МОТИВИ
към решение № 85 на Самоковския
районен съд от 06 юли 2020 г.
по АНД № 261/2020 г. по описа на
същия съд
Съдът е сезиран с постановление
на Самоковската районна прокуратура, с което се предлага обвиняемата И.К.К. ***
да бъде освободена от наказателна отговорност, като на същата бъде наложено
административно наказание "глоба" за извършено от нея престъпление по
чл. 343в, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание РП – Самоков,
редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебните прения защитникът
на обвиняемата адв. Д. С. излага доводи, че деянието й не е умишлено поради
липса на яснота откога и докога същата е следвало да се въздържа от управление на
моторно превозно средство съгласно посочената в постановлението на прокурора
заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Евентуално, в
случай, че съдът признае обвиняемата за виновна в извършване на престъплението,
в което е обвинена, защитникът изтъква, че това обстоятелство изключително
смекчава отговорността й и в тази връзка отправя искане за определяне на
административното наказание по чл. 78а от НК под предвидения в закона негов
минимален размер.
Обвиняемата се солидаризира с
речта на защитника си.
При упражняване на правото си на
последна дума обвиняемата изразява съжаление за случилото се и очаква да бъде призната
за невинна по обвинението или да й бъде наложено административно наказание в
по-нисък размер.
От детайлния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство № 322/2018 г. по описа на
РУ – Самоков и приобщени в съдебното производство на основание чл. 378, ал. 2,
вр. чл. 283 от НПК, по несъмнен начин се установява, че обвиняемата е извършила
престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на 04.07.2018
г., около 11,00 ч., в гр. С., по второкласен път ІІ-62 гр. С.– с. П., е управлявала
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Р.”, модел „..”, с рег.
№ .., в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена й със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 17-0338-000229/11.04.2017 г.
на Началника на РУ – Самоков, влязла в сила на 30.01.2018 г.
От обективна страна
съставомерността на деянието на обвиняемата И.К. като престъпление по чл. 343в,
ал. 3 от НК се обосновава от следните установени по делото обстоятелства: 1/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0338-000229/11.04.2017
г. на Началника на РУ – Самоков на обвиняемата е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; 2/. Заповедта е връчена
лично на обвиняемата на 10.10.2017 г., когато й е отнето и свидетелството за
управление на МПС, и е влязла в сила на 30.01.2018 г.; 3/. На 04.07.2018 г.
около 11,00 ч. в гр. С., по второкласен път ІІ-62 гр. С. – с. П., Община
Самоков обвиняемата е управлявала МПС – л. а. „Р.., с рег. № .. и към тази дата
все още не е бил решен въпросът за отговорността й за деянието, чието
извършване е послужило като основание за принудителната административна мярка,
наложена й с влязлата в сила заповед на Началника на РУ – Самоков, нито са били
изтекли 18 месеца от издаването й, т. е. не е настъпило основание за
прекратяване действието на тази принудителна административна мярка. Кумулативното
наличие на тези обстоятелства обосновава еднозначен извод, че инкриминираното в
настоящото наказателно производство деяние на обвиняемата е съставомерно от
обективна страна като престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, изразяващо се в
управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството й за управление на МПС.
От субективна страна обвиняемата
е извършила престъплението във форма на вината пряк умисъл – съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици, засягащи обществените отношения, свързани с безопасността на
транспорта, и е искала тяхното настъпване.
Обясненията на обвиняемата, въз
основа на които защитникът й излага доводи за недоказаност на знание у
обвиняемата дали към инкриминираната дата издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е имала действие, не се подкрепят от
служебно установените и обявени на страните в хода на съдебното следствие
обстоятелства относно движението на съдебното производство пред РС – Самоков,
образувано по жалба на обвиняемата срещу НП № 17-0338-000572/09.06.2017 г.,
издадено от Началника на РУ – Самоков за административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, по повод което е издадена Заповед за прилагане на принудителната
административна мярка № 17-0338-000229/11.04.2017 г. на Началника на РУ –
Самоков. По тази жалба на обвиняемата е образувано АНД № 38/2018 г. по описа на
РУ – Самоков. С решение № 91/11.05.2018 г. обжалваното НП е потвърдено. Срещу
решението е подадена касационна жалба от адвокат – пълномощник на
жалбоподателката – обвиняема в настоящото производство, като касационната жалба
е заведена с вх. № 949/28.05.2018 г. във входящия регистър на РС – Самоков. В образуваното
пред Административен съд – София област производство по касационната жалба е
проведено открито съдебно заседание на 17.10.2018 г. и е постановено
окончателно решение по нея на 25.10.2018 г., с което решението на РС – Самоков
е оставено в сила.
Всички тези обстоятелства
категорично сочат, че към инкриминираната дата 04.07.2018 г. обвиняемата не е
имала каквото и да било обективно основание да счита, че действието на Заповед
за прилагане на принудителната административна мярка № 17-0338-000229/11.04.2017
г., издадена от Началника на РУ – Самоков, вече е било прекратено на посочените
в самата нея основания – решаване на въпроса за отговорността й за
административното нарушение, по повод което тя е издадена или изтичане на 18
месеца от издаването й (подадената срещу заповедта жалба не спира изпълнението
й – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП). С постановеното на 11.05.2018 г. решение по АНД №
38/2018 г. на РС – Самоков обжалваното от обвиняемата наказателно постановление
за това административно нарушение е потвърдено и на 27.05.2018 г. то е
обжалвано от неин пълномощник с касационна жалба, а окончателното решение на
Административен съд – София-област, с което тя не е уважена, е постановено
повече от 3 месеца след инкриминираното деяние. Поради това съдът счита за
неоснователни доводите на защитника на обвиняемата за липса на умисъл у нея за
извършване на престъплението.
Ето защо съдът намира, че обвиняемата
виновно е извършила престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.
Налице са всички законоустановени
предпоставки за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност за
извършеното от нея умишлено престъпление с налагане на административно
наказание.
За престъпление по чл. 343в, ал. 3
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 3 години и глоба от
200 лв. до 1000 лв.
Обвиняемата не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени
съставомерни и посочени в постановлението на прокурора имуществени вреди,
поради което не се обсъжда въпросът за възстановяването им.
Не са налице пречките, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на
обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед освобождаването на
пълнолетната обвиняема от наказателна отговорност, съдът й наложи глоба в
пределите на това административно наказание от 1000 лв. до 5000 лв., установени
в чл. 78а, ал. 1 от НК.
При определяне на конкретния
размер на административното наказание “глоба”, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца,
конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите вината на обвиняемата
обстоятелства, както и съобрази социалното й и материално положение.
Обвиняемата е с ниска степен на
обществена опасност като извършител на престъпление и е с добри характеристични
данни. Обществената опасност на извършеното от нея деяние също не е висока
предвид установеното от показанията на свидетелите И. Попов и Е. Попов
обстоятелство, че деянието е разкрито при рутинна проверка, извършена от
служителите на РУ – Самоков, без обвиняемата да е създала конкретна опасност за
движението по пътищата.
При тези смекчаващи отговорността
й обстоятелства, както и при липсата на отегчаващи такива, а и с оглед
социалното и материално положение на обвиняемата, съдът й наложи административно
наказание “глоба” в размер 1000 лв. – в минималния законоустановен размер на това
административно наказание съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК. Този размер не подлежи
на намаляване от съда по реда на чл. 55, ал. 2 от НК, тъй като се касае за
индивидуализация на административно наказание и по този въпрос субсидиарно се
прилага разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която определяне на
административно наказание глоба под предвидения най-нисък размер не се допуска.
Съдът намира, че така наложеното
на обвиняемата административно наказание „глоба” в размер 1000 лв. е
справедливо и е достатъчно да постигне целите на административното наказване,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В двете фази на наказателното
производство – на досъдебното производство и в съдебната му фаза не са
извършени разноски, които да бъдат възложени за заплащане от обвиняемата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: