РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. С., 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900165 по описа за 2024 година
С. Б. М. от гр. П., ул. „Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.22, с ЕГН **********, е
предявила срещу ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени
й телесни увреждания – травматичен субарахноиден кръвоизлив челно в дясно, мозъчно
сътресение, мозъчна контузия и дисторзия на шията, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 18.02.2024 год. около 16 часа на АМ „Тракия“, в посока гр. С., в района на 52
км, по вина на Д. Л. С., без посочен ЕГН – водач на лек автомобил без посочени марки и
модел, с ДК № СВ 1717 КН, със застрахователна полица № BG/30/123000555856 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 16.02.2024 год. до 15.02.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.02.2024 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 111.79 лева за причинени й имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за заплатени медикаменти и шийна яка за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.02.2024 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
1
С исковата молба се твърди, че на 18.02.2024 год. около 16 часа на АМ „Тракия“, в
района на 52 км, в платното за движение в посока гр. С., ищцата пътувала на предна дясна
седалка на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № PA 1128 КР, когато
автомобилът бил ударен от МПС без посочени марки и модел, с ДК № СВ 1717 КН,
управляван от Д. Л. С.. Последният се движил в лявата лента на магистралата и
престроявайки се в дясната, без да съобрази разстоянието до намиращия се там л.а.
„Фолксваген“, го ударил от лявата му страна.
За пътния инцидент водачите на двете МПС, участвали в него, съставили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който виновен за произшествието бил посочен водачът на
л.а. с ДК № СВ 1717 КН – Д. Л. С..
Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана в УМБАЛ
"Св. А." АД - С., където след консултация с неврохирург била приета за диагностично
уточнение и лечение в Клиника по неврохирургия. При постъпването в болничното
заведение пострадалата се е оплакала от главоболие, придружено със замаяност и болки във
врата. След извършени изследвания й била поставена диагноза травматичен субарахноиден
кръвоизлив челно в дясно, мозъчна контузия и дисторзия на шията и й били предписани
прием на медикаменти и поставяне на шийна яка. Болничният й престой продължил за
периода от 18.02.2024 год. до 21.02.2024 год., като след изписването й бил издаден болничен
лист Е20240468462 за временна неработоспособност за период от 24 дни – от 18.02.2024 год.
до 12.03.2024 год.
След напускане на болничното заведение поради нестихващото главоболие и
световъртеж ищцата извършила последващ преглед при неврохирург в ДКЦ „Младост“, за
което й бил издаден амбулаторен лист № 33/08.03.2024 год. След проведените изследвания й
била поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Сочи се, че травмите, които ищцата претърпяла вследствие на участието й в ПТП,
наложили както по време на престоя й в болничното заведение, така и след изписването й да
ползва постоянната помощ на своите близки за извършване на елементарни за здравия човек
дейности, свързани с битови и хигиенни нужди. Възстановителният й период бил дълъг, а
предписаният й лечебно-охранителен двигателен режим й причинявал постоянен
дискомфорт. Пострадалата изпитвала болки в областта на врата, оплаквала се от силно
главоболие, често чувство на замаяност и загуба на координация. Липсата на активност
породила скованост и мравучкания в различни части от тялото й, като й пречели да спи.
Твърди се, че преди инцидента С. М. била активна и дейна жена, а след настъпването
му ежедневието й рязко се е променило. Тази промяна е довела до значително занижаване на
настроението й и тя често се чувства тъжна и унила. Дългият период на неработоспособност
й повлиял негативно, като често се тревожила за финансовото й състояние. Инцидентът се
отразил негативно и на психиката й, като все още страда от нарушения на съня, понижено
настроение и тревожност вследствие изживения стрес.
Твърди се, че освен гореописаните неимуществени вреди вследствие на ПТП ищцата
2
търпи и имуществени такива, представляващи сторени от нея разходи за закупуване на
медикаменти на стойност 36.79 лева и шийна яка на стойност 75 лева, за които представя
следните разходни документи –
- фактура № ********** от 21.02.2024 год., ведно с касов бон – за закупена шийна яка
„ORTEL C2 PLUS“,
- фактура № ********** от 23.02.2024 год., ведно с касов бон – за закупени
медикаменти на обща стойност 10.29 лева и
- фактура № ********** от 23.02.2024 год., ведно с касов бон – за закупени
медикаменти на обща стойност 26.50 лева,
всичко на обща стойност 111.79 лева.
Твърди се, че за лекия автомобил с ДК № СВ 1717 КН, управляван при ПТП от
деликвента Д. Л. С., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/123000555856,
валидна от 16.02.2024 год. до 15.02.2025 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени и
имуществени вреди.
Твърди се, че ищцата подала до ответника застрахователна претенция по чл.380, ал.1
от КЗ – вх. 1157/26.02.2024 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, по която застрахователят до
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ не се е произнесъл, като определи и
изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка с ДК № СВ 1717 КН, със застрахователна полица № BG/30/123000555856,
сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, валидна от 16.02.2024 год. до 15.02.2025 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. Твърди се, че водачът на лекия автомобил с ДК № СВ 1717 КН Д. Л.
С. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта – протИ.правно поведение. Оспорват се всички твърдения,
изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията –
че ищцата е търпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са
настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват
претендирания в исковата молба размер на обезщетението. Сочи се, че представените с
исковата молба медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени
3
вреди – липсват такива, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалата, относно възстановителните процеси, контролни прегледи при травматолог,
респ. неврохирург.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП. Твърди се, че
ищцата е съпричинила вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в
неизползване на обезопасителен колан като пътуваща в лек автомобил; сочи се, че
протИ.правното поведение на ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на урежданията й, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на
тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Оспорва се предявения акцесорен иск за законна лихва за забава, по аргумент от
неоснователността на главния иск. Оспорва се и началния момент на претендираната
законна лихва, като се сочи, че най-ранният момент, от който би могъл да се начислява
такава, е от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне на
застрахователя по претенцията на ищцата.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Във връзка с описаното с и.м. ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол,
подписан от участниците в същото, представен с молба от 07.02.2025 год. от пълномощника
на ищцата. В същия е отразено, че ПТП е настъпило на 18.02.2024 год. около 16 часа на АМ
„Тракия“, 52-ри км, посока София, с участници – превозно средство А – „Мерцедес
Спринтер“ с ДК № СВ 1717 КН и превозно средство Б – „Фолксваген Поло“ с ДК № PA 1128
КР.
От показанията на свидетеля Д. Л. С., участник в описаното с и.м. ПТП, се
установява, че пътувал с микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ от гр. П. към гр. С.
по АМ „Тракия“, като след излизане от тунела в посока гр. С. предприел изпреварване и
преминал в лявата лента. След като изпреварил автомобила, погледна в огледалата за задно
виждане и не забелязал автомобил в дясната лента, подал десен мигач и се изнесъл вдясно;
тогава настъпил удара между микробуса и л.а. „Фолксваген Поло“. Ударът в микробуса бил в
неговата странична дясна плъзгаща врата. Свидетелят сочи, че преди това изпреварил този
автомобил, но според него впоследствие той е ускорил и затова не го видял.
След удара автомобилът „Фолксваген“ излязъл от пътя, отклонил се вдясно и излязъл
зад оградата на магистралата. Свидетелят веднага спрял и се притекъл на помощ. Видял две
жени в колата, водачката била много разстроена, но видимо никоя от двете нямали
наранявания или кръв. Обадил се на тел. 112, дошли патрулни коли, пожарна и линейка.
4
Прегледали момичетата на място и линейката си тръгнала, а полицията съставила
констативен протокол.
От показанията на свидетелката Д. П. Г., водачът на л.а. „Фолксваген Поло“, се
потвърждава описаното от свидетеля С.. Сочи, че двете с ищцата тръгнали на 18.02.2024
год. от гр. П. за гр. С., като и двете били с поставени предпазни колани. Ищцата пътувала на
предна дясна седалка. Около 16 часа на около 50-52 км на АМ „Тракия“ след тунела на гр.
Ихтиман за пръв път забелязала автомобила на С. – микробус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, бял на цвят. Свидетелката се движила в средна лента с не повече от 110 км/ч,
микробусът бил зад нея, водачът му предприел изпреварване, подал мигач, но не завършил
маневрата, а като се прибирал обратно в средна лента, ги ударил с дясната си част на буса.
Свидетелката загубила управление, отклонила се вдясно, преминала през канавката и мрежа
на магистралата, тревна площ и се забила в храст. За момент загубила съзнание, а като се
свестила, ищцата била излязла от автомобила, но се върнала и й казала, че колата пуши и че
по най-бързия начин трябва да я напусне.
Описаният от двамата участници в ПТП механизъм на същото се потвърждава от
заключението по назначената КСМАТЕ, неоспорено от страните, което сочи, че от
техническа гледна точка като причина за ПТП могат да се посочат единствено субективните
действия на водача на микробуса „Мерцедес“, който при завършване на изпреварването не е
се съобразил с местоположението на лекия автомобил „Фолксваген“.
КСМАТЕ сочи, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания –
контузия на мозъка със субарахноидален кръвоизлив вдясно челно и навяхване на шията.
Проведено е било консервативно лечение с интравенозни инфузии на протИ.оточни и
обезболяващи медикаменти. Поставена й е била шийна яка. В приложената по делото
епикриза е описан възстановителен режим за срок от 6 седмици, а по делото няма данни за
настъпили трайни последици при ищцата от получените увреждания. През
възстановителния период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с по-голям
интензитет първите две седмици.
Експертизата сочи, че при конкретния механизъм на ПТП предпазните колани за
пътниците не обхващат главата и крайниците и при такъв механизъм главата може претърпи
удар и при поставен предпазен колан. В приложените документи по делото не са описани
увреждания, които биха могли да се приемат за специфични, получени от контакт на тялото
на ищцата с части от интериора на автомобила. Описаните увреждания биха могли да се
получат и по така наречения механизъм на камшичния удар, като е възможно да се получат
и при поставен предпазен колан.
КСМАТЕ сочи, че следните удостоверени разходи с представените с и.м. фактури и
фискални бонове – по фактура № ********** от 21.02.2024 год., ведно с касов бон – за
закупена шийна яка „ORTEL C2 PLUS“ и по фактура № ********** от 23.02.2024 год., ведно
с касов бон – за закупен медикамент „Депакин“ на стойност 10.29 лева, са във връзка с
лечението на получените увреждания при ищцата.
5
От показанията на свидетелката Т.С.Р. – М., майка на ищцата, се установява, че в деня
на катастрофата разбрала за нея от дъщеря си, която й се обадила по телефона, била силно
притеснена и объркана. Свидетелката била на работа в „Спешна помощ“ в Пазарджик и
веднага се обадила на съпруга си да отиде на място. От дъщеря си разбрала, че може да
движи крайниците си, но много силно я боли главата и врата.
Съпругът й закарал дъщеря им в УМБАЛ „Св. Анна“ – София, където я приели за
лечение, направили й рентгенови снимки и изследвания, но тъй като оплакванията с
главоболието и болката във врата се засилили, са й предложили да остане за лечение. Пред
цялото време, докато била в болничното заведение, поддържали връзка с нея по телефона, а
брат й на ищцата, който живеел в София, всеки ден я посещавал. Предписали й шийна яка,
както и медикаменти, някой от които с много протИ.показания.
След изписването й ищцата се прибрала при майка си в Пазарджик. През повечето
време спяла, била доста отпусната, защото трябвало да лежи, не трябвало да се навежда
рязко надолу. Продължавали главоболието и болките във врата, което наложило да се
направят допълнителни консултации.
Около три-четири седмици ищцата си била вкъщи, след което си взела допълнително
отпуск, а впоследствие започнала работа от вкъщи. Тъй като работила на компютър, при
най-малкото натоварване трябвало да си дава почивка и да си полегне, защото започвало да
я боли главата. И понастоящем продължава да приема медикаменти за главоболието.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника с
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил с ДК № СВ
1717 КН, със застрахователна полица № BG/30/123000555856 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, валидна от 16.02.2024
год. до 15.02.2025 год.
С исковата молба ищцата е представила застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ – вх. 1157/26.02.2024 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, с която е сезирала
застрахователя за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и
имуществени вреди. Не се установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
ответникът да се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или
откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
6
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата – вх. 1157/26.02.2024 год. по описа на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД,
по която не се установява ответникът да се е произнесъл, като определи и изплати
7
застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на микробуса
марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № СВ 1717 КН – Д. Л. С., който при
преминаване от крайна лява в средна лента на магистралата след извършеното изпреварване
не се съобразил с местоположението на лекия автомобил „Фолксваген“ и е причинил
сблъсъка със същия.
По делото бе установено и че вследствие на ПТП на пътника в лекия автомобил на
предна дясна седалка – С. Б. М., са били причинени описаните в и.м. телесни увреждания –
травматичен субарахноиден кръвоизлив челно в дясно, мозъчно сътресение, мозъчна
контузия и дисторзия на шията. Установено бе, че същите са в причинна връзка с
протИ.правните действия на деликвента Д. Л. С.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от
ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото
производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе
установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за автомобила с ДК № СВ 1717 КН, управляван при ПТП от деликвента
Д. Л. С., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/123000555856, валидна от 16.02.2024
год. до 15.02.2025 год., т.е. към датата на ПТП – 18.02.2024 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
8
определя от съда по справедлИ.ст, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от
съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото
му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в
сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. №
876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на
нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на
причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009
год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на инцидента същата е била на 30 години –
млада жена в работоспособна възраст, като от показанията на свидетелката Теодора М. се
установява, че след катастрофата около месец не е можела да ходи на работа и да се грижи
пълноценно за себе си, като била обездвижена и поради болките във врата и шийната яка.
След ПТП ищцата е била лекувана амбулаторно с медикаменти, като е носила
стабилизираща шийна яка; за лечението на травмите не е била необходима оперативна
интервенция, а към момента на изготвяне на заключението на КСМАТЕ не са установени
остатъчни прояви, свързани с преживяното травматично увреждане, като следва е налице
пълно възстановяване на пострадалата – въпреки че пак според показанията на майка й,
продължава да изпитва главоболие и да приема обезболяващи.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, които не
са били продължителни, а интензивни само в първите няколко седмици след катастрофата,
налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на
обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за
репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на
ищцата, а именно – обезщетение в размер на 30 000 лева, която сума следва да осъди
ответника да заплати на ищцата, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2024 год. –
датата, на която е била входирана застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С. Б.
М. до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, до окончателното й заплащане. Първият от предявените искове с
правно основание чл.432, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен в частта му
за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
9
Съдът намира за неоснователно въведеното с отговора на и.м. от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от бездействията на пострадалата –
че по време на превоза е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на телесните
травми в конкретната им тежест и морфологични признаци; обстоятелството, че ищцата е
била с поставен колан се установява от показанията на свидетелката Д. П. Г. и от
заключението на КСМАТЕ. От последното е видно и че при конкретния механизъм на ПТП
предпазните колани за пътниците не обхващат главата и крайниците и при такъв механизъм
главата може претърпи удар и при поставен предпазен колан.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 111.79 лева за причинени на ищцата имуществени
вреди – направени разходи за заплатени медикаменти и шийна яка за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, бе доказан изцяло по основание и
размер, като необходимостта от сторените разноски бе удостоверена със заключението на
КСМАТЕ, а размерът им – с обсъдените по-горе фактури и фискални бонове, представени с
и.м. С оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 26.02.2024 год. до окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 474/11.09.2024 год. ищцата на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е
била освободена от заплащане на държавни такси /не и от разноски/ в настоящото
производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса от 1 250 лева върху
уважения размер на исковете.
В хода на производството по делото ищцата е направил разноски в размер на 600
лева – внесени депозити за призоваване на свидетел за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ,
поради което и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да й заплати сумата
от 360.54 лева, съставляваща направени разноски съразмерно с уважената част на исковете.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
02.05.2025 год., сключен между ищцата и адв. К. М. Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца и осъди ответника да заплати така
определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
10
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с невисока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на значително по-малко процесуални действия по събиране на
доказателства – разпити на трима свидетели и изслушани заключения по една експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 и т.1 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /30 000 лева и 111.79 лева/ възнаграждението би
възлизало на 3 050 лева и 400 лева или общо на 3 450 лева, което е съответно на
фактическата и правна сложност на делото, поради което ответникът следва да се осъди да
заплати на пълномощника горната сума. Така определеното от съда възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. №
339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 580
лева – внесен депозити за призоваване на свидетел и възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ;
ответникът, независимо, че е представляван по делото от адвокат, не е удостоверил и
претендирал заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 231.48 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да
заплати на С. Б. М. от гр. П., ул. „Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.22, с ЕГН **********,
сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие
нанесени й телесни увреждания – травматичен субарахноиден кръвоизлив челно в дясно,
мозъчно сътресение, мозъчна контузия и дисторзия на шията, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 18.02.2024 год. около 16 часа на АМ „Тракия“, в посока гр. С., в района на 52
км, по вина на Д. Л. С. с ЕГН ********** – водач на микробус марка „Мерцедес“, модел
11
„Спринтер“, с ДК № СВ 1717 КН, със застрахователна полица № BG/30/123000555856 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 16.02.2024 год. до 15.02.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.02.2024 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева /петдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да
заплати на С. Б. М. от гр. П., ул. „Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.22, с ЕГН **********,
сумата от 111.79 лева /сто и единадесет лв. и седемдесет и девет ст./, съставляваща
обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди – направени разходи за заплатени
медикаменти и шийна яка за лечение на причинените й телесни увреждания при горното
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2024 год. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати на С. Б. М.
от гр. П., ул. „Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.22, с ЕГН **********, сумата от 360.54 лева
/триста и шестдесет лв. и петдесет и четири ст./, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК ********* да заплати
на адвокат К. М. Д. от САК, с личен номер *********, със служебен адрес гр. С., бул.
„Витоша“ № 10, ап.3, сумата от 3 450 лева /три хиляди четиристотин и петдесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК С. Б. М. от гр. П., ул. „Райко Алексиев“ № 3,
ет.2, ап.22, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК сумата от 231.48 лева
/двеста тридесет и един лв. и четиридесет и осем ст./, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12