Решение по дело №138/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Х. Б. от [населено място] против Решение № 11 от 06.02.2025 г. по АНД № 646/2024 г. на Районен съд - Елхово. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице с рег. № 6865зз-532 от 07.10.2024 г., издадена от полицейски орган – Командир на отделение при ГКПП - Лесово към ГПУ - Елхово при РДГП - Е. Д. Д. С.. Със съдебния акт в тежест на Б. са възложени разноски за държавна такса от 10 лева и за извършен писмен превод на приложената по делото Европейска заповед за арест от 150 лева.

С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение поради необоснованост, неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че при задържането на лицето не е разяснено на какво основание се осъществява то, не е представен превод на европейската заповед за арест, въз основа на която е направено задържането; такава не е представена и след изтичане срока на задържането на Б.; в нея не е посочено за какво престъпление следва да бъде задържано лицето. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена процесната заповед. Не е направено искане за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат Г. Д., който поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение сочи нарушение на чл. 9, ал. 4 и чл. 10 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Иска съдът да отмени оспорения съдебен акт и заповедта за задържане. Не се претендират разноски.

Ответникът по касацията – Командира на отделение при ГКПП – Лесово към ГПУ – Елхово при РД „Гранична полиция“ – Е. Д. Д. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана по делото молба застъпва становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че процесната заповед е издадена на основание сигнал в ШИС с посочен конкретен номер с начален срок 26.07.2024 г., актуализиран на 30.07.2024 г., с дата на валидност 26.07.2029 г., с посочена мярка за лицето „арест с цел предаване/екстрадиция“ за стопански и финансови престъпления. Иска съдът да потвърди оспореното решение. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че то е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон, поради което иска съдът да го остави в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, ЯАС намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 11 от 06.02.2025 г. по АНД № 646/2024 г. на Районен съд – Елхово, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Х. Б. против Заповед за задържане на лице с рег. № 6865зз-532 от 07.10.2024 г., издадена от полицейски орган – Командир на отделение при ГКПП - Лесово към ГПУ - Елхово при РДГП - Е. Д. Д. С.. Със съдебния акт в тежест на касатора са възложени разноски за държавна такса от 10 лева и за извършен писмен превод на приложената по делото ЕЗА от 150 лева.

За да постанови решението си, съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и разписаната процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на акта. По същество съдът обосновал извод, че са налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като безспорно е установено по делото, че към датата на издаването на обжалваната заповед за задържане - 07.10.2024 г., Б. е бил обявен в ШИС за международно издирване от малтийските власти във връзка с издадена европейска заповед за арест. Полицейското задържане според районния съд е акт, издаден в оперативен порядък, и наличието на обявяване за издирване на лице е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. След като в процесната заповед е посочено, че жалбоподателят е лице „обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция“, съдът счел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното правно основание – чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съответно е издадена при спазване на приложимите материалноправни норми. В този смисъл е прието, че правилно полицейският орган е упражнил правомощието си по чл. 72 от ЗМВР и правилно при наличието на основанието по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е задържал лицето Н. Х. Б., което е било издирвано към релевантната дата – 07.10.2024 г., и по отношение на което е издадено искане за екстрадиция, тъй като въз основа на наличните към този момент данни за съвпадане на посочените индивидуализиращи признаци е можело да се направи напълно обосновано предположение, че именно това е лицето, което се издирва с въведен и наличен към 07.10.2024 г. сигнал в ШИС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията, релевирани в касационната жалба, а обжалваното решение за съобразено с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства предвид следното:

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият касационен състав споделя напълно изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

С оглед относимата към казуса нормативна уредба касационната инстанция намира за правилни изводите на ЕРС, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия, както и че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 – ал. 6 и следващите от ЗМВР. Обжалваната заповед е постановена при спазване на нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта - в съответствие с изискването на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР в него се съдържат разписаните в разпоредбата задължителни реквизити, включително и посочване на правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чрез пресъздаване съдържанието на законовата норма, и на фактическото основание за издаването на заповедта – „лицето е обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедта не са изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна наличието на материалноправно основание за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. В относимата за случая специална норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл. 74, ал. 1, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства във връзка с основанието за издаване и съдържанието на издадената Европейска заповед за арест, изпълнението на която ЕЗА законът регламентира като фактическо основание за постановяването на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно, посочването на правно релевантния за наличието на законовата хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР факт – „лицето е обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция“ и наличието на конкретни данни в тази насока, са необходимите и достатъчни предпоставки за задържането, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата компетентност и осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Други фактически обстоятелства освен тези, свързани със съдържанието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като са налице недвусмислени данни, (обективирани в наличното по делото извлечение от сигнала за издирвания Б. в ШИС), че към момента на постановяване на оспорената заповед – 07.10.2024 г. касаторът е бил обявен в ШИС за международно издирване от малтийските власти във връзка с издадена европейска заповед за арест с посочена мярка за лицето „арест с цел предаване/екстрадиция“ за стопански и финансови престъпления и след като полицейският орган е мотивирал заповедта именно с това обстоятелство, което представлява нормативно регламентирана предпоставка за издаването й, правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, т.е. е изпълнено както общото законово изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на фактическите основания за прилагането на принудителната административна мярка.

Правилен е изводът на ЕРС и за материална законосъобразност на оспорената заповед.

Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Законосъобразното прилагане на принудителна административна мярка изисква наличието на някоя от законово регламентираните в чл. 72, ал.1, т. 1 – т. 7 материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието от полицейския орган. В случая обжалваната заповед за задържане на лице е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, по силата на която разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. От фактическа страна постановеното задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е обосновано с обстоятелството, че Н. Х. Б. е обявен за издирване със сигнал, въведен на 26.07.2024 г. в ШИС с идентификатор МТ 0000003022163 0000 01 от властите на Малта, с дата на валидност на сигнала 26.07.2029 г., с цел предаване или екстрадиране, с въведена в системата мярка „арест с цел предаване/екстрадиция“ за стопански и финансови престъпления, за което по делото са налице недвусмислени доказателства. При тези данни напълно обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционния съд за правилно приложение от страна на полицейския орган на разписаните в чл. 72 от ЗМВР правомощия. Действително, в това производство не се решава нито въпросът за екстрадицията на лицето, нито дали същото е именно посоченото за екстрадиция лице. При наличието на достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че става въпрос именно за това лице, полицейският орган следва да го задържи за предвидения в разпоредбата на чл. 72 о т ЗМВР срок.

Като е достигнал до горните изводи и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид липса на заявена претенция за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да му бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 06.02.2025 г. по АНД № 646/2024 г. на Районен съд - Елхово.

Решението е окончателно.