Определение по дело №733/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 730
Дата: 15 март 2019 г. (в сила от 23 март 2019 г.)
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050700733
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

……………………………., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  15.03.2019г. в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН  

                  

 

като разгледа докладваното от съдията  частно административно дело №733 по описа на Административен съд – Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по реда на чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.60 ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  Делото е образувано  по искане на „Варна Гардън“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя В.В.А. чрез адв. В.Д. срещу разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед №86-ФК/11.03.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – градински център, находящи се в гр.Варна, ул.“Д-р Михаил Караденев“ №10 за срок от 10 дни, в срок до 5 дни, считано от датата на връчване на заповедта на 12.03.2019г.

В жалбата се сочи, че в заповедта са посочени три дружества, които стопанисват обекта и не става ясно кое от тях според органа по приходите носи задължението, заради което  е наложена принудителната административна мярка и съответно е допуснато предварителното ѝ изпълнение. Предвид това, жалбоподателят смята, че наложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна и иска да бъде отменена.

Имотът, върху който е построен градинския център е отдаден под наем с договор от 01.01.2017г. от Ирма Арам Папазян на „Белфльор – 59“ ЕООД до 01.01.2020г.

Приложен е договор за наем от 01.08.2018г. между „Белфльор – 59“ ЕООД и „Варна гардън“ ЕООД за отдаване под наем на градински център в м.Акчелар в гр.Варна до 01.08.2019г. Между същите страни е подписан и анекс, по силата на който считано от 01.03.2019г. договорът се прекратява. На 01.03.2019г. същия градински център е отдаден под наем на  „Флора 59“ ЕООД въз основа на договор от 01.03.2019г. със срок на действие до 01.03.2020г.

Принудителната административна мярка е наложена за това, че при проверка на 06.03.2019г. в 16:20ч. до 17:00 ч. в градинския център, стопанисван от „Белфльор – 59“ ЕООД и от „Флора 59“ ЕООД е констатирано, че търговеца „Варна гардън“ ЕООД в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства не е изпълнил задължението си да работи с фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП в периода от 02.02.2019г. до 28.02.2019г.  посочено е, че за периода от 01.01.2019г. до 06.03.2019г. общия размер на оборота от извадените дневни отчети е 3239.20 лева. Докато в информационната база данни на НАП е отчетен общ дневен оборот в размер на 40.50 лева без да се уточнява дали той се отнася за същия период. В заповедта е описано фискално устройство DY 310710, работещо в търговски обект с ФП 36556307 и регистрирано в НАП с номер 3949711, за което е приложена  справка за регистрирани в НАП данни за периода 01.10.2018г. до 06.03.2019г., от която е видно, че тя обхваща данни за генерирани отчети в периода от 05.11.2018г. до 31.01.2019г. Последният генериран на 31.01.2019г. дневен отчет от  18 лева е постъпил в системата на НАП на 01.02.2019г. в 9:00ч. Липсва справка за периода от 02.02.2019г. до 28.02.2019г., поради което твърденията на ответникът се явяват необосновани с доказателства, което сочи към неспазване на принципите на служебното начало по чл.5  и на  обективност по чл.4 от ДОПК. Липсата на това доказателство в административната преписка води до извода, че органът по приходите не е спазил правилата за събиране и преценка на доказателствата, регламентирани в чл.37 от ДОПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и до нарушаване правото на защита на проверяваното лице.

Съдът намира за основателно  искането за отмяна на предварителното изпълнение при следните съображения:

Според разпоредбата на чл.188 от Закона за данък върху добавена стойност,  принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс. Това от своя страна означава, че предварителното изпълнение не е допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60 ал.1 от АПК. Ето защо, самия административен орган е включил изрично разпореждане по чл.60 от АПК в цитираната по-горе заповед.

Следователно, тежестта на доказване лежи върху административния орган, който трябва да ангажира доказателства относно обстоятелствата, посочени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение е допуснато, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта,  или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда от обществена значимост.

Посочено е, че принудителната административна мярка е наложена за да се защити особено важни държавни интереси с цел преустановяване и/или предотвратяване на административно нарушения и последиците от тях. Отбелязано е, че ако не бъде допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка съществува възможност да се извърши ново нарушение и опасност за фиска, водеща до отклонение от данъчно облагане. Изводите, въз основа на които е допуснато предварителното изпълнение са общи изрази и не са подкрепени с доказателства, което ги прави голословни и нарушаващи задължението на органа по приходите, посочено в чл.6 от ДОПК да упражнява правомощията си добросъвестно, без да нарушава правото на защита на проверяването лице.

