Присъда по дело №4791/2014 на Софийски градски съд

 

ПРИСЪДА

 

№.....................

 

гр....С.  20.04.................. 2015г

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

.................Софийският градски...... съд ............. наказателна.............колегия......32-ри състав..... …………………………......

 

.......................... на ...……......... двадесети април..................................................................................................................... двехиляди и петнадесета

 

година ................................ в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: .... Десислав Любомиров....................................

                                                                                     

  Съдебни заседатели: ..............М.Т. .....................................

 

..............В.К............. ……………...... ...... .........

 

при секретаря........В.С.………………………………….....…………............……..........…………….....……… …………..................……..........

с участието на прокурора ..... Снежана Станчева.....................................................................………………….………….........................……….......

разгледа докладваното от..... председателя.................................наказателно общ характер  дело  

№4791 по описа  за 2014..година, за да се произнесе съобрази следното: ...........................................

           

          ПРИЗНАВА подсъдимият Р.Ц.К., роден на ***г***, българско гражданство, неосъждан, с основно образование, неженен, с ЕГН **********

                    ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 15.09.2009г., в гр. С., чрез прострелване с огнестрелно оръжие в главата, умишлено умъртвил Й.Й.П., смъртта на който настъпила на 25.09.2009г., поради което и на основание чл.115 от НК, и чл.54 от НК му налага наказание ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ режим.

                   ПРИСПАДА на основание чл.59 от НК при изпълнение на наказанието времето през което подсъдимия Р.Ц.К. с горната самоличност е бил задържан под стража, считано от 26.09.2009г. до 23.08.2011г.

                   ОСЪЖДА подсъдимия Р.Ц.К. с установената самоличност да заплати на М.И. *** с ЕГН ********** сумата от 100 000/сто хиляди/лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2009г. до окончателното й изплащане.

                   ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, след влизане на присъдата в сила всички приложени към делото по опис веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.

          ОСЪЖДА подсъдимия Р.Ц.К. с установената самоличност да заплати в полза на държавата сумата от 2337,28/две хиляди триста тридесет и седем лева и 28 стотинки/ лева за разноски в хода на досъдебното производство и по сметка на СГС, сумата от 600/шестстотин/ лева за разноски в съдебно заседание и 4000/четири хиляди/ лева държавна такса по гражданския иск.

           ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.С..

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                         

 

                    

          2.

             Първоинстанционното производство е трето по ред. Два пъти, с решение №374 от 13.11.2012г. по ВНОХД№897/12г. и решение №372 от 29.10.2004г., двете по описа на САС, присъдите постановени от различни съдебни състави на СГС са били отменени поради допуснати съществени нарушени на процесуалните правила и делото е връщано за ново разглеждане от друг състав на съда.

              Софийска градска прокуратура е обвинила подсъдимия Р.Ц.К. *** в това, че на 15.09.2009 година около 23 часа в гр. С., ж.к. „*****” *, пред блок *** в лек автомобил марка „Мерцедес” с per. № *****, чрез прострелване с неустановено огнестрелно оръжие в дясната и лявата слепоочна област на главата умишлено умъртвил Й.Й.П., ЕГН ********** ( смъртта на П. е настъпила на 25.09.2009 година в 05.20 часа в МБЛСМ „Н. И . Пирогов” и непосредствена причина за настъпването й е черепно-мозъчна огнестрелна травма: огнестрелно нараняване на черепа с рани в дясната теменно-слепоочна област на главата в посока отдясно на ляво, отзад напред и отгоре - надолу и в лявата слепоочна област на главата в посока отляво- надясно, отпред-назад и отдолу-нагоре, контузия на мозъка, наличие на проектил-сачми в лявото отвърстие и в дясната теменна област на главата и малкомозъчно вклиняване, като между прострелването на П., извършено на 15.09.2009 година и смъртта му, настъпила на 25.09.2009 година има пряка и не прекъсваща се причинно-следствена връзка) - престъпление по чл. 115 от НК.

