“ ООД, със седалище *** :
По силата на договор №
*********/12.12.2011 г. сключен между „ЕВН Б.Е.“ АД и „Е.Х.Е.“ ООД се
установява, че фотоволтаична централа, находяща се в поземлен имот № 00419 /бивш
стопански двор/ по КВС на село М. е била присъединена към
електроразпределителната мрежа, с която оперира „ЕВН Б.Е.“, с конкретика на
техническата точка на свързване в чл. 2.1. от договора.
Съобразно приложено Разрешение за ползване с №
СТ-05-718/21.06.2012 г. се констатира, че на цитираната в същото дата Зам.
Началник на ДНСК е разрешил ползването на строеж : „Фотоволтаична
електроцентрала /ФВЕ/ и подобекти към нея надлежно индивидуализирани в
съдържанието на разрешението“, находящ се в ПИ № 00419 по КВС на село М.,
община – Нова Загора, област – Сливен.
Не е спорно, че въз основа на
договор № 887/15.08.2012 г. сключен в гр.Пловдив между „Е.Х.Е.“ ООД /продавач/
и „ЕВН Б.Е.“ АД /купувач/ е постигната договореност, че първият произвежда
електрическа енергия от възобновяеми източници - чрез фотоволтаична електрическа
централа „Е.х.е. – М.“, а вторият изкупува по преференциални цени цялото
количество произведена и доставена от производителя /продавача/ активна
електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, с изключение на
количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва
за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти,
или пък продава такава на свободно договорени цени по реда на Глава 9, Раздел 7
от ЗЕ, или с които участва на балансиращия пазар. Неразделна част от договора е
приложение 1, в което е дадено прогнозното количество на очакваната да бъде
произведена ел. енергия от ФЕВЦ „Е.х.е. – М.“, като общото годишно количество е
заложено да бъде 1 790 000 кWh, като е очертан и помесечен
производствен график.
По смисъла на решение № Ц-18 от 20.06.2011
г., което е взето от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се
установява, че считано от 20.06.2011 г. регулаторния орган е определил
преференциална цена за продажба на ел. енергия от възобновяеми енергийни
източници и водноелектрически централи с инсталирана модули до 10 МВт, без ДДС,
като прегледа на отделните възприети преференциални цени според вида на ВЕИ и
неговата мощност показва, че относно ел. енергия произвеждана от електрически
централи с фотоволтаични модули до 30 кВт р е установена цена от 576,50
лв./МВтч. /т. 13 от решението/, съответно за ел. енергия произвеждана от
електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р е
установена цена от 567,41 лв./МВтч. /т. 14 от решението/, а по отношение на ел.
енергия произвеждана от електрически централи с фотоволтаични модули над 200
кВт р е установена цена от 485,60 лв./МВтч. /т. 14 от решението/.
Видно от Протокол съставен на
31.07.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Е. Х.Е.“ ЕООД, така и на купувача - „ЕВН Б.Е.“ АД се установява, че произведената
и отдадена през електроразпределителнта мрежа през м.07.2014 г. от обект за
производство на ел. енергия – „ФтЕЦ Е.Х.– М.“, експлоатиран от „Е. Х.Е.“ ЕООД възлиза на 229 398,00 квтч. и
има обща стойност от 111 395,67 лв.
Видно от Протокол съставен на
31.08.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Е. Х.Е.“ ЕООД, така и на купувача - „ЕВН Б.Е.“ АД се установява, че произведената
и отдадена през електроразпределителнта мрежа през м.08.2014 г. и по-конкретно
за периода от 01.08.2014 г. до 10.08.2014 г. от обект за производство на ел.
енергия – „ФтЕЦ Е.Х.– М.“, експлоатиран от „Е.
Х.Е.“ ЕООД възлиза на 66 705,00 квтч. и има обща стойност от
32 391,95 лв.
Констатира се от страна на ищеца -
„Е.Х.Е.“ ЕООД да са издадени фактури за произведена ел. енергия от „ФтЕЦ Е.Х.– М.“,
която е изкупена от „ЕВН Б.Е.“ АД, както следва : фактура №**********/31.07.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.07.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 133 674,80 лв. с вкл. ДДС; и фактура №**********/31.08.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.08.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 137 165,88 лв. с вкл. ДДС.