Мотиви в обжалвания административен акт не съответстват на установената фактическа обстановка. Самото нарушение не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Отделно от това, видно от декларацията на В.В.А.  дружеството, чийто управител е “Варна гардън“ ЕООД не извършва търговска дейност в обекта, считано от 01.03.2019г., като едновременно са посочени още три дружества, които стопанисват обекта без да е изяснено по категоричен начин кое от тях е извършило твърдяното нарушение.

Необосновано с доказателства е и твърдението на административния орган, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено. По правилата на правото, всяко едно твърдение подлежи на доказване, макар и да е направено от орган по приходите. Видно от разпоредбите на  чл.186 и на чл.185 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения /в това число акт за установяване на административно нарушение №F 477070 от 14.03.2019г./ не се ползват с предварителна доказателствена сила до доказване на противното, каквато например е предвидена в чл.416 ал.1 от Кодекса на труда или чл. 189 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДДС изисква заповедта, с която се налага принудителната административна мярка да бъде мотивирана. Това означава, че административният орган трябва да изложи мотиви относно особено важния държавен интерес, който цели да защити чрез нейното налагане, както и да изложи съображения, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за държавния бюджет, поради което може да се направи основателно предположение, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя значителна и трудно поправима вреда.

При налагането на принудителна административна мярка трябва да са налице доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели  предотвратяване  и преустановяване на  административното  нарушение /изпълнено чрез него/, или да са настъпили вредни последици от конкретното административно нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена опасност от настъпване на такива.

Съгласно чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От съдържанието на тази разпоредба могат да се направят два основни извода: 1/ Законодателят не случайно е използвал израза „могат“  да се прилагат принудителни административни мерки. Следователно, не се прилагат задължително и неизменно всеки път, когато е наложена глоба или имуществена санкция, т.е. принудителната административна мярка не се налага в условията на обвързана компетентност, а при оперативна самостоятелност – свободна преценка на органа дали да бъде наложена, но не и относно основанията за налагането ѝ;  2/ Принудителните административни мерки могат да се приложат само, ако се налага предотвратяване и преустановяване на административни нарушения или да се отстранят вредните последици от тях. За целта, административният орган, който налага съответната принудителна административна мярка трябва да мотивира нуждата от нея като посочи обосновано какво налага съмнението за извършване на същото или на други административни нарушения от дадения субект. В случая, няма данни за извършено нарушение, тъй като дневния оборот от фискалното устройство, работещо в градинския център не е съпоставен с данните, постъпили в НАП в периода от 02.02.2019г.-28.02.2019г., а със справка за периода 05.11.2018г. до 31.01.2019г., която показва съвсем друга фактическа обстановка, от твърдяната в заповедта за налагане на принудителна административна мярка.  

Воден от изложеното, съдът намира за незаконосъобразно  допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка по запечатване на търговския обекта – градински център в гр.Варна, ул.“Д-р Михаил Караденев“ №10 /м.Акчелар/ за срок от 10 дни, поради липса на категорични данни за извършено нарушение. Допуснатото предварително изпълнение при неизяснена  фактическа обстановка нарушава принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, т.е. ще бъдат засегнати права и законни интереси на „Варна гардън“ ЕООД с ЕИК ********* в по-голяма степен от необходимото за целта. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

В подкрепа на горното е законовата възможност, дадена в чл.187 ал.4 от ЗДДС, според която принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, но тази възможност не е предоставена на наказаното лице предвид факта, че  наказателно постановление не е изготвено. Следователно, идеята на закона е принудителната административна мярка, ако бъде наложена това да бъде извършено едновременно с определянето на глоба или имуществена санкция. Изтичането на нейния срок преди налагане на административното наказания обезсмисля съществуването на чл.187 ал.4 от ЗДДС.

Воден от изложеното и на основание чл.186 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.60 ал.6 във връзка с ал.2 от АПК  съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед №86-ФК/11.03.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – градински център, находящи се в гр.Варна, ул.“Д-р Михаил Караденев“ №10 за срок от 10 дни.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Определението да бъде съобщено на жалбоподателя по телефона, посочен в жалбата и това да се отбележи по делото.

 

Настоящото определение да бъде изпратено на електронната поща на ответника, като бъде приложен електронния запис.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: