Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр. Враца, 16.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.12.2022г. / шести декември две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело № 615 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на РДНСК –Монтана против РЕШЕНИЕ
№100/25.07.2022г., постановено по АНД № 166/2022г. по описа на Районен съд – Лом,
с което е решение е отменено издаденото от касатора НП № М-23-24/14.09.2021г. В
касационната жалба се развиват подробни съображения за неправилност на
решението. Прави се искане за неговата отмяна, като неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон и доказателствата по делото.
В с.з. касаторът,
чрез ** Х. поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Излагат
се допълнителни съображения и се прави искане за отмяна на решението и
потвърждаване на НП, като законосъобразно. Претендират се разноски за
процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
Ответникът–
В.М.В. в писмен отговор депозиран чрез * Л.А. оспорва касационната жалба, като
неоснователна. Моли за оставяне в сила на решението, като валидно, допустимо,
правилно и обосновано.Правилно въззивният съд е приел, че е нарушено правото на
защита на наказаното лице, както и че не е конкретизирана хипотезата на
санкционната норма на чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ, въз основа на която същият е
наказан.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за
основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, с
искане за неговата отмяна и уважаване на жалбата.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
Предмет
на касационен контрол е Решение №100/25.07.2022г.,
постановено по АНД № 166/2022г. по описа Районен съд – Лом, с което е
отменено, като незаконосъобразно НП №
М-23-24/14.09.2021г. на Началник на РДНСК-Монтана, с което на В.М.В. на основание чл.232,ал.1,т.2 от ЗУТ е
наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства, Районният
съд приема, че неправилно АНО е приел,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ. Също така в НП
липсва конкретно определен санкционен текст, тъй като в чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ са налице три отделни хипотези на отговорност за извършено нарушение, като
в НП не е посочено от наказващия орган
коя хипотеза намира за нарушена и по кое точно предложение в т.2 на чл.232,
ал.1 от ЗУТ следва да се санкционира ответника, поради което не може и правилно
да организира правото си на защита. От описанието не става ясно какво е
нарушението, за което е наказан ответника. Въз основа на горното, съдът
приема че при издаване на НП е допуснато
нарушение на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП на
това основание, поради което и същото е отменено като незаконосъобразно, без да
е разгледан спора по същество.
Касационната инстанция не възприема тези изводи на
първостепенния съд. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и следва да бъде отменено.
Не
се споделя извода на съда, че неправилно АНО е приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ. От описаната в акта и впоследствие в НП
фактическа обстановка е видно, че ответникът е наказан за това, че във функциите
си на ** на *** е издал разрешение за строеж №24/28.05.2021г. за строеж “Гараж“-допълващо
застрояване в УПИ ХVI, кв.224
по регулационния план на *** с
местонахождение ПИ с идентификатор 44238.505.1471 по КК на ***, допрян до
жилищна сграда на два етажа-основно застрояване, разположена в съседния УПИ XV, кв.224, по регулационния план на ***, в нарушение на чл.41 и чл.42 от ЗУТ вр. с чл.148, ал.2 и чл.148, ал.9 от ЗУТ. Тоест в случая органа е
приел, че е налице нарушение на чл.41 и чл.42 от ЗУТ вр. с чл.148, ал.2 от ЗУТ, като съдът изобщо не е коментирал в
решението посочените за нарушени разпоредби на чл.41 и чл.42 от ЗУТ, а директно
се е позовал на посочената във вр. с тях разпоредба на чл.148, ал.2 от ЗУТ,
като е приел че същата е неправилно посочена от органа. Неправилно съдът не е
обсъдил и другите правни норми вписани за нарушени в акта и НП, които се
намират във взаимовръзка с посочената в решението норма на чл.148, ал.2 от ЗУТ
на която само се е позовал съдът. В конкретния случай настоящата инстанция
приема, с оглед описаната фактическа обстановка в акта и НП, че нарушението е
правилно квалифицирано от органа по чл. чл.41 и чл.42 вр. чл.148, ал.2 от ЗУТ. В акта и НП се
съдържа достатъчно описание на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено, същите съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради което
не е нарушено правото на защита на наказаното лице.