Във връзка с така издадените
фактури са представени и два броя преводни нареждания, от които е видно, че от
страна на купувача „ЕВН Б.Е.“ АД е предприето изпълнение на задължението му за
заплащане на продадена му ел. енергия от „Е.Х.Е.“ ЕООД, като за фактурираната
такава с фактура №**********/31.07.2014 г. на 18.08.2014 г. е осъществено плащане
в размер на сумата от 109 878,50 лв., респективно относно фактурираната
такава с фактура №**********/31.08.2014 г. на 16.09.2014 г. е осъществено
плащане в размер на сумата от 127 831,65 лв.
Съгласно постъпило след изискване
по реда на чл. 192 ГПК писмо-справка с изх. № 7225622-1-3/07.11.2017 г. „ЕВН Б.Е.“
АД дава сведение за това, че дружеството в качеството му на краен снабдител с
ел. енергия е удържало такса в размер от 20 % по смисъла на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ
от производителя - „Е.Х.Е.“ ЕООД, както следва : относно дължимата такса за
изкупена ел. енергия през м.07.2014 г.
на 31.07.2014 г. сумата в размер от 22 279,13 лв. и относно дължима такса
за количеството изкупена ел. енергия в периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014
г. вкл. на 31.08.2014 г. сумата в размер от 6 478,39 лв. От своя страна
дружеството краен снабдител е изпълнило задължението си произтичащо от чл. 35
ЗЕВИ да преведе събраните от него такса, вкл. и тези удържани от производителя
- „Е.Х.Е.“ ЕООД по сметка на КЕВР, като
го е сторило на 15.10.2014 г.
Относно фактите върху които гради
претенцията си ищеца – „Ф.С.“ ЕООД, *** :
По силата на договор № Р2000161/7
от 07.01.2010 г. сключен между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Б.С.“ ЕООД се
установява, че фотоволтаична електрическа централа, находяща се в поземлен имот
№ 072050, разположен в местност „Долни Лъки – Софийца“, в землището на село
Капатово, об. Петрич е била присъединена към електроразпределителната мрежа, с
която оперира „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Съобразно приложено Разрешение за ползване с №
СТ-05-785/29.06.2010 г. се констатира, че на цитираната в същото дата Зам.
Началник на ДНСК е разрешил ползването на строеж : „Фотоволтаична електрическа
централа с мощност 507,60 kWp – монтаж на 2 160 броя модули“
– 1 етап от „Фотоволтаична електрическа
централа с мощност 1285 kWp“ с местонахождение в ПИ № 072050,
местност „Долни Лъки – Софийца“, в землището на село Капатово, об. Петрич.
Част от доказателствения материал
съставляват Разрешение за ползване с № ДК-07-Бл/29.07.2010 г., с което е
разрешено ползването на строеж III категория „Фотоволтаична
електрическа централа с мощност 1285,9 kWp-Втори етап“ с монтирани 2904 броя
модули, с местонахождение в ПИ № 072050, местност „Долни Лъки – Софийца“, в
землището на село Капатово, об. Петрич, и Разрешение за ползване с № ДК-07-Бл-38/29.07.2010
г., с което е разрешено ползването на строеж III категория „Оборудване на втора
трафокилия с трансформатор 20/0.4кV-630кVA“ отново с местонахождение в ПИ №
072050, местност „Долни Лъки – Софийца“, в землището на село Капатово, об.
Петрич
Не е спорно, че въз основа на
договор за изкупуване на ел. енергия № 111/01.12.2010 г. сключен между „Б.С.“ ЕООД
/продавач/ и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /купувач/ е постигната договореност, че първият
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници - чрез фотоволтаична
електрическа централа „Б.“, а вторият изкупува така произведената електрическа
енергия по цени и условия определени в договора и в съответствие с действащите
нормативни актове. Уговорено е, че продавачът ежемесечно до 20-то число
актуализира прогнозираното в Приложение 1 количество ел. енергия за текущия и
за следващия месец и ги изпраща на купувача по посочени в договора ел. поща или
факт. Така обсъдения договор е бил допълнен и изменен по волята н страните чрез
подписването на допълнително споразумение от 01.01.2012 г.
Видно от Отчетен протокол съставен
на 31.07.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Ф.С.“ ЕООД,
така и на купувача - „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД се установява, че произведената и отдадена през електроразпределителнта
мрежа през м.07.2014 г. от обект за производство на ел. енергия – „ФтЕЦ - Б.“,
експлоатиран от „Ф.С.“ ЕООД възлиза на 200 180 квтч.
Видно от Отчетен протокол съставен
на 31.08.2014 г. и подписан от представител, както на продавача - „Ф.С.“ ЕООД,
така и на купувача - „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД се установява, че произведената и отдадена през електроразпределителнта
мрежа през м.08.2014 г. и по-конкретно за периода от 01.08.2014 г. до
10.08.2014 г. от обект за производство на ел. енергия – „ФтЕЦ - Б.“,
експлоатиран от „Ф.С.“ ЕООД възлиза на 49 826 квтч.
Констатира се от страна на ищеца -
„Ф.С.“ ЕООД да са издадени фактури за произведена ел. енергия от „ФтЕЦ -Б.“,
която е изкупена от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, както следва : фактура №**********/31.07.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.07.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 167 937,41 лв. с вкл. ДДС; и фактура №**********/31.08.2014
г. касаеща произведена и изкупена ел. енергия за м.08.2014 г., чиято стойност е
фактурирана на сумата от 164 017,91 лв. с вкл. ДДС.
Във връзка с така издадените
фактури са представени и два броя преводни нареждания, от които е видно, че от
страна на купувача „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е предприето изпълнение на задължението му за
заплащане на продадена му ел. енергия от „Ф.С.“ ЕООД, като за фактурираната
такава с фактура №**********/31.07.2014 г. на 18.08.2014 г. е осъществено
плащане в размер на сумата от 135 418,49 лв., респективно относно
фактурираната такава с фактура №**********/31.08.2014 г. на 15.09.2014 г. е
осъществено плащане в размер на сумата от 151 165,30 лв.
Съгласно постъпило след изискване
по реда на чл. 192 ГПК писмо-справка с изх. № **********/03.11.2017 г. „ЧЕЗ Е.Б.“
АД дава сведение за това, че произведеното количество ел. енергия от „ФтЕЦ -Б.“
за м.07.2014 г. възлиза на 200 180 кВтч., а за периода от 01.08.2014 г. до
09.08.2014 г. вкл. на 49824 кВтч., като дружеството в качеството му на краен
снабдител с ел. енергия е удържало такса в размер от 20 % по смисъла на чл. 35а
ЗЕВИ от производителя - „Ф.С.“ ЕООД, както следва : относно дължимата такса за
м.07.2014 г. на 31.07.2014 г. сумата в размер от 27 989,57 лв. и относно дължимата
такса за количеството изкупена ел. енергия в периода от 01.08.2014 г. до
09.08.2014 г. вкл. на 31.08.2014 г. сумата в размер от 6 966,77 лв. От
своя страна дружеството краен снабдител е изпълнило задължението си произтичащо
от чл. 35 ЗЕВИ да преведе събраните от него такса, вкл. и тези удържани от
производителя - „Ф.С.“ ЕООД по сметка на
КЕВР, като го е сторило на 24.09.2014 г.
Сред доказателствения материал
събран за целите на производството и с оглед спомагане за правилното
разрешаване на спора е прието и заключение от 06.10.2017 г. по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
го кредитора с оглед неоспорването му от страните и предвид това, че
същото е обективно, всестранно и задълбочено, като е изготвено на базата на
изчерпателна и точна информация установима от документите по делото и от
счетоводствата на съответните дружества /продавачи и купувачи на ел. енергия произвеждана
от ВЕИ/ . В него е обобщено какво е количеството на произведена ел. енергия от
всяка една от трите фотоволтаични централи експлоатирани от всеки един ит ищците,
като същото е диференцирано за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г., както
и за периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл., като удържаната по смисъла
на чл. 35а, ал. 1 и ал. 2 такса в размер на 20 % е изчислена съобразно
установената от законодателя формула към периода на действие на тези законови
регламенти, респективно са дадени съответните стойности на удържаната такса по
отношение на всеки един от ищците. Отговорите на вещото лице по отношение на
конкретните параметри на удържаната такса спрямо произведеното и реализирано
количество от всеки един от ищците ел. енергия за периода от 01.07.2014 г. до
09.08.2014 г. вкл. са в следните направления : относно производителя „Б.1 С.“
ЕООД от страна на крайния снабдител – „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е удържана такса в общ
размер от 53 245,33 лв. /41 740,22 лв. за м.07.2014 г. и 11 505,11
лв. за периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл./; относно производителя „Е.Х.Е.“
ЕООД от страна на крайния снабдител – „ЕВН Б.Е.“ ЕАД е удържана такса в общ
размер от 28 757,52 лв. /22 279,13 лв. за м.07.2014 г. и 6 478,39 лв.
за периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл./; и относно производителя „Ф.С.“
ЕООД от страна на крайния снабдител – „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е удържана такса в общ
размер от 34 956,34 лв. /27 989,57 лв. за м.07.2014 г. и 6 966,77 лв.
за периода от 01.08.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл./. И вещото лице е потвърдило,
че събраните от дружествата –крайни снабдители такси от ищците касаещи
произведената от тях ел. енергия от ФвЕЦ за цитираните периоди са преведени по сметка
на КЕВР, като „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е направил това с удържаната от Ф.С.“ ЕООД такса на датата – 24.09.2014 г., а „ЕВН
Б.Е.“ ЕАД е превел събраните от „Е.Х.Е.“ ЕООД и „Б.1 С.“ ЕООД на датата –
15.10.2014 г.
В съдебно заседание състояло се на
01.12.2017 г. при изслушването си вещото лице – С. е пояснило, че механизма на
заплащане на такса „достъп“ от страна на доставчиците към
електроразпределителните дружества се базира на това, че след засичане на
уредите и отчитане на данните за произведеното количество ел. енергия, което е
било доставено на крайния снабдител се издава фактура имаща за предмет продажба
на ел. енергия. Когато електроразпределителното дружество пристъпи към извършване
на плащане на фактурираната стойност, то извършва прихващане на дължимата такса
и плаща формираната разлика между стойността на фактурата и стойността на
таксата. В този смисъл вещото лице потвърждава, че няма реално заплащане на
такса, а погасяването на задължението за заплащане на таксата става чрез
способа на прихващането. Уточнява се, че това действие по прихващане се прави
към момента, когато съответното електроразпределително дружество предприеме
разплащане по дадена фактура, като няма обвързаност да се прави помесечно.
С писмо изх. № Е-08-08-1 от
01.11.2017 г. Комисията за енергийно и водно регулиране предоставя за целите на
настоящото производство изисканите – извлечение от справката изготвена по чл.
35б, ал. 2 ЗЕВИ съдържаща информация за размера на дължимата от всеки от
тримата ищци такса по смисъла на отменения чл. 35а ЗЕВИ, както и копия на две
писма от 26.09.2014 г. и от 17.10.2014 г. адресирани до КЕВР от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и
„ЕВН Б.Е.“ ЕАД, в които са мотивирани данните предоставени със справките по чл. 35б, ал. 2 ЗЕВИ и по-конкретно това, че
същите обхващат периода до 10.08.2014 г., защото считано от този момент е
влязло в сила Решение № 13 /31.07.2014 г. на КС и, считано от този момент и
занапред производителите на ел. енергия от ВЕИ не следва да плащат 20 % такса
за произведената от тях ел. енергия, респективно такава не следва да им бъде
събирана.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира следното от правна страна :
По повод предявените за
разглеждане от ищците главни искове намиращи квалификацията си по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника – Д. да им върне получени
суми без да е налице основание за тяхното плащане позицията на сезирания съд е
следната :
За да
бъде уважен иск почиващ на правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
необходимо от субект пристъпил към неговото упражняване, в кумулативно
единствено да се установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на
нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото
лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална.
Пренесено към поставения за
разглеждане правен спор това означава, че тежестта за установяването на първата
предпоставка е за ищците, като те следва да докажат, че са заплатили на
ответника сочените в ИМ размери на удържана им 20 % такса, която е регулирана,
като задължение за заплащане в чл. 35а, ал.
1 във вр. с ал. 2 ЗЕВИ. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. и изводите на неоспореното заключение на вещото лице
показва, че всяко едно от дружествата – ищци се легитимира с качеството
производител на ел. енергия, която има за свои източник на производство
експлоатирана Фт.ЕЦ, като в рамките на валидно възникнали договорни
правоотношения с дружества извършващи дейност, като крайни снабдители с ел.
енергия /„ЧЕЗ Е.Б.“ АД и „ЕВН Б.Е.“ ЕАД/ от ищците е била извършвана продажба
на определени количества произведена активна енергия. Еднозначно е установено и
какъв е размера на тези количества произведена и изкупена ел. енергия в рамките
на периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл., както й цените на които тази
енергия е била изкупена. Освен това се наблюдава да е осъществено пълно и
главно доказване досежно размера на удържаната от всеки ищец такса уредена в
нормата на чл. чл. 35а, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЕВИ, считано до момента на
обявяването й за противоречаща на конкретни конституционни норми, а така също, че
тази такса е била удържана въз основа на установения в чл. 35б, ал. 1 ЗЕВИ ред
от страна на съответния краен снабдител, с който всеки един от тримата ищци има
функциониращ договор за изкупуване на ел. енергия произведена от мощностите му
и това е станало чрез прихващането й от следващата се за изплащане на
производителите цена за продадените от
тяхна страна количества енергия за съответните месеци. Удържаните от краините
снабдители - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и „ЕВН Б.Е.“ ЕАД парични суми по калкулираната
такса, която е начислена и събрана относно исковите периоди се установява да са
били преведени по сметка на КЕВР, която потвърждава този факт, вкл. и това че
регулатора от своя страна трансферирал в
държавния бюджет. Преводите от крайните снабдители по сметките на КЕВР са се
осъществили на 24.09.2014 г. и на 15.10.2014 г. Тоест касае се до разместване на
имуществени блага – парични суми, които са излезли от правната сфера на ищците
и са постъпили в тази на Д.. Предвид изложеното без фактическа и правна опора
остават възраженията на ответника представляван от М.НА Ф., че ищците не провеждали
нужното доказване в насока, че в рамките на исковия период те са произвеждали и
продавали ел. енергия на регулирания пазар с посочения вид мощности /ВЕИ/,
както и относно факта на упражнено удържане на такса по смисъла на чл. 35а, ал.
1 ЗЕВИ от страна на крайните снабдители, включително и затова, какъв е нейния
паричен еквивалент. Очевидно напразна е и репликата основана на съждението, че
отсъствали данни събрани под формата на цитираната такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ
дадените суми да са постъпили в държавния бюджет, защото както се посочи този
релевантен за спорното право факт се установява в рамките на провелото се в
производството доказване.
Правната характеристика на втората
изискуема предпоставка за възникване на извъндоговорното право на вземане за
неоснователно обогатяване показва, че тя се основава на съществуването на
отрицателен факт, а именно начална липса на основание за получаването на тези
плащания от Д.. Следователно тук тежестта на доказване е обърната, като
ответника е страната в процеса, която следва да установи, че за него е било
налице основание да получи плащане на търсените за възстановяване от ищците
суми. В този контекст Д. черпи основанието си да е материално легитимиран
носител на правото да получи плащане на уредената в чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ такса,
като се позовава на това, че до 10.08.2014 г. посочената норма е действала в
обективното ни право, а това означава, че тя е обвързвала адресатите й с
правата и задълженията, които установява, вкл. е създавала право за Д. да
получава законово установена държавна такса от определен кръг субекти, каквито
са производителите на ел. енергия от мощности базирани на ВЕИ.
С оглед така прокламираните от
ответната държава имуществени права сезираният съд намира за необходимо да
посочи това, че считано от 04.12.2013 г. са приети § 6, т.2 и т.3 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република Б.за 2014
г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4,
чл.35в, ал.1, 2 и 3 и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 в Закона за възобновяемите
енергийни източници /ЗЕВИ/. Съгласно приетата разпоредба на чл. 35а ЗЕВИ / обн.
ДВ. бр.35 от 3.05.2011г., в сила от 03.05.2011 г./ от производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на
20 % от преференциалната цена (без ДДС) на количеството изкупена електрическа
енергия от обществения доставчик/крайните снабдители. Задължени за заплащане на
таксата са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия. Базирайки се точно на тази императивна по своя характер разпоредба с
публично-правни последици в периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. по отношение на всеки един от тримата ищци е
била удържана такса в параметрите на установените по-горе размери /идентични с
исковите такива/, като подхода при удържането на таксата е това да става от
цената на произведената електрическа енергия реализирана на регулирания пазар
от всеки продавач, която цена е дължима за плащане от купувачите – крайни
снабдители.
Съгласно постановеното Решение №
13 от 31.06.2014 г. по конституционно дело от 2014 г. /обн. ДВ. бр. 65 от 6
август 2014 г. /, са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ, бр. 35 от 2011 г.; посл. изм. и доп., бр. 9 от 2013
г.).
С оглед на така реализираното
конституционно правомощие на Конституционния съд на Р. Б.ответника настоява
върху това, че неговото качество на носител на вземане за установена държавна
такса по смисъла на чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ се преустановява от момента на влизане
в сила на решението на КС, което е станало след обнародването му в Държавен
вестник и изтичане на 3 дни, считано от този момент, или считано от 10.08.2014
г. Същевременно се позовава на това, че начисляваната такса до 09.08.2014 г.
подлежи на събиране от нейните адресати независимо към кои момент ще се
реализира факта на реалното и заплащане.
Според нормата на чл. 151, ал. 2
от Конституцията на Р. Б.решенията на КС се обнародват в „Държавен вестник“ в
15-дневен срок, считано от приемането им, а обнародваното решение влиза в сила
3 дни, считано от акта на неговото обнародване, като обявения за
противоконституционен акт не се прилага, считано от деня на влизането му в сила.
При тази конституционна постановка се констатира това, че решение № 13 от
31.06.2014 г. по конституционно дело от 2014 г. е обнародвано в ДВ на
06.08.2014 г., съответно е влязло в сила, считано от 10.08.2014 г. Това
означава, че до упоменатата дата – 10.08.2014 г. законовите разпоредби въведени
в ЗЕВИ чрез точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.) на общо основание са били действащи и са регулирали обществените
отношения свързани с формирането на установената държавна такса, дължащите я
адресати, както и начина на нейното заплащане в полза на фиска. В този смисъл
настоящия състав напълно се солидаризира с наведеното от ответника възражение,
че до 09.08.2014 г. вкл. ищците са били обвързани с действието на нормата на
чл. 35а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ установяваща заплащане на обсъжданата държавна
такса, като публично – правното задължение, което е било адресирано към всеки
един от ищците, който в качеството му на производител на ел. енергия от ВЕИ е
генерирал продажби на такава на регулирания пазар, като същата е била
изкупувана на фиксирани цени от съответните крайни снабдители извършващи
услугата по електроснабдяване за съответната част от територията на Р.
България. Няма как да се сподели довода на ищците, че макар таксата да е била
акумулирана за период преди прогласяването на разпоредбата, която я предвижда
за противоконституционна, то доколкото нейното фактическо събиране и внасяне в
патримониума на Д. е станало след датата на установяване на противоконституционността
на текста където е намерила своята уредба, то тя е даден, респективно получена
при изначална липса на основание. От значение за възникване на субективното
имуществено право на вземане в полза на Д. черпено от законовата норма на чл.
35а, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗЕВИ е това кои е момента на реализацията на
стоката /ел.енергията/, която е била продадена от съответното дружество по
сключения договор за изкупуване на ел. енергия с дадения краен снабдител,
защото именно това е основанието за възникването в правни мир на установеното
вземане за заплащане на държавна такса, а веднъж възникнало, то не може да бъде
отречено, като съществуващо и подлежащо на изпълнение въз основа на влязло в
сила решение на Конституционния съд на Р. България. В този смисъл реализираните
продажби в периода от 01.07.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл. са валидна
предпоставка за прилагане на чл. 35а, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗЕВИ и
начисляване на следващата се държавна такса в размер на 20 % върху подлежащата
на плащане фиксирана цена. Въздействие върху фактическия състав по възникване
на публично-правното задължение за държавна такса не оказва и момента, кога
крайния доставчик ще пристъпи към събирането на вече възникналото вземане за
държавна такса, което е нормативно задължен да администрира посредством
удържането му от пряко задълженото лице, както и този на последвалото нейно
трансфериране в полза на Д.. Правото на Д. да изисква събиране, респективно да
получи плащане на обсъждания вид държавна такса не е отпаднало, когато се касае
до вече възникнало нейно вземане за такса в периода до 09.08.2014 г. вкл., а
обратното реализацията на това право и кореспондиращото нему публично
задължение за плащане от производителя на ел. енергия от ВЕИ не се засяга от
обявяването на нормата уреждаща таксата за противоконституционна, именно защото
действието на тази отмяна е занапред /ex tunc/. Аргумент за обратното разбиране
не следва и от това, че с решение № 13
от 31.06.2014 г. наред с текстовете на чл. 35а, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ са обявени за противоконституционни и текстовете на чл.
35б, ал. 1-4 ЗЕВИ, в които е уреден механизма за отчитане размера на дължимата
такса, респективно за внасянето й в полза на Д.. Трябва да се подчертае, че по своето
юридическо въздействие посочените регулации са такива с обслужващ характер и
тяхната противоконституционност е възприета единствено по причина, че самите
законови текстове уреждащи въвеждането на обсъжданата такса е прието да противоречат
на основния закон, и доколкото тези по чл. 35б, ал. 1-4 ЗЕВИ имат спомагателен
и обусловен характер е прието, че и по отношение на тях следва да се обяви противоконституционност.
Това, че действието на тези норми е преустановено с влизане в сила на Решението
на КС съвсем не означава, че Д. е изгубила качеството си на титуляр на вече
породените за нея вземания за държавни такси, като начинът за изпълнение на
задължението те да се внесат в държавния бюджет, респективно неговата отмяна не
ги прави платени без основание. Напротив стореното плащане е за покриване на
един съществуващ дълг, чиито адресат е всеки един от тримата ищци. Неуместна е
направената от ищците аналогия с липсата на основание за плащане при
унищожаемост, а именно когато плащането е предприето след прогласяването на
правната сделка за унищожаема. В една такава хипотеза съвсем вярна е
констатацията, че осъществената размяна на престациите по такава сделка след
момента на нейното надлежно обявяване за унищожаема не почива на валидно правно
основание, респективно липсва основание за разместване на блага. При този
фактически състав обаче трябва да се отчита правната същност на института на
унищожаемостта, а именно да се постигне недействителност на сключена правна
сделка, поради порок във волята на дадена страна по нея. Тоест факта на
прогласяването на сделката, като страдаща от подобен порок водещ до нейната
недействителност рефлектира и върху създадените от една подобна сделка
последици, вкл. и правата и задълженията да се извърши плащане или друга по вид
престация, като предприемане на изпълнение след момента на отричане
действителността на сделката по установения за това съдебен ред напълно
обосновано води до даване при изначална липса на основание, защото такова не е
било дължимо след опорочаване източника пораждащ облигационното право. Приравняването на
последиците от очертания фактически състав на тези при обявяването на дадена
законова норма за противоречаща на Конституцията на РБ не може да има, защото
както неколкократно се спомена в изложението на настоящия акт действието на
пораждащите публичното задължение за държавна такса новели е генерирало права и
задължения за неговите адресати до момента на обнародване на Решение 13 на КС в
ДВ и влизането му в сила.
Ето защо с оглед изложените от
сезирания съд съображения трябва да се заключи, че съдебно предявените за
присъждане вземания от тримата ищци основание на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са
неоснователни, защото са недоказани в своето основание, доколкото за Д. е
възникнало и съществувало вземане за държавна такса за периода от 01.07.2014 г.
до 09.08.2014 г. вкл. и неговото изпълнение не може да се квалифицира, като
дадено при изначална липса на основание, респективно не подлежи на връщане на
заплатилите го правни субекти.
С оглед сбъдването на вътрешната
процесуална предпоставка за разглеждане на предявените в условията на
евентуалност кондикационни искове при квалификацията на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
сезираният съд, намира, че следва да пристъпи към тяхното разглеждане :
Според чл.59, ал.1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право
възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Видно от
законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на
следните кумулативни предпоставки:
1) обогатяване (увеличение на
имуществото) на ответника;
2) обедняване (намаление на
имуществото) на ищеца;
3) връзка между обогатяването и
обедняването-те следва да произтичат от един факт или от група факти;
4) липсата на правно основание за
обогатяването и обедняването;
5) липса на друга възможност за
правна защита на обеднелия – чл.59, ал.2 ЗЗД.
Така въведените искове в предмета на
производството също са неоснователни на две самостоятелни едно от друго
основания.
Най-напред както вече се отбеляза при
разглеждане на главните искове осъществените от ищците плащания на парични суми
под формат на удържана им държавна такса по смисъла на чл. 35а, ал. 1 във
връзка с ал. 2 ЗЕВИ са последица от валидно възникнал паричен дълг с публичен
характер, като изпълнението му не е довело до неоснователно разместване на
имуществени блага между субектите по финансовото правоотношение, и по-конкретно
нито е обеднило ищците, нито е обогатило Д..
Същевременно субсидиарния характер на този вид
уредена от закона защита на имуществени права засегнати от създадени
извъндоговорни източници всякога е предпоставена от липсата на липса на друга
възможност за правна защита на обеднелия се – така чл.59, ал.2 ЗЗД. Изложените фактически
обстоятелства, от които ищците черпят правата си обаче, навеждат на заключение,
че подобна искова защита за охраняване на евентуално засегнатите им имуществени
права от осъщественото събиране на оповестените в ИМ парични суми под формата
на държавни такси може да бъде упражнена чрез искове по чл. 49 ЗЗД, с които под
формата на парично обезщетение предоставените парични суми да се претендират
обратно с оглед извършен генерален деликт от страна на ответника, предвид това,
че след обявяването на текстовете от ЗЕВИ за противоречащи на конституционно
установени норми от страна на законодателния орган в лицето на Народното
събрание не са били предприети действия по уреждане на настъпилите последици за
адресатите – икономическите субекти производители на ел. енергия, които са били
засегнати от прилагането на текстовете на чл. 35а ЗЕВИ. В резултат на това
бездействие на държавен орган е напълно възможно ищците да са понесли вреди с
имуществен характер еквивалентни на заплатените от тях размери на събраните им
от ответника държавни такси.
В изложения контекст, като
неоснователни следва да се квалифицират и осъдителните искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД съединени от ищците в условията на евентуално разглеждане.
С оглед изхода на спора, право на
присъждане на разноските за производството
има ответника. В негова полза на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 ГПК
следва да се присъди възнаграждение за представлявалия го юрисконсулт, което
настоящата инстанция, съобразявайки правилата на Закона за правната помощ и
Тарифата установена към него, намира че полагащото се възнаграждение следва да
се определи на сумата от 450,00 лв. с оглед степента на правна и фактическа сложност
на спора, както и фактическите и правни действия осъществени в рамките на
неговото разглеждане. Ищците нямат право на разноски, предвид негативния изход
на делото във връзка със защитаваните от тях интереси.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.1 С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********,
главен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 53 245,33 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до
окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия от
вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет без да
е налице основание за такова плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.1 С.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********, евентуален
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 53 245,33 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до
окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия от
вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет, като
с посочената сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Х.Е.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********,
главен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 28 757,52 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до
окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия от
вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет без да
е налице основание за такова плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Х.Е.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********, евентуален
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 28 757,52 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-07.03.2017 г. до
окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия от
вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет, като
с посочената сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********,
главен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 34 956,34 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда-07.03.2017
г. до окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия
от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет без да
е налице основание за такова плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2
срещу Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********, евентуален
иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 34
956,34 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда - 07.03.2017
г. до окончателното й изплащане – събрана такса за производство на ел. енергия
от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 %,
която е начислена и заплатена в полза на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за периода от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. и впоследствие внесена в държавния бюджет, като
с посочената сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца.
ОСЪЖДА „Б.1 С.“ ЕООД, ЕИК *********, „Е.Х.Е.“ ЕООД,
ЕИК********и „Ф.С.“ ЕООД, ЕИК ********, и трите имащи седалище и адрес на
управление ***, р-н „Витоша“, ул. „********, офис 2 да заплатят на Д.,
представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „**********, на основание
чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата в размер от 450,00 лв. – съставляваща
юрисконсултско възнаграждение дължимо за осъщественото процесуално
представителство на ответната страна от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: