Р Е Ш
Е Н И
Е № 260199
гр. Пловдив, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на
08.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като изслуша докладваното от съдията
Ст.Михова гр.д. N 2229 по описа на ПОС
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано по жалба на от ЕТ „К. В.“ с
ЕИК *********, представляван от К. В., длъжник по изп. дело № 2274/2018г. по
описа на ЧСИ Петко Илиев, против действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в насрочване на втора публична продан на 1/ 2
идеална част от собствен на длъжника земеделски имот- градина.По изложени оплаквания
от жалбоподателя за несеквестируемост на имота , поради регистрацията му като
земеделски производител , моли
обжалваното изпълнително действие да бъде отменено.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело с твърдения, че жалбата е недопустима, тъй като с влязло в
сила решение по гр.д.№2557/2019г. на ОС-Пловдив повдигнатият спор е бил решен
от съда, като е прието, че процесният собствен на длъжника имот е секвестируем.
Оспорва жалбата и по същество, като излага съображения, че не са налице визираните в чл.444,ал.1,т.5 от ГПК предпоставки
, за да се приеме, че имота е несеквестируем.
Постъпили са мотиви на ЧСИ Петко Илиев във връзка с обжалваното действие
със становище за недопустимост и неоснователност на жалбата
ПОС, след
преценка на доказателствата по делото, констатира следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице - от длъжника, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ,
т.2 от ГПК .
Съгласно
разпоредбата на последно посочената правна норма, длъжникът може да обжалва
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. . В задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е предвидено, че когато в жалбата длъжникът се
позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за
събиране на определено парично вземане, предмет на обжалване е насочването на
изпълнението върху това имущество в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.
По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият
обект, като по исканията за отмяна на отделни изпълнителни действия се
произнася само доколкото тези действия са несъвместими с несеквестируемостта и
в този смисъл я нарушават. Публичната продан е изпълнително действие, целящо
осребряване на имуществото за удовлетворяване вземането на взискателя, което е
винаги несъвместимо с несеквестируемостта.
В
разглеждания случай жалбата на длъжника и с оглед на така дадените разяснения е допустима,тъй като в нея се е
позовал на несеквестируемост по чл. 444, т. 5 ГПК на
процесния имот, върху който е насочено изпълнението, вписана е възбрана
и насрочена втора по ред публична продан.
В разпоредбата на чл. 444, т. 5 от ГПК е
предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на
длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви
или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини
и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев
- за една година. Тази закрила е предоставена на длъжник, притежаващ качеството
„земеделски стопанин“ и цели да охрани неговите права и интереси във връзка с
извършваната земеделска дейност. По въпроса дали процесният имот е
секвестируем, Окръжен съд –Пловдив се е произнесъл с влязло в законна
сила на 18.12.2019г. решение по гр.д.№2557/2019г. , с което е оставил
подадената от длъжника жалба без уважение, тъй като не е налице забраната на чл.444,ал.1,т.5 от ГПК и имота е секвестируем. Поначало решенията по чл. 437 от ГПК, постановени
по жалби срещу действия на съдебния изпълнител не се ползват със сила на
присъдено нещо и длъжникът винаги има интерес да се позовава на
несеквестируемостта, доколкото при промяна на обстоятелствата този въпрос може
да бъде пререшен. Същевременно в случая не се констатират от съда нови обстоятелства,
водещи до различен извод относно секвестируемостта на процесния имот. Към
жалбата си длъжникът представя регистрационна
карта на земеделски стопанин от 30.04.2020г. , тоест след вписване на
възбраната върху имота в Службата по
вписванията. Наред с това не са представени доказателства, а и от материалите
по изпълнителното дело не се установява длъжникът да извършва земеделска
дейност, да обработва земите и да произвежда земеделска продукция, от която да
издържа себе си и семейството си. При това положение не може само формално да
се приеме въз основа на регистрацията на длъжника като земеделски стопанин, при
това извършена след вписване на възбраната върху имота , че същият е несеквестируем . Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че насочването на изпълнението
върху процесното имущество е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Без уважение ще се остави искането на жалбоподателя по чл. 438 ГПК за
спиране на изпълнението при обжалване - първо, с оглед изхода на спора и второ,
предвид факта, че спирането обезпечава обжалването /т.е. има ефект до
произнасянето на съда по съществото на спора/.
Без уважение ще се остави и
искането по чл.213 от ГПК за
съединяване на настоящето дело с
гр.д.№1698//2020 по описа на ОС Пловдив, както поради липса на връзка по
между им , така и поради това, че производството по последно посоченото дело е
приключило с влязло в сила на 18.08.2020г. определение.
Взискателят не е представил
доказателства за направени разноски в настоящето производство, поради което и
такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх.№45231/14.08.2020г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от ЕТ „К. В.“, с ЕИК *********, представляван от К. В.,длъжник
по изп. дело № 2274/2018г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, против насочване на
принудително изпълнение върху несеквестиреум земеделски имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ЕТ „К. В.“ с
ЕИК *********, представляван от К. В., по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението
и по чл.213 от ГПК за съединяване на гр.д.№2229/2020г. с
гр.д.№1698//2020г. и двете по
описа на ОС Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.