№ 8
гр. Петрич, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100930 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Е.
Я., ЕГН **** от село Б., ул.“Ст.“ № *, община П., област Бл., действаща чрез
пълномощник адв.М. В. М., АК-Пл., срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр.С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П.,
обективираща претенция да се обяви за нищожна неустоечната клауза в чл.11,
ал.1 от Договор за потребителски кредит № 866003/22.05.2023 г., сключен
между А. Е. Я., ЕГН **** и „С.К.“ ООД, ЕИК ****, поради нарушение на
чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, противоречие с добрите нрави и
неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 866003/22.05.2023 г., по силата на който се е задължил спрямо
ответника /заемодател/ да върне сумата от 895,36 лева, от която 800 лева
кредит, при ГПР 56,66 %, ГЛП 44,05 %, чрез заплащане на 23 погасителни
вноски.
Твърди, че с чл.11, ал.1 от договора се е задължил да заплати на ответника
и неустойка в размер на 461, 64 лева, чрез заплащане на 23 вноски, или общо
задължение по договора в размер на 1 357 лева.
1
Ищецът твърди, че уговорената между страните неустоечна клауза е
нищожна поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, с
добрите нрави и неравноправна. Релевира подробни правни съображения, с
което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Претендира
съдебни разноски. Представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от
разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника.
В законоустановения срок ответникът депозира насрещна искова молба вх.
№ 8124/08.09.2023 г., обективираща обективно кумулативно съединени
осъдителни искове. Сочи на релевирания в първоначалната искова молба
договор за потребителски кредит, ведно с Погасителен план, и съдържание.
Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита,
считано от вноска № 4 с падеж 19.06.2023 г. до вноска № 15 с падеж
04.09.2023 г., поради което считано от 19.06.2023 г. за дружеството е
възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка
обективира воля / в насрещната искова молба/, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. С оглед на това счита, че ответникът по насрещните
претенции дължи на дружеството, на основание процесния договор сумите :
800 лева непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежиралите
вноски за периода от 11.09.2023 г. до 30.10.2023 г., както и 61.41 лева
неплатена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2023 г. до 04.09.2023 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на
претенциите до окончателното им погасяване.
Препис от насрещна искова молба вх. № 8124/08.09.2023 г. е надлежно
връчен на ответника /първоначалния ищец/, който в законоустановения срок
депозира писмен отговор. Заявява становище за допустимост и
неоснователност на насрещните претенции. Релевира подробни съображения,
с които обосновава теза за недействителност на процесния договор за кредит
и искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. В случай, че
исковете бъдат уважени, заявява воля за прихващане на сумите, платени от А.
Я. на основание процесния договор за лихва и неустойка, с дължимата от
последната главница на кредитора. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от дружеството юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
2
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства - Договор за
потребителски кредит 866003/ 22.05.2023 г., ведно с Приложение 1,
представляващо неразделна част от договора/Погасителен план, установиха
по несъмнен начин по делото, че на 22.05.2023 година страните са сключили
Договор за потребителски кредит № 866003, по силата на който ответникът е
предоставил кредит в размер на 800 лева на ищеца, а последният се е
задължил да върне на първия общо сумата от 895,36 лева, от която 800
главница и 95,36 лева възнаградителна лихва, чрез заплащане на 23 седмични
погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска 30.10.2023 г.
Страните по сделката уговорили ГПР 56,66 % и ГЛП 44,05 % лева или общо
сумата от 1357 лева.
Съгласно чл.5 от договора страните уговорили задължение за
кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне
едно от следните обезпечения:
-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната погасителна вноска и обезпечаваща задължения в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит,
включваща главница и възнаградителна лихва ;
- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят
кумулативно на следните условия:
а. При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не
по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната;
б. При двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки
поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата в страната;
в. Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с
кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение;
е/ Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
3
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи. Съгласно
ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да предостави
обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.
Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните,
същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер
на 461,64 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5
обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка
да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1
погасителен план.
От справка-извлечение от счетоводните книги на ответника, неоспорена от
ищеца и необорена от останалите доказателства по делото се установи, че на
основание процесния договор ищцата е извършила плащания към ответника
както следва: на 22.05.2023 г. в размер на 59 лева; на 06.06.2023 г. в размер на
59 лева; на 12.06.2023 г. в размер на 59 лева; на 12.09.2023 г. в размер на 59
лева; сумата от 41, 43 лева без данни за дата на плащането; 09.08.2023 г.
сумата от 3.13 лева законна лихва за забава; на 01.09.2023 г. сумата от 5,44
лева законна лихва за забава, или общо сумата от 286,00 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД:
Безспорно се установи по делото възникването на облигационно
правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да го върне.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните включва
клауза /чл.11 от договора/ за задлъжение на кредитополучателя да заплати на
кредитодателя неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.5.
Несъмнено е по делото, че ответникът е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции и предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Ищецът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Ето защо сключеният
4
между страните договор по своята правна природа е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ищецът обосновава претенцията си за недействителност на клаузата за
неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК. В тази връзка съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1/15.06.2010 г.
по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, сочещо че такава се явява неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. по т.д. №
818/2009г. ВКС, клаузата, задължаваща заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора
условия, както и че при неизпълнение на това задължение /за предоставяне на
обезпечение/ следва неустойка, има предназначение да санкционира
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
вземане има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
следователно въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока
за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемополучателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключване на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на условията.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че в случая
неустоечната клауза води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява
добавък към възнаградителната лихва. Тъй като води до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя като увеличава
подлежащата на връщане сума по заема, същата излиза извън
обезпечителната й функция и се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключване на
процесния договор следва извод, че в случая изначално липсва валидно
5
сключено неустоечно съглашение по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради
което в тази си част /на неустоечната клауза/ договорът не е произвел правно
действие. Т.е. нищожността на процесната клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка, дължима от ищеца на ответника, поради което
предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен
и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
Доколкото се установи по делото, че процесната неустойка, уговорена
разсрочено, съобразно погасителния план към договора и включена в размера
на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, със същата се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която годишния лихвен
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на МС на Р България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка /повече от 50%
от дадения кредит/.
Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24
ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП,
като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително
изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от
възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.
По насрещните искове:
Основателността на предявените от „С.К." ООД насрещни искове е
обусловена от разглеждане на възражението на ответника по тях за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Доколкото в случая се касае за правоотношение, произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за
съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
6
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези
императивни изисквания има за последица недействителност на договора.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
настъпват при самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за
потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на
кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния
случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 56,66 %, но от
записването в договора и от погасителния план, неразделна част от него, не
става ясно от кои компоненти в случая се формира ГПР, нито е ясна
разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя
потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната
договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца
твърдение за нищожност на процесната облигационна обвързаност между
страните поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както се
посочи по-горе, по силата на чл.5 от Договора заемополучателят се е
задължил да предостави обезпечение на кредита – поръчителство от
физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да
не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от посочените
обезпечения реално е условие за сключване на договора. Следователно
уговорената неустойка реално представлява разход по кредита, поради което е
7
следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от
и е пряко свързана с договора за кредит. Като не е сторено това потребителят
е бил поставен в невъзможност да разбере действителния размер на разходите
по правоотношението, което има за последица недействителност на
процесния договор за кредит съгласно чл.22 ЗПК.
Налице е несъответствие на процесния договор и с разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК, с която е въведено императивно изискване за посочване на
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Макар в
договора да е посочен ГЛП 44,05% следва да се отчете липсата на уточнение
върху каква база се начислява той: дали върху целия размер на заемната сума
или върху остатъчната главница. Това е пречка да се определи как се
разпределя лихвата във времето и влияе ли се от намаляването на главницата.
Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на
кредитополучателя Я. за изначална недействителност на процесното
облигационно правоотношение между страните, поради което и по аргумент
на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквито в случая се явяват
начислени неустойка и лихви за забава.
В казуса безспорно се установи, че платената/върнатата от
кредитополучателя по процесния договор за кредит сума на кредитора е в
общ размер 286 лева. Следва, че невърнатата част от дадения на Я. кредит е в
размер на 514 лева. Независимо от това съдът намира за недопустимо
присъждането на тази сума – 514 лева на кредитодателя, тъй като последният
обосновава двете кумулативно обективно съединени претенции – за главница
в размер на 800 лева и възнаградителна лихва в размер на 61,64 лева, като
дължими на основание валидно договорно заемно правоотношение между
страните, а не на основание чл.23 от ЗПК – като дадени по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК е аналогична на чл.34 от ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване –при липса на
основание, всеки дължи връщане на това, което е получил. По тази причина
насрещните претенции на „С.К." ООД за присъждане на сумите от 800 лева –
дължима и невърната главница главница и 61,41 лева дължима и неплатена
възнаградителна лихва, са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят. Съдът счита, че уважаването на предявените в случая насрещни
8
претенции предвид обстоятелствата, на които са основани, би довело до
постановяване на решение извън предмета на делото, т.е. до постановяване на
решение по същество на делото по непредявен иск, което представлява
съществено процесуално нарушение.
Неоснователността на предявените главни насрещни осъдителни искове
има за последица неоснователност и на акцесорните такива с правно
основание чл.86 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по
първоначалния иск следва да понесе сторените от ищеца Я. съдебни разноски
в размер на 50 лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца Я., а именно адв. М. В. М., Адвокатска колегия град Пл., следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 482 лева /с вкл.ДДС/
възнаграждение по предявения и уважен иск за недействителност на
неустоечната клауза. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие / лист 57 в делото/, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на делото в частта относно предявените насрещни искове,
на ищеца по същите не се дължат съдебни разноски. Същевременно, предвид
липсата на доказателства по делото, не се дължат съдебни разноски и на
ответника по насрещните искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите вр. чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит
вр. чл.146, ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
неустоечната клауза на чл.11 от Договор за паричен заем №
866003/22.05.2023 г., сключен между А. Е. Я., ЕГН **** от село Б., ул.“Ст.“
№ *, община П., област Бл. и „С.К." ООД ЕИК ***** седалище и адрес на
управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П., поради
нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, противоречие с
добрите нрави и неравноправност.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „С.К." ООД ЕИК
***** седалище и адрес на управление град С., ул.“Сл.“ № **, ет.*,
представлявано от Н.П.П., действащо чрез юрисконсулт Ц. Б. срещу А. Е. Я.,
ЕГН **** от село Б., ул.“Ст.“ № *, община П., област Бл. насрещни
осъдителни претенции по чл.79, ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, за вземания, дължими на основание Договор за паричен заем №
866003/22.05.2023 г., в размер на : 800 /осемстотин/ лева, представляваща
непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежиралите вноски
за периода от 11.09.2023 г. до 30.10.2023 г., и 61.41 /шестдесет и един лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева неплатена възнаградителна лихва за
периода от 19.06.2023 г. до 04.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от предявяване на претенциите /08.09.2023 г./ до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА „С.К." ООД ЕИК ***** седалище и адрес на управление град С.,
ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на А. Е. Я., ЕГН
**** от село Б., ул.“Ст.“ № *, община П., област Бл. съдебни разноски по
делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „С.К." ООД ЕИК ***** седалище и адрес на управление град С.,
ул.“Сл.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на основание чл.38
от ЗА сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева с вкл. ДДС
адвокатско възнаграждение на адвокат М. В. М., Адвокатска колегия град Пл.,
с адрес гр.Пл., бул.“П.ш.“ № **, ет.*, ап.*, за осъществената от последния в
полза на ищеца А. Е. Я. безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
10
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11