                       По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от М.И.А. срещу подсъдимия Р.Ц.К. в размер на 100 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Лицето М.И.А. е конституирано в производството и като частен обвинител.

               Прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че в хода на производството е безспорно установено, че на 15.09.2009 г., в гр.С., ж.к.*****, пред бл.***, в лек автомобил, подсъдимия чрез прострелстване с неустановено огнестрелно оръжие умишлено е умъртвил Й.Й.П., като смъртта е настъпила на 25.09.2009 г.

               Частния обвинител и граждански ищец поддържа обвинението и моли гражданския иск да бъде уважен изцяло. Повереникът изразява становище, че не са събрани доказателства, които да разколебават обвинението, че подсъдимия К. на инкриминираната дата умишлено, с ясното съзнание за настъпващите вредни последици, е възпроизвел смъртоносни изстрели и единствено здравият организъм и опитите на лекарите в Медицински институт „Пирогов” са продължили до някаква степен жизнения път на Й. П..

                         Подсъдимият К. дава обяснения пред съда. Твърди, че не е извършил престъплението и моли да бъде признат за невинен и оправдан.

                        След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

                Подсъдимия Р.Ц.К. е роден на *** ***, жив.в с.град, български гражданин, с основно образование, неженен, не осъждан, безработен.

                На 15.09.2009 година вечерта св.М., заедно с компания в която били и св. С.А., и св.Т. С. се намирали в ресторант „******”в ж.к.”*****” ІV в гр.С.. Около 22.00 часа пострадалия П., който също бил в заведението, попитал св.М. дали ще го придружи до дома на подсъдимия К., за да му върне парична сума. Свидетелят се съгласил и двамата отишли до там с автомобил Мерцедес” с рег. № *****, управляван от пострадалия. Двамата изчакали подсъдимия известно време и след като последния се качил в колата им казал, че трябва да отидат до приятелка на майка му, която ще му даде парите. Тримата се отправили към ж.к. „*****” VI с управлявания от П. лек автомобил, на предната дясна седалка седял свидетеля М., а на задната седял подсъдимия К., който казал да карат по локалното платно. Пред бл. *** и Търговския център на ж.к. „*****” VI, той казал на П. да спре и, че ще се обади по телефона да му донесат парите. Подс.К. извадил огнестрелно оръжие, насочил го към пострадалия П. и произвел изстрел в дясната слепоочна област на главата. След това излязъл от автомобила. Свидетелят М. също излязъл, заобиколил   автомобила и крещейки попитал подсъдимия какво е направил. Подсъдимият през левия прозорец произвел втори изстрел в лявата слепоочна област на пострадалия. Св.М. побягнал, а подс. К. го последвал. Двамата заобиколили търговския център от двете му противоположни страни и се срещнали в градинката зад него. Без да спират да бягат подс.К. попитал св.М. „Нали няма да казваш?”. Св.М. тичайки му отвърнал „Добре, спокойно! Бягай, само бягай” и му казал да хвърли пистолета. Подс.К. изостанал. Св.М. отишъл до заведението „******”, взел приятелката си- св. С.А. и двамата се прибрали в жилището си. При тях по-късно отишли свидетелите Т.С. и Е.Д. пред които св.М. разказал за станалото. Междувременно св.И.Д. и св.А.Л. били в заведение, когато по телефона съобщили на първия за случилото се с П.. Двамата свидетели с автомобила на св.Л.,*** VІ-ти микрорайон видели автомобила на П.. След като разбрали, че последният е прострелян, св.Л. повикал специализиран автомобил на спешна помощ, който преди това забелязал спрян в района. Двамата свидетели помогнали Й. П. да бъде качен в линейката, с която бил откаран в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”.

