№ 4691
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110147112 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
14.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на шести декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 47112/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" ООД срещу П. ЦВ. В., като се твърди, че страните бил
сключен Договор за повишаване на квалификацията от 10.03.20220 г., като ответникът бил
преминал цялостно обучение за международен шофьор. Поддържа, че стойността на
преминатото обучение е в размер на 888,00 лева. Навежда доводи, че с оглед сключения
1
договор бил сключен и трудов договор, като за прекратяването на същия било уговорена
клауза за тримесечно предизвестие. Излага съображения, че на 20.05.2020 г. ответника бил
повикан при работодателя, за да тръгне на път – в командировка, за да може да бъде обучен
като международен шофьор заедно с обучител на терен в Западна Европа, където ищецът
извършвал превози. Твърди, че ответникът се бил явил на работа видимо пиян, като било
установено чрез техническо средство, че същият е употребил алкохол. Поддържа, че била
издадена Заповед № 90/20.05.2020 г., с която трудовото правоотношение било прекратено,
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда доводи, че с оглед
неспазения срок на предизвестието, поради наложеното дисциплинарно наказание
ответникът дължал обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1830,00 лева. Излага
съображения, че също така ответникът следвало да възстанови сумата за заплатеното от
ищеца обучение, съобразно уговорените неустоечни клаузи на сключения между страните
договор. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответника
бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде
признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждане на
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание оспорва исковете, като иска
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Спорното материално право се обуславя от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти) 1) страните да са
се намирали в трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено,
поради дисциплинарно уволнение, като заповедта за това следва да е влязла в сила.
По отношение претенцията за заплащане на неустойка въз основа на договора за
повишаване на квалификацията, същият е обусловен от следните материални предпоставки:
1) валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, в който е уговорено
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора на конкретни правни
основания; 2) наличието на виновно неизпълнение от ответника на задължението да работи
в уговорения период от време при ищеца, както и да е прекратил трудовото правоотношение
на уговорените в договора основания, респ. трудовото правоотношение да е прекратено
поради виновно поведение на работника или служителя.
Представен е Трудов договор № 77/21.04.2020 г. сключен между "" ООД от една
страна, в качеството на работодател и П. ЦВ. В. от друга страна, в качеството на работник.
2
По силата на договора страните са уговорили, че работодателят възлага, а работника приема
да изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил (Международни превози)“, като
работодателят се задължава да му заплаща основно трудово възнаграждение в размер на
610,00 лева месечно.
Договорът представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният
обвързва страните, с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Следователно по делото безспорно е установено, че страните са се намирали в
трудово правоотношение.
В клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора страните са уговорили, че след изтичане на
срока за изпитване, както и в срока за изпитване, когато договорът се прекратява по
инициатива на работника или служителя, страните уговарят тримесечно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
От Заповед № 90/20.05.2020 г. се установява, че ищецът-работодател е прекратил
трудовото правоотношение с ответника, поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. В заповедта е посочено и ответника е посочил, че заповедта е връчен на
20.05.2020 г.
В случая между страните нито се спори, нито се твърди, съответно не са представени
доказателства, че уволнителната заповед е била надлежно оспорена, респ. да е била
отменена. Следователно, настоящият съдебен състав приема, че трудовото правоотношение
е било прекратено с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно чл. 195,
ал. 3 КТ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта
на работника или служителя, или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. С връчването на заповедта се реализира налагането
на дисциплинарното наказание, респ. от този момент тя произвежда правно действие – в
този смисъл напр. Решение № 67 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2018 г., III г. о.,
ГК.
Според правилото на чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение.
Правилото на чл. 221, ал. 2 КТ са визирани само онези трудови договори, които са
срочни по смисъла на чл. 68 КТ, но не и безсрочните трудови договори с клауза за изпитване
– какъвто е процесния съобразно изричното уговореното между страните. трудовият договор
3
със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид
трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа
може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв договор
може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е
подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценят в определен срок доколко е уместно
окончателното им обвързване от трудов договор за неопределено време. Срок за изпитване
може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в
съдържанието на трудовия договор, освен задължителното съдържание по чл. 66, ал. 1 КТ,
следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване
– да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал. 1 КТ или да се
възпроизведе текстово основното съдържание на текста – Решение № 155 от 27.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 418/2016 г., III г. о., ГК; Решение № 215 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 722/2011 г., IV г. о., ГК.
Следователно, всички материални предпоставки на претенцията за обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ са налице, като с оглед размера на уговореното трудово възнаграждение,
съдът намира, че претенцията следва да бъда уважена в пълния предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на договорна неустойка, съдът намира
следното:
Представен е Договор от 10.03.2020 г., сключен между "" ООД от една страна, в
качеството на обучител, "" ООД от друга страна, в качеството на работодател и П. ЦВ. В. от
друга страна, в качеството на общучаващ се. В договора е уговорено, че обучителя и
работодателят е задължават да обучат обучаващият се, съобразно уговореното в договора,
във връзка с придобиването на професионална компетентност по превоз на товари, обучение
на водачи превозващи опасни товари (АДР), както и режим на труд – подробно посочен в
договора, а обучаващият се задължава да посещава и завърши успешно обучението съгласно
уговореното в договора.
Договорът представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният
обвързва страните, с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
Според клаузата на чл. 7 от договора от 10.03.2020 г. се установява, че страните са
уговорили, че в случай, че обучаващият се в последните дни от обучението от 1-ва фаза
напусне обучението си, не завърши обучението си, или не го посещава – повече от 10 % от
времето договорено и определено за обучение, обучавания се задължава да възстанови
незабавно разходите за извършеното обучение, което е на стойност 888,00 лева.
4
В уговорката на чл. 8 от договора от 10.03.2020 г., е постигнато съгласие, че ако
обучавания не продължи да работи при работодателя в срока по чл. 5 от договора, напусне
работа, прекрати договора независимо от основанието, по своя инициатива, или се достигне
до прекратяване на договора от страна на работодателя поради дисциплинарно уволнение,
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, отказ
на работника или служителя да последва предприятието или местност, то тогава обучавания
дължи обезщетение на работодателя в размер на три брутни минимални работни заплати.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът, като извърши граматическо, систестематично и телеологическо тълкуване на
клаузите на чл. 7 и чл. 8 от Договора от 10.03.2020 г. намира, че в случая е налице хипотеза
на уговорена по договора неустойка.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди
от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането
на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.
Уредбата на професионалната квалификация по КТ е изградена върху договорния
принцип, като в рамките на договорната свобода на страните е установена известна закрила
на труд – например максимален срок на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ за работа
при този работодател. Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ с договора за повишаване на
квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от
работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на
разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател
да компенсира разходите за обучение. За разлика от договора за ученичество (арг. чл. 230 –
232 КТ), при договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен
начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания –
дали обезщетението следва да съответства на неизпълнената част от договора, или се дължи
цялата сумата за разходите по обучението. Следователно този въпрос е предоставен на
договорната свобода на страните. Във всеки конкретен случай договорът следва да се
тълкува по правилото на чл. 20 ЗЗД като се търси действителната воля на страните и
клаузите се схващат в смисъла, който най-пълно съответства на целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. В този смисъл, няма пречка страните да уговорят и
неустойка за прекратяване на договора, чрез едностранно адресирано волеизявление преди
уговорения в договора срок. Съдът следва да прави преценка при уговорена клауза за
неустойка дали последната е договорена в съответствие с добрите нрави и принципа за
справедливостта. Договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до
5
въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите
правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно
отговорността при неизпълнение – така Решение № 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
706/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 227 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 28 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 243/2010 г., IV г. о., ГК;
Решение № 272 от 5.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2010 г., III г. о., ГК.
Съгласно задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 година,
постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСТК на ВКС, според което неустойка е
нищожна поради нарушение на принципа за справедливост и спазване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка при
извършена преценка за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави,
към момента на договарянето, съдът следва да съпостави следните критерии – вида на
уговорената неустойка. Нейният размер включва направените от работодателя разходи за
обучението, поради което съответствал на значимостта на неизпълнението и последиците от
него. Следва да се вземе предвид и степента на неизпълнение на договора от страна на
ответника, който в случая е бил дисциплинарно уволнен. Предвидимите към момента на
договарянето обичайни вреди за ищеца като работодател, търговец и изправна страна, не са
нормално по-малки при подобен вид неизпълнение. Присъждането на неустойката не може
да доведе до неоснователно обогатяване на изправната страна, а до нейното адекватно
обезщетяване – така Определение №712/01.08.2018 по дело №793/2018 на ВКС, ГК, IV г.о.
По изложените съображения, неустойката в случая нито е екзорбитантна, нито е
прекомерна смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД спрямо реално претърпените вреди към момента на
договорното неизпълнение. Тези действително настъпили имуществени вреди съответстват
именно на изразходваните от работодателя средства за обучение на служителя, срещу които
не получава очакваната насрещна компенсация от облаги в резултат от положен труд от
същия служител с повишена вече квалификация за срок съобразно уговорения в договора. В
идентичен смисъл, че неустойката не е нищожна – Решение № 139 от 21.05.2019 г. по к. гр.
д. № 3109 / 2018 г. на ВКС. Нещо повече, в случая трябва да се отчете и обстоятелството, че
неустойката е уговорена на куторично (форфетерно). Тоест, налице е съразмерност на
вземането за неустойка с момента на неизпълнение на задълженията по договора, съобразни
уговореното в договора. В този смисъл чрез заплащането на неустойката не се стига и до
нарушаване на забраната за неоснователно обогатяване, като същата обезщетява
действителните вреди на работодателя.
С оглед гореизложеното, претенцията за заплащане на неустойка следва да се уважи в
пълния предявен размер.
По делото не са сочени, респ. не са събраните доказателства, че претендираните суми
са заплатени от ответника, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
6
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от
223,20 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. ЦВ. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. .........................., че дължи на "" ООД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: община .........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК, във вр. чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1830,00 лева, представляващи
обезщетение за прекратяване на Трудов договор № 77/21.04.2020 г., поради наложено със
Заповед № 90/20.05.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законната
лихва от 30.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 888,00 лева, представляващи
неустойка на основание чл. 7, във вр. чл. 8 от Договор за повишаване на квалификацията от
10.03.2020 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.03.2021 г. по ч. гр. д. №
65349/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП П. ЦВ. В., ЕГН: ********** да заплати на "" ООД, ЕИК: ....................,
сумата от 223,20 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7