№ 1272
гр. Плевен, 08.09.2022 г.
В ИМ***О НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря П***Я СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102108 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „**** представлявана от ***ва,
изп.директор, чрез пълномощника и Е***н против Н. СЛ. Г. с ЕГН
********** с настоящ адрес гр.П****5. В исковата молба ищецът твърди, че
ответникът е наследник на *** Г., починал на 25.09.2021г. Твърди, че
неговият наследодател **** Г. подал заявление декларация на 24.09.2020г. за
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по реда на Наредба
№ РД07-5/16.05.2008г. за отоплителен сезон 2020/2021г., по което била
отпусната сумата от 495,80 лева. За отпускане на сумата била издадена
заповед № ЗСП/Д-ЕН/5087 от 13.10.2020г на директора на ****н, връчена
лично на лицето на 20.10.2020г. Съгласно чл.2 ал.1 от наредбата, право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чиито средномесечен
доход за предходните 6 месеца преди подаване на декларацията е по-нисък
или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията на
чл.10 и чл.11 ППЗСП. Съгласно чл.10. ал.1 т.2 ППЗСП, месечната помощ се
отпуска ако лицата или семействата отговарят и на следните условия : да не
са регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала
1
на търговско дружество. Ищецът твърди, че в заявлението **** Г. декларирал
неверни данни в т. XI относно участието му в търговско дружество. Твърди,
че същият участва в такова – Р***Д поради което не отговаря на изискванията
на чл.2 ал.1 от Наредба № РД07-5/16.05.2008г. Ищецът твърди, че на
основание чл.14а ал.1 и ал.2 от ЗСП във връзка със заповед от 22.07.2021г. за
извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени
социални помощи бил съставен констативен протокол, връчен на заявителя с
писмо с обратна разписка от 06.08.2021г., което било отразено в известие за
доставяне. В тридневния срок не е постъпило възражение и била издадена
заповед за възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ.
Заповедта била връчена с обратна разписка на 19.08.2021г. След смъртта на
**** Г., тъй като сумата не била възстановена доброволно, ищецът подал
заявление по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело и издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу неговите наследници. По
образуваното изпълнително дело е издадена покана за доброволно
изпълнение, връчена на ответника Н.Г. чрез залепване. По образуваното
ч.гр.дело съдът разпоредил, че в едномесечен срок заявителят може да
предяви установителен иск.
По подадения такъв е образувано настоящето дело.
В едномесечния срок ответникът, представляван от определения си
особен представител оспорва исковата претенция. Твърди, че наследодателят
на ответника не е декларирал неверни данни, тъй като **** Г. не е посочил в
заявлението си има ли собственост в капитала на търговско дружество.
Твърди, че заявлението в тази част не е попълнено, поради което не може да
се приеме, че са декларирани неверни данни. Твърди, че в тежест на ищеца е
да докаже дължимост на претендираните суми.
В съдебно заседание ищецът се представлява от Директора. Ответникът
не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 6834/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Установява се от представеното на лист 5 писмено доказателство, че на
24.09.2020г. *** Г. е подал заявление с № ЗСП/Д-ЕН/ 5087/24.09.2020за
2
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Видно е от
представеното на лист 7 писмено доказателство, че със Заповед № ЗСП/Д-
ЕН/5087/13.10.2020г., на заявителя *** Г. е отпусната целева помощ в размер
на 495,80 лева за отоплителен сезон 2020/2021г. Установява се , че със
Заповед №1506-РД01-0467/22.07.2021г., била възложена проверка по сигнал
във връзка със служебна информация от АВп, дали физическото лице, подало
заявлението участва в търговско дружество. От представения по делото
Констативен протокол от 30.07.2021г. се установява, че след направена
проверка било установено, че към момента на подаване на заявлението за
отпускане на целева помощ, *** Г. е имал участие в търговско дружество
„Р***. В Констативния протокол е отразено, че при подаване на заявлението,
**** Г. е отразил грешна информация, като не е декларирал, че е управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството. Тази констатация
кореспондира с представеното заявление, което е представено за констатация
в оригинал, и в което е отразено в т.11, че заявителят няма регистрация като
***, нито притежава собственост на капитал в търговско дружество. Препис
от констативния протокол е изпратен на заявителя и е получен с обратна
разписка от 06.08.2021г. от неговата дъщеря, живуща на адреса. След
изтичане на тридневния срок, е издадена заповед за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ № Д_ЕН_ВС_38 / 16.08.2021г., с
която е наредено на *** Г. да възстанови неправомерно получена социална
помощ в размер на 495 лева главница и 44,07 лева лихва за периода
01.10.2020 до 16.08.2021г.
В тежест на ответника съдът е възложил да докаже, че е възстановил
претендираната сума в срок, като доказателства в тази насока не са
представени и такива твърдения не са навеждани. При така изложеното,
съдът приема, че предявените установителни искове за главница в размер на
1/6 идеална част от 495,80 лева и мораторна лихва в размер на 1/6 идеална
част от 44,07 лева за периода 01.10.2020г – 16.08.2021г. са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло като бъде признато за
установено, че ответникът Н. СЛ. Г. дължи на ищеца Агенция за социално
подпомагане София сумата от 82,63 лева, представляваща 1/6 от главницата в
размер на 495,80 лева получена като целева помощ за отопление с твърдо
гориво и сумата от 7,35 лева представляваща 1/6 идеална част от лихвата
върху главницата за периода 01.10.2020г – 16.08.2021г.
Ответникът дължи 1/6 идеална част от двете суми, с оглед
представеното по делото удостоверение за наследници № 83-2874 /
19.10.2021г. на ***, от което се установява, че след смъртта си на
25.09.2021г., *** Г. е оставил за свои законни наследници шест деца, едно от
3
които е ответникът по делото Н. СЛ. Г.. Заповедта за възстановяване на
сумите е издадена на 16.08.2021г. , а заявителят е починал на 25.09.2021г, т.е.
след издаване на заповедта. Двете суми се дължат на основание представената
заповед, която представлява документ по чл.417 т.2 ГПК.
Това не се отнася за претендираната 1/6 идеална част от 9,92 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 17.08.2021г. –
27.10.2021г., тъй като тази сума не е част от съдържанието на заповедта –
документ, от които произтича вземането. В тази част, предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски за внесен депозит за назначен особен
представител в размер на 147,29 лева съобразно уважената и отхвърлена част
на исковете.
Ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса по
настоящето дело в размер на 50 лева и по ч.гр.дело №6834/2021г. в размер на
25 лева.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВ ЕНО по отношение на ответника Н. СЛ. Г.
с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.П****5, че дължи на кредитора „***,
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявана от ***ва, сумата
от 82,63 лева, представляваща 1/6 от главницата в размер на 495,80 лева
получена като целева помощ за отопление с твърдо гориво за стопанската
2020/2021г. и сумата от 7,35 лева представляваща 1/6 идеална част от лихвата
върху главницата за периода 01.10.2020г – 16.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението 28.10.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3945/29.10.2021г. по ч.гр.дело №
6834/2021г. по описа на РС Плевен, като за разликата за 1/6 идеална част от
лихвата в размер на 9,92 лева за периода 17.08.2021г. – 27.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. СЛ. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.П****5, да
4
заплати по сметка на ПлРС държавна такса по делото в размер на 50 лева и по
ч.гр.дело №6834/2021г. в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Н. СЛ. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.П****5на
„***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявана от ***ва
разноски по делото в размер на 147,29 лева за назначен особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5