Същата вечер подс.К. се срещнал за кратко със св. К.. Около 23,00 часа подсъдимия позвънил по телефона на същия свидетел и помолил да го изчака в заведението, в което се видели преди това. Когато подсъдимия пристигнал на свидетеля му направило впечатление, че е задъхан и притеснен, а якето му липсва. Св.К. го попитал какво става, а подсъдимия отвърнал че няма проблем и помолил свидетеля да го откара до първи микрорайон на ж.к. „*****”. По пътя подсъдимия казал на свидетеля „Застрелях Й.”. След като оставил подсъдимия, св. К. се отправил към ресторант „******”, където имал уговорка със свидетеля Е.Д., за да му върне автомобила. При срещата им св. К. споделил със св. Д. за това, което е узнал. Последният се обадил по телефона на подсъдимия и го попитал дали е вярно казаното на св.К.. Подсъдимият отвърнал „Той още ли е жив” и затворил телефона. След това отишъл в домът на св.Н.К. където останал около петнадесет минути. На тръгване, подс.К. казал на свидетеля да се обади на майка му и да й каже, че с него всичко е наред. На следващия ден св.К. изпълнил молбата на подсъдимия. Последния се укривал до 26.09.2009г., когато бил задържан.

Въпреки положените от лекарите усилия на 25.09.2009г. пострадалия Й.Й.П. починал. Причина за смъртта била черепно-мозъчна огнестрелна травма изразяваща се в огнестрелно нараняване на черепа в дясната теменно слепоочна област и лявата слепоочна област на главата, контузия на мозъка, наличие на проектил-сачми в ляво отверстие и в дясната теменна област на главата, малко мозъчно вклиняване.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани в хода производството доказателства, съдържащи се в свидетелските показания, заключенията на експертите, както и от приложените писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени към тях фотоалбуми, протокол за оглед на труп с фотоалбум, протокол за оглед на лице, протоколи за претърсване и изземване, протокол за изземване на следи от мирис, съдебно- биологична експертиза № Б-346, съдебно-биологична експертиза Б-351, съдебно-биологична експертиза № Б-339, съдебно биологична експертиза № Б-340, съдебно биологична експертиза № Б-77 ( стр. 275- 279 от ДП), съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно дактилоскопна експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп № 104/2009 година, физико-химична експертиза, протокол № 9-465, физико-химична експертиза № 568, протокол № 10- 03 за извършено одоролгическо изследване, биологична експертиза № Б -343, балистична експертиза, балистична експертиза № 48-Е от 2010 година, съдебно-психиатрична експертиза.,  свидетелство за съдимост.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

             От обективна страна подс. К. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.115 от НК. На 15.09.2009г., в гр. С., чрез прострелване с огнестрелно оръжие в главата, умишлено умъртвил Й.Й.П., смъртта на който настъпила на 25.09.2009г. Подсъдимия отрича да е извършил престъплението. Според защитника му по делото има не само сериозни съмнения, но са събрани и доказателства, които опровергават тезата на обвинението. Съвкупната преценка на доказателствата не позволява да се направи извод, различен от този за установеност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия. В хода на съдебното следствие е категорично установено, че вечерта на процесната дата подсъдимия, св.М. и пострадалия П. са се намирали в един и същ автомобил-този собственост и управляван от последния. Подс.К. не отрича, че се е качил в автомобила на пострадалия. Пояснява, че е седял на предната седалка до водача, а на задната се е возил св.М.[1]. Последния твърди обратното, че той се е возил на предната дясна седалка, а подсъдимия-на задната седалка зад водача[2]. Според защитника, обясненията на подсъдимия са достоверни, тъй като на задната лява врата е открита следа от св.М.. Вино от протокола за оглед на местопроизшествие[3], при извършване на това процесуално-следствено действие, от процесния автомобил са иззети общо четири дактилоскопни следи. Същите са били предмет на дактилоскопно изследване[4], което е установило идентичност между една от иззетите от външната страна на задната лява врата следи, с отпечатъците на св.М.. Същият твърди пред съда, че докато са чакали с Й. П. пред жилищния блок в който е живеел подсъдимия, се е облегнал на задната лява врата. Наличието на пръстов отпечатък от външната страна на вратата не може да обоснове извод, че св.М. е седял на задната седалка, нито да изключи възможността, там да е седял подс.К.. По делото е приложен протокол за одорологично изследване[5]. Според защитника, резултатите от него потвърждавали обясненията на подсъдимия и опровергавали показанията на св.М.. Видно от посочения протокол, иззетите мирисови следи от предна дясна и задна дясна седалки са идентични със сравнителния мирисов материал на Р.К.. Това обстоятелство не опровергава показанията на св.М.. Разпитани в хода на съдебното следствие експерта В.Д. пояснява, че е възможно мирисовите следи да се разпространят на друго място, а не там, където е седяло лицето, още повече, че в случая става въпрос за затворено пространство-купе на лек автомобил. Достоверността на това твърдение е видна от факта, че мирисовите следи на подсъдимия са установени на две различни седалки, като е невъзможно той да е седял едновременно на тях. Резултатите от одорологичното изследване не следва да бъдат пренебрегвани, но и не трябва да се абсолютизират. От значение за достоверността им е начинът по който са иззети и съхранявани мирисовите следи. Това изследване е извършено няколко месеца/почти четири/ след извършване на престъплението. Въз основа на него се установява, че част от иззетите мирисови следи съвпадат със сравнителния материал иззет от подс.К.. По този начин всъщност, се потвърждава факта, че подсъдимия се е намирал в автомобила-нещо, което той не отрича. Принципната възможност следите от мирис да попаднат на различни места в автомобила, дава основание на съда да приеме, че показанията на св.М. не са недостоверни. Резултатите от дактилоскопната експертиза и одорологичното изследване на разколебаят извода, че подс.К. е автор на престъплението, тъй като с тях не се изчерпват събраните по делото доказателства. Св.М. е очевидец на престъплението. Същият сравнително последователно  пресъздава възприетото от него, въпреки, че разпита пред настоящия съдебен състав се провежда четири години и половина след деянието. Според показанията му, причината тримата да са в автомобила е била, че подс.К. е трябвало да върне пари на П.. Подсъдимия твърди, че св.М. му се е обадил за да „излязат и пийнат по нещо”. Наред с това пояснява, че е имал дълг към П., заради който е започнал да се крие от него. Обяснява, че е бил заплашван с физическа саморазправа и с посегателство срещу майка му и сестра му[6]. Твърди също, че на процесната дата-15.09.2009г. през деня се е срещал с Й. П., който му  обещал съдействие за заем, за да се издължи. За такава среща в показанията си твърди и св.Д.[7]. С оглед на това съдът кредитира показанията на св.М., приемайки, че повода за срещата е връщането на паричен дълг, за което пострадалия П. и подс.К. са говорили същия ден. Обясненията на подсъдимия, че е тръгнал с тях за да се „почерпят приятелски” са недостоверни. Самият той твърди, че се е криел от П. и се е страхувал от него. При тези обстоятелства и след проведения през деня разговор, съдържанието на който се изяснява само от обясненията на подсъдимия, съдът приема, че последните в частта им относно повода за тази среща са недостоверни и следва да бъдат приети като форма на защита. Св.А. също твърди, че е знаела за неуредени финансови отношения между подсъдимия и П., както и че въпросната вечер подсъдимия е трябвало да върне конкретна сума[8]

От обективна страна подс.К. е предприел действия, насочени към умишленото умъртвяване на пострадалия. Св.М. твърди, че е чул шум от който са му „изпищели” ушите и е видял Й. да клюмва напред върху волана[9]. Същият твърди, че е чул и видял как подс.К. щрака с пистолет, опитвайки се да възпроизведе следващ изстрел, както и че след като е излязъл от автомобила е възпроизвел втори такъв по посока на пострадалия. Подсъдимия отрича всичко това, твърдейки, че е избягал от автомобила докато П. е бил жив. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие[10], автомобила е установен на мястото за което свидетелства М.. При огледа са иззети проби от кървавите следи в автомобила, които са били изследвани по биологичните експертизи. Начина по който е установено местопроизшествието, и наличието на кръв в автомобила сочи, че именно там е бил прострелян П.. Свидетелите Л. и Д. установяват, че са намерили пострадалия в безпомощно състояние. В такова, видно от СМЕ същият е приет в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Според защитника, свидетелите по делото „са се наговорили предварително” какви показания да дадат. Съдът не намира показанията на св.Л. за недостоверни. Установи се по делото, включително и чрез приобщаване на показания снети при предходно негово разглеждане, и в хода на досъдебното производство, че св.Д. е уведомил св.Л. за случилото се, за което му е било съобщено по телефона. Тези двама свидетели както бе посочено по-горе са намерили П. и са предприели действия за транспортирането му до болнично заведение. В хода на производството не са събрани никакви доказателства въз основа на които да се направи извод, че показанията им са недостоверни, както и че самите те имат отношение към стореното. С показанията на св.Л. се установява по какъв начин пострадалия е бил транспортиран до медицинското заведение. В подкрепа на същите е отразеното в журнала воден от оперативния дежурен в МБАЛСМ „Н.И.Пирогов”[11].  Начина по който е станало това не е необичаен, като напълно неоснователно защитника поставя под съмнение възможността за наличието на линейка в близост до местопроизшествието.  Видно от протоколите за освидетелстване[12], от св.Л. и св.М. са взети ацетонови отривки. Със заключението на експертите по физико-химичната експетиза[13] се установява, че и при двамата е констатирана слаба микроследа от изстрел, със състав идентичен на този от отривките на предните седалки на л.а.”Мерцедес” с ДК №******. В съдебно заседание експерта пояснява, че тези следи могат да се получат ако лицето е стреляло с огнестрелно оръжие или ако се е докоснало до замърсени с такива частици повърхности. Св.М. се е намирал в автомобила в момента на възпроизвеждане на първия изстрел. Категорично доказано е с посочените по-горе доказателства, че и св.Л. е бил в досег с вътрешността на автомобила докато е помагал за изваждането на П.. Тези двама свидетели са се намирали в автомобила по различно време-св.М. според показанията му по времето на произвеждане на първия изстрел, а св.Л.-по-късно, когато е намерил П.. Не са събрани никакви доказателства въз основа на които да се направи извод, че и двамата свидетели са били в, или около автомобила по едно и също време. Следователно, поне за един от тях, замърсяването на ръцете с микрочастици от изстрел с огнестрелно оръжие следва да се дължи на посочената от експерта друга възможна причина. Въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства/част от които ще бъдат обсъдени и по-надолу/, съдът приема, че тези „слаби”/определение дадено от експерта/ следи са попаднали върху двамата свидетели по втория посочен начин, което е описано от експерта в нарочно съставен протокол за физико-химическа експертиза[14].  Освидетелстването им е извършено още на 16.09.2009г. Към тази дата такова не е могло да се извърши  и по отношение на подсъдимия, тъй като той се е укривал успешно до 26.09.2009г. За сметка на това, още на 16.09.20109г. е извършено претърсване и изземване в жилището обитавано от подсъдимия и близките му[15]. Видно от отразеното в протокола, там са били намерени и иззети удостоверение за закупуване на газово оръжие на името на св.Б.В.Й. и два кобура. Св.В. установява пред съда, че той е продал посочения в удостоверението газов пистолет на подсъдимия[16]. Относно същото обстоятелство подсъдимия твърди, че пистолета е бил „заложен” при него от свидетеля за смешна сума и след около две седмици му бил върнат. Заявява, че намерените в домът му вещи свързани с този пистолет просто са останали там. Оръжието с което е извършено престъплението не е установено по делото. Видно от заключението на експерта по изготвената балистическа експертиза[17], представените за изследване гилзи, намерени при огледа на местопроизшествие са били части от боеприпаси, предназначени за стрелба с газови пистолети и са изстреляни с едно и също оръжие. Изследваните сачми, извадени от главата на пострадалия, е възможно да са били поставени в патрони за газови пистолети. С посоченото заключение и с разпита на експерта в съдебно заседание се установява, че е възможно изстрелването на посочените сачми с газов пистолет, след премахване на монтиран в цевта ограничител, без да са нужни специални умения за това. С оглед на това, съдът намира, че въз основа на обсъдените доказателства се установяват по безспорен начин следните факти: подсъдимия е имал фактическа власт върху газов пистолет, с какъвто след посочената от експерта манипулация е възможно да е извършено престъплението; двете огнестрелни наранявания са получени в резултат на изстрели с едно и също оръжие. Факта, че в домът на подсъдимия са намерени кобури, е косвено доказателство, че е носил такова оръжие. Самият той твърди, че е държал пистолета на работата си „за лично спокойствие”. Св.Й. заявява, че е продал газов пистолет на подсъдимия. Удостоверението за закупуването от Й. на такъв и кутия с принадлежности са намерени при претърсването в жилището на подсъдимия. Св. С. установя, че е виждала оръжие у подсъдимия[18]. Св.М. твърди, че е видял пистолет в ръката на подсъдимия след първия изстрел и няколко опита да се възпроизведе втори такъв. Твърди, че след излизането им автомобила подсъдимия е стрелял още веднъж. Същият свидетел установява как двамата с подсъдимия са избягали от местопроизшествието и как му е казвал да изхвърли пистолета. Преките доказателства съдържащи се в показанията на св.М., които съдът кредитира и всички косвени, които ги подкрепят дават основание да се приеме, че подс.К. е разполагал с годно средство да извърши престъплението и че това средство е газов пистолет, приспособен да изстрелва установените в раневите канали в главата на П. сачми. С изброените доказателства не се изчерпват събраните такива относно авторството на деянието в лицето на подс.К.. Действията на последния са описани от св.М.. Същият е споделил за случилото се с приятелката си-св.А.. Последната заявява пред съда, че е чувала от подсъдимия, че П. го притеснява, както и репликата „Ако ми направи нещо ще го убия”. Заявява, че не е приемала тези думи сериозно, както и че когато св.М. й е казал „Уби го! Уби го!”, си е помислила, че е обратното.Св.М. също установява, че е чувал подсъдимия да отправя заплахи по адрес на пострадалия, „но такива, които се чуват в ежедневието” и не бил ги приемал на сериозно. Независимо от св.М., св.К. е възприел поведение на подсъдимия същата вечер. Този свидетел установява, че около 22,00 часа се е видял за кратко с подсъдимия и по-късно, около 23,00 часа са се видели отново[19]. Свидетелства, че при двете срещи външния вид на подсъдимия е бил различен, като втория път е бил без връхна дреха и запъхтян. Св.К. е категоричен, че в автомобила на св.Д., с който е откарал подсъдимия до ж.к.”*****”, първи микрорайон, подсъдимия му е казал „Убих Й.!”. Св.Д. твърди, че св.К. му е споделил по-късно това и е провел разговор по телефона с подсъдимия, в който последния му е задал въпроса „ Той още ли е жив”. Подсъдимия не отрича, че се е срещнал със св.К., нито, че е разговарял по телефона със св.Д.. Последния, освен за този факт, свидетелства и за проведен със св.М. разговор същата нощ[20], в който той е разказал за случилото се. Видно е, че между твърденията на св.М. непосредствено след инцидента и тези, които същият прави при разпита му в хода на съдебното следствие няма противоречия. Няма никакво основание да се приеме, че свидетелите М., Л., Д., А., С., Й., К. и Д. са се наговорили по такъв начин, че да набедят подсъдимия като автор на престъплението. При обективен анализ на свидетелските показания е видно, че в тях няма съществени противоречия. Наред с това по делото са събрани достатъчно други доказателства,чрез които да се потвърди достоверността им. Въз основа на съвкупната им преценка съдът прави извод за обективна съставомерност на поведението на подс.К.. На процесната дата същият обективно е предприел действия за умъртвяването на Й. П.. Използваното оръжие е било годно да причини съставомерния резултат. Видно от  заключението по съдебномедицинската експертиза на труп[21], при огледа и аутопсията на трупа на Й. П. е установена черепно-мозъчна огнестрелна травма изразяваща се в огнестрелно нараняване на черепа в дясната теменно слепоочна област и лявата слепоочна област на главата, контузия на мозъка, наличие на проектил-сачми в ляво отверстие и в дясната теменна област на главата, малко мозъчно вклиняване. Тази черепно-мозъчна травма е в пряка причинно следствена връзка с обективираните от подсъдимия действия. Тя е и в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 25.09.2009г. смърт на П.. С оглед на това съдът приема от обективна страна, че е настъпил визирания в чл.115 от НК престъпен резултат-умъртвявяне на П.. Този резултат е пряка последица от действията на подс.К.. Факта, че същият се е укрил, че не е потърсил съдействие на единственото правилно място-в полицията, е показателен за недостоверността на обясненията му в по-голямата им част. Поведението на подсъдимия е установено както преди, така по време и след извършване на престъплението. Видно от показанията на св.К., подсъдимия го е помолил да се обади на майка му за да й каже, че всичко с него е наред. Подсъдимия е имал мобилен телефон на разположение и е можел сам да се обади на майка си или на сестра си, за които твърди, че се е притеснявал от заплахите на П.. Вместо това, той е поискал от К. да се свържи с майка му, съзнавайки, че ако го стори лично, може да бъде лесно установен и задържан от съответните органи. Обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията на повечето свидетели. Самото му поведение е показателно за недостоверността на твърденията му. От една страна твърди, че се е криел от П., че се е страхувал за майка си и сестра си, а от друга, вместо да потърси съдействие на единственото място къде може да го получи-полицията, той се е укрил.Не може да се очаква съда да прояви такава наивност, за да счете за вярно твърдението му, че след като Й. замахнал да го удари”, подсъдимия избягал и се крил десет дни. Избягал е от местопрестъплението, защото е знаел какво е сторил. Св.К. описва в какво състояние го е видял втория път и какво му е казал.Изобщо не е нелогично подсъдимия да направи такова спонтанно признание, като се има предвид, че е бил под въздействие на стореното. Св.Д. е заявил в приобщените показания, че на въпроса „Вярно ли е това”, подсъдимия е попитал „Колко хора знаят”. Целия комплекс от действия на подсъдимия е показателен за съпричастността му към извършеното. Вярно е, че по ръцете му не са установени следи от изстрелите, но това е лесно обяснимо с факта, че подсъдимия се е укривал десет дни.

Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че подс.К. от обективна страна е осъществил състава на престъплението.

                   От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подс.К. е съзнавал, че с поведението си ще причини смъртта на П.. Нещо повече, въпреки, че няма повдигнато такова обвинение, съдът намира, че деянието е извършено предумишлено. Подсъдимият се е снабдил предварително с огнестрелно оръжие за което от интелектуална страна е знаел, че принципно е годно да причини смърт. Все на плоскостта на интелектуалната страна на умисъла подсъдимия е знаел, че възпроизвеждането на изстрели с огнестрелно оръжие от непосредствена близост в жизненоважна област на човешкото тяло-главата, може да доведе до смърт. От волева страна пряко е целял настъпването точно на такъв резултат. Подсъдимия е взел решението за извършване на престъплението предварително. Действията му са били изненадващи както за жертвата, така и за очевидеца М.. От доказателствата по делото не се установява непосредствено преди деянието подсъдимия да е бил поставен в положение, налагащо обективиране на стореното, за да се твърди, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Напротив, видно от показанията на св.М., подсъдимия е дал вид, че ще говори по телефона с майка си. Изненадващо за спътниците си той е произвел изстрел. Доказателства за наличието на волевия момент на умисъла му е безспорно установения факт, че изстрелите причинили смъртоносната травма са два. Св.М. установява, че  подсъдимия няколкократно е опитал да възпроизведе непосредствено след първия втори изстрел, но не е успял. Напуснал е автомобила, приближил се е до предната дясна врата и произвел втори изстрел. Тези действия категорично сочат, че от волева страна подсъдимия пряко е целял постигане на престъпния резултат. Видно от заключението на експертите по комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза[22] подс.К. не страда от психично заболяване. Към момента на деянието същият не е бил в състояние на Физиологичен или Патологичен афект или друго особено психично състояние. Въз основа на това съдът приема, че подсъдимият е разбирал общественоопасният характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици, изразявайки съставомерно субективно отношение дори надхвърлящо рамките на обвинението.

