РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 31.10.2020 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 478 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.196, ал.4 от същия закон.

              В Административен съд Ловеч е постъпила жалба на Л.Н.Ц. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез пълномощник адв. В.П. ***, с посочен адрес за призоваване, срещу Заповед № 1148/16.09.2019 г. на Кмета на Община ****, издадена по реда на чл.195 ал.5 от ЗУТ, с която е наредено на същата в двумесечен срок от получаването й, на основание чл.195 ал.5 от ЗУТ да премахне частта от постройката с размери около 1,00-1,50 по дължината 3,00 м. и средна височина 2,00 м. - дървена конструкция, с едноскатен покрив, покрит с керемиди, тъй-като посочената част попада в поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр.****, кв.****, собственост на Д.Т.А.и възпрепятства ползването на имота и ограждането му, както и, че е неподходяща по вид и местоположение. 

               В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие със закона, съществено нарушение на административно - производствените правила и несъотвествие с целта на закона, с искане да бъде отменена изцяло и присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски.  

               В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. По същество и в писмени бележки развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски по представения Списък.

               Ответната страна Кметът на Община ****, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че по делото са приложени всички документи, които са относими към издаването на процесната заповед. В молба с вх. № 3610/01.10.2020г.,   се излага становище, че издадената заповед е законосъобразна, съответства с целта на закона и при издаването й не са допуснати съществуни нарушения на административно производствените правила.  

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед № 1148 от 16.09.2019 година на Кмета на Община ****, издадена на основание съставения констативен протокол от 05.09.2019г. и  чл.195 ал.5 от ЗУТ, с която е наредено на жалбоподателката в двумесечен срок от получаването й, да премахне частта от постройката с размери около 1,00-1,50 по дължината 3,00 м. и средна височина 2,00 м. - дървена конструкция, с едноскатен покрив, покрит с керемиди, попадаща в поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр.****, кв.****, собственост на Д.Т.А., като е отбелязано точните размери да се определят от маркировката на геодезиста. В същата е указано, че при неизпълнение на горното в дадения срок, ще бъдете санкционирана, съгласно разпоредбите на чл.233 от ЗУТ.

              Заповедта е мотивирана, като кметът на общината е приел, че по повод подадена жалба от Д.Т.А.от гр.**** относно изградена потройка, попадаща в собствения й имот, е извършена проверка на място, установила, че поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр.****, кв. „****”, е собственост на Ю.К.Г., съгласно нот. акт № *******. на ТРС, с право на ползване от майка му Л.Н.Ц., съгласно същия нотариален акт. Посочено е, че поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на гр.****, кв. „****”, е собственост на Д.Т.А., съгласно нотариален акт № *******. на СВ-****. Посочено е също, че след извършено на 03.08.2019г. трасиране, означаване и координиране границите на имота на Д.А. от правоспособно лице, вписано в регистъра на правоспособните лица със заповед на ИД на Агенция по кадастъра, е установено, че в имота попада част от паянтова стопанска постройка, собственост на Ю.Г., използвана от Л.Ц.. Постройката е описана с приблизителни размери 3,00/2,50м и средна височина 2,00 м., като дървена конструкция, с едноскатен покрив, покрит с керемиди. Използва се за дърва за огрев. Прието е, че така изградената постройка попада частично - около 1,00-1,5м по дължината 3,00м, в имот *****, собственост на Д.Т.А.и възпрепятства ползването на имота и ограждането му, и е неподходяща е по вид и местоположение.

              Съгласно разписка на л.11 от делото, Заповедта е връчена на оспорващата на 16.09.2019г.

               Изпратената по делото административна преписка, /за която се твърди от ответника, че е цялата по издадената  заповед/се състои от Констативен протокол от 05.09.2019г. / на л.12/, Протокол за трасиране, означаване и координиране поземлен имот №73198.104.8 по кадастралната карта на гр.**** от 03.08.2019г. и геодезическа снимка от 07.08.2019г. на оградите в имот 144.8 по кадастралната карта на гр.****.                 

     С жалбата е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *******на Нотариус М.Г., рег.№477 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№2576/2009 г., Акт №*******, според който оспорващата е  продала на Ю.К.Г. собствения си недвижим имот, съставляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор ****в гр.****, кв.****, ведно с намиращите се в имота постройки /на л.7 от делото/.

      В съдебноадминистративното производство жалбоподателката  представя нотариален акт за собственост върху недмижим имот, придобит по давностно владение, наследство и делба №*******на нотариус при Районен съд **** / л.35/.                   

               Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващата, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист. Съдът кредитира приетото и неоспорено от страните  заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.     

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че процесната постройка показана от експерта в комбинирана скица със синя линия, попада изцяло в мястото оградено като място на жалбоподателката. Описаната постройка в констативен протокол от 05.09.2019 г. и заповед № 1148/16.09.2019 г. съответства на действителното и състояние на терена, с изключение на описаните приблизителни размери. Според експерта, част от тази постройка не може да бъде премахната, тъй като същата е паянтова и ще падне цялата, ако се започне да се събаря част от нея.

                Според заключението вещото лице не може да установи дали съществуващата материализирана граница между поземлен имот ****и *****, съвпада с границата на парцел 4 от масив 2264 на землището на гр.****, местност *****по предходен план на гр.**** и съседния парцел по същия план, идентичен с п.и. *****, тъй като в Картата на възстановената собственост /КВС/ на гр.****, която е предадена на СГКК гр.Ловеч при влизането в сила на КККР на гр.****, липсва такъв парцел 4 от масив 2264.

                 При огледа на място, експерта е нанесъл съществуващите огради и сгради, които са с червени линии по изготвената комбинирана скица и съгласно тези огради установява, че процесната постройка попада в имота на оспорващата Л.Н.Ц.. Експерта дава заключение, че има явна фактическа грешка още от Картата на възстановената собственост /КВС/, като е пренесена тази грешка и в кадастралната карта спрямо нанасянето на тази постройка. По кадастралната карта /КК/ по- голямата част от постройката, не попада в имота на оспорващата Л.Н.Ц., а попада в съседният от изток имот *****.

                Експерта установява, че процесната постройка не пречи на съседите, тъй като те нямат достъп до нея, същата се намира на гърба на сградата на посочената в обжалваната заповед - Д.А., която собственик на имот № *****, като и нейната сграда не е нанесена вярно в кадастралната карта, т.е. и тя е с грешка, допусната още в КСВ. От оглед на място експерта е установил, че вътре в процесната постройка има дърва за огрев и боклуци, както и, че между двата имота е налична ограда, която съществува от около 50 години, представляваща мрежа с колове.  

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, засегнат неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл.215 ал.4 от ЗУТ с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на 18.09.2019 г., а жалбата е подадена по пощата на 02.10.2019 г. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.150 и 151 от АПК, приложими по силата на чл.228 от ЗУТ.

               Оспорената заповед № 1148 от 16.09.2019 година на Кмета на Община **** е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността й. Съответно се оспорва административен акт, изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.   

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

     Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

              При извършена служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че заповедта, предмет на съдебен контрол, е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми.

             Посоченото от административния орган правно основание за постановяване на оспорения акт – чл. 195, ал.5 от ЗУТ предоставя правомощия на кмета на общината да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В заповедта е направено формално възпроизвеждане на законовия текст на посочената като правно основание за упражненото правомощие разпоредба на чл.195, ал.5 от ЗУТ, което не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства от състава на регламентираното материалноправно основание по чл.195, ал.5 от ЗУТ и не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. От съдържанието на обжалваната заповед не е ясно и не може да се установи нито на какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации постройката е определена като неподходяща по вид и местонахождение, и възпрепятства ползването на имота /*****/ и ограждането му. Не е обоснована с конкретно посочени факти и обстоятелства и необходимостта от премахването на обекта по съображения, че това се налага и е в интерес на сигурността, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на Заповед № 1148 от 16.09.2019 година на Кмета на Община **** не могат да бъдат изведени и от съдържащия се в приложената административна преписка Констативен протокол от 05.09.2019 г., чието съдържание е идентично с това на заповедта  и който от съдържанието му не може да се приеме, че е такъв на Комисията по чл. 196, ал.1 от ЗУТ. Отразените в Заповед № 1148 от 16.09.2019 година на Кмета на Община **** обстоятелства относно собствеността върху поземления имот, в който е ситуирана част от постройката /около 1,00-1,5м по дължината 3,00м, в имот *****, собственост на Д.Т.А.и възпрепятства ползването на имота и ограждането му/, са ирелевантни за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие по чл. 195, ал.5 от ЗУТ. По тази причина заповедта се явява необоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма, т.е постановена е в нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК.

             Освен това оспореният административен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В процесният случай няма данни в административната преписка да е назначавана комисията по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗУТ, като в констативният протокол от 05.09.2019г. не е налично такова отбелязване, няма и представена заповед за назначаването на такава комисия. Видно от посоченият като основание за издаване на оспорената заповед  констативен протокол от 05.09.2019 г. от служители на общината, извършено е единствено трасиране, означаване и координиране на границите на имота на Д.А., съседния имот на процесния, в който се намира разпоредената за премахване постройка. При това действията по осъщественото трасиране, означаване и координиране на границите не е извършено в присъствието на оспорващата. На същата   не е предоставена възможност да бъде изслушана от назначена от кмета на община **** комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ. Не са изложени каквито и да било съображения за необходимостта от премахване на процесната постройка. Няма данни да са изследвани други възможности по отношение на процесната постройка, предвидени в закона извън премахването й. При това, допуснатите нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт.

                 В разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗУТ е закрепено най-общо задължението на “собствениците на строежи” да ги поддържат в добро техническо състояние /отговарящо на съществените изисквания по чл.169, ал.1 – 3 от ЗУТ/, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики, както и при аварии или други обстоятелства, застрашаващи строежа с увреждане или разрушаване, да предприемат незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и възстановяване на обекта и да уведомят общината.

               С разпоредбата на чл.19,5 ал.5 от ЗУТ законодателят урежда правомощието на кметът на общината, да задължи собствениците на такива обекти да ги премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. 

              Съобразно чл.196, ал.3 ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл.195, ал.4, 5 или 6 от ЗУТ.

               В текста на чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ подробно е регламентирана процедурата, която следва да бъде проведена при констатиране на строеж, попадащ в хипотезата на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Освидетелстването на обекта и обследването на състоянието му, както и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, които следва да се извършат, се установяват от съответна комисия, назначена от кмета на общината, която може да действа служебно или по искане на заинтересувана страна. Комисията отразява констатациите си в протокол и изготвя решение за състоянието на обекта, което се одобрява от компетентния административен орган. Задължение на комисията установяваща състоянието на строежа съобразно чл.196, ал.3 от ЗУТ е да изслуша заинтересуваните лица. Изслушването е предпоставка за редовността на фактическите установявания, включително на огледа, без която те нямат доказателствена сила и не могат да бъдат ценени. Представените по делото доказателства, установяват че оспорващата, възприета от АО като адресат на разпореденото премахване и собственик на постройката, предмет на заповедта не е уведомена за проверката от страна на комисията, респективно не е изслушана на този етап от развилото се административно производство, представляващо нарушение на процесуалните правила, тъй като са нарушени правата на заинтересованото лице – собственик на сградата, на когото е осеутено участието му на този етап от административното производство, в който да реализира в пълен обем защитата на своите законни права и интереси.

                С оглед съдържанието и систематичното място на нормата на чл. 195 от ЗУТ - Раздел ІІІ на Глава ХІІІ на ЗУТ, озаглавен „Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи”, следва да се приеме, че административната компетентност по чл.195, ал.5 от ЗУТ се отнася само за собственици на обекти,  какъвто жалбоподателката не е на процесния.   Затова, тя не може да бъде определена като субект, спрямо който административният орган да упражни правомощието си по чл.195, ал.5 от ЗУТ. Предвид изложените съображения за неприложимост в настоящия случай на правомощието на кмета на община по чл.195, ал.5 от ЗУТ се явява безпредметно разглеждането и обсъждането дали са спазени нормативно установените процесуални изисквания по чл.196, ал.2 от ЗУТ за надлежно уведомяване на жалбоподателката за образувано административно производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ, за изслушването й от комисията по чл.196, ал.1 от ЗУТ и за възможността да упражни всички предоставени й от закона права в това производство.

              Процесната заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В процесния случай оспорващата не е собственик нито на постройката, чието частично премахване е разпоредено с оспорения административен акт, нито на поземления имот, в който същата се намира - ****по кадастралната карта на гр.****. Видно от приложеният по делото   нотариален акт № *******на Нотариус М.Г., рег.№477 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ 2576/2009 г., Акт №*******, жалбоподателката Л. Ц. е продала на Ю.К.Г. собствения си недвижим имот, съставляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор ****в гр.****, кв.****, ведно с намиращите се в имота постройки. Следователно недопустимо е оспорващата да бъде задължена да премахне постройка, на която не е собственик. Оспореният административен акт е постановен в противоречие с разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, според която Кметът на общината може да задължава само и единствено собствениците да извършат посочените в закона действия.

              Обосновано с доказателствата и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, безспорно се установи, че  констатациите в мотивната част на оспорената заповед са несъответни на фактическото положение и на документите за собственост. В развилото съдебно  производство, след събиране на допустими доказателства и изслушване на съдебно – техническа експертиза, в случая се констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондира с действителната такава, а актът е съставен при не напълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта е несъответна, както по фактите, така и по правото. В съдебното производство са оспорени изцяло като неверни, констатациите в мотивната част на оспорената заповед, според които процесната постройка попада частично - около 1,00-1,50 м. по дължина 3,00 м. в поземлен имот с кадастрален идентификатор ****по кадастралната карта на гр.****, кв.****.  

               Оспореният административен акт не съответства на целта на закона. Несъмнено е, че разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ предвижда премахването на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151, ал. 1 от ЗУТ, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Премахването само на част от процесната второстепенна постройка и запазването на останалата част от нея не е в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Според заключението на вещото лице на място съществува материализирана граница между имоти с кадастрален идентификатор ****и с кадастрален идентификатор ****в гр.****, кв.****, която не съвпада с границата, отразена в кадастралната карта. Установено при огледа на място от вещото рице геодезист и извършената документална проверка е, че съществуващата на място сграда в имот с кадастрален идентификатор ****не е идентична с отразената в кадастралната карта постройка по площ и разположение. От това следва да се приеме, че са налице непълноти и грешки в кадастралната карта и заснетото в нея положение не отговаря на фактическото такова, макар предназначението на кадастралната карта да е да отразява вярно фактическото положение.

                При изслушване на експертното заключение вещото лице подчерта, че  по нотариален акт и описание процесната постройка на оспорващата, е нейната собственост и попада в нейния имот, но поради допуснатата грешка в картата на възстановената собственост /КВС/ и съответно пренесена в кадастралната карта /КК/ излиза, че попада в друг имот, така както е посочено в оспорената заповед. Според експерта тази грешка е допусната и по отношение на сградата на Д.А., поради което има разминаване между документите за собственост и това което е установил при огледа. Процесната постройка, чието премахване е разпоредено с оспорения административен акт се намира изцяло в имот с кадастрален идентификатор 73198.144.6, който се ползва от жалбоподателката, като никаква част от нея не попада в съседния имот, съобразно материализираните на място имотни граници между двата имота. Обосновано с доказателствата и съдебнотехническата експертиза частичното премахване на процесната постройка е невъзможно, тьй-като поради паянтовата й конструкция това ще доведе до пълното й разрушаване. Според доказателствата и заключението по СТЕ   процесната постройка не създава какъвто е й да е риск за сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на други граждани, извън жалбоподателката, доколкото единствено тя има достъп до нея. Постройката се намира изцяло в имота, който жалбоподателката ползва, не граничи с улица и не създава риск за случайно преминаващи граждани. 

             По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореният административен акт е издаден в нарушение на предвидената форма, постановен е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. 

             При този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане от процесуалният представител на жалбоподателката за присъждане на разноски, съобразно чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на оспорващата, направените и доказани съдебно деловодни разноски в общ размер 820 /осемстотин и двадесет/ лева, от които 600 /шестстотин/ лева, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019 година /на л.34/, което не е прекомерно, за да бъде редуцирано по направеното искане на ответника, т.к. е изчислено съобразно относимата към случая разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 180 лева внесен депозит на вещо лице за изготвената съдебно – техническа експертиза по делото, и 40 лева платена държавна такса. По представения Списък  на разноските / на лист 93/ следва да се остави без уважение искането за присъждане на пътни разноски в размер на 210 /двеста и десет/ лева, като неоснователно и недоказано, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

            Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК и чл.215, ал.7 от Закона за устройство на територията, Ловешки административен съд, четвърти състав 

           РЕШИ:

           ОТМЕНЯ по жалба на Л.Н.Ц. с ЕГН: ********** и  адрес: ***, Заповед № 1148/16.09.2019 година на Кмета на Община ****.  

           ОСЪЖДА Община – **** да заплати на Л.Н.Ц. с ЕГН: ********** и  адрес: ***, сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на пътни разноски в размер на 210 /двеста и десет/ лева по представения списък на разноските. 

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: