Решение по дело №747/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Нели Иванова Генчева
Дело: 20203330100747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 331                                          14.10.2018 г.                          гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                           

На четиринадесети  септември                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар  Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№747 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

          Депозирана е искова молба от И.Д.С., с която е предявил иск срещу Регионален исторически музей Разград за отмяна на заповед на  директора на ответното предприятие №90/21.05.2020 г., с която му е наложил дисциплинарно наказание „забележка“. Сочи, че при издаването на заповедта не се спазени формалните законови изисквания, че заповедите на които се основава, не са му връчвани, че същата не съдържа мотиви, респ. не е записано конкретното нарушение. Твърди, че не e извършил нарушение на трудовата дисциплина, че в отправеното към него писмо  за искане на обяснения не са посочени конкретните нарушения, за които се твърди, че е извършил ищеца, както и че дадените от ищеца обяснения не са взети предвид при издаването на заповедта. Счита, че задълженията, които са му обяснени устно трябва да се изпълняват от уредник отдел „Фондове“. Също така твърди, че наложеното наказание е несъразмерно, тъй като ищецът като дългогодишен служител с научна дейност е допринасял за доброто име на РИМ. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът в писмения си отговор счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, респ. че при издаването й е спазена точно законоустановената процедура, както и че същата съдържа всички задължителни реквизити.  В о.с.з. сочи, че съгласно нормативния текст поддържането и използването на научния архив на музея се възлага със заповед на директора, като лицето се определя по негова преценка. Счита, че тази заповед представлява законно нареждане на работодателя по смисъла на чл.187, ал.1 т.7 от КТ, а чл.126, т.7 от КТ вменява в задължение на служителя да изпълнява стриктно трудовите си задължения и нарежданията на работодателя, което е съществен елемент от трудовата дисциплина. Сочи, че мястото на работа на ищеца е РИМ Разград, поради което е неоснователно твърдението му, че следва да изпълнява тези задължения на място, различно от работното му място, както и това, че задълженията на ищеца във връзка с научния архив към съответния музей са отразени в длъжностната характеристика на ищеца, че отказът да получи заповедта  е придружен от демостративно отношение от ищеца и е последван от неизпълнение на задълженията, възложени със заповедта.

          След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  Ищецът работи по трудово правоотношение за неопределено време в ответното предприятие, считано от 19.01.2007 г. на длъжност „уредник“. От 31.07.2007 г. с допълнително споразумение трудовият договор от такъв за определен срок е трансформиран в безсрочен. В последващите допълнителни споразумения изрично е записано, че длъжността е с шифър по НТПД 26216004. Като място на работа е определен Регионален исторически музей.

            Със заповед №79/24.04.2020 г. директорът на Регионалния исторически мозей е определила ищецът като длъжностно лице на длъжност уредник да отговаря за поддържането и използването на научния архив на музея. Заповедта се позовава на чл.29, ал.1, т.2 от Наредба №Н-3 от 26.01.2012 г. за създаването, съдържанието, поддържането, съхраняването и използването на националния документален архив на националния институт за недвижимото културно наследство и научния архив на музеите. На същата дата свидетелката Р. С.е направила опит да връчи заповедта на ищеца. Същият е отказал да бъде длъжностно лице, което да отговаря  за научния архив. Свидетел на това удостоверяване е бил Х. К.– служител в музея. Според показанията на Свид.С.  при връчването на заповедта ищецът се е държал вулгарно и е употребил обидни думи.

            Видно от представената по делото Заповед №39/06.03.2020 г. /л.117/ във връзка със заявление на Х. Н. К. уредник отдел „Фондове“ на осн. чл.21 от Наредба №Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове са определени длъжностни лица, които да отговарят за приемането и съхраняването на движимите културни ценности в музейните фондове, сред които и ищеца, съответно за движимите културни ценности  от периода История на България XV-  XIX в. и движимите културни ценности, съставляващи научния архив. На другите трима уредника са им разпредели съответно движимите културни ценности с характер „Етнография“, с характер „Археология“, респ. от периода Нова и Най-нова история. Със същата заповед е определена и комисия, която да извърши предаване и приемане на движимите културни ценности. Няма доказателства тази заповед да е съобщена на ищеца. Според показанията на свид.Г., Х. К. е напуснал много бързо и не е имало възможност да бъде назначен друг служител на неговото място, поради което неговите задължения са били разпределени между останалите уредници, вкл. и свидетелката.

            Според показанията на свид.В.К. научният архив на РИМ е с огромен обем от документация. Според същия работното място на ищеца е в къща музей „Станка и Никола Икономови“, а научният архив и фондовият архив се съхраняват в музей „Абритус“.

            С писмо от 27.04.2020 г., връчено на ищеца на същата дата, същият е поканен от работодателя да представи писмени обяснения за отказа му да изпълни заповед №79/24.04.2020 г. В отговор на това, в писмо от 29.04.2020 г. ищецът е посочил, че със заповед №39/06.03.2020 г. са му вменени задължения да приема и отговаря за фонда „История на българските земи през XV-  XIX в.“ и  научния архив към РИМ Разград, че до този момент няма изготвени протоколи за приемане-предаване на фонда и научния архив, че като уредник в къща – музей „Станка и Никола Икономови“ и завеждащ отдел „История на българските земи през XV-  XIX в.“ с месторабота ул.“Св.Климент“, №7 не са му определяни задължения по съхраняването и управлението на научния архив, че в последния се съхраняват основно материали на хартиен носител, но и снимки и негативи, които изискват постоянен контрол и следене на температурата и влажността в помещението, че не може да упражнява такъв контрол и счита, че не е целесъобразно възлагането му на тези задължения. Също така е заявил, че счита, че заповед №79/24.04.2020 г. нарушава член 127, ал.1 т.1,2 и 4 от КТ.

            Със заповед №90/21.05.2020 г. на Директора на РИМ Разград на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В мотивите към заповедта е записано, че по устен сигнал от Р. С.– зав. отдел „АС“  е установено, че ищецът е отказал да получи заповед №79/24.04.2020 г. и при този отказ изрично е отказал и да изпълнява задължението си, визирано в заповедта, за поддържането и използването на научния архив на музея. Това поведение е квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 и т.10. Заповедта е връчена на ищеца на 22.05.2020 г., за което същият се е подписал. Според показанията на свид.Г., зам.-директор на РИМ Разград, тя е констатирала, че ищецът не желае да работи с научния архив и в резултат на това му е било наложено наказание. Свидетелката положила усилия да разбере мотивите на ищеца за отказа. Според нея в предходен период той е отговарял за архива заедно с другата му служебна дейност и се е справял добре с тези задължения. Работата с научния архив е изисквала допълнителна документация, с която се удостоверява изнасянето на културни ценности от музея и от една музейна сграда в друга. След издаването на заповедта, за известен период от време ищецът не е изпълнявал задълженията си по отношение на научния архив. Според свид.Г. всички уредници са материално отговорни лица, а ищецът е отговарял за къща музей „Станка и Никола Икономови“.

            Видно от писмо от 05.05.2020 г. в трудовото досие на ищеца не е била приложена длъжностна характеристика.

            Със заповед №105/08.06.2020 г. /л.65/ на ищеца са възложени конкретни задължения на основание заповед №79/24.04.2020 г. Тази заповед е получена от ищеца, без да са отразени възражения. С последващо писмо /от 09.06.2020 г./ ищецът е посочил, че не е упоменато дали става въпрос за еднократно изпълнение на нови задължения и отговорности и на какво основание ще бъдат регламентирани новите му задължения по трудовото правоотношение, както и дали ще получава допълнително възнаграждение. С ново писмо – от 15.06.2020 г. работодателят е уведомил ищеца, че това е нормативно регламентирана дейнност, а не допълнителна такава.

            На 07.07.2020 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика. В нея като области на дейност са записани: Фондова дейност; Културно-историческо наследство на региона от XV-  XIX в. и  Научен архив на РИМ Разград.

Според показанията на свид.Р. С.при нейното постъпване на работа като зав. отдел АС е установила, че в част от личните досиета на служителите липсват длъжностните характеристики. По тази причина със Заповед №81/27.04.2020 г. директорът на РИМ Разград е разпоредил да се изработят длъжностни характеристики.

В длъжностното разписание от 12.02.2020 г. не е записана длъжност „фондовик“.

          Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният иск за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание “забележка” е основателен и доказан. Основание за налагане на дисциплинарно наказание е извършено от работника/служителя нарушение на трудовата дисциплина. При налагането на наказанието, работодателят е длъжен да спази точно процедурата, регламентирана в КТ. В случая ответникът е поискал обяснения от ищеца с нарочно писмо, в което е посочил, че същите са искани в процедура по налагане на дисциплинарно наказание, както и в какво се състои твърдяното от работодателя нарушение – отказа да приеме заповедта, респ. да изпълнява произтичащите задължения от нея. Същото нарушение е посочено и в заповедта, като е квалифицирано като такова по чл.187, ал.1 т.7 и т.10 от КТ. Тези текстове предвиждат, че „Нарушения на трудовата дисциплина са: т.7 неизпълнение на законните нареждания на работодателя; ... т.10 неизпълнение на други трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове“.

                За да бъде квалифицирано поведението на ищеца като нарушение на трудовата дисциплина тези нареждания на работодателя трябва да бъдат законни, а задълженията в законите или в другите нормативни актове да са част от съдържанието на трудовото правоотношение. За да извърши тази преценка, съдът следва да вземе предвид и разпоредбата на чл.127, ал.1 от КТ, която предвижда, че работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: 1.работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение; 2.работно място и условия в съотствие с характера на работата; ...4.длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. В случая е безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта такава длъжностна характеристика, в която да са посочени областите на дейност, няма. Освен това към този момент работното място по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на КТ на ищеца не е отговаряло на характера на допълнителните задължения, които му се възлагат със заповедта. Работното място е различно от мястото на работа, което следва да бъде посочено в трудовия договор според чл.66 от КТ и което  е

седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.  Работното място е териториално определено място в предприятието, където ищецът като служител, по указание на работодателя, полага труда си,  в случая към м. май това е била една от музейните експозиции, която се е намирала на значително разстояние от мястото, където се е съхранявал научния архив на музея.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и несъразмерното разпределение на движимите културни ценности в музейните фондове, като на всички уредници, вкл. и на ищеца е възложено да отговаря за приемането и съхраняването на тези, които кореспондират с областта, в която работят, а на ищеца – и тези, съставляващи научния архив, както и това, че не се твърди същият да не изпълнява задълженията си по отношение на движимите културни ценности от периода История на България XV-  XIX в.

            Предвид всичко гореизложено, Съдът намира, че Заповед №79/24.04.2020 г. не е законно нареждане на работодателя по смисъла на чл.187, т.7 от КТ , поради което неизпълнението на същата не следва да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, от което следва, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание за това поведение, следва да бъде отменена.

            С оглед основателността на иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по производството в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед основателността на иска, който касае частноправни отношения,  на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати д.т. 30 лв. по сметка на РРС. Същата е в минималния  размер, предвиден в чл.3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, с оглед предмета на делото и обстоятелството, че ответникът е институция на бюджетна издръжка.

          Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №90/21.05.2020 г. на Директора на Регионален исторически музей  гр.Разград,  със седалище гр.Разград и адрес бул.“Априлско въстание“, №70, ЕИК *********, с която е наложено наказание “забележка” на   И.Д.С., ЕГН , адрес *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА  Регионален исторически музей  гр.Разград,  със седалище гр.Разград и адрес бул.“Априлско въстание“, №70, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Разград държавна такса 30 лв. /тридесет лева/ за уважения неоценяем иск.

ОСЪЖДА  Регионален исторически музей  гр.Разград,  със седалище гр.Разград и адрес бул.“Априлско въстание“, №70, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на на   И.Д.С., ЕГН , адрес *** сумата 200 лв. /двеста лева/ за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: