Р Е Ш
Е Н И Е
Номер……… 18.12.2020
година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.11 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1547 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 183/17.03.2020г.,
постановено по гр.д. №2410/2019г. по описа
на Районен съд – гр. Казанлък, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл.
422 от ГПК на „В. и к." ЕООД С. З., ЕИК *** за установяване по отношение
на Н.И.К. с ЕГН ********** вземането на „В. и к." ЕООД за сумата от
6014,59 лв., представляващо обезщетение за причинени вреди на дружеството,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1896/19 г. на PC Казанлък, начислено
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 345,84 лв. за
периода 07.11.2018г.-02.07.2019 г. и разноски по ч. гр. д. № 1896/19 г. на PC
Казанлък в размер на 127,21 лв. Във
въззивната жалба въззивникът излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото.
Окръжен съд - гр. Стара
Загора, в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът „В. и к." ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Н.И.К., че
дължи сумите: 6014,59 лв. - главница, ведно със законната лихва от 09.07.2019 г.,
обезщетение 345,84 лв. за периода от 07.11.2018г. до 02.07.2019г., както и
разноски по делото и по ч. гр. д. № 1986/19 г. на PC Казанлък.
Видно от приложеното ч. гр. д. №1986/19 г. на PC Казанлък,
на 10.07.2019 г. е издадена исканата от „В. и к." ЕООД заповед за изпълнение, съгласно която съдът е разпоредил длъжницата Н.И.К.
да заплати на кредитора сумата от 6014,59 лв., както и сумата от 345.84 лева лихва
за забава от 07.11.2018г. до 02.07.2019г., както и законна лихва върху
главницата от 17.06.2019 г. до изплащането й.
В законоустановения срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжницата
Н.И.К. е депозирала възражение, поради което съдът указал на “ВиК” ЕООД, че
може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, в
производството пред РС е изготвена съдебно-икономическа експертиза. От
заключението й се установява, че стойността
на изразходваното количество вода в имота на ответницата, като се вземе предвид
цената за период от една година назад, от 02.11.2018г. е 3008,16лв. за 6
месеца. За една година, според експерта, цената е 3008,16лв., умножена по 2,
тъй като за този период няма промяна в цената на водата. Последната констатация
е направена от експерта в съдебно заседание на 17.02.2020г. Заключението не е
оспорено от страните по делото и съдът го е възприел. Настоящата инстанция също
възприема заключението.
В случая спорният въпрос по
делото е, дали ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.
По делото ищецът е представил Справка от Служба по
вписванията – Казанлък за периода от 01.01.1992г. до 17.06.2019г., от която е
видно, че ответницата Н.И.К. има качеството на ипотекарен длъжник по отношение
на процесния имот, находящ се в гр. К., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.*. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е собственик на процесния
имот. Ответницата Н.И.К. притежава качеството на ипотекарен длъжник,
от което следва изводът, че тя е и собственик на имота, тъй като договор за
ипотека може да се сключи само от собственика на имот за обезпечение както на
задължение на собственика, така и задължение на трето лице.
Предвид горното се налага изводът, че по категоричен
начин е изяснена собствеността на имота в гр. К., ул. „Г.Б.“ №**, ет.*, ап.*. във
водоснабдена сграда в режим на етажна собственост. Макар за имота да не е
подавано заявление за откриване на партида и отчитане на ползваната вода, Н.К.
отговаря на изискванията в чл. 3 от от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи и притежава качеството потребител в този смисъл.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че
въззивникът е доказал в хода на производството изразходваното от въззиваемия
като потребител на В и К услуги количество питейна вода и ползвани В и К услуги
за периода от 07.11.2018 г. до 02.07.2019 г. на цена в общ размер на главницата
6014,59 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2019 г., обезщетение в размер
на 345,84 лв. за периода 07.11.2018г. - 02.07.2019 г. и и разноски по ч.гр.д. №
1986/19 г. на PC Казанлък в размер на 127,21 лв., поради което и
претенцията на „В. и к." ЕООД е основателна и доказана и предявеният
установителен иск за дължимост на вземането следва да бъде уважен. Решението на
районния съд следва да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният
установителен иск да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и предвид
направеното искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за
две инстанции от процесуалния представител на въззивника, последният представя
доказателства за извършените плащания. Въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати общо сумата 1 435,21 лева, от които сумата 127,21лв. – направени съдебно-деловодни разноски за заповедното
производство и сумата 1 308 лв., –
сторени съдебно-деловодни разноски впървоинстанционното и във въззивното производство.
С оглед цената на иска, настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 183/17.03.2020г.,
постановено по гр.д.
№2410/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Казанлък, КАТО вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „В.
и к." ЕООД, че Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В. и
к." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“
№ **, представлявано от Р. Р., чрез адв. С., с адрес: ***, сумата от 6014,59 лв. /шест хиляди и четиринадесет лева и
59ст./, представляваща начислено изразходвано количество вода по реда на чл.35,
ал.6 вр.с чл.37 от Наредба №4/2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1896/19 г. по
описа на PC Казанлък - 09.07.2019 г. до окончателното заплащане на сумата за
имот в гр. К., общ. К., ул. „Г. Б.” №**,
ап* както и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 345,84 лв. / триста четиридесет
и пет лв. и 84ст./ за периода 07.11.2018г. -02.07.2019 г.
ОСЪЖДА
Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „В. и к." ЕООД, че
Н.И.К. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В. и к." ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. „Х.Б.“ № **, представлявано
от Р. Р., чрез адв. С., с адрес: ***сумата 127,21лв. разноски по ч. гр. д.
№ 1896/19 г. на PC Казанлък, както и сумата 1 308 лв., /хиляда триста и осем
лева/, представляваща направените в
първоинстанционното и в настоящото въззивно производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.