Не е
налице и липса на конкретизация на санкционната норма
на чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ, посочена в НП. Действително разпоредбата съдържа
няколко предложения, но същото не е съществено процесуално нарушение, което да
води до отмяна на НП. От описанието на
нарушението в акта и НП е видно, че
ответникът е санкционира, във вр. с функциите си на ** на ***, за това че е
издал разрешение за строеж, в нарушение
на чл.41, ал.2 и чл.42, ал.1 от ЗУТ, което се субсидира под
фактическия състав на чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ, предвиждаща санкция за длъжностно
лице, каквото се явява ответника. С оглед на горното съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на акта и наказ.постановление, които да са довели до
нарушаване на правото на защита на
ответника да разбере какво нарушение
е извършило и за какво е санкционирано с издаденото НП. Изведените правни изводи от РС в тази насока
са неправилни, а възраженията на ответника са неоснователни.
В
случая
въззивният съд не се е произнесъл по съществото на спора, но с оглед
данните по делото, че производството е второ по ред, настоящата инстанция
следва да се произнесе и по съществото на спора. Не се налага и установяване на
факти, за които писмените доказателства не се достатъчни.
Настоящата
инстанция приема, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че В.В. в качеството си на длъжностно лице - **
на ***, който факт не е спорен, съгласно чл.148, ал.2 от ЗУТ е издал Разрешение
за строеж № 24/28.05.2021г. за строеж „Гараж“
допълващо застрояване в УПИ ХVI, кв.224
по регулационния план на *** с местонахождение ПИ идентификатор 44238.505.1471
по КК на ***, допрян до жилищна сграда на два етажа-основно застрояване, разположена
в съседния УПИ XV, кв.224,
по регулационния план на ***, в
нарушение на чл.41, ал.2 и чл.42, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.148, ал.2 и чл.148, ал.9 от ЗУТ. Съгласно чл.41, ал.2 от ЗУТ когато допълващото
застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план то се
допуска от гл.архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140,
ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното
застрояване в урегулиран поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване
само между два урегулирани поземлени имоти. Това правило е доразвито в чл.42, ал.1
от ЗУТ – постройките на допълващо застрояване се разполагат свободно или
допрени до основно застрояване в УПИ или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот. В случая видно от доказателствата по делото
разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.41 и чл.42 от ЗУТ, тъй като
не са изпълнени условията на тези разпоредби при неговото издаване. За така
установеното нарушение правилно е
приложена санкционната разпоредба на чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ, като
определеното наказание е в минималния размер предвиден от разпоредбата на
закона. Не може да се приеме, че е
налице и маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, с оглед данните по
делото.
По
изложените по-горе съображения решението
на районния съд следва да бъде отменено, като неправилно и постановено в
нарушение на материалния закон и
постановено друго по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
При
този изход на спора и при своевременно
направено искане, на касатора следва да
бъдат присъдени разноски по делото за процесуално представителство за двете съдебни инстанции в общ размер
на 160 /сто и шестдесет/ лв., определено
съгласно чл.27е от Наредба за правната помощ във вр. с чл.37 от Закон за правната помощ. Същите
следва да бъдат заплатени от ответника.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца, в настоящия
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №100/25.07.2022г.,
постановено по АНД № 166/2022г. по описа Районен съд – Лом, с което е
отменено като незаконосъобразно НП №М-23-24/14.09.2021г. на Началника на
РДНСК-Монтана, с което на В.М.В. на
основание чл.232, ал.1,т.2 от ЗУТ е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на
1 000/хиляда/ лева и вместо
него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
М-23-24/14.09.2021г. на Началника на РДНСК-Монтана, с което на В.М.В. на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е
наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 1 000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
В. М. В. ***
да заплати на
РДНСК-Монтана разноски за процесуално
представителство за двете съдебни инстанции
в общ размер на 160 /сто и
шестдесет/лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.