Р Е Ш Е Н И Е
№ 349 / 11.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на трети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1399 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С.А.М.,***,
срещу решение № 1012-12-336#1/24.11.2021
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 122-00-639-3/22.10.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на С.А.М. е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2021 г. до 31.10.2021
г., в размер на 12 лв. дневно, в частта му относно определения размер. В жалбата са изложени доводи за неправилност на
обжалвания акт, поради неправилно определяне на тригодишния срок за предходно
обезщетение за безработица. В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателката адвокат А. поддържа жалбата и посочва, че М. е работила до 02.07.2021
г., а не както е определил органа до 30.06.2021 г., поради което неправилно е
изчислен тригодишният срок. Претендира отмяна на обжалвания акт кат
незаконосъобразен.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт Цветанка М., в съдебно заседание и
представена писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената
му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено
следното:
С разпореждане № 122-00-968-3/21.12.2018 г. на ръководител
на осигуряването за безработица, на С.А.М. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 01.07.2018 г. до 28.02.2019 г., в размер на 37,57 лв.
дневно (л. 10 от делото). Същото е изменено с разпореждане № 122-00-968-4/25.02.2019
г., като е определен нов размер на паричното обезщетение в размер на 36,74 лв.
дневно (л. 68) поради различен осигурителен доход, посочен от компетентната
институция на Испания. По делото не са представени доказателства за обжалването
на двете разпореждания, такова не се твърди и от жалбоподателката, поради което
съдът приема, че същите са влезли в сила. Представени е и разпореждане №
122-00-968-5/06.03.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с
което на основание чл. 114, ал. 3 във вр. с ал. 2 КСО е разпоредено на М. да
възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 122,84 лв. главница.
Със заявление № 122-00-639/06.07.2021 г. (л. 13) С.А.М.
е заявила желанието си да й бъде отпуснато обезщетение за безработица за
периода 13.04.2021 г. до 30.06.2021 г. за упражняване на трудова дейност в този
период в Испания. От заявителката са изискани и представени заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС;
декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и документи, удостоверяващи осигурителни
периоди и осигурителни доходи в Испания. Във връзка с подаденото заявление и
необходимостта от получаване на структурирани електронни документи от
компетентната институция на Испания, производството по отпускане на обезщетение
за безработица е спряно, като след получаването им, с разпореждане № 122-00-639-2/14.10.2021
г. същото е възобновено.
С разпореждане № 122-00-639-3/22.10.2021 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 КСО на С.А.М.
е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.07.2021 г. до
31.10.2021 г. (четири месеца) в размер на 12 лв. дневно. Същото е потвърдено с
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, който е посочил, че
тригодишният период от предходното упражняване на правото на обезщетение не е
изтекъл, поради което е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО.
По искане на жалбоподателката по делото е допусната
до разпит и изслушана майка й – Ш. Е. М., която посочва, че двете с дъщеря й са
работили до късно на 02.07.2021 г., след което са си тръгнА.от Испания. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката доколкото същите са в противоречие с
представените по делото документи, а от друга страна и с оглед родствената
връзка между двете съдът намира, че е заинтересована от изхода на делото.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и
при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган
по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при
надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При
издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила,
като разпореждане № 122-00-639-3/22.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено
производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното
решение.
При издаване на решението не се констатират
противоречия с материалноправните разпоредби и същото е съобразено с целта на
закона.
Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение
за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.
Между страните не е спорно, че оспорващата има
право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО. Спорът касае
единствено размера на отпуснатото парично обезщетение и периода, за който то е
отпуснато.
Съгласно чл. 54б, ал. 4 КСО безработните лица,
придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три
години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица,
получават минималния размер на обезщетението, за срок от 4 месеца. В случая,
оспорващата е получавала парично обезщетение за безработица от 01.07.2018 г. до
28.02.2019 г. При тези данни съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата
на чл. 54б, ал. 4 КСО и отпуснатото парично обезщетение за безработица е
правилно определено в минималния дневен размер от 12,00 лв., определян ежегодно
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО).
По отношение на наведените в жалбата доводи, че
предходният период, за който М. е получавала обезщетение неправилно е определен
до 01.07.2021 г., а не до 30.06.2021 г. Следва да бъде отбелязано, че в чл. 10,
ал. 2 от Наредбата за определяне и изплащане на паричните обезщетения за
безработица е посочено, че тригодишният период се определя от датата на
отпускане на предходното парично обезщетение за безработица. Правилно в този
случай органът е посочил, че тригодишният срок се определя по правилата на ГПК,
в изпълнение разпоредбите на чл. 144 АПК. Съгласно чл. 60, ал. 1 ГПК, срокът се
изчислява по години, месеци, седмици и дни. В конкретния случай и при
приложение разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 КСО, срокът се изчислява по години.
Според чл. 60, ал. 2 ГПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния
ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно
число, срокът изтича в последния му ден. Ето защо, и доколкото началото на
тригодишния срок по чл. 54б, ал. 4 КСО започва да тече от датата на отпускане
на предходното парично обезщетение за безработица, която в случая е 01.07.2018
г., и при приложение правилата на чл. 60, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че
тригодишният срок изтича в съответния ден на последната година – а този ден е
01.07.2021 г. Именно този ден е последният ден на тригодишния срок, като едва, считано
от 02.07.2021 г. насетне, съдът приема, че срокът вече е изтекъл, и само
възникнало от или след тази дата право на обезщетение следва да се определи по
правилата на чл. 54в, ал. 1 КСО. В тази връзка остана недоказано твърдението на
процесуалния представител на жалбоподателката и на нейната майка, че С.А.М. е
упражнявала трудова дейност до 02.07.2021 г. и след тази дата е следвало да й
бъде отпуснато обезщетението за безработица. Единственият документ, в който е
посочена дата 02.07.2021 г. е удостоверението, свързано с натрупване на
осигурителни периоди – Е104, като във всички останали, представени по делото
документи, включително в самото
заявление на М. е посочен като краен срок – 30.06.2021 г. Последната дата се
потвърждава и от извлечението от електронния обмен на социално осигурителна
информация между България и ЕС (л. 21-30), като последният период на заетост,
който представлява осигурителен период според него е 01-30.06.2021 г. Именно
поради тази причина, а и от посоченото в заявлението, органът е приел за начало
на периода 01.07.2021 г. Следователно, от изложеното е видно, че е изпълнена
хипотезата на нормата на чл. 54б, ал. 4 КСО, а именно - че е налице упражнено
право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна, и
от друга - към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение
по чл. 54а – 01.07.2021 г., не са изтекли три години от предходното упражняване
на правото. Тоест правото е възникнало преди изтичането на три години от
предходно упражненото право на обезщетение за безработица, съответно приложима
е нормата на чл. 54б, ал. 4 КСО, съгласно която безработните лица получават
минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца.
Поради изложеното, съдът намира, че решение № 1012-12-336#1/24.11.2021
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 122-00-639-3/22.10.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица са законосъобразни, издадени при правилно
приложение на материалния закон, поради което жалбата срещу тях следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на НОИ
сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.М. срещу решение № 1012-12-336#1/24.11.2021 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него разпореждане №
122-00-639-3/22.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА С.А. М., ЕГН **********,***, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.
СЪДИЯ:
/п/