Решение по дело №22/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от инж. К. М. - Директор на Областно пътно управление - [област], с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „[държава]“ № **, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. И., против Решение № 49/18.12.2023 г. по АНД № 56/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане обжалваното решение да се отмени и се постанови ново решение, с което се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът Директора на Областно пътно управление - [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище надлежно упълномощеният му процесуален представител юрисконсулт М. И. поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново решение, с което се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „ВИНИ 55“ ООД, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Б. М., който оспорва касационната жалба. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди. Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. [област] е било Наказателно постановление № 1/11.05.2023 г. на Директора на Областно пътно управление (ОПУ) - [населено място], с което на ответника по касационната жалба „ВИНИ 55“ ООД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 54, ал. 1, хипотеза втора от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, буква „б“ от ЗП.

За да постанови обжалваното решение и отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Съдът е приел, че нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези. Приел е, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях, като съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗП, обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Районният съд е приел, че по силата на чл. 5, ал. 5 от ЗП, широчината на обхвата на пътя извън населените места и в границите на урбанизираните територии с нерегулирани съседни терени се определя с проекта на пътя. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗП, републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага на 50 м при автомагистралите, на 25 м при останалите републикански пътища и на 10 м при общинските пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за движение или на лентата за аварийно спиране, като когато ограничителната строителна линия попада в обхвата на пътя, тя се измества и се разполага по външния край на ограничителната ивица. Съдът е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗП републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони, като по силата на § 1, т. 8 от ДР на ЗП, „Специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Приел е, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата за участъците от републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените места и селищните образувания по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за движение. Тоест разрешителния режим за процесния търговски крайпътен обект, като дейност от специалното ползване на пътищата, съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП се прилага само за републикански пътища извън границите на урбанизираните територии, които именно според чл. 7, ал. 1 от ЗП имат от двете си страни обслужващи зони. Съдът е приел, че доколкото процесният обект попада в урбанизирана територия разрешителния режим по реда на чл. 11 и сл. от Наредба за специално ползване на пътищата е неприложим, поради което деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е несъставомерно. Поради изложеното, районният съд е отменил наказателното постановление и е осъдил ОПУ - [населено място] да заплати на „ВИНИ 55“ ООД сумата от 900 лв. разноски по делото.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради следното:

Неправилен и незаконосъобразен е извода на районния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление поради несъставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба. Не се установява от събраните по делото доказателства процесният търговски крайпътен обект да попада в границите на населено място или селищно образувание. Видно от заключението на вещото лице територията, в която попада същият обект е урегулирана - УПИ ІІ-7006,7007, кв. 51 , [населено място], [община].

Касационният състав намира обаче, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Настоящият касационен състав намира, че в случая е налице неяснота в описанието на нарушението, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. В постановлението е посочено лаконично, че обектът се намира в обслужващата зона на републикански път III-865 (Т. - С.) - [община], при км 0+035, в дясно. Към административно-наказателната преписка липсва ситуационна скица за местоположението на обекта. В акта и в наказателното постановление липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение - липсва описание на точното местонахождение на търговския обект, а именно че е разположен в района на пътно кръстовище между два републикански пътя - Т. - С. и другият - за [област] (така, както сочи в показанията си свидетелят С.), респ. че обекта е на път 186 - Р. Ч. (където в едната посока - към [област], другата посока - към [област] и трета посока - към Р. и [община]), непосредствено до пътната отсечка до разклона в посока [област] и [област], няма изградена пътна връзка и необходимия брой места за паркиране, така, както сочи в показанията си свидетелят К., не е посочено разстоянието от пътя до обекта, не е посочено в кой имот се намира този обект, с което се ограничава правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и да реализира защитата си в пълен обем, което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Поради горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което същото решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адвокат М. за присъждане на разноските по делото за платено адвокатско възнаграждение, които са установени в размер на 500 лв., съгласно приложения на л. 25 от делото Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2024 г., за която сума следва да бъде осъдено Областно пътно управление - [област] да и заплати на ответницата.

Мотивиран от изложеното и на основание, чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/18.12.2023 г., постановено по Административно наказателно дело № 56/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

ОСЪЖДА Областно пътно управление - [населено място], с ЕИК по БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „[държава]“ № **, представлявано от инж. К. М. - директор, да заплати на „ВИНИ 55“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. К. А. сумата от 500 лв. (пестстотин лева), разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.