                    Въз основа на изложеното съдът прецени, че подс.К. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението за което е обвинен и да му се определи съответно наказание.

                       При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство липсата на предходни осъждания. Като отегчаващи такива отчита високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от времето, мястото, средството и начина на обективиране на престъпното посегателство. Събраните в хода на производството доказателства сочат, че деянието е извършено по квалифицирания в чл.116, ал.1, т.9 от НК начин. Такова обвинение на подсъдимия не е предявено, с оглед на което предумисъла в действията му следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство.

         С оглед на изложеното и въз основа на посочените по-горе обстоятелства, съдът определи за подс. К. на основание чл.115 от НК, и чл.54 от НК наказание ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При определяне на това наказание от една страна съдът съобрази обстоятелството, че настоящето първоинстанционно производство е трето по ред. При предходното разглеждане на делото е било наложено наказание в посочения размер, който с оглед принципа за не влошаване положението на подсъдимия по чиято жалба е била отменена присъдата, е максимално възможния в случая. Подсъдимия е не осъждан за извършени престъпления от общ характер. Независимо от това, на процесната дата същият е предприел действия насочени към умишленото умъртвяване на пострадалия. Подс.К., който е физически и психически здрав, с интелект в нормата за възрастта си, е посегнал хладнокръвно на най-значимата човешка ценност-живота. Това дава основание на съда да приеме, че той е деец с висока степен на обществена опасност. Затова и с оглед постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият да понесе за деянието си трябва да бъде в определеният размер/поради невъзможност за отмерване на по-висок по горните причини/. С изтърпяването на това наказание подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Пред същият има възможност да се поправи и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от обществото да се подготви за порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност, съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер, който е ориентиран към минималния предвиден за престъплението. Изтърпяно в затвор при първоначален СТРОГ режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от  ЗИНЗС, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален коректив.

На основание чл.59 от НК при изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето през което подсъдимия Р.Ц.К. е бил задържан под стража, считано от 26.09.2009г. до 23.08.2011г.

Съдът намира, че гражданският иск е доказан по основание и размер, и като такъв следва да се уважи изцяло. Претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимия следва да репарира. Законното основание на претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между обвинението по което подсъдимия е предаден на съд и гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното бяха изложени съображения по-горе. Гражданският ищец е майка на убития Й. П.. Като родител същата е претърпяла неимуществени вреди от неговата смърт изразяваща се в преживени мъка и страдание. За всеки родител, загубата на дете е болезнена и травмираща. При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се оценява не човешкия живот като стойност, ясно е, че паричен еквивалент на живота не може да се определи, а реално претърпените от гражданския ищец вреди. Смъртта е необратимо събитие и когато настъпи по отношение на низходящ принципно причинява психологическо страдание в значителни размери. Към момента на деянието жертвата е била на 26 години, а гражданския ищец на 47 години. Последния до края на живота си ще бъде лишен от възможността да получава подкрепа от синът си. С оглед на това съдът намира, че  до претендирания размер от 100 000/сто хиляди/ лева иска е доказан и следва да се уважи изцяло. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, като в тежест на подсъдимия следва да се възложат и направените от гражданския ищец разноски.

          На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, следва да се постанови след влизане на присъдата в сила всички приложени към делото по опис веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.

         В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на производството разноски.

          Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: